Р Е
Ш Е Н И Е № 74
гр. П., 08.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-П.,
десети граждански състав, в откритото съдебно заседание, проведено на шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6150 по описа на съда за 2018 год. на Районен съд-П. и за да се взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 200, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от П.И.З. срещу „Еврострой В и Д“ ООД, с която се предявени осъдителен иск за сумата от 40 000 лв. претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на претърпяна на 14.11.2017 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата и осъдителен иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 313,69 лв., от които 100 лв. разходи за извършването на скенер на ляво коляно, 95.00 лв. за закупуване на ортеза, 78.09 лв. за закупуването на лекарствени средства и 40.60 лв. за платени потребителски такси, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
Ищцата твърди, че се е намирала в трудово правоотношение с ответника, с източник трудов договор № ***г., по силата на което е заемала длъжността „***“ в обект на работодателя, находящ се в гр.С. ул.***. Твърди, че на 14.11.2017 г. претърпяла трудова злополука. В тази връзка навежда конкретни твърдения, че си взела кафе от машина, находяща се в същия цех, в който се намира и работното й място, и тръгвайки обратно към последното била блъсната от мотокар, возещ товар. Твърди, че инцидентът бил признат за трудова злополука по наделжния ред и, че вследствие на същия получила сериозни травматични увреждания изразяващи се във вътрешно-ставна фрактура на лява тибия, дифузен субкутанен хематом на лява колянна става, хемартроза, силно ограничен обем на движение в лява колянна става, локална болка в същата и интеркондилва еминенция на лява тибия. Ищцата твърди, че търпяла и продължава да търпи болки и страдания от така полученото увреждане на здравето ѝ. В тази връзка навежда конкретни твърдения, че е изживяла тежък стрес и силни болки, като едновременно с това търпяла дискомфорт от продължителния период, в който обемът на движенията й е бил ограничен и от невъзможността да се обслужва сама. В тази връзка изтъква и обстоятелството, че инцидентът е настъпил в момент на активен и пълноценен живот.Твърди, че в резултат на злополуката е прекарала продължителен период, през който е била неработоспособна, като впоследствие трудовото й правоотношение с ответника било прекратено. Твърди, че и понастоящем изпитва болки в левия крак, вследстиве на претърпяната злополука, че все още не може да възстанови обема на движения на увредения крак и въпреки спазването на лекарските предписания и извършването на рехабилитация продължава да изпитва болки и неудобства от процесната трудова злополука. Наред с това поддържа, че инцидентът се е отразил негативно на психиката ѝ, като страдала от нарушения в съня, понижено настроение, тревожност, изпитвала страх и постоянно се връщала към спомена за злополуката. Твърди, че е направила разноски по лечението си в размер на 313.60 лв.
Ответникът оспорва предявените искове със съображения, че инцидентът е настъпил поради проявена от ищцата груба небрежност и нарушение на правилата за безопасност на работата. В тази връзка навежда конкретни твърдения, че ищцата е напуснала работното си място, за да си вземе кафе, след което без да се огледа сама се е ударила в бавно преминаващ мотокор с включени светлини. Твърди, че не е носела каска и корекционни очила, които ответникът й е представил преди инцидента по нейно изрично искане. При така изложените твърдения, мотивира искане за намаляване на определеното обезщетение с 90% поради съпричиняване от ищцата. Навежда възражение за липсата на причинна връзка между твърдяното увреждане и периода на неработоспобността на ищцата. Поддържа, че с болничен лист от 13.05.2017г. ищцата е трудоустроена, а не и е призната неработоспособност, както и че оплакванията са характерни за възрастта й, а не са вследствие на инцидента. Твърди, че има сключена валидна застраховка трудова злополука, както и че инцидентът представлява покрит риск по същата застраховка. Прави възражение, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди превишава справедливия размер. Признава иска за изплащане на обезщетение за имуществени вреди и признава, че разпореждането, с което злополуката е призната за трудова от ТП на НОИ П., е влязло в законна сила.
С определение от 16.10.2019г. на основание чл. 219, ал. 1 ГПК съдът е конституирал ЗАД “Армеец“, ЕИК ********* като трето лице – помагач на страната на ответника „Еврострой В и Д“ ООД гр. П..
Третото лице помагач не взима становище в предоставения му срок за това.
РАЙОНЕН СЪД-П., като прецени събраните доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните, а и от представените по делото трудов договор от №***. и заповед №***. се установява, че през периода от 30.06.2017 г. до 22.05.2018г. ищцата П.И.З. е работила при ответника „Еврострой ВиД“ ООД по трудово правоотношение на длъжността „***“ с място на работа – обект на работодателя, намиращ се в гр. С. на адрес ул. „***.
