№ 61
гр. Ловеч, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на единадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500258 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл.124 ГПК, вр. с чл.79 от ЗС.
С Решение №260037/22.03.2021г.,пост.по гр.д.№262/2020г. РС-Троян е отхвърлил
като неоснователен и недоказан предявения от Ю.Ц. Ч. с ЕГН ********** от гр. С., Т. Ц. Ч.
с ЕГН ********** от гр.С. и ЕЛ. Ц. Р. с ЕГН ********** от гр.С., иск с правно основание
чл.124,ал.1 от ГПК да се признае за установено по отношение на ответниците- Д. В. Д. с
ЕГН **********, от гр.Троян, Р. Д. П. с ЕГН ********** от гр.Троян и В. Д. Д. с ЕГН
********** от гр. Троян, че ищците са собственици по наследство общо на 1/2 идеална част
от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 02448.1.57 по КККР на с. Балканец, с площ от 2
924 кв. м, намиращ се в с.Балканец,Ловешка област, в м. „Кнежанска лъка", с трайно
предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване -друг вид нива, при
граници и съседи на имота: имот № 02488.1.55, имот № 02488.1.116, имот № 02488.4.144,
имот № 02448.1.58. Отхвърлен е и искът на ищците с правно основание чл.537,ал. 2 от ГПК,
за обезсилване на Нотариален акт № 65, т. II от 11.07.2011 г. по нот. дело № 227/2011 г. на
Нотариус Борис Кожухаров с р-н на д-ие ТРС. С оглед изхода на спора разноските на
ответниците са възложени в тежест на ищците.
Постъпила е жалба от Ю.Ц. Ч., Т.Ч. Ч. и ЕЛ. Ц. Р., чрез адв.Г.Г.-САК, срещу
решението. Считат, че е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на
1
материалния закон. Излагат, че по делото е доказано по безспорен начин, че Д. В. Д., В. Д.
Д. и Р. Д. П. са наследници на Т.Ц.Г., починал на 21.10.1989г. След смъртта си Т.Г., е
оставил за свои наследници двете си деца Ц.Т. Ч., починал на 08.05.2002г.- баща на
въззивниците и М.Т. Д.а - майка на въззиваемите, починала на 17.06.2016г.
Твърди, че от датата на възстановяване на имота до смъртта си през 2002г., Ц. Ч. е
упражнявал своето право на собственост, заедно със сестра си М.. Те заедно са владели
нивата, стопанисвали са я, ползвали са я съвместно, отглеждали са култури в нея и са
полагали грижи за тях. През 2011г. М. Д.а се снабдява с Нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давностно владение № 65, том II, per. № 2809, дело № 227 от
11.07.2011г., на Борис Кожухаров, Нотариус с per. № 237, район на действие PC Троян. От
смъртта на Ц. Ч. до 11.07.2011г., когато е издаден нотариалният акт, не са изминали 10 г.
владение. Затова твърди, че този нотариален акт не би следвало да породи вещно- правен
ефект, нито за М., нито в последствие за нейната дъщеря Р.П., която придобива
собствеността въз основа на Нотариален акт за дарение акт № 66, том II, per. № 2810, дело №
228 от 11.07.2011г., на Борис Кожухаров, Нотариус с per. № 237, район на действие PC
Троян. Позовава се на съдебната практика, където се приема,че за да се придобие имот на
основание чл.79,ал.1 от ЗС трябва да са изминали 10 или повече години, в които
необезпокоявано владелецът да е упражнявал своето право. В случая няма изминали 10г. на
владение, следователно ответниците не може да се позоват на изтекла давност в тяхна полза.
Съгласно мотивите на TPеш. № 4/17.12.2012г. на ВКС по т.д.№4/2012г., ОСГК-
"Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при
недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на
определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68,ал.1 ЗС в хипотезата на
чл.79,ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на
чл. 79,ал.2 ЗС. Правната последица-придобиване на вещното право- е нормативно свързана
само с тези юридически факти. Недопустимо е по тълкувателен път в нормативно
определения фактически състав да се включват и други елементи."
Развива, че за да е налице хипотезата на чл.79,ал.2 ЗС трябва да са обосновани два
елемента- добросъвестност и изтекла придобивна давност. Определя като абсурдни
твърденията на първоинстанционният съд, който приема за безспорно доказано, че в полза
на П. е изтекла кратка петгодишна придобивна давност, поради осъществявано
добросъвестно владение. Твърди, че нито М.Т. Д.а, нито дъщеря й Р. Д. П., могат да се
позоват на кратката 5- годишна давност, поради факта, че и за двете е известно, че имотът е
съсобствен по наследство. От събраните в първоинстанционното дело гласни доказателства
е станало ясно, че имотът е бил владян и ползван и от Ц.Т. Ч., който е отглеждал до смъртта
си през 2002г. на част от нивата култури по своя преценка- боб и картофи.
На следващо място ОСГК на ВКС приема в TP № 4 от 17.12.2012 г. пост. по т.д.№
4/2012г., че „Фактическият състав на владението съгласно чл.68,ал. 1 ЗС включва както
обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент
вещта да се държи като своя. След като владението е съзнателен акт, то следва, че
2
придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните
юридическите действия, които по определение обхващат като свой елемент наличието на
представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето,
изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент
от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление,
насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания
и представи (представляващо обективния елемент от предметното им съдържание)."
Сочи, че от събраните в първоинстанционното дело гласни доказателства е
станало ясно, че Р.П. не е манифестирала пред ищците намерението си да владее техните
идеални части, не ги е уведомила, че е собственик на целия имот, не им е представила
документа си за собственост, напротив стопанисвала е имота от тяхно име, с тяхно знание и
разрешение са засадени овощни дървета- сливи. Твърдят, че те също са владели имота,
макар и да не са го посещавали ежедневно, те са упражнявали фактическа власт върху
техните идеални части, като са посещавали имота многократно всяка година както
самостоятелно, така и заедно с Р.П., за да се погрижат за неговото състояние и да следят за
начина на стопанисване от страна на Р.П., на която са го поверили. Ползвали са се от добива
на сливите. Твърдят,че са провеждали многократни разговори с братовчедка си за
състоянието на имота, взимали са заедно решения за неговото засаждане. Единственият им
спор е бил за това с какво да го засадят, а не собствеността. Събирали са мнения и съвети от
приятели и познати, за това, коя култура би била най-подходяща за отглеждане в този
район. Счита, че с нищо в поведението си Р.П. не е демонстрирала намерение да оспорва
правото им на собственост, напротив обсъждала е и се е вслушвала в предложенията им,
поведение което не би имала, ако е имала намерение да свои имота и/или е правила действия
да ги отблъсне от имота. Едва в началото на 2020г., в процес на снабдяване с документи за
собственост, са разбрали, че леля им М.Т. Д.а е призната за собственик на целите описани
по-горе две ниви, което е обективирано в Нотариален акт №65, том II, per. №2809, дело
№227 от 11.07.2011г. на Борис Кожухаров, нотариус с рег.237, район на действие - района на
PC - град Троян. Като още в същия ден М.Т. Д.а е дарила на едната си дъщеря Р. Д. П.
същите имоти, което е видно от Нотариален акт №066, том II, per. №2810, дело №228 от
11.07.2011г. на Борис Кожухаров, нотариус с рег.237, район на действие - района на PC -
град Троян.
Обясняват, че през всичките години с въззиваемите- техни братовчеди, са бил в
отлични отношения, правили са семейни сбирки, празнували са празниците си заедно,
обсъждали са състоянието на наследствените земи, без да водят разговори за подялбата им
или намерението на някой от тях да свои някой от имотите за себе си. В нито един момент не
е коментирано обстоятелството, че П. е единствен собственик на процесната нива. Счита,че
тя с добронамереното си отношение към тях, ги е оставила с ясното убеждение, че имотът е
в добри ръце, на някой който се грижи за него от името на всички собственици.
Твърди, че фактът, че П. е разполага с документ, които е могла да им
противопостави, но не го е направила, говори за липсата на добронамереност от нейна
3
страна. Затова считат, че процесният имот не е придобит по давност от М.Т. Д.а или от Р.П.,
нито на основание чл.79,ал.1 от ЗС, нито на основание чл.79,ал.2 от ЗС. Последната е
владяла своята 1/2ид.ч., а по отношение на останалата 1/2ид.ч. я е държала за останалите
съсобственици.
Молят да се уважи предявеният иск и присъдят направените в
първоинстанционното и настоящето производства разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от Р. Д. П.,чрез адв.С.Л.-ЛАК. Моли
да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и недоказана, а обжалваното решение се
остави в сила като валидно, допустимо и правилно и й се присъдят направените разноски за
въззивната инстанция.
Излага, че по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 066, том
II. per. № 2810, дело № 228/2011г, на нотариус Борис Кожухаров, с per. № 337 на НК, с район
на действие РС-Троян, е придобила, на основание дарение от своята майка М.Т. Д.а,
поземлен имот с площ от 2 924 кв.м, намиращ се в с.Балканец, Община Троян, област Ловеч,
с адрес: местност „Кнежанска лъка", трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: друг вид нива, с идентификатор № 02448.1.57 по КККР на с.
Балканец, одобрени със Заповед № РД-18-111 от 29.12.2008г. на Изп. директор на АГКК,
при граници и съседи на имота: имоти с идентификатори 02448.1.55, 02448.1.116,
02448.4.144, 02448.1.58. Имотът е придобит още през 2011г. въз основа на валидно правно
основание - дарение, осъществено в установената от закона форма- нотариален акт. Считано
от 11.07.2011г. насетне е стопанисвала имота си като овощна градина, ежегодно лично и с
организирана от нея помощ е пръскала сливовите дръвчета, подрязвала ги е, косила е,
събирала е плодовете им, разпореждала се е с тях, почиствала е отпадналите и сухи дървета
и е засаждала нови. Твърди, че никой не е оспорвал собствеността й върху овощната
градина, която винаги тя лично е поддържала в безупречно състояние. Затова не се
съгласява с твърдението на ищците, че не е собственик на имота. Нотариалният акт за
дарение е представен от ищеца към исковата молба и я легитимира като едноличен
собственик на процесния имот. Освен това в отговора на исковата молба е направила
възражение за изтекла придобивна давност, като владението е упражнявано от нея и през
целия период от 11.07.2011г. до момента. Владението й е било непрекъснато,
необезпокоявано, явно и въз основа на валидно правно основание- годно да я направи
собственик а именно договор за дарение, обективиран в нотариален акт. Въпреки че имотът
е вписан в КККР на с. Балканец като нива, той реално представлява овощна градина, засаден
е със сливови дръвчета. Възразява, че ищците никога не са обработвали имота и не са верни
твърдения им, че решението да се засадят овощни дръвчета, за избора и вида на овошките,
било вземано съвместно. Отрича да е стопанисвала овощната градина заедно с ищците, те
никога не си взимали решения как да се осъществи това.
Обяснява, че от изслушаните по делото свидетели е установено, че овощните
дръвчета са посадени от нея и от наследодателката й М.Т. Д.а преди дарението на имота от
2011г. Анимуса за своене на имота е демонстрирала със сключването на договора за дарение
4
и вписването му в Службата по вписванията- Троян. От тази дата насетне (11.07.2011г.) за
всички трети лица е било видно и ясно че тя владее имота със съзнанието на собственик в
продължение на 9 години до завеждането на иска. Обяснява, че ежегодно дръвчетата са били
пръскани, окопавани, плодовете са били събирани и оползотворявани от нея и семейството
й. Никой от свидетелите не е виждал никого от ищците на процесния имот, още по-малко
някой от тях да го стопанисва и ползва. Свидетелят на ищците- Д.Н.Н. заявява, че на имота е
ходил само един път през периода 2001-2002г., за да вади картофи. Той с нищо не
потвърждава, че ищците са работили имота, че са имали каквито и да било претенции към
него. За периода след 2011г. той не свидетелства, защото не е ходил на имота и не знае кой
го е работил. Свидетелят Г.Г.Н. не е посещавал никога имота затова неговите свидетелски
показания не следва да се кредитират, тъй като не могат да послужат при доказването по
делото. От друга страна ангажираните от ответниците свидетели категорично и безусловно
заявяват, че единствено Р.П. и съпругът й са се грижили за имота, засадили са го със сливи,
като дори и свидетелите са помагали за засаждането, в грижата по дръвчетата - подрязване,
пръскане. Никой не й е спорил собствеността, плодовете са ползвани за лични нужди, не са
изпращани на роднини. Никой от свидетелите не е виждал ищците на мястото на имота.
Единствено за Ю. Ч. е посочено от свидетеля Д.Н., че на реката в близост до имота се е
черпил веднъж, но с тези действия не е демонстрирал, че държи и свои имота.
Ангажираните от нея свидетели с подробности описват имота, очертават границите му от
всички страни, а двама от свидетелите са непосредствени съседи и имат непосредствени
наблюдения и впечатления.
Акцентира, че преди тя да придобие собствеността върху имота по дарение от
майка си, последната го е стопанисвала и владяла повече от 10 години, като останалите
наследници изрично са й заявили, че нямат никакви претенции за него. Твърди, че майка й е
придобила по давност описания имот преди да прехвърли правото на собственост върху
него на дъщеря си Р.П.. Осъществяваното от М. Д.а владение е продължено от дъщеря й
Р.П.. Налице е присъединяване на осъществяваното от майка й давностно владение,
осъществявано в периода 2000-2011г. към продълженото от нея, осъществявано в периода
11.07.2011г. до момента (чл.82 от ЗС). Твърди, че е осъществявала владението си с пълното
съзнание, че е продължила владението на майка си, придобила е собствеността от нея на
правно основание, годно да я направи собственик. Предписаната от закона форма не е
опорочена. Основанието, на което тя е придобила правото на собственост, е годно да я
направи собственик - това е договор за дарение на недвижим имот, сключен в предвидената
от ЗС задължителна нотариална форма за действителност на сделката -нотариален акт.
Всички твърдения в исковата молба и във въззивната жалба за съвместното
ползване на имота от Ц.Т. Ч. и М.Т. Д.а, както и от наследниците на Ц. Ч. след смъртта му,
са останали недоказани. Твърди, че решенията по повод ползването и стопанисването на
имота са вземани само от нея. Действията по поддържането, косенето, пръскането, рязането
на дръвчетата, събирането на плодовете, са извършвани отново само от нея, със знанието на
ищците.
5
Счита, че е без значение, че от смъртта на Ц. Ч. до 11.07.2011г., когато е издаден
нотариалният акт за собственост на недвижим имот по давностно владение в полза на М.
Д.а, не са изтекли 10 години. Този довод можеше да служи на въззивниците ако водеха
установителния си иск спрямо М. Д.а, но не и спрямо Р.П.. Това е така. тъй като М. Д.а е
дарила на дъщеря си имота, за който се е снабдила с нотариален акт през 2011г. След това
П. е продължила да осъществява владението си върху имота непрекъснато и
необезпокоявано. Тя е придобила имота въз основа на правно основание, годно да я направи
собственик и това е Нотариален акт за дарение №66, том II, per. № 2810, н. дело №
228/11.07.2011 г. на нотариус Кожухаров. Този договор не е нищожен, не е унищожаем,
дарението не е отменено и е породило правния си ефект, като е прехвърлило правото на
собственост върху спорния имот в нейния патримониум. Твърди, че е продължила да
упражнява владението на майка й, което е демонстрирала явно и необезпокоявано.
Придобила е правото на собственост върху имота на основание дарение и на добросъвестна
придобивна давност, упражнявана в периода 11.07.2011г. до завеждане на делото през
05.2020г. Това е период от почти 9 години, който надвишава минималния срок от 5 години
за придобиване по давност на недвижим имот при добросъвестно владение. На основание
чл.70,ал.2 от ЗС добросъвестността се предполага до доказване на противното. Счита, че в
настоящия процес презумпцията на закона за добросъвестно владение не е оборена от
ищците. Установена е в полза на приобретателя на имота, затова в доказателствена тежест
на ищците е да доказват твърденията си, че не е владяла добросъвестно. Ищците не са
въвеждали дори твърдения за недобросъвестност на владението, упражнявано от нея.
Развива, че за да е добросъвестно осъществяваното владение, са необходими три елемента:
1. имотът да се владее на правно основание, годно да направи приобретателя собственик; 2.
приобретателят да не знае, че праводателят му не е собственик; 3. приобретателят да не знае,
че предписаната от закона форма е била опорочена. Сочи, че правното основание, въз основа
на което е упражнявала владение, е годно да я направи собственик, тъй като това е
нотариален акт за дарение на недвижим имот, който не е отменен, не е прогласен за
нищожен, не е унищожен. Установената в закона форма -нотариален акт - не е опорочена.
Сочи, че винаги е знаела, че собственик на имота е нейната майка, тъй като само тя
еднолично е владяла и стопанисвала имота, поддържала овошките и събирала плодовете от
нея. Поради това не може да се твърди, че М. Д.а не е била собственик на имота, а още по-
малко да се твърди, че Р.П. е знаела, че майка й не е собственик на имота, който й е дарила.
Ищците не са провеждали по делото доказване на твърдяното за пръв път от тях сега във
въззивната жалба, че тя е знаела, че дарителката й не е собственик на дарения имот.
Възразява, че не е необходимо да се установява и доказва в процеса, противно на
твърденията във въззивната жалба, че тя е манифестирала пред ищците, че владее техни
идеални части от имота. Намерението си е заявила открито с извършването на нотариалния
акт за дарение през 2011г., който е вписан надлежно в Службата по вписванията - гр. Троян
и с това е бил публично достъпен и известен за всички трети лица, включително за ищците.
Ищците до предявяването на иска през 2020г. никога не са заявявали претенции спрямо
процесния имот. С нея е общувал единствено ищецът Ю. Ч. и то по повод гостуване при нея
6
в гр.Троян, а не по повод процесния имот. Показанията на свидетелите също не
потвърждават твърденията, че въззивниците са упражнявали фактическа власт върху имота,
посещавали са го многократно всяка година, са изцяло неверни и не се подкрепят по
никакъв начин от събраните по делото гласни доказателства. Нито един от изслушаните
свидетели не заявява някой от ищците е извършвал каквито и да било действия за да
демонстрация на владение спрямо процесния имот. Ищците не са се ползвали от добива на
сливите, не са водели разговори с братовчедите за състоянието на имота, не са вземали общо
решенията.
Като несъстоятелно определя твърдението за липса на „добронамереност". Сочи,
че институтът на добросъвестното владение е уреден в чл.69 и сл. от ЗС и не изисква като
субективен елемент добронамереност от страна на владелеца. Нужно е фактическо държане
и намерение за своене на вещта. Това намерение се предполага до доказване на противното.
В случая анимусът е ясно демонстриран с изповядването на нотариален акт да дарение през
2011г. и впоследствие с извършените от нея действия по самостоятелно стопанисване,
обработка и ползване на овощната градина. Някакво по-особено демонстриране на
намерение за своене не е необходимо след придобиването му по дарение, тъй като от тази
дата насетне го е владяла със съзнанието, че е едноличен собственик и не е нужно
обективиране на своене на частите на останалите. Такова би било нужно при съсобствен
имот, какъвто настоящият не е. Дори да се приеме, че с нотариалния акт за дарение не й е
прехвърлено право на собственост, ако М. Д.а не я е придобила по силата на давностно
владение, дарението е събитието, от който момент насетне тя е упражнявала добросъвестно
владение, на правно основание годно да я направи собственик, без да знае, че
праводателката й не е такъв и без да е опорочена установената в закона форма. Дарението е
ясна демонстрация на анимуса за своене на имота, а упражняването на фактическата власт
върху него установява безспорно с разпита на всички изслушани по делото свидетели -
непосредствени съседи, които имат преки впечатления.
Ищците не са твърдели и не са провеждали доказване, че Р.П. е знаела, че имотът
е съсобствен по наследство от Т.Ц.Г.. Съгласно чл. 69 от ЗС се предполага, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Добросъвестността
също се предполага до доказване на противното - чл. 70,ал. 2 от ЗС. Възразява, че ищците не
са провели доказване, че е държала имота и за тях-напротив- не е установено никакво тяхно
участие по стопанисването и ползването, нито техни претенции и дори съвети как същият да
бъде стопанисван. Добросъвестността не е морална, а правна категория, изпълнена с
конкретен смисъл и съдържание.
Допълва, че от заключението на съдебно-техническата експертиза не се
установява идентичност между имотите, възстановени с Решение № 5788/01.11.1993г. на
ОСЗ-Троян и процесния имот. Установява се само частична идентичност на поземлен имот
с ид.02448.1.57 с нива от 2 дка, с. Балканец, местност „Кнежанска лъка", описан в
решението на ОСЗ-Троян. Възстановената с Решение № 5788/10.08.1998г. нива е частично
идентична по площ с поземлен имот № 02448.1.57 по кадастралната карта. Въпреки това е
7
установила и доказала, че именно процесният имот, съгласно заснемането по КККР на с.
Балканец, е владяла и стопанисвала. Свидетелите установяват точните граници, като
посочват собствениците на съседните имоти, пътя и реката.
Счита за неоснователен и акцесорният иск с правно основание чл. 537, ал.2 от
ГПК за отмяна на констативния нотариален акт, тъй като уважаването му зависи изцяло от
съдбата на главния по чл.124,ал.1 от ГПК, който е неоснователен и недоказан.
По изложените съображения моли да се остави в сила първоинстанционното
решение и отхвърли въззивната жалба. Моли да й се присъдят направените разноски.
В съдебно заседание от страните се явява Ю.Ч., останалите се представляват от
пълномощниците им, които представят писмени защити.
В хода на въззивното производство се установи, че ищецът Т. Ц. Ч. е починал на
25.03.2021г., т.е. след постановяване на обжалваното първоинстанционно решение.
Служебно съдът издири наследниците му- съпруга ЕРМ. АР. Ч. и дъщеря М. Т. КР.,
конституира ги като въззивници и им изпрати препис от първоинстанционното решение, с
указания да заявят ще встъпят ли в процеса и поддържат ли подадената от пълномощника на
починалия техен наследодател въззивна жалба. В хода на връчване на тези книжа се
установи, че е починала и ЕРМ. АР. Ч., която се заличи и участието й продължи чрез
наследника й М. Т. КР.. Последната е редовно призована за съдебното заседание, но не
заяви становище по подадената въззивна жалба и изцяло по спора, поради което съдът
измени участието й от въззивник на въззиваем.
От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№262/2020г. на РС-
Троян, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с
определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната жалба е подадена в
срок и от легитимирани лица. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261
от ГПК и съдът я за редовна. Своевременно е постъпил отговорът на въззивната жалба.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност и недопустимост на обжалваното решение.
С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по
същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
Не се спори, че страните имат общ наследодател- Т.Ц.Г., починал на 21.10.1989г.
Ищците са наследници на неговия син- Ц.Т. Ч.- поч.на 08.05.2002г.,а ответниците-на дъщеря
му– М.Т. Д.а- поч.на 17.06.2016г. В хода на производството почина ищецът Т. Ц. Ч. и се
замести от дъщеря му М. Т. КР..
Установява се, че с Решение № 5788 / 01.11.1993г. на ОСЗ - Троян, пост.по пр.
№117Б/1991г., на наследниците на Т.Ц.Г. е възстановено правото на собственост в
съществуващи/възстановими/ стари реални граници, върху Нива с площ 2.000 дка, четвърта
8
категория, намираща се в землището на с. Балканец, м. „Кнежанска лъка", при граници
/съседи/: М.Г., река, път, Г.И. и Нива с площ 1.000 дка, четвърта категория, намираща се в
землището на с. Балканец, в м.„Кнежанска лъка", при граници /съседи/: насл. П.И., път,
гора. С изричен текст върху решението е удостоверено, че е влязло в законна сила.
Приложено е копие от преписката, в която се откриват приложените документи за
обосноваване правото на собственост върху заявените имоти. С Решение
№5788/10.08.1998г.на ОСЗ-Троян, на основание чл.18ж,ал.1 и ал.4 от ППЗСПЗЗ процесните
две ниви са обединени в един имот- нива с площ от 2.924 дка, четвърта категория,
м.“Кнежанска лъка“, представляващ ПИ с № 001057 по картата на землището, при граници
-№ 001055- нива на М.Ц.Г. №000100- водно течение на МОСВ, №001058-нива на Д.Г.П. и
№000101- път II кл. на Министерство на транспорта.
С Нотариален акт № 65, том II, per. № 2809, н.д. № 227 от 11.07.2011 г., съставен
от Нотариус с per. № 237 в НК и район на действие PC-Троян, М. Т.ова Д.а е призната за
собственик по давностно владение на поземлен имот с идентификатор № 02448.1.57 по
КККР на с. Балканец, с площ от 2 924 кв. м, намиращ се в с. Балканец, с адрес: м.„Кнежанска
лъка", с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване -
друг вид нива, при граници и съседи на имота: имот № 02488.1.55, имот № 02488.1.116,
имот № 02488.4.144, имот № 02448.1.58.
С Нотариален акт № 66, том II, per. № 2810, н. дело № 228 от 11.07.2011 г. на
Нотариус с per. № 237 в НК и район на действие PC-Троян М.Т. Д.а е дарила имота на
дъщеря си Р. Д. П..
С отговора отв.Р.П. заяви възражение за придобиване на имота освен по силата на
дарение от майка й и въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност като
добросъвестен владелец, съгласно чл.79,ал.2 от ЗС.
За установяване идентичността на възстановените ниви и описаният в
нотариалните актове имот, в първата инстанция е допусната съдебно - техническа
експертиза. Вещото лице инж.Йочкова е изследвала картата на възстановената собственост
и кадастралната карта и дава заключение, че от възстановените от ОСЗ-Троян две ниви, тази
с площ от 2 дка съвпада изцяло по граници, а по площ частично, на съществуващия сега ПИ
с № 02448.1.57 по КККР на с.Балканец. Нивата от 1 дка има една идентична граница- път, а
по другите критерии на се откриват съвпадения. Експертът предполага, че този имот се е
намирал на югоизток, през пътя и сега попада в горски масив, като при изработване на
картата вероятно е бил обединен с другата нива като площ /Решение №5788/10.08.1998г.на
ОСЗ/. Със Заповед №18-2136/18.03.2015г. на Началника на СГКК е одобрено изменение на
КК, с което площа на възстановения имот е коригирана от 2 924 кв.м. на 2 130кв.м., като
792кв.м. са придадени на съседния ПИ с №02448.1.55. Вещото лице е изготвило нарочни
скици, обективиращи описаните изменения в имота.
Съставът приема заключението като обективно и компетентно.
За обосноваване на твърдението, че не са загубили правото си на собственост
9
върху наследствената им ½ ид.ч. от процесния имот, ищците ангажират свидетели.
Свидетелят Д.Н.Н. познава ищеца Ю.Ч. от много години. Знае, че притежава наследствени
от баща му имоти в с.Балканец. Свидетелят обяснява, че е ходил на спорния имот- преди е
бил нива, а сега е сливова градина, като последно преди 3-4 години си е брал сливи от там.
Знае, че докато е бил жив бащата на Ю. не е имало сливи, а са се отглеждали картофи. След
това с братовчедите си ищците се чудили какво да отглеждат- Ю. искал малини, но решили
да направят сливова градина. Не знае кой е посадил дърветата, но е категоричен, че Ю. ходи
по няколко пъти в годината в този имот, като отсяда на гости при братовчедите си в
гр.Троян и е участвал в грижите за градината. Свидетелят знае, че през 2019г. Ю.Ч.
установил, че част от наследствените им имоти са прехвърлени на други роднини. Другият
свидетел Г.Г.Н. е братовчед на страните, познава имота, защото имали наследствена нива в
района. Имотът е обработван първо от общия наследодател- „дядо Т. и баба П.“, които
отглеждали боб и картофи. След това я работели майката на Р./М./ и Ц./насл-тел на
ищците/,като споделя „..мисля,че даже си я бяха поделили..“. През 2000г. се прибрал от
чужбина и помни, че 1-2 години след това бащата на Ю. го помолил и му откарал картофи
отгледани на мястото. Свидетелят е агроном и помни, че Ю. се съветвал с него каква
култура да отглеждат. Знае, че е имало спор с братовчедите- Ю. искал малини, а другите
сливи. Не знае кой е насадил сливите. Знае, че когато идват в Троян ищците отсядат при
братовчедите си, а понякога и при него. Обяснява, че никога не е ходил до имота, но знае
къде е, защото има имот от другата страна. Не знае кой бере сливите.
В защита ответниците също ангажират свидетели. Г. Д.П. е съсед на процесния
имот- граничи от северозапад и е наследник на Г.И. А.. Познава ответниците, не и ищците.
Категоричен е, че от около 20 години в имота е засадена сливова градина, преди са гледани
картофи. Преди половината е работено от родителите на Р.П., а след това тя с приятели
засадили нови дървета и до момента го стопанисва, поддържа, единствено тя бере
плодовете. Често посещава имота и вижда Р. да се грижи за дърветата. Давали са му от
плодовете. Р. не споделяла да е имало спорове за имота. Свидетелят С.Л.В. познава
ответниците от 30 години. Не познава ищците. Преди около 20 години започнал да се
занимава със земеделие, има овощна градина в Троян.Р. и съпругът й Я. споделили, че имат
имот в Бели Осъм- „…нейни роднини са й го дали да го стопанисва..“ . Ходили да огледат
имота, купили фиданки и ги засадили. Свидетелят е помагал при разчистването и саденето
на дърветата- „около 30 дървета сливи“.Той купил фиданките,а ответниците ги
платили.Сочи,че това е станало около 2001-2002г. Тогава в имота имало и други стари
сливови дървета и джанки. От тогава те си стопанисват имота-подрязват, пръскат, прибират
реколтата-не са я предавали, не знае да се изпращали плодове или ракия на роднини в С..
Свидетелят описва имота по реалните граници. Спомня си, че е виждал Ю.Ч. на гости при
Р.П.. Свидетелят Д.И.Г. също познава само ответниците, не разпознава ищците. Работили са
с родителите на Р.. Той също има имот в близост до процесния- „Аз купих един имот над
тях отгоре..това е в „Кнежанска лъка“..през един имот е моят..“. Купил е имота 1996г.и
е категоричен, че дърветата са засадени от Р. и съпруга й Я.- „Това беше около 2000г.“.
Свидетелят е ходил да им помага в косенето, в подрязването на дърветата и са му давали
10
плодове. В грижите първоначално участвали и родителите на Р., но след това тя със съпруга
й поели всичко. Не е виждал други хора да работят и да помагат в градината.
Въпреки, че свидетелите са ангажирани от всяка от страните, в обясненията им не
се открива явно пристрастие. Обясненията са ясни и конкретни. Макар свидетелите на
ищците да нямат непосредствени и актуални впечатления за имота, обясненията им не са в
явно противоречие с останалите доказателства и могат да се кредитират, като се отчита, че в
голямата си част се основават на споделеното от Ю.Ч.. Свидетелите на ответниците имат
непосредствени и актуални възприятия от имота, тъй като са участвали в саденето на
сливовата градина, в стопанисването. В тях също не се откриват противоречия с останалите
събрани доказателства, поради което също следва да се кредитират, като обективни и
достоверни.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав прави следните
изводи:
Съдът е сезиран с претенция по чл.124 от ГПК,във вр.с чл.79 от ЗС. Ищците
твърдят, че са собственици по наследство на ½ ид.ч. от спорния имот и никога не са губили
тези си права. От своя страна ответниците твърдят, че след упражнявано давностно владение
от 2000г. М.Т. Д.а е придобила имота- факт констатиран с издадения по реда на
обстоятелствена проверка нотариален акт от 2011г. Ответницата Р.П. възразява, че е
придобила имота чрез сключения на 11.07.2011г. договор за дарение от майка й. Като
допълнително придобивно основание сочи давностно владение- продължила е
упражняваното от майка й (чл.82 ЗС) и е установила свое след 11.07.2011г. – съгл.чл.70,ал.1
от ЗС, в продължение на повече от изискваните 5 години.
Съставът намира, че искът е основателен и доказан.
Съгласно ТРеш. № 1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС, пост по т.д.№1/2012г.
„Презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен
от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да
упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на
останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е
упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС“. По отношение на
сънаследниците презумпцията на чл.69 ЗС не се прилага, тъй като съсобствеността възниква
от юридическия факт на смъртта на общия наследодател. Ако някой от тях желае да
придобие по давност частите на другите съделители, той следва освен упражняваното до
момента държане на техните части, да добави и демонстрира пред тях, че е променил
намеренията си във владение изключително за себе си. Едва след като сънаследникът
установи владение на частите на останалите сънаследници, може да се приеме, че владее за
себе си и техните части /Реш.№96/26.02.2010г.на ВКС,по гр.д.№44/2009г.,I ГО/. Следващата
предпоставка е това ново намерение да е демонстрирано и възприето недвусмислено от
останалите наследници. Промяната в намерението следва да намери външна проява чрез
11
действия, които ясно да отричат правата на досегашните сънаследници, което изисква
владението да не е установено по скрит начин. Трайността на тези обективни и субективни
елементи на упражняваната фактическа власт, следва да е 10 години, съгласно чл.79 от ЗС.
В случая от събраните доказателства се установява по категоричен начин, че
ответниците ползват целия имот, те са създали сливовата градина, те я обработват, те
извършват всички непосредствени грижи за нея. За да могат да се позовават на изтекла в
тяхна полза придобивна давност, следва да докажат на първо място продължителността на
това свое изключително владение.
По отношение началния момент на установяване на владението и създаването на
сливовата градина, страните ангажират само свидетелски показания. Водените от ищците
свидетели сочат, че до смъртта на баща им- Ц. Ч., в имота са отглеждани картофи, той го е
обработвал и се е възползвал от реколтата. Свидетелят Г.Г.Н.- родственик на страните,
разказва за конкретен случай, споменава дори за разделяне на имота между М. Д.а и Ц. Ч.,
което изключва възможността приживе на брат си тя да е установила самостоятелно и
изключително владение върху целия имот. От своя страна свидетелите на ответниците,
които сочат като начало на създаването на градината около 2000г., също признават, че
тогава там е имало и друга реколта- св.Г.Д.П.- „..Около 2000г. бяха засадени дръвчетата.
Преди това половината имот беше засаден, а другата половина се работеше..“ Също и
св.С.Л.В.- „Аз помагах в засаждането, купих посадъчния материал, те си го платиха…Това
се случи 2001-2002г.“.
Анализът на свидетелските показания навежда на извод, че поне до смъртта си Ц.
Ч. е владял сънаследствения имот, упражнявал е активно правата си, възползвал се е от
реколтата- действия, които явно и недвусмислено демонстрират собственическите му права
върху припадащата му се ½ ид.ч. Видно от удостоверението за наследници Ц.Т. Ч. е починал
е на 08.05.2002г. От това следва ,че към 2011г. М. Д.а не би могла да е упражнявала
владение, което да обоснове придобиване по давност съгласно чл.79 т ЗС, на частта на
наследниците на брат й-до размера на 1/2ид.ч.
Като последица същата не би могла валидно да дари целия имот на дъщеря си,
тъй като не притежава идеалните части на останалите съсобственици. С оглед на този извод
не може да се сподели и възражението на отв.Р.П. за придобиване на имота освен по силата
на дарение и на упражнявано добросъвестно давностно владение. Съгласно чл.70 от ЗС
владението е добросъвестно, когато веща се владее на правно основание, годно да го
установи собственост, без приобретателят да знае, че праводателят му не е бил собственик.
В случая е налице само валиден договор за дарение, който безспорно дава възможност за
възникване на правото на собственост. Всички доказателства, обаче сочат за знание от
страна на Р.П. за сънаследствения статут на имота, за правата на останалите наследници на
нейния чичо, което изключва добросъвестността й към учредяване на правата й през 2011г.
С оглед подаването на исковата молба през 2020г. възможността й да се позове на дългата
придобивна давност, е осуетена.
В заключение- по делото категорично се установява, че преимуществено
12
ответниците ползват спорния имот, реализирали са намерението си и са създали сливова
градина, те я стопанисват и изпълняват всички селскостопански дейности, нужни за
съществуването й. За да е налице, обаче валидно упражнено давностно владение, което да ги
легитимира като изключителни собственици, е нужно владението им да е продължило над
10 години, какъвто времеви период на упражняване на фактическа власт с намерение да
придобият имота изцяло, не се доказва.
Освен това от действията им не може да се приеме, че са демонстрирали
достатъчно категорично промяната в намерението си към собствеността на останалите
сънаследници. Свидетелите сочат, че въпреки че не са се включвали в непосредственото
стопанисване на градината, ищците са се интересували от имота-дори е имало спор какво да
се отглежда-Ю.Ч. е предлагал малини,но не е възприето от ответниците. Макар и не
постоянно, ищците и конкретно Ю.Ч., е посещавал имота всяко лято, дори и само да се
възползва от реколтата, това отново е проява на собственически права. Не се доказа при
никое от тези посещения ответниците да са се възпротивили, да са му попречили да упражни
правата си, да са му противопоставили категорично права на изключителни собственици. Не
се установи дори да са ги осведомили за снабдяването на М. Д.а с констативния нотариален
акт, също и за дарението в полза на Р.П.. Дори и след дарението ищците са посещавали
имота и не са били ограничавани в упражняване на правата им. Известно е, че макар
снабдяването с нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка да
представлява действие, с което явно се изразява промяна на намерението на съсобственика
да превърне държането на идеалните части на ищците във владение за себе си, то за да има
тези последици, следва да докаже, че другата страна е била уведомена за това действие. По
делото не се твърди, няма и доказателства ответниците да са се легитимирали пред ищците с
тези документи. Само по себе си вписването на нотариалния акт съгл.чл.113 от ЗС не
въвежда задължение на съсобствениците да следят непрекъснато отразена ли е промяна в
имотното състояние на съсобственика им. Разпоредбата предвижда неблагоприятни
последици за лицата, които по-късно впишат противопоставими права, но не и за лицата,
които не възнамеряват за напред да придобиват права/в т.см. Реш.№596/30.06.2010г. на ВКС
по гр.д.№1534/2009г., I ГО/. Напротив-установи се е, че през цялото време ищците са били
спокойни и уверени, че правата им не са погасени, не са застрашени и братовчедите им
стопанисват и се грижат частта им вместо тях. Не се доказа ответниците да са
манифестирали- явно и трайно намерението си за своене на целия имот, да са отблъсквали
правата на останалите сънаследници. Завладяването частите на останалите и промяната по
начало трябва да се обективира и заяви категорично, да се осъществи чрез действия,
отблъскващи владението им и установяващи своята фактическа власт. Доказателства в тази
насока не са ангажирани.
За всички извършени до момента дейности в имота в частта, държана за сметка на
ищците, ответниците биха могли да претендират облигационни правни последици, но не и
да се легитимират като изключителни собственици.
По изложените съображения съставът намира, че ищците са доказали при
13
условията на пълно и главно доказване, че не са загубили сънаследствените си права върху
½ ид.ч. от спорния имот и към момента те все още се легитимират като такива. Искът им е
основателен и доказан и следва да се уважи,при съобразяване на актуалния статут на
имота,а именно с площ от 2 130кв.м., съгл. Заповед №18-2136-18.03.2015г.на Н-ка на АГКК.
Като последица по правилото на чл.537,ал.2 от ГПК съставеният Нотариален акт
№65,т.II, рег.№2809, д.№227 от 11.07.2011г., на Нотариус с рег.№337 в НК и район на
действие РС-Троян, с който са удостоверени права на изключителен собственик на М.Т. Д.а
върху целия спорен имот, следва да се отмени за разликата над притежаваните от нея 1/2 ид.
ч. Ищците са предявили претенция за пълна отмяна на констативния нотариален акт, поради
което за останалите ½ ид.ч., притежавани от М.Т. Д.а по силата на наследяване, искането им
е неоснователно и следва да се отхвърли.
По изложените съображения въззивният състав приема, че обжалваното решение
е постановено при неправилен анализ на доказателствата и приложение на материалния
закон. Следва да се отмени изцяло и вместо него се признае за установено по отношение на
ответниците- Д. В. Д. с ЕГН **********, от гр.Троян, Р. Д. П. с ЕГН ********** от гр.Троян
и В. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. Троян, че ищците - Ю.Ц. Ч. с ЕГН ********** от гр. С.,
М. Т. КР. с ЕГН ********** от гр.С. и ЕЛ. Ц. Р. с ЕГН ********** от гр.С., са собственици
по наследство от общия им наследодател- Т.Ц.Г.,поч.на 21.10.1989г., общо на ½ ид.ч.от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 02448.1.57 по КККР на с. Балканец, с площ от 2
130кв.м.( съгл. Заповед №18-2136-18.03.2015г.на Н-ка на АГКК), намиращ се в с.Балканец,
Ловешка област, в м. „Кнежанска лъка", с трайно предназначение на територията -
земеделска и начин на трайно ползване -друг вид нива, при граници и съседи на имота: имот
№ 02488.1.55, имот № 02488.1.116, имот № 02488.4.144, имот № 02448.1.58. На основание
чл.537,ал. 2 от ГПК съставеният Нотариален акт №65,т.II, рег.№2809, д.№227 от
11.07.2011г., на Нотариус с рег.№337 в НК и район на действие РС-Троян, с който са
удостоверени права на изключителен собственик на М.Т. Д.а върху целия спорен имот,
следва да се отмени за разликата над притежаваните от нея 1/2 ид. ч., а искането за пълна
отмяна на акта следва да се остави без уважение.
По разноските.
При този изход на спора ответниците следва да възстановят направените от
ищците разноски.
По гр.д.№262/2020г.на РС-Троян са претендирани разноски в размер на
1130лв./реално сумата е 1310лв./,от които държавна такса 50лв., депозит за съдебна
експертиза -300лв., такси за издадени съдебни удостоверения -10лв., такса за издадени
документи по делото -50лв., адвокатско възнаграждение, за което е приложен Договор за
правна защита и съдействие ,с отразяване на този хонорар и удостоверяване на факта на
получаване на сумата от 600лв.на 12.03.2020г.В списъка по чл.80 от ГПК са вписани и
разходи за командировъчни в размер на 300лв. Ответниците възразяват оп претенцията за
възстановяване на разходи за командировъчни на пълномощника адв.Г.. Съставът намира, че
претенцията за тези разходи не е доказана, тъй като в приложните платежни нареждания не
14
е посочено такова основание за плащане-„командировъчни“. По изложените съображения
следва да се уважи претенцията за разноски до размера на 1010лв.
По в.гр.д.№258/2021г. на ОС-Ловеч въззивниците претендират обща сума от
515лв., от която държавна такса -25лв., адвокатско възнаграждение 400лв. и
командировъчни 90лв. Към списъка по чл.80 от ГПК представят Договор за правна защита и
съдействие, с вписан хонорар от 400лв.,с уговорка, че е платим до 24.03.2021г., заедно с две
преводни нареждания за платена обща сума от 400лв.,с основание- „адвокатски хонорар
дело Ловеч“. За „командировъчните„ се представя Разписка от адв.Г., с която удостоверява
получаването на сумата 90лв., представляваща командировъчни по делото. Съставът
намира, че с приложените документи е доказано реалното извършване на претендираните
разходи. Затова въззиваемите следва да се осъдят да заплатят на въззивниците сумата
515лв.-разноски по въззивното производство.
Следва да се укаже на ищците да извършат отбелязване на решението в 6-
месечен срок от влизането му в сила, на основание чл. 115, ал. 2 ЗС, с предупреждение, че
след изтичате на този срок вписването на исковата молба губи действието си.
По изложените съображения и на основание чл.271 от ГПК Окръжен съд Ловеч,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260037/22.03.2021г., пост.по гр.д.№262/2020г. на РС-
Троян, като неправилно и незаконосъобразно и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. В. Д. с ЕГН **********, от
гр.Троян, Р. Д. П. с ЕГН ********** от гр.Троян и В. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. Троян,
че ЮЛ. Ц. Ч. с ЕГН ********** от гр. С., М. Т. КР. с ЕГН ********** от гр.С. и ЕЛ. Ц. Р.
с ЕГН ********** от гр.С., са собственици по наследство от общия им наследодател-
Т.Ц.Г.,поч.на 21.10.1989г., на общо на ½ ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№ 02448.1.57 по КККР на с. Балканец, с площ от 2 130кв.м. (съгл. Заповед №18-2136-
18.03.2015г.на Н-ка на АГКК), намиращ се в с.Балканец, Ловешка област, в м. „Кнежанска
лъка", с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване -
друг вид нива, при граници и съседи на имота: имот № 02488.1.55, имот № 02488.1.116,
имот № 02488.4.144, имот № 02448.1.58.
ОТМЕНЯ на основание чл.537,ал. 2 от ГПК Нотариален акт №65, т.II, рег.
№2809, д.№227 от 11.07.2011г.,на Нотариус с рег.№337 в НК и район на действие РС-Троян,
с който са удостоверени права на изключителен собственик на М.Т. Д.а върху целия имот, за
разликата над притежаваните от нея ½ (една втора) идеални части, а искането за отмяна
изцяло- ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ.
ОСЪЖДА Д. В. Д. с ЕГН **********, от гр.Троян, Р. Д. П. с ЕГН ********** от
гр.Троян и В. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. Троян, ДА ЗАПЛАТЯТ на ЮЛ. Ц. Ч. с ЕГН
********** от гр. С., М. Т. КР. с ЕГН ********** от гр.С. и ЕЛ. Ц. Р. с ЕГН ********** от
15
гр.С., направените разноски, от които- по гр.д.№262/2020г.по описа на РС-Троян-обща сума
от 1010 (хиляда и десет) лева и по в.гр.д.№258/2021г.на ОС-Ловеч- 515(петстотин и
петнайсет) лева.
Решението може да се обжалва пред ВКС при наличие на предпоставките на
чл.280,ал.3,т.1 от ГПК, в 1-месечен срок от уведомяването на страните.
УКАЗВА на ищците да извършат отбелязване на решението в 6- месечен срок от
влизането му в сила, на основание чл. 115, ал. 2 ЗС, като ги предупреждава, че след изтичате
на този срок вписването на исковата молба губи действието си.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16