гр. Лом, 21.03.2022 г.
Ломският районен съд,
гражданска колегия, трети състав в публично заседание на двадесет и втори февруари
през две хиляди двадесет и втора а година в състав:
Председател: Боряна Александрова
при секретаря Росина
Димитрова като разгледа докладваното от съдията Александрова гр.. дело № 1288
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по
субективно и обективно предявени искове за заплащане на обезщетение от
работодател за сумата от ********* лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди – загуба на издръжка за минал и бъдещ период до навършване на пълнолетие
на детето от трудова злополука- смъртта на Г.Н. М., който е баща на малолетният
ищец, с правно основание чл. 200, ал.1, вр. ал.3 от Кодекса на
труда вр.. с чл. 52 от ЗЗД и обезщетение за
забавено изпълнение по чл. 86 от ЗЗД.
От фактическа страна
е установено следното :
От удостоверение за раждане от 122/7.5.2009г.
се установява, че Г.Г.Н. е син на: М.К.М. и Г.Н. М..
Не се спори между страните, че Г.Н.М. е работил по
трудов договор на длъжност „оператор металообработващи машини”
в „***, клон–Лом, както и че на 25.07.2016 г.
е претърпял трудова злополука,
в резултат на която е починал на 01.08.2016г. Трудовият характер
на злополуката е установен, с разпореждане № 18 от 8.08.2016
г. на ТП М. на „Социално осигуряване" на НОИ.
От приетите като доказателства-служебна
бележка за брутния, респ. нетния доход
на бащата на ищцата е видно, че за м.07.2016 получения
доход възлиза на ******лв. брутно.
От удостоверение за наследници №862/3.08.2016
г. на Г.Н. М. е видно, че негови наследници по
закон са М.К.М. /съпруга/ и Г.Г.Н. /син/, роден през 2009
г. и ненавършил пълнолетие към датата на злополуката.
От приложеното разпореждане на
ТП на НОИ гр. М. се установява, че след смъртта на баща му,
на Г.Г.Н. е определена наследствена пенсия в размер на **** лв.
Съобразно установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Безспорно е установено по делото, че
ищецът е работил в ответното дружество и при осъществяване на трудовите си
задължения на 25.07.2016 г. претърпял трудова злополука, в резултат на която е
починал на 1.08.2016 г.
Отговорността на работодателя
по чл.200 от КТ е безвиновна и гаранционно-обезпечителна по правната си
характеристика, т.е. работодателят отговаря за увреждания, причинени на
работника или служителя, при и по повод изпълнение на трудовите му задължения,
независимо дали причиняването на тези увреждания се дължи на виновно поведение
на длъжностно лице, тъй като основно задължение на работодателя е да осигури
безопасни и опазващи здравето на работниците и служителите условия на труда с
цел предотвратяване на вредните и опасни въздействия на производствения процес.
Задължението на работодателя за обезвреда не е санкционна последица на виновно
поведение, а е законно прехвърляне върху работодателя на професионалния риск от
увреждането на работника или служителя. Когато работникът е починал,
работодателят отговаря пред неговите наследници.
Съгласно т.ІІІ от ППВС № 4/25.05.1961 г.,
в случай на смърт на пострадалото лице, обезщетение за имуществени вреди поради
този факт могат да търсят непълнолетните му низходящи или пълнолетни, но неработоспособни
низходящи и неработоспособни възходящи, които действително са били издържани от
починалия и с неговата смърт са загубили възможността да получат тази издръжка.
Следователно са налице всички
предпоставки, посочени в разпоредбата на чл.200 от КТ, а именно: между бащата
на ищцата и ответника е съществувало трудово правоотношение, при и по повод
изпълнение на възложената съгласно трудовия договор работа е станала трудова
злополука, при която бащата на ищцата е починал; в резултат на трудовата
злополука ищцата, която по закон има право на издръжка от пострадалия, е била
лишена от неговите грижи.
Дължимото обезщетение по смисъла
на чл.200, ал.3 от КТ обхваща разликата между причинените на
увредения или неговите наследници вреди и полученото от общественото
осигуряване обезщетение и/или пенсия. В тази разлика са включени всички видове
на вредата - както имуществената, така и неимуществената вреда, както
претърпяната имуществена загуба, така и пропуснатата полза. От този общ обем на
вредата според изричния текст на закона се приспада само обезщетението и/или
пенсията, получени по силата на осигурителното правоотношение.
