Р Е Ш Е Н И Е
№396
гр. Хасково, 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХАСКОВО, в публично заседание на единадесети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при участието на секретаря Дорета Атанасова, като
разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело № 293 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по
жалба от Ц.Д.Ц. ***, срещу Решение № 1012-26-30-1/17.02.2021г. на директора на
ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Ц. против Разпореждане №
262-00-954-5/06.01.2021г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП
на НОИ – Хасково.
В жалбата си
оспорващият изразява несъгласието си с изложеното в атакувания административен
акт.
Ответната страна
- Директор на ТП на НОИ, гр.Хасково, чрез процесуален представител изразява
становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Хасково, като анализира събраните писмени доказателства по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заявление
вх.№262-00-954/18.05.2020г., (л.76) жалбоподателят Ц.Д.Ц. е заявил пред
директора на ТП на НОИ – Хасково желанието си да му бъде отпуснато парично
обезщетение за безработица.
С писмо изх.№Ц1029-26-603/22.05.2020г.
(л.72) на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Хасково от Ц.
е изискано попълване на изпратените му с писмото формуляри и прилагане копия от
документите, с които разполага.
На 26.05.2020г. с
Разпореждане №262-00-954-1 (л.70), на основание чл.54г, ал.4 от КСО, във вр. с
чл.54, ал.1, т.5 от АПК, ръководител на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Хасково е спрял производството по
отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по Заявление
вх.№262-00-954/18.05.2020г. с мотиви: образувано производство по издаване на
СЕД U 002 и U
004 за периоди и доходи от осигурена заетост по законодателството на В..
Чрез системата
„Електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС“
(л.41и сл.), от съответните власти във В. на ТП на НОИ - Хасково е предоставена
информация за лицето Ц.Ц., видно от СЕД U004 (л.41) и СЕД U 017 (л.43). От същите става ясно, че лицето е било
с осигурена заетост в Обединеното кралство през периода от 20.10.2019г. до 27.04.2020г.,
като в графа „основание за прекратяване на заетостта“ (л.44) е посочено
„друго“.
С Разпореждане №262-00-954-2
от 08.07.2020г. (л.40), на основание чл.55 от АПК, ръководител на осигуряването
за безработица в ТП на НОИ – Хасково е възобновил производството по отпускане
на парично обезщетение за безработица, образувано по Заявление
вх.№262-00-954/18.05.2020г., поради получени СЕД U002 и U004 за периоди и
доходи от осигурена заетост по законодателството на В..
С мотива, че
лицето няма осигуряване във фонд „Безработица“ за 12 месеца от последните 18
месеца преди прекратяване на осигуряването, с Разпореждане №262-00-954-3 от
10.07.2020г. (л.38), на основание чл.54ж, ал.1 и във вр. с чл.54а, ал.1 от КСО,
ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Хасково е отказал
отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на Ц.Ц..
Във връзка с Разпореждане
№262-00-954-3/10.07.2021г., на 28.07.2021г. Ц. ***-26-603-…, с което е поискал отказът
за получаване на парично обезщетение да бъде преразгледан. С подаването на
заявлението е представил и допълнителни документи. На 26.08.2020г. от Ц. е
подадено второ заявление (л.23) за преразглеждане на заявленията му за
получаване на обезщетение за безработица.
На 06.01.2021г.,
на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО, поради получен СЕД U002 с потвърдени периоди от В., ръководител на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Хасково, издал Разпореждане
№262-00-954-54 (л.14), с което отменил Разпореждане №262-00-954-3 от
10.07.2020г.
Структуриран
електронен документ (СЕД) U 002 е
получен от ТП на НОИ – Хасково чрез системата „Електронен обмен на социално
осигурителна информация между България и ЕС“, ведно от представената по делото
разпечатка (л.15).
С Разпореждане
№262-00-954-5 от 06.01.2021г., издадено от ръководител на осигуряването за
безработица към ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.54ж, ал.1, във връзка с
чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО на Ц.Д.Ц. е отпуснато парично обезщетение за
безработица, считано от 28.04.2020г. до 27.08.2020г. в размер на 9.00 лева
дневно. В разпореждането е посочено, че прекратяването на осигуряването за
безработица е на основание „друга“ – неизвестна причина. Цитираното
разпореждане е обжалвано от Ц. с жалба вх. №1012-26-30/22.01.2021г. пред директора
на ТП на НОИ – Хасково.
С Решение
№1012-26-30-1/17.02.2021г. директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата на
Ц.Д.Ц. против Разпореждане №262-00-954-5 от 06.01.2021г. на ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково. В акта си административният орган е посочил, че в
конкретния случай в СЕД U 017, точка “периоди
от осигуряване или самостоятелна заетост“ е записано, че осигурената заетост на
жалбоподателя била в периода от 22.10.2019г. до 27.04.2020г., като в точка
„основание за прекратяване на последната заетост или самостоятелна заетост“ е записана
причина за прекратяване на последната заетост „друго“. Поради това приложение
намирала разпоредбата на чл.54б, ал.3 от КСО и лицето следвало да получава
минималния размер на парично обезщетение за безработица за срок от 4 месеца. В
решението на директора на ТП на НОИ – Хасково са изложени и правни съображения
за отхвърляне на жалбата против разпореждането, обосновани с приложимата
нормативна уредба, уреждаща разглеждания случай.
Решение
№1012-26-30-1/17.02.2021г. е връчено на Ц.Ц. на 27.02.2021г., а жалбата срещу акта
е подадена чрез административния орган на 13.03.2021г., видно от дата на
пощенското клеймо върху пощенския плик, с който същата е изпратена до ТП на НОИ
– Хасково, където е заведена с вх.№1012-26-30-2/16.03.2021г.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от
правна страна:
Жалбата е допустима, като подадена в
законоустановения срок, а именно в 14-дневен срок от съобщаване на решението,
от лице с правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя за осигуряването за
безработица изхождат от компетентни съгласно чл. 117, ал. 1 и чл. 98 от КСО
органи, издадени са в предписаната от закона форма и съдържание (чл. 117, ал. 3
от КСО), поради което изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е спазено.
Материалният закон е правилно
приложен, като не са допуснати нарушения на административнопраизводствените
правила.
Спорният
по делото въпрос е правен и се свежда до преценката дали заявителя е доказал пред органа за осигуряване за безработица
при ТП на НОИ –
Хасково причината за прекратяване на заетостта си във
В., а оттам и кой е приложимия
закон при определяне размера на обезщетението.
Не
е спорно по делото, че към момента на подаване на заявлението жалбоподателя отговаря на условията по чл. 54а, ал. 1 КСО за
отпускане на обезщетение за безработица. Тези факти не са спорни между страните и се
установяват от приетите по делото писмени доказателства, представляващи СЕД
U002 и СЕД U004, издадени от компетентните органи във
В..
Като се има предвид, че жалбоподателя е български гражданин, същият попада в персоналния обхват на чл. 2, § 1 от
Регламент /ЕО/ № 883/2004. Регламентът се прилага пряко във всички
държави-членки и негоите разпоредби са задължителни за спазване от националните
органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата,
като в случай на противоречие с националните законодателства имат приоритет
(чл. 288 ДФЕС). Съгласно чл. 61 от Регламент /ЕО/ № 883/2004, на което
основание е издаден СЕД U002, компетентната институция на държавата членка,
чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или
продължаването на правото на обезщетения за безработица, в зависимост или от
завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост
зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или
самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга
държава членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.
С
разпоредбата на чл. 54б, ал. 1 КСО е въведено изискване за изискуем осигурителен
период - последните 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на
осигуряването, от който период се съобразява среднодневното възнаграждение или
среднодневният осигурителен доход за определяне на дневното парично обезщетение
за безработица. Този осигурителен период включва и период на осигурена заетост,
през който спрямо жалбоподателя се е прилагало законодателството на друга държава –
членка, в случая В.. Следователно, изчисляването на паричното обезщетение за безработица,
което се отпуска на лицето, следва да се извърши при прилагане на нормата по
чл. 62, § 1 вр. § 2 от регламента при съобразяване на трудовото възнаграждение
или професионален доход, получавани от осигуреното лице при последната му
работа по трудово правоотношение съгласно българското законодателство.
Съгласно
чл. 54а, ал. 1 КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за
които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които
имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили
право на пенсия и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на
задължително осигуряване. Паричното обезщетение се изплаща с начална дата в зависимост
от датата на прекратяване на осигуряването и спазване на срока за регистрация в
Бюро по труда, считано от същата дата, след подаване на заявление от
правоимащото лице. Периодът за изплащане на обезщетението се определя според
продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били
осигурени за безработица за времето след 31 декември 2001 г., който е от 4 до
12 месеца (чл. 54в, ал. 1 КСО), при дневно парично обезщетение за безработица в
размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния
осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във
фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи
месеца на прекратяване на осигуряването, който не може да бъде по-малко от минималния
дневен размер на обезщетението за безработица. От значение за периода за
изплащане и размера на обезщетението е и основанието за прекратяване на
правоотношението, съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 3, а не само
получавания доход.
В
настоящия случай не е спорно, че по отношение на жалбоподателя пряко приложение намира разпоредбата на чл. 62, § 1
и § 2 от Регламент № 883/2004. Следва обаче при определяне размера на
обезщетението и срока за неговото получаване да се съобрази и причината за прекратяване на заетостта, с
оглед предвидените в нормата на чл. 54б, ал.3 от КСО ограничения в тази насока. В представените пред органите
документи, а именно структурирания
електронен документ СЕД
U
017 (л.43-44), като причина за прекратяване на
заетостта за жалбоподателя е посочено "друго". Съгласно посочената
разпоредба на чл.54б, ал.3 от КСО безработните лица, чиито правоотношения са
били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им
поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на
труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл.
107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т.
2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226,
ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл.
101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване"
и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната
власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение
за безработица за срок 4 месеца.
Доколкото
липсват данни, какво точно се има предвид в посочената в СЕД U017 причина "други",
следва се приеме, че в действителност причината за прекратяване на трудовото
правоотношение остава неизяснена,
така както е възприел и административният орган, поради което размера на обезщетението
следва да бъде определен в
минимален размер, който съгласно Закона за държавния бюджет на държавното
обществено осигуряване за 2019 г. е 9 лв. В конкретния случай размерът е определен въз
основа на наличните редовни документи, съдържащи данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО вр. чл. 8, ал. 4 от НОИПОБ, поради което възражението, че обезщетението е неправилно определено е неоснователно. Следва да се посочи, че при представяне на
документи, съдържащи други данни, представляващи основание за изменение на
размера на обезщетението, то няма пречка органът да постанови това изменение на
основание чл. 54ж, ал. 2 КСО.
По изложените по-горе съображения следва да
бъде прието, че правилно от административния орган на жалбоподателя е отпуснато
парично обезщетение за безработица, за периода от 28.04.2020г. до 27.08.2020г.
в размер на 9.00 лв. дневно. При това положение съдът приема оспорения
административен акт за отговарящ на всички изисквания за законосъобразност по
смисъла на чл. 146 от АПК, поради което подадената срещу него жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изход на спора основателна се явява
претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ същото следва да се определи в
размер на 100.00 лева, платими от жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Д.Ц., ЕГН ********** ***, срещу Решение №
1012-26-30-1/17.02.2021г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е
отхвърлена жалбата на Ц., против Разпореждане № 262-00-954-5/06.01.2021г. на
ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково, с което на
основание чл.54ж, ал.1 и чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО му е отпуснато
парично обезщетение за безработица.
ОСЪЖДА Ц.Д.Ц., ЕГН **********
***, да заплати на ТП на НОИ Хасково направените по делото разноски в
размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението на основание чл.119 от КСО е
окончателно и неподлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: