Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ………07.2020г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Г въззивен състав, в закрито съдебно заседание на
……………………………………… юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Димитров ч. гр. д. № 5038 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 –
438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на М.К.Г. – длъжник по изп. дело № 20199240400602 по описа на ЧСИГ.К.,
срещу постановление от 27.01.2020г., с което на основание чл. 528, ал. 5 ГПК на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 400лв. за неизпълнение на задължение
за предаване на дете за времето от 19:00ч. на 30.12.2019г. до 19:00ч. на
02.01.2020г.
Жалбоподателят
твърди, че въпреки положените усилия и оказаното съдействие при всяко предаване
на детето, последното не желае да отиде при баща си за осъществяване на личните
контакти. Поддържа, че по делото са налице доказателства за нежеланието на
детето В.А.Т.да се вижда и да общува с баща си, за което съществували сериозни
причини, а постоянното налагане на глоби от съдебния изпълнител допълнително
задълбочавало конфликта между страните. Съобразно изложеното се моли за отмяна
на обжалваното постановление и присъждане на сторените в настоящото
производство разноски.
Взискателят
А.М.Т.е депозирал възражение по чл. 436, ал. 3 ГПК, в което излага съображения
за недопустимост на жалбата поради подаването й извън срока по чл. 436, ал. 1 ГПК. Евентуално твърди, че жалбата е неоснователна, тъй като майката М.Г.
многократно препятствала изпълнението на съдебното решение без наличие на
извинителна причина за това. Сочи, че поведението на детето се дължало на опити
за внушаване на отчуждение спрямо бащата. Съобразно това се моли за оставане на
жалбата без уважение. Претендират се разноски.
Съдебният изпълнител излага мотиви за неоснователност
на жалбата..
Софийски градски съд, като прецени
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното
дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.06.2019г. от
СРС, в полза на А.М.Т., за изпълнение на определения режим на лични отношения с
детето му В.А.Т.С покана за доброволно изпълнение, получена от М.К.Г. на
16.07.2019г., същата е поканена да предаде детето на неговия баща в изпълнение
на определения режим на лични отношения, включително за периода
30.12.2019г.-02.01.2020г. На 19.07.2019г. от М.К.Г. е постъпила молба, с която
длъжникът уведомява съдебния изпълнител, че са налице пречки за изпълнение на
решението, тъй като отношенията между детето и бащата били влошени, той „всеки
ден притеснява“ детето в училище, а то изпитвало страх от неговите посещения. С
молба от 30.07.2019г. длъжникът е представил препис от изготвената в исковото
производство съдебно-психологична и психиатрична експертиза, удостоверение от
Детски център за застъпничество и подкрепа, както и доказателства за своето
здравословно състояние, свързано с текуща бременност. На 23.08.2019г. съдебният
изпълнител е отправил искане за съдействие до Дирекция „Социално подпомагане“
(ДСП), като е помолил за осигуряване на социален работник при предаване на
детето. На 02.09.2019г. пред ЧСИ е представен социален доклад, изготвен на
базата на разговор с майката, детето и мъжа, с когото в момента живеят. Според
доклада, детето е заявило, че не желае да има контакт с баща си „защото го е
виждала да се кара с майка й“, като е заключено, че „към момента не са
създадени условия за изграждане на конструктивен диалог и сътрудничество между
двамата родители, връзката „баща-дете“ е прекъсната и за да бъде възстановена,
е необходима подкрепа от специалист.
На
03.09.2019г. от ДСП – Красно село е постъпило уведомление, съгласно което е
необходимо предварително социален работник от ОЗД да проведе разговор с детето,
за да му обясни предстоящата процедура, „тъй като присъствието на непознати за
него лица би се отразило негативно на психо-емоционалното му състояние“. Направено
е искане органът да бъде уведомяван поне седем дни по-рано, за да има
необходимата готовност за оказване на съдействие. На 13.09.2010 г. съдебният
изпълнител е отправил до ДСП искане за съдействие чрез осигуряване на
присъствие на социален работник на 14.09.2019г. С протокол за предаване на дете
от 14.09.2019г., съставен в присъствието на бащата на детето и на двама
социални работници, е констатирано, че майката отказва да предаде детето на
баща му след проведен разговор с нея в дома й без участието на социалните
работници. С протокол за предаване на дете от 28.09.2019г., съставен в
присъствието на бащата на детето и социален работник, е констатирано, че детето
е заявило нежелание да бъде с баща си, а майката е отказала да го предаде.
Идентични факти са удостоверени и с протокол за предаване на дете от 26.10.2019
г. – детето отказва да тръгне с бащата, като майката също не е успяла да го
убеди да го направи. С протокол за предаване на дете от 09.11.2019г., съставен
без присъствие на социален работник, е констатирано, че след позвъняване на
входната врата и проведен телефонен разговор, майката отказва съдействие за
предаване на детето поради влошеното си здравословно състояние. С протокол за предаване
на дете от 23.11.2019г., съставен в присъствието на бащата на детето и двама
социални работници, е констатирано, че предаването не се е състояло, тъй като
майката не е успяла да убеди детето да тръгне с баща си. С протокол за предаване
на дете от 14.12.2019г., съставен в присъствието на бащата на детето и социален
работник, е констатирано, че майката не е положила необходимите усилия да убеди
детето да тръгне с баща си. С протокол за предаване на дете от 28.12.2019г.,
съставен в присъствието на бащата на детето и един социален работник, е
констатирано, че майката е извела детето пред входната врата на кооперацията,
но не е положила никакви усилия да изпълни задължението си за предаване. С
протокол за предаване на дете от 30.12.2019г., съставен само в присъствието на
бащата на детето, е констатирано, че майката е отказала да изведе детето и да
го предаде на бащата, като по този начин за пореден път е осуетила предаването
на детето и изпълнението на съдебното решение. С протокол за предаване на дете
от 11.01.2020г., съставен без участие на социални работници, е констатирано, че
М.Г. е заявила, че детето е болно и е отказала да го изведе до входната врата
на апартамента. С протокол за предаване на дете от 25.01.2020г., съставен само
в присъствието на бащата на детето и неговата съпруга, е констатирано, че
майката е отказала да предаде детето поради липсата на социални работници. В
протокол за предаване на дете от 08.02.2020г. е констатирано, че майката не си
е вдигала телефона, а при позвъняване на звънеца на ап. 9, мъжки глас е заявил,
че детето няма да бъде предадено докато не дойдат социални служители.
Въз
основа на протокола от 30.12.2019г., с обжалваното постановление от
27.01.2020г. съдебният изпълнител е приел, че майката М.Г. не е предала детето
на бащата съгласно определения режим на лични отношения за периода от 19:00ч.
на 30.12.2019г. до 19:00ч. на 02.01.2020г., и предвид отправено искане от
взискателя за налагане на глоба, е наложил на длъжника глоба на основание чл.
528, ал. 5 вр. чл. 527, ал. 3 ГПК глоба в размер на 400лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното:
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл. 436 (ред. ДВ, бр.
100/2019г.) вр. чл. 527, ал. 4 вр. чл. 528, ал. 5 ГПК двуседмичен срок.
По
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно
задължителни разяснения, дадени в т. 3 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк. дело №
3/2015г., ОСГТК на ВКС, в случаите, когато задълженията за предаване или
връщане на дете не се изпълняват доброволно, е налице възможност за тяхното принудително
изпълнение. Това е задължение на родител, което е такова за незаместимо
действие, по смисъла на чл. 527 ГПК. Изпълнителният способ, чрез който се
провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични
отношения между родител и дете, е този по чл. 528, ал. 5 ГПК. В този случай принудителното
изпълнение обаче е насочено не по отношение на неодушевен предмет, който може
да се предава и приема без съществени проблеми, а по отношение на малолетно или
непълнолетно дете, което представлява самостоятелна личност. Предприетото по отношение
на него принудително изпълнение се отразява на преживяванията и психиката му. Затова
действията на страните и съдебния изпълнител трябва да се съобразяват на първо
място с интересите на детето. Последните са защитени чрез предвидената в чл. 528,
ал. 4 ГПК възможност съдебният изпълнител да потърси съдействие за изпълнението
от съответните институции. Дали се налага такова съдействие се преценява въз
основа на предоставените от длъжника по реда на чл. 528, ал. 2 ГПК данни.
Затова в чл. 528, ал. 3 ГПК е предвидено правомощието на съдебния изпълнител да
наложи на длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК и при необходимост да постанови принудителното
му довеждане. В този случай наложената глоба представлява санкция за
неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от страна на длъжника, а не
изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението.
От
събраните в хода на изпълнителното производство доказателства, включително и
отразените в предходни протоколи за предаване на детето констатации, се
установява, че детето не желае да тръгне с баща си, както и че е налице
нарушена емоционална връзка на детето с бащата, като за възстановяването й е
необходимо съдействие от специалист. Видно от изпратения от ДСП отговор до
съдебния изпълнител на отправено искане за съдействие, препоръчано е
провеждането на предварителен разговор от социален работник с детето с цел
запознаването му с предстоящата процедура и мотивирането му към среща с бащата.
Няма данни такъв предварителен разговор да е бил провеждан. Напротив,
установява се, че социални работници са присъствали само при част от срещите за
предаване на детето, като не са водени предварителни разговори с него,
включително в ден, предхождащ предаването, какъвто е смисълът на отправената от
ДСП препоръка. Доколкото става въпрос за деликатни отношения, свързани с
предаването на малолетно дете през недълъг период от време, преодоляването на
съществуващите пречки за осъществяване на личните контакти (в това число и
нежеланието на детето) изисква активна и продължителна работа на специалисти с
детето. Безспорно е, че е в интерес на детето да поддържа контакт и с двамата
си родители. Но непрекъснатото налагане на глоби от страна на съдебния
изпълнител, без предварително да са изчерпани предвидените в закона средства за
въздействие върху детето, включително чрез разговори и съдействие от социални
работници (при необходимост и психолог), не би могло да доведе до постигане на
целения резултат. В конкретната хипотеза, на 30.12.2019г., дори не са
присъствали и представители на ДСП, а е очевидно, че създалата се обстановка го
изисква. Спецификата на принудителното изпълнение в този случай, изразяваща се
в намесата в строго лични отношения предполага преди това полагане на усилия от
страна на частния съдебен изпълнител за осъществяване на доброволно предаване
на детето, при съобразяване на принципа за „най-добрия интерес на детето“,
установен в §1, т. 5 от ДР на ЗЗакр.Д., както и в редица международни актове -
Конвенция ООН за правата на детето, Регламент /ЕО/ 2201/2003 г., Хагската
конвенция за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното
осиновяване и др. Наред с това е видно, че майката е потърсила специализирана
помощ чрез сключване на договор за предоставяне на социални услуги от
01.11.2019г. с цел психологическо консултиране и подкрепа за детето, което
действие не би могло да бъде квалифицирано като противоправно и препятстващо
изпълнението на съдебното решение.
Отделно
от изложеното, съдът намира, че в изготвения на 30.12.2019г. протокол, въз
основа на който е издадено обжалваното постановление, липсва достатъчно
описание на конкретното фактическо поведение, чрез което майката е отказала предаване на детето и е
възпрепятствала изпълнението на режима на лични отношения с бащата. Липсата на
възпроизвеждане в протокола на конкретно настъпилите фактическите
обстоятелства, обусловили извод за отказ на майката, опорочават обжалвания акт,
като водят до неговата незаконосъобразност.
По
изложените съображения, съдът намира, че обжалваното постановление от
27.01.2020г. следва да бъде отменено.
Направеното
от жалбоподателя искане за присъждане на сторените в настоящото производство
разноски следва да бъде оставено без уважение. Според съдебния състав, в
производство по разглеждане на жалба срещу действия на съдебен изпълнител
разноски не се дължат, тъй като обжалваният акт на съдебния изпълнител не е
постановен в хода на проведена между страните по делото състезателна процедура.
От друга страна, насрещната страна по подадената жалба не следва да носи
тежестта за сторените от жалбоподателя разноски, доколкото същите са извършени
по повод обжалваните действия на ЧСИ. Предмет на съдебен контрол е
процесуалната законосъобразност на действия и актове на органа по
принудителното изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване
на причинените от тях вреди, е именно съдебният изпълнител. Последният обаче не
е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му,
поради което общото правило за присъждане на разноски по чл. 81 ГПК е
неприложимо. Страните в това производство разполагат с друг ред за
възстановяване на сторените разходи, който е този по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 27.01.2020г. на
ЧСИГ.К., рег. № 924 от РКЧСИ, с което на основание чл. 528, ал. 5 ГПК на
жалбоподателя М.К.Г. е наложена глоба по изп. дело № 20199240400602 по негов
опис, за неизпълнение на задължение за предаване на детето В.А.Т.на баща му А.М.Т.за
времето от 19:00ч. на 30.12.2019г. до 19:00ч. на 02.01.2020г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.