Видно от Правилника за вътрешния трудов ред на „Еврострой ВиД“ ООД, приет като доказателство по делото, в същия е указано изрично работещите да не приближават в опасна близост до движещи се части на работно оборудване, които създават риск от злополуки, включително да не преминават пред и под транспортни средства.
При постъпването й на работа при ответника и през време на изпълнението на възложената й по трудовото правоотношение работа работодателят извършил начален и периодичен инструктаж по безопасност и здраве на работата на ищцата, за което по делото са ангажирани съответни доказателства.
Установява се по делото от представените
декларация вх. №4 от 14.11.2017 г., подадена от ответника до НОИ, протокол № 3 от 08.01.2018 г. за
резултати от извършено разследване на злополука, станала на 14.11.2018г., съставен на основание чл. 58,
ал.6 от КСО и
представляващ официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, имащ обвързваща доказателствена сила относно обстоятелствата и механизма,
при които е настъпила претърпяната от ищцата злополука, и разпореждане №8 от 22.01.2018г. на НОИ, ТП-П., че на 14.11.2017 г. пострадалата
си взема кафе от кафе-автомат, намиращ се в цеха около 8:15ч., обръща се и
тръгва без да се огледа, удря се в товара на движещ се мотокар и пада на
земята, в резултат на което получава „счупване на горния край на тибията /голям
пищял/ на ляв крак.
От заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р М.М., което съдът кредитира като неоспорено от страните, обективно, обосновано и изготвено от експерт с необходимия професионален опит след запознаване с изготвената медицинска документация и личен преглед на пострадалата се установява, че при злополуката влседсвтие на удара П.И.З. е получила вътрешноставна фрактура на интеркондилната еминенция. Според вещото лице при самата фрактура пострадалата е изпитала силна болка и страдания с невъзможност за нормално стъпване и движение. Получило се е кървене от фрактурата и изпълване на ставата с кръв-хемартроза. Според експертизата вследствие на инцидента се е появил оток с дифузен подкожен хематом в областта на лявата колянна става. След обездвижването на крайника постепенно за около 10-15 дни болките са намалели. Според вещото лице изразеният оток и хемартрозата с дифузния подкожен хематом са намалели и отзвучали за около 20-25 дни. Вещото лице сочи, че по време на носенето на гипсова имобилизация за период от общо 60 дни ищцата е ходила с патерици без да стъпва на крайника. След отстраняване на имобилизиращата шина е установено наличие на продължаващ лек оток и хидропс на колянната става с болезнени и ограничени движения. Вещото лице сочи, че от рентгенографията от 04.01.2018г. се установява, че фрактурата е зарастнала. Сочи, че движенията в колянната става са били ограничени и болезнени, поради което на 09.01.2018г. ищцата е провела курс физиотерапия в стационарни условия. При изписването й се установява значително подобрение в обема на движенията – пълно изправяне и свиване до 95-100 градуса при норма 120-130 градуса. За подобряване на хранененто на хрущяла и функцията на ставата са поставени и вътрешноставни инжекции / на 20.02.2018г., на 03.05.2018г. и на 31.05.2010г./. Вещото лице е посочило, че на ищцата е поставена и неврологична диагноза поради болки в кръста, която няма отношение към получената травма от 14.11.2017г. Сочи, че възстановителният период е продължил за 180 дни, след което е издаден болничен лист за още 180 дни за трудоустрояване на по-лека работа. При преглед вещото лице е установило, че счупването е зарастнало. Връзковият апарат според експерта е инактен (нормален, съгласно разяснението при излсушването му в проведеното на 16.01.2018г. открито съдебно заедание). Сочи, че е налице лек оток. Вещото лице е категорично, че е възможно ищцата да продължава да изпитва болка, но без съществен функционален дефицит. Дава заключение, че походката и самостоятелното придвижване са възстановени.
При изслушването му от съда вещото лице уточнява, че ищцата има заболяване „***“, което не е свързано със злополуката, а с възрастта й. Според експерта това е удължило периода на възстановяване, който при отсъствие на съпътстващи заболявания би бил между шест и осем месеца. Уточнява, че при прегледа не се установява ограничение в обема на движение на левия крак.
Излушано е заключение на съдебно-психологична експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано. Според вещото лице Ц.Д. след процесния инцидент психическото състояние на П. З. е било под влияние на силни стресови фактори. Сочи, че и понастоящем ищцата търпи последствията от инцидента, които й се отразяват неблагоприятно. Според експертизата са налице психологични отговори на преживения стрес: страх, гняв, депресия, тревожност, нарушение на дейността, апатия, нервност. Вещото лице сочи, че при ищцата се установяват повишена тревожност и депресия. Налице са и симптоми на посттравматичен стрес, изразяващи се в припомняне на събитието, лоши спомени, кошмари, наличие на негаивни мисли и чувства, като според експерта П.З. не се спрявя добре с преживяното. Дава препоръка за посещение на психолог или психиатър.
По делото в проведеното на 16.01.2019г. открито съдебно заседание са разпитани като свидетели Т.Г.З – ***на ищцата, Р.Г.В.и П.Б.М.– *** на ответното дружество.
От показанията на първия от изброените свидетели – Т.Г.З., които съдът кредитира след внимателната им преценка, дължима по арг. от чл. 172 ГПК, се установява, че след инцидента пострадалата изпитала първоначален тежък стрес и силни болки, което довело до смущения в съня й и до сериозни неудобства в ежедневното й обслужване. Свидетелят сочи, че левият крак на ищцата бил посинен и в „нещо като ботуш“ по цялата дължина от коляното надолу. Повече от месец П.З. имала нужда от постоянна помощ.След инцидента се затворила в себе си. Продължавала да изпитва болки при застудяване, продължително стоене в изправено положение и по-дълги разходки.
От показанията на свидетеля Р.В.се установява, че при инцидента ищцата не е носела предоставените й от работодателя предпазни обувки и корекционни очила. Сочи, че инцидентът е настъпил след регламентираната почивка и на място, на което според правилата в халето не е било разрешено да се пресича. След злополуката свидетелят поемал за сметка на работодателя някои от разходите за лечение. Заявява, че кракът на ищцата бил посинен и тя носела „нещо като колан“, като през м. декември срещал П.З., придружена от съпруга й, в два магазина на големи хранителни вериги.
В показанията си свидетелят П.М.също сочи, че през м. декември 2017г. около Коледните празници видял ищцата да пазарува, придружена от мъжа й, като П.З. не ползвала помощно средство и ходела „нормално“. Последното твърдение има оценъчен характер, поради което и със съмнение за тенденциозност с оглед противоречието му със заключението на съдебно-медицинската експертиза, съдът не го взема предвид при формиране изводите си за приетото за установено по делото.
Ответникът признава обстоятелствата, че ищцата е направила разходи в размер на 100 лв. за скенер, 95 лв. за закупуването на ортеза, 78,09 лв. за закупуването на лекарствени средства и 40,60 лв. за потребителски такси, както и че същите са в причинна връзка с проесния инцидент. Признанието намира съответна опора в ангажираните с исковата молба разходо-отчетни документи, поради което съдът го цени и приема за установени обстоятелствата, за които се отнася.
Други относими доказателства не са ангажирани от страните по делото.
Съдът при така установените факти намира следното от правна страна:
По иска с правно основание чл. 200,
ал.1 КТ.
За ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на работодателя по чл. 200, ал.1 КТ за причинените на работника вреди от трудова злополука, следва да се установи наличието на трудово правоотношение, трудова злополука, довела до временна неработоспособност, загуба или намаляване над 50 на сто на работоспособността, вреда - имуществена или неимуществена, и причинна връзка между трудовата злополука и вредата.
По аргумент от разпоредбата на чл. 200, ал.2 КТ имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква и когато трудовата злополука е причинена при изпълнението на каквато и да било работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя.
По делото се установи, че на 14.11.2017г., когато ищцата П.И.З. е работила по трудово правоотношение с ответника „Еврострой ВиД“ ООД на длъжността „***“, същата е претърпял трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО, изразяваща се във внезапно травматично увреждане на нейното здраве, настъпило през време и във връзка с извършваната работа – отишла да си вземе кафе от кафе-автомат, намиращ се в цеха, в който работи, около 8:15ч., след което се обрънала и тръгнала без да се огледа, при което се удрила в товара на движещ се мотокар и паднала на земята, в резултат на което получава „счупване на горния край на тибията /голям пищял/ на ляв крак. Установява се, че полученото травматично увреждане е предизвикало силни болки и страдания с невъзможност за нормално стъпване и движение. Доказва се, че за около 10-15 дни болките са намалели, а за 20-25 дни изразеният оток и подкожен хематом са отзвучали. От заключението на вещото лице д-р М. съдът приема за установено по делото, че за период от 60 дни ищцата е ходила с патерици. Установява се, че значително подобрение в обема на движенията на левия крак е настъпило едва след проведената рехабилитация при стационарни условия ндо 01.02.2018г. По делото се доказва, че за преодоляване последствията от инцидента е било необходимо поставянето на три вътрешноставни инжекции. Доказва се, че възстановителният период е продължил за 180 дни, както и че към момента на прегледа ищцата има лек оток, който може да се дължи и на съпътстващите й заболявания.
На следващо място по делото се установява, че ищцата, която при настъпването на трудовата злополука е бил над средната възраст – на 60 години, и че в резултат от полученото от злополуката травматично увреждане е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в интензивни болки и страдания, включително и неудобства от невъзможността да се обслужва пълноценно сама. От заключението на съдебно-психологическата експертиза се установява, че вследствие на инцидента ищцата е била под въздействието на силни стресови фактори с интензитет и продължителност, надвишаващи потенциала й за справяне. Дори една година и пет месеца след инцидента вещото лице е констатирало високи нива на тревожност и депресия. От заключението на вещото лице психолог и показанията на свидетеля р.в.г.се установява, че ищцата продължава да търпи неблагоприятните последици от инцидента върху психологическото й състояние.
Обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не компенсаторно, поради което законодателят е предвидил в чл. 52 от ЗЗД правната възможност на съда по справедливост да определи заместващата парична престация. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определянето на размера на обезщетението са вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, възрастта, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
С оглед на тези критерии и изложеното по-горе при определянето на обезщетението за неимуществените вреди съдът намира, че същото следва да се определи в размер на 30 000 лева.
На следващо място от данните по делото се установява предвиденото в чл. 201, ал.2 КТ основание за намаляване на гаранционно-обезпечителната отговорност на работодателя, тъй като ищцата е допринесла за настъпването на трудовата злополука, като е допуснала груба небрежност. Груба небрежност е налице, когато работникът или служителят е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, предвиждал е абстрактната възможност да бъде причинено увреждането, но е смятал, че е способен да ги предотврати, като в това се изразява неговата груба небрежност, самонадеяното му поведение, неговата нереална субективна представа за обективната действителност. Установи се по делото, че ищцата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат със своята груба небрежност, като не се е огледала и е преминаването през място, отредено за мотокари и колички. Протоколът от разследването на комисията по трудовата злополука има обвързваща доказателствена сила относно осъществилите се факти /механизма на ПТП/, съгласно чл. 58, ал.6 КСО. Ищцата не проведе по делото доказване на твърденията й, че се е огледала преди инцидента, поради което съдът приема, че съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалата вследствие на допуснатата от нея груба небрежност е 70 %.
Следователно дължимото от ответника като работодател обезщетение за причинените на ищцата болки и страдания, включително и неудобства от невъзможността да се обслужва пълноценно сама, е в размер на 9 000 лева.
С оглед на всичко гореизложено искът за обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 9 000 лева, а за разликата над нея до пълния предявен размер от 40 000 лева същият следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 86 ЗЗД
По отношение на дължимото се обезщетение за забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили вреди от трудова злополука, приложими са общите принципи, разписани в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука. В подкрепа на изложеното е съдебната практика, обективирана в Решение № 441/08.07.2010г. по гр.д. № 682/2009г. по описа на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК / в редакцията на процесуалния закон преди измененията обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017г./ .
По иска за обезщетение за имуществени вреди
Ответникът признава, че ищцата е направила разходи на обща стойност 313,69 лв. във връзка с инцидента, поради което искът следва да бъде уважен до сумата от 94,11 лв., съгласно приетия процент на съпричиняване.
По разноските
Предвид изхода на правния спор и направените своевременно искания за присъждане на разноски от страните, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 450 лева, представляваща разноски по производството за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ в хипотезата на чл. 38 ЗА, съразмерно на уважената част на исковете.
На ответника на основание чл. 78, ал.3 от ГПК следва да се присъди сумата 1550лева, представляваща разноски по производството за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Ответникът на основание чл. 78, ал.6 от ГПК
следва да бъде осъден да заплати на съда сумата от 427,50 лева, представляваща сбора на дължимата
държавна такса от 1600 лева и възнаграждения за вещи лица от 300 лева, съразмерно на уважената част на исковете.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Еврострой В И Д” ООД, ЕИК ********* да заплати на П.И.З. с ЕГН ********** на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата в размер на 9 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 14.11.2017г., ведно със законна лихва от 14.11.2017г. до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 9000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Еврострой В И Д” ООД, ЕИК ********* да заплати на П.И.З. с ЕГН ********** на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата в размер на 94,11 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 14.11.2017г., ведно със законна лихва от 14.11.2017г. до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 94,11 лева до пълния предявен размер от 313,69 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Еврострой В И Д” ООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал.1 ГПК да заплати на адв. П. Б.Д.с ЕГН ********** сумата в размер на 450 лева за оказаната безплатна адвокатска защита П.И.З. с ЕГН ********** в хипотезата на чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА П.И.З. с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплати на „Еврострой В И Д” ООД, ЕИК ********* сумата в размер на 1550 лева за разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „на „Еврострой В И Д” ООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на Районен съд – П. сумата в размер на 427,50лева, представляваща дължима държавна такса и депозит по допуснатите експертизи, съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на ЗАД “Армеец“, ЕИК ********* като трето лице – помагач на страната на ответника „Еврострой В и Д“ ООД гр. П..
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: