Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260736
18.05.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На двадесет и втори април две
хиляди двадесети първа година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Ирина Манолова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело 6529 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Университетска многопрофилна болница за
активно лечение - Бургас“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 73, представлявано от Б.Г.М., против А.А.М.
с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, с която се претендира
установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 41 ГПК № 780/22.04.2020 г. по ч.гр.д. № 1990/2020 г. по описа
на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 204 лв. – неплатена цена за
лечение, проведено през периода 25 – 27.10.2019 г., за което е издадена фактура
№ **********/ 31.10.2019 г., 9. 46 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 31.10.2019 г. – 14.04.2020 г. и
законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 14.04.2020 г.
до окончателното изплащане на сумата. Моли се и за присъждане на направените по
делото разноски.
Основанията за дължимост на
търсените суми се основават на твърдения, че
през горния период ответницата е била лекувана в
отделение по гинекология при УМБАЛ – Бургас с диагноза „***“, МКБ О03.4. Към
момента на провеждане на лечението същата е била без здравноосигурителни права,
поради което дължи стойността на проведеното лечение съгласно ценоразписа на
лечебното заведение.
Правното основание на иска е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 52, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване и чл. 86 от ЗЗД.
По
делото в законоустановеният срок е постъпил отговор от ответницата, чрез
назначения й особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адвокат Н..
Със същия се изразява становище за неоснователност на иска, като се заявява, че
ответницата не дължи търсените суми, независимо от оказаната й медицинска
помощ, тъй като съгласно заповедта на изпълнителния директор на ищцовото
дружество от 23.10.2017 г. са освободени от заплащането на медицински услуги
жени със започващо раждане или аборт. Наред с това се излага, че не е ясно как
е формирана сумата от 204 лв., какви са извършените услуги и каква е дължимата
сума за всяка от тях. Депозира се и искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като се излага, че липсват данни за подобно упълномощаване, а
при условията на евентуалност се депозира възражение за прекомерност на
претендираното такова.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и
обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По заявление на ищеца е образувано
ч.гр.д. 1990 по описа на съда за 2020 г., по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на
установителния иск по настоящото дело, като поради наличието на предпоставките
по чл. 415, ал. 1 т. 2 от ГПК са дадените указания за предявяването на иск, което
и обосновава правния интерес на ищеца от воденето на установителния иск в
настоящото производство.
Видно
от представената по делото медицинска документация, ответницата е преминала
през лечебното заведение, като в периода от 25.10.2019 г. до 27.10.2019 г.,
когато самоволно е напуснала същото, същата е била лекувана, поради поставената
ѝ диагноза „***“. По повод на проведеното й лечение е издадена фактура №
**********/31.10.2019 г. на стойност от 204 лв., за лечение на здравно
неосигурен пациент в отделението по гинекология по клинична пътека № 4.1 за
периода от 25.10.2019 г. до 27.10.2019 г. При приемането ѝ в отделението М.
е подписала декларация, че е здравноосигурено лице по смисъла на чл. 40 от ЗЗО.
Същата е подписала и декларация за информирано съгласие, с която е декларирала,
че е приета за лечение по КП № 4.1 и в случай, че се установи, че е с
прекъснати здравноосигурителни права, ще възстанови същите в рамките на
болничния си престой, а в случай, че не го направи, както и ако не спази
задължителния минимален болничен престой по клиничната пътека, по която е
приета, ще заплати на „УМБАЛ – Бургас” АД цената на клиничната пътека по цени
на НЗОК в двукратен размер.
По
делото е представена справка от НАП за здравноосигурителния статус на
ответницата, съгласно която към 27.10.2019 г. тя е била с прекъснати
здравноосигурителни права. Липсват доказателства, че впоследствие тя е
възстановила здравноосигурителните си права за процесния период.
Съгласно
Заповед № IV-Р-554/23.10.2017 г. на
изпълнителния директор на „УМБАЛ-Бургас” АД, с която е утвърден ценоразпис на
медицинската помощ, медицинските услуги и допълнително поискани услуги в
дружеството, с т. 04.00 на която е разпоредено гражданите, които не са
възстановили до деня на хоспитализацията си своите здравноосигурителните си
права, да заплащат стойността на клиничната пътека + 20%. Видно от данните в
тази насока за 2019 г. цената за преждевременно прекъсване на бременност
спонтанно или по медицински причини е в размер на 170 лв. плюс 20 % 204 лв.
Съгласно обаче същата заповед са изброени определени предпоставки, при които са
освободени от заплащане определена категория лица, сред които и жени със
започващо раждане или аборт.
Въз
основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът
намира от правна страна следното:
Действително
нормата на чл. 52, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване предвижда, че неосигурените
лица по този закон заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени
от лечебните заведения, с изключение на предоставяните им медицински и други
услуги по чл. 82 от Закона за здравето. Последната разпоредба предвижда, че за определени
състояния или лица, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на
българските граждани се предоставят медицински услуги, като са изброените отделни
такива. Доколкото от медицинската документация е видно, че приемната диагноза
на ответницата е ***, то може да се заключи, че оказаната й помощ е
представлявала такава при спешно състояние, по смисъла на чл. 2 от Наредба № 25/1999
г., според който спешната медицинска помощ включва всички медицински дейности,
насочени към възстановяване на остро настъпили животозастрашаващи нарушения и
поддържане виталните функции на организма. При това здравноосигурителният
статус на М. е бил без значение, тъй като по силата на чл. 99, ал. 1 от Закона
за здравето, медицинската помощ при спешни състояния, се финансира от държавния
бюджет. Ал. 3 от същата норма предвижда, че медицинската помощ при спешни
състояния е насочена към предотвратяване на 1. смърт; 2. тежки или необратими
морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи; 3.
усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода,
като в случая безспорно се касае до така предвидена последна хипотеза от
закона. Дори да не бъде споделено изложеното и да се счете, че хоспотализацията
ѝ не е касаела извършване на дейности, свързани с овлядяване на спешно
състояние, недължимостта на цената на медицинските услуги произтича от
прогласеното с чл. 47, ал. 2 от Конституцията на РБ право на жената майка на
безплатна акушерска помощ. В решение № 8/02.04.1998
г. на КС на РБ по конст.д. №3/98г. е дадено задължително тълкуване на горецитираната
разпоредба, досежно прогласеното с нея право на безплатна акушерска помощ. В т.
2 на решението се приема, че „Конституционният текст на чл. 47, ал. 2 задължава
държавата да оказва особена закрила на жената майка, като й осигурява платен
отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и
други социални помощи. Безплатната акушерска помощ е медицинска помощ, която се
оказва на жената майка само през време на бременността, раждането и следродовия
период. Тя обхваща не само профилактика, израждане и лечение, пряко свързани с
репродуктивния период на жената, но и всички други настъпили през този период
усложнения в здравословното й състояние. Безплатната акушерска помощ по смисъла
на чл. 47, ал. 2 от Конституцията включва и спонтанните аборти, както и
абортите по медицински показания, абортите на ученички, студентки и
непълнолетни и при бременност от изнасилване. Така и в представената по делото Заповед
№ IV-Р-554/23.10.2017 г. на изпълнителния директор на „УМБАЛ-Бургас” АД, въз основа
на която се търси плащане на претендираните в настоящото производство суми, са
изброени хипотези, при които са освободени от заплащане за оказаната им
медицинска помощ определена категория лица, сред които и жени със започващо
раждане или аборт.
С оглед
на гореизложеното съдът намира, че ответницата не дължи плащане на търсените от
нея суми и исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
При
този изход на спора се явява неоснователната претенцията на ищцовото дружество
за присъждане на разноските по делото.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на „Университетска многопрофилна болница за
активно лечение - Бургас“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 73, представлявано от Б.Г.М.,
против А.А.М. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, за
установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК №
780/22.04.2020 г. по ч.гр.д. № 1990/2020 г. по описа на Бургаския районен съд,
а именно: сумата от 204 лв. –
неплатена цена за лечение, проведено през периода 25 – 27.10.2019 г., за което
е издадена фактура № **********/ 31.10.2019 г., 9. 46 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 31.10.2019 г. – 14.04.2020 г. и законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на
14.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението може да се обжалва пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД