№ 47
гр. Тутракан, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20213430200309 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 21-0362-000459 от 13.09.2021 г. на
Началника РУ на МВР гр. Тутракан е наложил на П. Ц. Б., с ЕГН **********,
от ***, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП административни наказания „Глоба” в
размер на 500.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Б., който го обжалва в срок. В с. з. се явява лично и моли
съдът да го отмени.
Въззиваемата страна – Началник РУ гр. Тутракан, редовно призован,
не се представлява в съдебно заседание и не взима становище по съществото
на спора.
Районна прокуратура гр. Силистра Териториално отделение гр.
Тутракан, редовно призована, не се представлява и не взима становище по
спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
1
в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Актосъставителят З.Г.С. работи като младши автоконтрольор в РУ
на МВР гр. Тутракан. Свидетелите А.Р. Ч. и И.В.И. са служители в РУ на
МВР гр. Тутракан.
На 22.08.2021 г. актосъставителят С. и свидетелите В. и И.
изпълнявали служебните си задължения на територията на гр. Тутракан, обл.
Силистра, в близост до Автогара - Тутракан. В 11:21 часа спрели за проверка
лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ***. След извършване на проверка на
документите на автомобила и личните документи на водача, те установили, че
автомобила се управлява от жалбоподателя П. Ц. Б. от с. Пожарево, обл.
Силистра. Полицейските служители извършили проверка на водача за
употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер алкотест 7510“ с фабр. №
ARNA 0011. Уредът отчел 0.55 промила на хиляда алкохол в издишания от
водача Б. въздух.
Актосъставителят С., след като приел, че жалбоподателят П. Ц. Б. е
извършил нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, му
съставил АУАН серия AВ № 050159/22.08.2021 г. Със същия той повдигнал
обвинение на жалбоподателя за това, „че на 22.08.2021 г. в 11:21 часа в гр.
Тутракан, по ул. „Силистра“, до Автогара, в посока бензиностанция „Круиз“
управлява лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ***, негова собственост, след
употреба на алкохол. Водача е проверен с уред „Дрегер алкотест 7510“ с
фабр. № ARNA 0011, който отчел 0.55 промила на хиляда алкохол в
издишания от водача въздух в уреда.“ Акта бил предявен на нарушителя,
който го подписал без възражения. Актосъставителя издал талон за
медицинско изследване № 0061593. Жалбоподателя собственоръчно е вписал
в последние,че приема показанията на техническото средство и не се е явявал
да даде кръвна проба за химическо изследване.
По образуваното със съставянето на 22.08.2021 г. АУАН серия AВ №
050159/22.08.2021 г. административно наказателно производство, Началникът
на РУ на МВР гр. Тутракан е издал Наказателно постановление № 21-0362-
000459 от 13.09.2021 г. След като посочил нарушената разпоредба: чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
АНО наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в
размер на 500.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
2
месеца. На 02.11.2021 г. жалбоподателят е получил препис от НП.
Горните обстоятелства се подкрепят изцяло от показанията на
разпитаните актосъставител З.Г.С. и свидетелите очевидци А.Р. Ч. и И.В.И.,
които съдът кредитира, като последователни, взаимно допълващи се, без
противоречия и кореспондиращи с приложените писмени доказателства. Тази
фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя.
Анализирайки доказателствата, съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, което е
страна в производството и имащо правен интерес. Като такава тя е
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно наказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН от компетентно лице, притежаващо съответните
правомощия. Същият е бил съставен по правилата на закона и притежава
всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити. АУАН, с който е започнало
настоящото АНП, е бил подписан надлежно от нарушителя и същият е
получил препис от него по установения от закона ред.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен
административно наказващ орган, редовно упълномощен да извършва такава
дейност. Същото притежава всички изискуеми от чл. 57 ал. 1 от ЗАНН
реквизити. НП е било връчено по надлежния ред на жалбоподателя.
Съдът намира, че жалбоподателя е осъществил от обективна и
субективна страна фактическия състав на административното нарушение, за
което му е било повдигнато обвинение с АУАН. Извършването му е доказано
с допустими съгласно разпоредбите на ЗАНН и НПК доказателствени
средства. В АУАН е отразена концентрацията на алкохол,която е отчело
техническото средство.
Наложените наказания са определени от законодателя по вид и
размер и както АНО, така и съдът нямат възможност за преценка в тази
насока.
По същество жалбоподателя не оспорва,че е осъществил всички
елементи от фактическия състав на административното нарушение,за което
му е повдигнато обвинение с АУАН е и бил наказан с атакуваното НП. Той е
3
подписал съставения му АУАН без възражения и собственоръчно е вписал в
издадения му талон за кръвна проба,че приема показанията на техническото
средство като не е дал кръвна проба за химическо изследване.В същото време
жалбоподателя твърди,че атакуваното НП е издадено от орган,който не е
притежавал съответните правомощия за това.В жалбата се посочва,че не е
посочен издателя на цитираните в НП две заповеди № 8121з-515/14.05.2018г
изменена и допълнена със заповед № 8121з-825/19.07.2019г. Посочвайки,че
тези заповеди са издадени от министъра на вътрешните работи,като тази
длъжност,към датата на издаване на заповедите и датата на издаването на
атакуваното НП, е била заемана от различни физически лица.Излагайки
становище,че след като физическото лице,заемащо към датата на издаването
на НП длъжността министър на вътрешните работи,когото закона
упълномощава да издава НП,не е издал изрична заповед за упълномощаване
на Началника на РУ-Тутракан да издава НП за допуснати нарушения на
ЗДвП,то последния е некомпетентен орган да издава такива.
Твърдението на жалбоподателя за липса на компетентност на
Началника на РУ –Тутракан да издаде атакувано НП е неправилно. Съгласно
разпоредбата на чл.189 ал. 12 от Закона за движение по пътищата
„Наказателните постановление се издават от министъра на вътрешните
работи … или определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност“. Такава заповед има издадена,тя е цитирана в атакуваното НП
и копие от нея и допълващата я заповед /последната всъщност не касае
компетентността на началник на РУ да издава НП/ са приложени по
административно-наказателното производство.Вярно е,че в НП не е посочен
издателя на цитираните заповеди,което е необходимо с оглед пълнотата на
изложението,но това нарушение не е особено съществено,не е нарушило
правото на защита на жалбоподателя и следователно не обуславя отмяната на
НП.
Изложените от жалбоподателя виждания относно делегиране на
правомощия за издаване на НП е неправилно. С разпоредбата на чл.189 ал. 12
от ЗДвП /а не ЗАНН и ЗМВР/,законодателя е предоставил административната
власт на министъра на вътрешните работи да издава НП за допуснати
административни нарушения на ЗДвП.Същия текст от закона му предоставя и
правомощието да определи длъжностни лица,които също да издават
НП,съобразно тяхната компетентност.Именно това е сторил и министърът на
4
вътрешните работи с цитираните заповеди-определил е длъжностните
лица,които да издават НП за допуснати административни нарушения на
ЗДвП.В т.2.8 на заповед 8121з-515/14.05.2018г. са посочени началниците на
РУ при ОДМВР-на обслужваната територия.
Неправилно е и виждането на жалбоподателя,че всяко ново
физическо лице,заемащо длъжността „министър на вътрешните работи“
следва при встъпването си в длъжност да издава нова заповед,с която да
определя длъжностните лица,които да издават НП за допуснати нарушения на
ЗДвП.Това виждане е близко до упълномощаването в гражданското право,без
да отчита различията.От една страна актовете,издадени от министъра на
вътрешните работи пораждат своето действие до тяхното изменение или
отмяна по съответния ред и от орган,имащ това правомощие. Ако липсва
такъв акт /за отмяна или изменение/ тяхното действие
продължава,независимо кое физическо лице,заема тази длъжност.
Физическото лице,което заема длъжността „министър на вътрешните работи“
може да отмени със свои заповеди,издадени такива от неговия
предшественик,но може и да не стори това.Във втория случай издадените
заповеди от неговия предшественик /или предшественици/ продължават да
пораждат съответните правни последици.Противното схващане би довело до
задължение на новоназначеното на длъжността „министър“ физическо лице
да преиздава всички заповеди на своите предшественици.На следващо место
за разлика от гражданското право,където упълномощаването, както по
отношение на упълномощителя,така и по отношение на упълномощения, е с
оглед на личността,в конкретния случай едно длъжностно лице в държавната
йерархия /независимо кое физическо лице заема длъжността/ определя друго
длъжностно лице /независимо кое физическо лице заема тази длъжност/ да
извършва определени действия. За разлика от гражданското право,където в
основата на упълномощаването стои личната воля на упълномощителя,в
административно-наказателното право законодателя с оглед стабилитета на
обществените отношения,които регулира,е поставил в основата на делегиране
на правомощия волята на длъжностното лице,независимо от това кое
физическо лице заема съответната длъжност.
Настоящия състав на съда счита,че в конкретния случай дори не е
необходимо „упълномощаване“ или делегиране на правомощия за издаване на
5
НП.В чл.189 ал. 12 от ЗДвП законодателя е посочил,че „Наказателните
постановление се издават от министъра на вътрешните работи … или
определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност“ т.е. по
силата на цитирания текст от закона,министъра на вътрешните работи
придобива две самостоятелни,отделни правомощия-едното е да издава НП за
допуснати административни нарушения на ЗДвП или да определи други
длъжностни лица,които да извършват тази дейност,като той само има
правомощието да ги определи,без допълнително да ги упълномощава,тъй
като техните правомощия произтичат от закона.За сравнение законодателя по
друг начин е регламентирал тази материя в Закона за горите.Съгласно
разпоредбата на чл.275 ал. 1 т. 2 от ЗГ НП по закона и подзаконовите актове
по прилагането му се издават от оправомощени от министъра на земеделието
и храните длъжностни лица от регионалните дирекции по горите.
Ето защо съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0362-000459 от
13.09.2021 г. на Началника РУ на МВР гр. Тутракан е наложил на П. Ц. Б., с
ЕГН **********, от ***, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП административно
наказание „Глоба” в размер на 500.00 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца като законосъобразно и обосновано.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата
на съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6