Предвид разпоредбата на чл.200, ал.3
от КТ, към основателността на иска е неотносим размерът на средствата,
необходими за издръжка на едно лице за един месец според националната
статистика. Вредата на лишения от издръжка е в зависимост не от този размер, а
от действително получаваната преди злополуката издръжка, т.е. от обективните
възможности на пострадалия, съобразно получавания доход, да предоставя част от
този доход за издръжка. Задължение да дава издръжка на ищеца има и неговата
майка.
За да се присъди такова обезщетение следва
да се установи, че вредите на ищеца не се покриват от получаваната от него наследствена пенсия. При определяне на
издръжката следва да се изхожда от нормалните разходи за издръжка, без да се
вземат предвид разходи, които надхвърлят обичайните.
Към датата на трудовата злополука бащата е
имал безусловни задължения за издръжка по смисъла на чл.143, ал.1 СК, към малолетното
си дете. Пропуснатата месечна издръжка за ищцата следва да се определи в размер
на 1/2 от разполагаемото, т.е. трудовото
възнаграждение на неговия баща, предвид необходимостта той да разполага и със
средства за покриване на собствените си нужди.
Така за периода от датата на трудовата
злополука (25.07.2016 г.) до датата на подаване на ИМ в съда - 18.07.2019 г.
при средномесечно нетно трудово възнаграждение от 744,91 лв. бащата на ищцата
би имал възможност да дава издръжка в размер на около 376 лв. След навършване
на 18 г. на детето даването на издръжка
не е безусловно и е в зависимост от предпоставките на чл.144 СК, поради което
след тази дата бащата на ищеца би имал възможност да дава издръжка в друг размер.
За разликата между тази сума - 376 лв.,
респ. и размера на получаваната наследствена пенсия - 164,57 лв., е налице
безспорна имуществена вреда под формата на пропусната полза за периода до
навършване на пълнолетие, която е пряка и непосредствена последица от
процесната трудова злополука и за тази вреда ответникът дължи обезщетение.
Следователно, за периода 1.08.2016 г. - 18.7.2019
г. размерът на дължимото обезщетение възлиза на 212 лв. месечно или 7526 лв.,
като в останалата част над уважения размер следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан; за останалата част на исковия период от 19.7.2019 до
навършване на пълнолетие от ищеца- 30.4.2027 г., размерът на дължимото
обезщетение възлиза на 212 лв. месечно.
Искът за разликата над уважения размер до
претендираната сума следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Върху дължимото обезщетение следва да се
присъди законна лихва, считано от датата на настъпване на смъртта на
бащата на ищцата /1.08.2016 г./ до окончателното изплащане;
върху месечните вноски следва да се присъди законна лихва, считано
от І-во число на всеки следващ месец до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото ответното
дружество следва да заплати държавна такса съразмерно с уважения размер на иска
по сметка на ЛРС.
Страните не дса представили списък с
разноски по чл.8 ГПК и няма искане за
присъждане на такива
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА ,,***” ООД, ЕИК ********** със
седалище гр. П*- *******- клон Л, да заплати на Г.Г.Н. ЕГН **********,
представляван от своята майка и законен представител М.К.М. ЕГН **********, с
пълномощник адв.А.Г. САК, обезщетение за имуществени вреди, претърпени в
резултат от смъртта на неговия баща Г.Н. М., починал на 1.08.2016 г.
вследствие на трудова злополука от 25.07.2016 г., изразяващи се в :
-
сумата 7526 лв. /седем
хиляди петстотин двадесет и шест лева/ - за периода 1.08.2016 г. - 18.07.2019
г., ведно със законната лихва, считано от 1.08.2016 г. до окончателното
изплащане; в останалата част над уважения размер до 11550 лв., отхвърля иска
като неоснователен.
-
сумата 212 лв. /двеста и дванадесет лева/
ежемесечно, считано от 19.07.2019 г. до навършване пълнолетие на детето-30.04.2027
г. ежемесечно, ведно със законната лихва върху отделните месечни плащания от
І-во число на всеки следващ месец до окончателното изплащане, в останалата част
над уважения размер до размера на 330 лв., отхвърля иска като неоснователен.
Решението е постановено при участието на
трето лице ЗК“Уника живот“ АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – МОНТАНА в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :