№ 2974
гр. Б. , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на първи октомври, през две хиляди и двадесета година
в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
Секретар:Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20201200500832 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството пред ОС Б. е образувано въз основа на въззивна жалба от адв. И.Д. от
АК Б., като пълномощник на И. М. А. , ЕГН ********** и Л.И.А., ЕГН ..., и двамата от гр.
П.- ответници по гр.д. № 1275/2018г. по описа на РС П., срещу Решение № 323/28.02.2020г.,
постановено по гр.д. № 1275/2018г. по описа на РС П..
С въззивната жалба срещу обжалваното решение са наведени оплаквания за
неправилност, необоснованост, като се поддържа че същото е постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, като се иска отмяната му изцяло.
Оспорват се изводите на първоинстационния съд, който за да уважи предявения иск е
приел че ищците са собственици на процесните поземлени имоти въз основа на
наследственото правоприемство от З.В.Г.- б.ж. на с. К., общ. П., починал на 25.06.2004г.
Възразява се че този извод на съда е компрометиран от процедурата по реституция на
земеделските имоти, както и от Решение № 17113/28.04.1997г. на ОСЗГ, за възстановяване
на правото на собственост върху земеделски земи, съгласно план за земеразделяне в
землището на с. К., както и от Протокол за въвод във владение на имоти в землището на с.
К. с № 17113/28.05.1997г. Във връзка с твърденията за допуснато процесуално нарушение от
първоинстационния съд, изведени са доводи с въззивната жалба, че съдът разглеждащ
делото като първа съдебна инстанция, не е обсъдил възраженията на ответниците И. и Л.А.,
1
касаещи приетия като писмено доказателство протокол за въвод, поради това че същият не е
подписан от З.В.Г., както и възражението че в рамките на един ден, не могат да бъдат
обходени всички ПИ описани в процесния протокол, с оглед на тяхната големина и
разположение.
Навадени са оплаквания, че първоинстанционният съд за да стигне до неверни правни
изводи и да уважи предявения от ищците иск за собственост, превратно е тълкувал
събраните по делото доказателства, с оглед на приложението на разпоредбата на чл. 79 от
ЗС, досежно факта на придобиването по давност на недвижим имот от страна на
ответниците по делото И. М. А. и Л.И.А., а именно ПИ с идентификатор 36083.74.27,
находящ се в с. К., в м. „А-Ч.-Г.“, с площ от 2 109.00кв.м., с трайно предназначение-
земеделска територия, при посочените в исковата молба съседи. От една страна съдът е
приел за доказано по делото, въз основа на всички събрани доказателства, че ответниците И.
М. А. и Л.И.А., са използвали този земеделски имоти за около 15 години за производството
на зеленчуци, като са започнали да ползват имота през 2002г., а през 2005г. в имота е
изградена оранжерия, която се ползва и досега. От друга страна обаче съдът е приел че
владението на ответниците върху този имот не е несъмнено, като се поддържа с въззивната
жалба, че този извод на съда е неправилен и необоснован от събраните по делото
доказателства. Така установява се, че след като са започнали да ползват имота за
зеленчукопроизводство, владението на ответниците не е било оспорвано от никой от
наследниците на З.В.Г. или от други трети лица, като никой от тях дори не е проявявал
интерес към този имот. Изграждането на оранжерия в имота и влагането на инвестиции за
производството на зеленчуци от страна на въззивниците И. М. А. и Л.И.А., съставляват
действия от които несъмнено може да се направи извода, че двамата са държали имота като
свой и са отрекли правото на останалите наследници върху този имот, като не са ги и
допускали до владението и ползването на имота. В този смисъл като неверен и необоснован
се определя с въззивната жалба извода на първоинстационния съд, мотивиран в обжалваното
решение- че ответниците А. не са противопоставили на З.В.Г. и на останалите наследници,
намерението си да своят ползвания от тях имот за земеделски нужди само за себе си.
Поради изложените съображения с жалбата, иска се от въззивния съд, да отмени
обжалваното решение на РС П., като неправилно и постановено в нарушение на
материалния закон, като необосновано от събраните доказателства, и да постанови ново
решение с което да отхвърли предявения иск като недоказан и неоснователен, както и да
признае И. М. А. и Л.И.А. за собственици на основание давностно владение, на ПИ с
идентификатор 36083.74.27, находящ се в с. К., в м. „А-Ч.-Г.“, с площ от 2 109.00кв.м., с
трайно предназначение- земеделска територия, при посочените в исковата молба съседи.
Претендират се направените разноски както пред първата, така и пред въззивната
съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, постъпил е писмен отговор на въззивната жалба,
2
подадена от И. М. А. и Л.И.А., от насрещната страна- Н. З. Ч. , ЕГН **********, от гр. Б.;
Г.В.М., ЕГН **********, от гр. Б.; Ц.М.В., ЕГН **********, от гр. Б., М.М.В-К, ЕГН
**********, от гр. С.; Л. Б. В. , ЕГН **********, от гр. С.; Б.С.В., ЕГН **********, от гр.
С.; С. С. П. , ЕГН **********, от гр. С.; М. С. В. , ЕГН ********** от гр. С.- ищци по гр.д.
№ 1275/2018г. по описа на РС П., чрез пълномощника им адв. И.Д.-Н, с който се оспорва
въззивната жалба като неоснователна.
Поддържа се с писмения отговор на жалбата, че първоинстанционният съд правилно
и при оценка на доказателствата по делото е уважил предявения иск с правно основание чл.
108 от ЗС, срещу ответниците И. М. А. и Л.И.А., след като е приел че ищците се
легитимират като собственици на спорния между страните недвижим имот- ПИ с
идентификатор 36083.74.27, находящ се в с. К., в м. „А-Ч.-Г.“, с площ от 2 109.00кв.м., с
трайно предназначение- земеделска територия, при посочените в исковата молба съседи, въз
основа на приключила земеделска реституция.
Оспорват се като неоснователни доводите с въззивната жалба, че въз основа на
събраните доказателства, не се установява и доказва по делото че ищците са собственици на
процесния имот въз основа на реституция и по наследство от З.В.Г., тъй като съдът е приел
че реституцията е успешно приключила въз основа на издаденото Решение №
17113/28.04.1997г. на ОСЗГ и скица към него. Поддържа се с писмения отговор, че правилно
и в съответствие със събраните по делото доказателства, съставът на РС П. е приел че
ответниците И. М. А. и Л.И.А. не са придобили собствеността върху ПИ с идентификатор
36083.74.27, находящ се в с. К., в м. „А-Ч.-Г.“, с площ от 2 109.00кв.м., с трайно
предназначение- земеделска територия, при посочените в исковата молба съседи по давност
и на основание чл. 79 от ЗС, макар да са владели имота трайно, непрекъснато и спокойно в
продължение на повече от 10 години. Видно от мотивите на съда към обжалваното съдебно
решение, прието е че освен трайно и непрекъснато владение, необходимо е същото да е
осъществено и с намерение за своене. В тази насока се акцентира с писмения отговор на
въззивната жалба, че съдът е приел че осъществяваната фактическа власт не покрива
признаците на владението по чл. 68 ал.1 от ЗС, тъй като е установено посредством разпита
на свидетели, че ответниците А. са започнали владението на спорния недвижим имот, със
съгласието на наследодателят на ищците, като преди около пет години, братът на ответника
е търсел съдействието на разпитания по делото свидетел, за да се свърже с ищците с цел
закупуването на имота. В този смисъл съдът е приел, че ответниците И. М. А. и Л.И.А., не
са противопоставили на наследниците на З.В.Г. по категоричен и несъмнен начин
намерението си за своенето на имота като свой. Факта че през 2018г. ответницата И. М. А. е
сключила с ответника П. И. В. договор за покупко- продажба на същия недвижим имот,
ясно показва че тя не се е считала за негов собственик, поради което е предприела действия
за придобиването на собствеността на друго правно основание. Поради изложеното с
писмения отговор се оспорват като неоснователни доводите, наведени с въззивната жалба от
И. М. А. и Л.И.А. и се иска от въззивния съд да остави същата без уважение като
неоснователна, като се иска от ОС Б. да потвърди обжалваното решение на РС П. като
3
правилно и обосновано.
Срещу Решение № 323/28.02.2020г., постановено по гр.д. № 1275/2018г. по описа на
РС П., е депозирана въззивна жалба и от „М.Д“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление- гр. С., чрез пълномощника адв. Г.К..
Сочи се във въззивната жалба, че страните по спора са в преговори за постигане на
извънсъдебна спогодба, които за затруднени от обявяването на извънредно положение в
страната и отсъствието на част от ищците от страната.
С въззивната жалба от „М.Д“ ЕООД, чрез пълномощника му по делото, поддържа се
че от събраните по делото доказателства/включително гласни такива/, не се установява и
доказва, че спорните между наследниците на З.В.Г. и „М.Д“ ЕООД три поземлени имота, са
владени и ползвани от ищците по делото, след възстановяването на собствеността върху тях.
Свидетелите в показанията си не са могли да посочат кой е упражнявал владение върху тези
имоти, но са заявили че тези имоти категорично не са обработвани от ищците по делото.
В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран
писмен отговор на въззивната жалба на „М.Д“ ЕООД, представен по делото от адв. И.Д.-Н,
като процесуален пълномощник на Н. З. Ч. , ЕГН **********, от гр. Б.; Г.В.М., ЕГН
**********, от гр. Б.; Ц.М.В., ЕГН **********, от гр. Б., М.М.В-К, ЕГН **********, от гр.
С.; Л. Б. В. , ЕГН **********, от гр. С.; Б.С.В., ЕГН **********, от гр. С.; С. С. П. , ЕГН
**********, от гр. С.; М. С. В. , ЕГН ********** от гр. С.- ищци по гр.д. № 1275/2018г. по
описа на РС П., с който се оспорва депозираната жалба и се иска от въззивния съд да остави
същата без уважение.
Поддържа се с писмения отговор, че първоинстационното решение е правилно и
обосновано, като въз основа на събраните доказателства се доказва изцяло исковата
претенция на ищците, въз основа на предявения ревандикационен иск срещу „М.Д“ ЕООД,
поради което същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд.
Излагат се доводи, че първоинстационният съд е стигнал до верни правни изводи,
след като е обсъдил всички събрани по делото доказателства и правилно е уважил като
основателен предявения иск по чл. 108 от ЗС по отношение на три поземлени имота,
находящи се в с. „К., общ. П., обл. Б., по одобрената КК и КР, а именно- ПИ с
идентификатор 36083.70.7 и с номер по предходния план- 07007; ПИ с идентификатор
36083.71.16, с номер по предходния план- 071006 и ПИ с идентификатор 26083.71.6, с номер
по предходния план- 071006, като е осъдил ответника „М.Д“ ЕООД да предаде владението
върху имотите на ищците по делото.
Поддържа се с въззивната жалба, че напълно обосновано от представените пред
първоинстанционни съд писмени доказателства/ Решение на ПК, скици, удостоверения за
наследници и протокол за въвод във владение/, както и въз основа на събраните по делото
4
гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел че ищците са собственици на
имотите въз основа на реституция.
Сочи се в писмения отговор, че жалбоподателят „М.Д“ ЕООД, е противопоставил на
ищците по делото правото си на собственост върху трите процесни имота, на основание
договор за продажба, извършена от продочава П. И. В. , с НА за покупко- продажба на
недвижим имот № 010, том ІІІ, рег. № 9237, дело № 364/07.08.2017г. на Нотариус К.Т., като
при извършване на договора за продажба, продавачът П. И. В. се е легитимирал като
собственик на имотите на основание Констативен нотариален акт, издаден въз основа на
обстоятелствена проверка № 111, том І, рег. № 2933, дело № 105 от 02.08.2018г., на
Нотариус Е.В., която е бил издаден без изобщо лицето признато за собственик да е владяло
имота. С писмения отговор се поддържа, че първоинстационният съд при правилно
приложение на материалния закон и съобразно чл. 21 ал.1 от ЗЗД е приел, че никой не може
да прехвърли другиму чужди права, които сам не притежава. След като продавачът П. И. В.
не е бил собственик на недвижимите имоти към момента на извършването на продажбата
им, то купувачът „М.Д“ ЕООД не би могъл да придобие права, които самият продавач не е
притежавал.
Поради изложеното с писмения отговор на въззивната жалба се иска от съда, да
потвърди обжалваното решение на РС П., с което предявения ревандикационен иск е бил
уважен като основателен срещу ответника „М.Д“ ЕООД.
Претендират се и направените пред въззивната инстанция съдебни разноски.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намери подадените въззивни жалби за допустими, като подадени в срока за обжалване, от
легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същите отговарят на изискванията на
закона и са редовни, като са насочени срещу съдебния акт на първоинстанционния съд, за
който изрично е предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната
съдебна инстанция.
Писмените отговори от насрещната страна по въззивните жалби са своевременно
депозирани пред съда, от надлежна страна, като изложените с тях съображения следва да
бъдат обсъдени от въззивния съд при постановяването на решението.
В пледоариите си при провеждане на открито съдебно заседание пред настоящата
съдебна инстанция, пълномощникът на жалбоподателите по делото- И. М. А. и Л.И.А.- адв
Д., поддържат доводите си наведени с въззивната жалба, като моли въззивният съд да
отмени обжалваното съдебно решение на първоинстнационния съд, като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано от събраните доказателства. Изказва се становище, че с
действията си след 2002г.- засаждане и отглеждане на зеленчуци върху процесните
недвижим имоти, както и с изграждането на оранжерия върху имота, инвестирането на
парични средства в имотите- ясно и недвусмислено се заявява намерението за своене от
5
страна на жабоподателите- И. М. А. и Л.И.А., което е демонстрирано спрямо наследниците
на З.В.Г.- б.ж. на с. К.. Тези наследници по никакъв начин не са се противопоставили на
тези действия, като не са възразили срещу тях и между тях и И. М. А. и Л.И.А., не е имало
никакви спорове и разправии. От друга страна владението на въззивниците върху част от
процесните имоти е било явно, непрекъснато, трайно и безспорно и е продължило повече от
15 години, поради което необосновани са изводите на първоинстанционния съд в
обжалваното съдебно решение, че И. М. А. и Л.И.А. не са придобили собствеността върху
тези имоти по давност, тъй като от събраните гласни доказателства се опровергава тяхното
намерение за своене на имотите.
Претендират се разноските направени пред въззивната инстанция.
Пълномощникът на въззиваемите- адв. Д-Н., застъпва становище с което оспорва
въззивните жалби и моли съда да потвърди обжалваното решение на РС П., като валидно,
допустимо и правилно. Поддържа се, че наследниците на З.В.Г.- б.ж. на с. К., се легитимират
като собственици на описаните в исковата молба земеделски имоти, въз основа на надлежно
проведена и завършена процедура по реституция по ЗСПЗЗ. Сочи се, че ответникът П. И. В.
се е легитимирал като собственик на спорните земеделски имоти на основание придобивна
давност, без никога да е владял тези имоти с намерение да ги свои за себе си. Тъй като не е
бил собственик на недвижимите имоти към момента на разпореждането с тях в полза на
дружествата ответници- „М.Д“ ЕООД и „Г.Г.К.” ЕООД, същият не е прехвърлил правото на
собственост върху имотите, тъй като никой не може да прехвърли повече права отколкото
сам притежава, поради което двете дружества не са станали собственици на имотите, които
са закупили с нотариални актове. Пълномощникът на въззиваемите оспорва въззивната
жалба на И. М. А. и Л.И.А., като поддържа че същите не са придобили правото на
собственост имотите върху които са осъществявали фактическа власт по давност, тъй като
не са били владелци, а държатели. Земеделските имоти са им били предоставени от
наследниците на З.В.Г.- б.ж. на с. К., за да ги работят и да садят зеленчуци, но това ползване
се е осъществявало изцяло със знанието и съгласието на реституираните наследници.
Именно поради това същите не са се противопоставяли на действията на И. М. А. и Л.И.А.-
засаждането и отглеждането на зеленчуци, изграждането на оранжерии в имотите.
Поддържа се в пледораиите от адв. Д-Н., че от събраните по делото гласни доказателства
категорично се опровергава намерението на А. да владяет и ползват имотите с намерение да
ги своят за себе си. В тази връзка установява се, че същите са търсили неколкократно връзка
с наследниците на З.В.Г.- б.ж. на с. К., за да преговарят за закупуването на ползваните от тях
земеделски имоти, а в крайна сметка за закупили имотите и от първия ответник по делото П.
И. В. .
Представители или процесуални представители на „М.Д“ ЕООД и „Г.Г.К.” ЕООД,
редовно призовани не се явяват за насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание,
за да вземат становище по депозираните пред съда въззивни жалби.
6
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Б.ският окръжен съд в решаващия състав, след като анализира и обсъди събраните
доказателства от първоинстанционния съд поотделно и в тяхната съвкупност и като взе в
предвид доводите на страните, в рамките на компетентността си на въззивна инстанция,
съобрази следното:
Първоинстанционния съд е сезиран с предявени при условията на евентуалност
искове от Н. З. Ч. , ЕГН **********, от гр. Б.; Г.В.М., ЕГН **********, от гр. Б.; Ц.М.В.,
ЕГН **********, от гр. Б., М.М.В-К, ЕГН **********, от гр. С.; Л. Б. В. , ЕГН **********,
от гр. С.; Б.С.В., ЕГН **********, от гр. С.; С. С. П. , ЕГН **********, от гр. С.; М. С. В. ,
ЕГН ********** от гр. С., всичките наследници по закон на З.В.Г.- б.ж. на с. К., с които се
иска от съда признаването на правото на собственост по отношение на ответниците по
делото, върху шест поземлени имоти по КВС, в послдствие заснети и по КК в землището на
с. К., Общ. П., с предназначение- земеделска земя. Като правно основание за придобиване
на правото на собственост с ИМ е заявено от ищците- реституция по ЗСПЗЗ на земеделски
имоти, които преди образуването на ТКЗС са били собственост на техния наследодател-
З.В.Г.- б.ж. на с. К., а при услооивята на евентуалност претендира се правото на собственост
и по давност.
Срещу първия ответник- П. И. В. , ЕГН **********, е предявен иск с правно
основание чл. 124 от ГПК, като се отрича същият да е придобил на осн. придобивна давност
правото на собственост върху процесните земеделски имоти и се възразява че П. И. В. не е
могъл да са разпореди с правото на собственост върху тези имоти в полза на останалите
ответници по делото, тъй като никой не може да прехвърли повче права отколкото сам
притежава. Поддържа се с ИМ, въз основа на която е образувано настоящото дело, че И. М.
А. , „Г.Г.К.” ЕООД и „М.Д“ ЕООД, не са придобили правото на собственост върху имотите
въз основа на сключените договори за продажба с продавача П. И. В. , макар извършени в
изискуемата от закона нотариална форма. Предявен е пред съда иск по чл. 537 ал. 2 от ГПК,
с искане за отмяна на констативния нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка,
с който П. И. В. се е легитимирал като собственик на основание придобивна давност върху
процесните по делото земеделски имоти, в землището на с Капатова, Общ. П..
Срещу „Г.Г.К.” ЕООД и „М.Д“ ЕООД, са предявени пред първоинстанционния съд от
ищците като наследници на З.В.Г.- б.ж. на с. К., искове с правно основание чл. 108 от ЗС, за
тези недвижими имоти, които дружествата са закупили с НА от първия ответник по делото
П. И. В. , като се поддържа че след като продавача не е бил собственик, то той не е могъл да
прехвърли права на купувачите по сделките и дружествата ответници не са станали
собственици на продадените им земеделски имоти, т.е. владеят същите без правно
основание за това. Иска се от районния съд да постанови решение, с което да осъди
дружествата ответници да предадат на ищците претендираните с исковата молба земеделски
имоти.
7
Срещу ответниците И. М. А. и Л.И.А., ищците са предявили иск с правно основание
чл. 108 от ЗС, като поддържат че ответниците не са придобили правото на собственост по
силата на договор за попукпо- продажба, извършен в нотариална форма, тъй като
продавачът- П. И. В. не е бил собственик на недвижимия имот: нива в м. „Амбар Чаир-
градите”, в землището на с. К., с площ от 2 .109дка, който съставлява ПИ с идентификатор
36083.74.27, по КК и КР на с. К., поради което не е могъл да са резпореди валидно с
недвижимия имот в полза на трети лица. Иска се от състава на РС П. разглеждащ делото, да
признае ищците за собственици на спорния земеделски имот по реституция и при условията
на евентуалност- по давност, като осъди И. М. А. и Л.И.А., да им предадат владението върху
спорния недвижим имот.
Ответникът- П. И. В. , е признал предявения срещу него иск за собственост по
основание, като не възразява и срещу наведените с исковата молба от ищците фактически
твърдения.
С отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, ответниците И. М. А. и
Л.И.А. оспорват предявения срещу тях ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, като навеждат
своевременно възражение за придобаване на правото на собственост върху спорния
недвижим земеделски имот на основание придобивна давност. Твърдят че владеят
земеделския имот повече от 16 години, като го ползват като земеделски имот и засажат и
отглеждат зеленчуци, като владението им е явно, трайно, непрекъснато и неоспорено от
наследниците на З.В.Г.- б.ж. на с. К. и същото е продължило повече от 10 години, без
противопоставяне на ищците по делото. Сочат че в имота е била изградена и оранжерия,
като са били инвестирани и други средства.
С писмения си отговор на исковата молба, ответниците И. М. А. и Л.И.А., оспорват
правото на собственост на ищците като наследници на З.В.Г.- б.ж. на с. К., поради пороци в
извършената реституционно процедура, като се оспорва че подписа върху протокола за
въвод във владение, не е поставен от З.В.Г.- б.ж. на с. К., а такъв въвод изобщо не е бил
извършван, тъй като обективно невъзможно е да се извърши въвов във владение върху 15
земеделски имота, в рамките на един ден.
С писмени отговор на исковата молба от пълномощниците на „М.Д“ ЕООД и „Г.Г.К.”
ЕООД, се оспорва предявения срещу тях иск с правно основание чл. 108 от ЗС, като се
оспорват фактическите твърдения в ИМ и основанието на което ищците претендират че са
собственици на процесните земеделски имоти- по реституция от техния наследодател З.В.Г.-
б.ж. на с. К. и при условията на евентуалност- по давност. От страна на дружествата
ответници се поддържа, че след закупуването на спорните недвижим имоти от П. И. В. ,
дружествата са в непрекъснато владение на закупените от тях имоти, поради което
наследниците на З.В.Г.- б.ж. на с. К., не биха могли да придобият собствеността върху
имотите по давност.
8
Оспорва се писмения отговор на исковата молба от дружествата ответници- „М.Д“
ЕООД и „Г.Г.К.” ЕООД, придобиването на правото на собственост върху спорните имоти от
ищците по делото- по реститяция по ЗСПЗЗ. Навадено е възражение за нищожност на
Решение № 17113/28.04.1997г. на ОСЗГ, от което ищците черпят реституционните си права,
като се възразява че същото не е подписано от членовете на ОСЗГ, поради което същото е
издадено от ненадлежен състав, а освен това същото не е вписано, поради което не е станало
известно на третите заинтересовани лица. Ето защо поддържа се пред първоинстанционния
съд, искане за осъществяване на косвен съдебен контрол върху административния акт,
издаден от ОСЗГ П..
С обжалваното Решение № 323/28.02.2020г., постановено по гр.д. № 1275/2018г. по
описа на РС П., първоинстанциионният съд е уважил предявените искове, като е приел че
ищците се легитимират като собственици на недвижимите земеделски имоти, предмет на
петиторна защита по делото, въз основа на законосъобразно проведена и окончателно
приключила административна процедура за възстановяване правото на собственост на
наследниците на З.В.Г.- б.ж. на с. К., по реда на ЗСПЗЗ. Прието е че собствеността е
възстановена с решение на ОСЗГ П., което е издадено от компетнтния орган, при валиден
състав и същото е подписано съобразно изискванията на чл. 15 ал. 2 т. 6 от ЗАП/отм./ като
административен акт. Съставът на РС П. е приел също, че обстоятелството че решението не
е вписано, не може да влияе върху легитимиращия му ефект относно възстановяването на
правото на собственост на наследниците на З.В.Г.- б.ж. на с. К..
Видно от мотивите на първоинстанционният съд, изложени в обжалвания съдебен
акт, се приема че след възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, наследодателят на
ищците З.В.Г.- б.ж. на с. К., се е легитимирал като собственик на процесните земеделски
имоти на основание реституция по ЗСПЗЗ, като правото му на собственост не е оборено от
ответника П. И. В. , който също се е легитимирал като собстевник на имотите въз основа на
констативен нотариален акт, но за който се установява от доказатлествата по делото, че не е
придобил правото на собственост на основание придобивна давност. Поради тази причина
ответникът е и признал предявбения срещу него иск за собственост като основателен. По
изложените съображения, първоинстанционният съд е уважил иска за обезсилване на
констативния нотариален акт за собственост на името на П. И. В. , като е приел че
останалите ответници не са придобили правото на собственост върху продадените им от
първия ответник недвижими имоти, тъй като съгласно чл. 21 ал.1 от ЗЗД, никой не може да
прехвърли другимо повече права, отколкото сам притежава.
В мотивите си съдът е приел, че ответниците И. М. А. и Л.И.А., не са придобили
правото на собственост върху закупения от тях недвижим имот и въз основа на придобивна
давност, каквото възражение са навели своевременно с отговора на исковата молба по
делото. Макар да е приел че те са упражнявали върху спорния имот непрекъсната
фактическа власт, продължила повече от 10 години, то при разпита на свидетелите са
установени редица обстоятелства, които компрометират намарението за своене и
9
опровергават прецумпцията на чл. 69 от ЗС- започнали са държането на имота със знанието
и съгласието на наследодателят на ищците- З.В.Г.- б.ж. на с. К., като пет години преди
разпита му, са търсили съдействието на свидетеля П. да ги свърже с ищците, за да
преговарят за неговото закупуване. Липсват според съда доказателства, че И. М. А. и Л.И.А.
са демонстрирали намерението си за своене на имота за себе си, спрямо наследниците на
З.В.Г.- б.ж. на с. К., а в крайна сметка са закупили имота през 2018г. от първия ответник по
делото- П. И. В. , което изключва възможността да са се считали за собственици на имота
въз основа на придобивна давност.
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства пред първата съдебна
инстанция, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, настоящият въззивен състав на ОС Б.,
приема за установено и доказано от фактическа страна следното:
Въззиваемите по делото- Н. З. Ч. , ЕГН **********, от гр. Б.; Г.В.М., ЕГН
**********, от гр. Б.; Ц.М.В., ЕГН **********, от гр. Б., М.М.В-К, ЕГН **********, от гр.
С.; Л. Б. В. , ЕГН **********, от гр. С.; Б.С.В., ЕГН **********, от гр. С.; С. С. П. , ЕГН
**********, от гр. С.; М. С. В. , ЕГН ********** от гр. С., са наследниците по закон на
З.В.Г.- б.ж. на с. К., починал на 25.06.2004г./удостоверения за наследници, приети като
писмени доказателства от първоинстанционният съд/.
По делото са събрани убедителни писмени доказателства/преписка за възстановяване
на собствеността по ЗСПЗЗ/, че преди образуването на ТКЗС, наследодателят на ищците-
З.В.Г. е бил собственик на земеделски имоти в землището на с. К., Община П., които внесъл
в кооперативното стопанство при одържавяването на земята/Опис декларация за
притежаване на непокрити земеделски имоти на негово име/.
След влизане в сила на ЗСПЗЗ, З.В.Г.- б.ж. на с. К., е заявил със заявление с вх. №
113/27.02.1992г., пред ПК П., правата си за възстановяване на правото на собственост на
земеделските имоти, негова собственост от преди кооперирането на земята. Видно е от
приетото като писмено доказателство от първоинстанционния съд- Решение №
17113/28.04.1997г. на ОСЗГ, постановено на осн. чл. 27 от ППЗСПЗЗ, че въз основа на
влязъл в зако. сила план за земеразделяне в землището на с. К., на З.В.Г.- б.ж. на с. К., е била
възстановена собствеността в граници съгласно одобрен план за земеразделяне,
земеделските имота, които са описани в исковата молба по делото, всичките в землището на
с. К., за които към момента на издаването на решението на ОСЗГ, са били изготвени скици
по плана за земеразделяне.
С приетия като писмено доказателство по делото Протокол за въвод във владение на
имоти в землището на с. К. с № 17113/28.05.1997г., наследодателят на ищците З.В.Г., е бил
въведен във владение на земеделските имоти, описани в Решение № 17113/28.04.1997г. на
ОСЗГ, върху които правото на собственост е вазстановена с влязъл в зако. сила план за
земеразделяне.
10
Не е спорно между страните по делото, че понастоящем спорните недвижими имоти,
възстановен по реституция извършена по ЗСПЗЗ, в полза на З.В.Г.- б.ж. на с. К., са заснети
като поземлени имоти с предназначение- земеделска земя, по КК и КР на с. К., Община П.,
одобрен със Заповед № РД-18-577/27.10.2017г., като съставляват съответно: поземлен имот с
идентификатор 36083.70.7 (с номер по предходния план – 070007), поземлен имот с
идентификатор 36083.71.16 (с номер по предходния план – 071016), поземлен имот с
идентификатор 36083.71.6 (с номер по предходния план – 071006), поземлен имот с
идентификатор 36083.8.29 (с номер по предходния план – 008029), поземлен имот с
идентификатор 36083.8.5 (с номер по предходния план – 008005) и поземлен имот с
идентификатор 36083.74.27 (с номер по предходния план – 074027).
Въз основа на Решение № 17113/28.04.1997г. на ОСЗГ П., е издаден приетия като
писмено доказателство по делото- Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
възстановен по ЗСПЗЗ № 15, том IIІ, дело № 915/1997г. по описа на Нотариуса към РС П., с
който З.В.Г., жител на с. К., е признат за собственик по реституция по ЗСПЗЗ, на
земеделските имоти в землището на същото населено място, описани в решението на ОСЗГ,
като се е легитимирал като собственик въз основа на така издадения констативен
нотариален акт.
Установява се от писмените доказателства събрани пред първоинстанционния съд, че
въз основа на обстоятелствена проверка, ответникът П. И. В. се е снабдил с констативен
Нотариален акт № 111 от 02.08.2018г., том I, рег. № 2933, издаден по нот. д. № 105/2018г. на
нотариус Е.В., с район на действие – районът на РС П., с който се е легитимирал като
собственик на основание давностно владение за процесните по настоящото дело недвижими
земеделски имоти в землището на с. К., Община П., след което се е разпоредил с
недвижимите имоти в полза на останалите ответници по делото.
С нотариален акт за покупко- продажба на недвижими имоти № 010 от 07.08.2018г.,
том III, рег. № 9237, издаден по нот. д. № 364/2018г. по описа на кантората на нотариус К.Т.,
с район на действие- РС П., продавачът П. И. В. е продал на „М.Д“ ЕООД- поземления имот
с идентификатор 36083.70.7, поземления имот с идентификатор 36083.71.16 и поземления
имот с идентификатор 36083.71.6.
С нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 116 от 06.08.2018г., том
I, издаден по нот. д. № 110/2018г. по описа на кантората на нотариус Е.В., с район на
действие- РС П., П. И. В. е продал на ответника „Г.Г.К.“ ЕООД- поземления имот с
идентификатор 36083.8.29 и поземления имот с идентификатор 36083.8.5.
С нотариален акт за покупко продажба на недвижим имоти № 128 от 14.08.2018г.,
том I, рег. № 3142, издаден по нот. д. № 122/2018г. по описа на кантората на нотариус Е.В., с
район на действие РС П., продавачът П. И. В. е продал на ответницата И. М. А. -
поземления имот с идентификатор 36083.74.27. Към момента на изповядване на сделката
11
купувачката на имота е била в граждански брак с Л.И.А., съобразно представеното
удостоверение за родствени връзки, издадено от Община П., поради което правото на
собственост върху закупения имот е придобита в режим на СИО.
Разпитаните пред първата съдебна инстанция свидетели- Д.Б.М. и К.И.П., знаят
спорните между страните недвижими имоти, тъй като са собственици на земеделски имоти в
същото землище/с. К., Общ. П./, а свидетелят М. е работил под наем част от имотите,
предоставени му от наследодателят на ищците З.В.Г.- б.ж. на с. К.. Свидетелят М. сочи в
показанията си, че страните по делото спорят за земеделските имоти, собственост от преди
образуването на ТКЗС на наследодателят на ищците- З.В.Г., и по- точно тези от тях които се
намират в местностите „Карабатак”, „Карачаир” и „Вада чаир”. Свидетелите М. и П. сочат в
показанията си, че след възстановяването на собствеността върху спорните земеделски
имоти/някъде през 1993-1994г./, същите са били работени и ползвани от З.В.Г., който ги
работил до 2005г.- 2006г. След този период наследодателят на ищците преустановил
личното ползване на имотите и започнал да отвада същите на трети лица под наем. Няколко
години след смъртта му, част от имотите се обработвали и от негвои наследници- например
Н.Ч.. Така свидетелят М. сочи, че именно през този период З.В.Г. е отдал под наем и единия
от спорните земеделски имоти- в м. „Вада чаир”, на И. М. А. и Л.И.А., които имали
собствени земедевлски имоти в съседство на процесния. Свидетелят е сигурен в своите
показания, тъй като знае че А. са плащали наем за съседен на процесния имот и на неговия
вуйчо. Двамата свидетели М. и П. сочат, че част от възстановените земеделски имоти, като
тези в м. „Карабатак”, не са работени от никой. За друга част от земеделските имоти- в м.
„Свети Константин”, свидетелят М. знае, че след смъртта на З.В.Г., те са били обработвани
няколко години от негови роднини, а след това няколко години са били работени от самия
свидетел Д. М., след което са запустели и не се работят.
Свидетелят М. сочи в показанията си, че някъде през 2009-2010г. нивата на З.В.Г. в
м. „Вада чаир”, с площ от около 4 дка е била отдадена под наем за работа на И. М. А. и
Л.И.А., които започнали да отглеждат зеленчуци. Те имали наблизо наследствени имоти,
като започнали да изкупуват съседни земеделски имоти за да оголемят площта на имота си.
Свидетелят сочи че малко по- късно те построили на това място и оранжерии, но не може да
каже точно дали построените оранжерии попадат в имота възстановен на наследниците на
З.В.Г.. Свидетелят М. сочи в показанията си, че тази нива не е заграждана, същата е била
засаждана преди това с царевица, а по- късно А. започнали да отглеждат зеленчуци. Същият
свидетел не знае преди завеждането на делото да е имало спор за собствеността на
земеделския имот в м. „Вада чаир”, между А. и наследниците на З.В.Г., като не е чувал няко
в селото да казва, че този имот е собственост на И. М. А. и Л.И.А.. Свидетелят в
показанията си сочи, че от други свидетел/П./ чувал, че А. търсели чрез него връзка с
наследниците на З.В.Г., за да могат да закупят този имот.
В показанията си свидетелят К. П. също потвърждава, че спорните по делото между
страните земеделски имоти са били собсвтеност на З.В.Г. от преди образуването на ТКЗС,
12
като собствеността върху имотите му е възстановена с решение на ОСЗГ. П. е категоричен в
показанията си, че П. И. В. никога не е притежавал земя в землището на с. К. и на същия не
е била възстановявана собствеността върху земеделски имоти, тъй като В. не е владял и
ползвал земя в същото землище. Според свидетеля касае за кражба на чужда земя.
Свидетелят П. знае спорния по делото земеделски имот в м. „Вада чаир”, както и че същият
е бил предоставен от З.В.Г. за ползавне на А., като ползването на имота за земеделски нужди
е започнало някъде след смъртта на наследодателят на ищците, когато те започнали да
засаждат имота със зеленчуци. Свидетелят е категоричен в показанията си дадени пред РС
П., че земеделския имот в м. „Вада чаир”, не е собственост на И. М. А. и Л.И.А., а същите са
работили имота под наем. Така в показанията си свидетелят П. сочи, че на няколко пъти
брата на Л.А.-К.А. е идвал при него и го е молел да го свърже с наследниците на З.В.Г., за да
преговарят за закупуването на спорната земя в м. „Вада чаир”. Това станало още по времето
когато бил жив и прекия наследник на З.В.-М.В.. Свидетелат не може точно да определи
дали построените оранжерии за отглеждане на зеленчуци от А., попадат върху имота
предоставен им за ползване от З.В.Г..
Свидетелят знае и другите земеделски имоти, наследствени на З.В.Г., като в
показанията си сочи, че имотите в м. „Карабатак” се работели от фирми, коиго ги засявал с
жито. Друга част от имотите на З. не се работели нито от неговите наследници, нито от
трети лица и пустеели. Свидетелят е чул че и фирми за започнали да отглеждат зеленчуци в
землището на с. К., като за целта са изкупували имоти от граждани, които след това
заграждали и започвали да ги ползват за земеделски нужди.
Пред първоинстанционния съд по искане на ответната страна са разпитани и
свидетелите А.У. и Д. П.. Свидетелят У. не понава З.В.Г. и неговите наследници, но знае
земеделските имоти които се ползват от И. М. А. и Л.И.А., в м. „Вада чаир”. Сочи в
показанията си, че те след 1997-98г. са изградили оранжерии, които постепенно строили
върху имотите до 2004г. и започнала там да отглеждат зеленчуци. Свидетелят е виждал в
тези имоти да работят само И. М. А. и Л.И.А., като не знае нито някой друг да е работил от
тогова тези имоти, нито някой да е имал претенции за тези имоти. Тъй като свидетелят знае
че само А. ползват имотите в тази местност, то той е приел че те са и собственици на
имотите. Свидетелят знае спорния имот и сочи в показанията си, че този имот не е заграден.
Свидетелят Д. П. също знае отлично земята и оранжериите построени от А., тъй като
минава почти всяка седмица от там, тъй като в същата местност има нива. Свидетелят сочи
в показанията си, че основно на оранжериите вижда К. А., който е брат на Л. А., като всички
заедно работят имотите и отглеждат в оранжериите зеленчуци. Свидетелят твърди че
спорната част от имота се намира между стъклените и пластмасовите оранжерии. П. е
виждал имотите в тази местност да се обработват само от А. и не знае те да са имали с някой
спорове за тези земи. Свидетелят П. обаче сочи в показанията си, че в тази местност има и
други собственици на земеделски имоти, но кои са те той не може да посочи. Свидетелят
знае че крайната част на земята ползвана от А. е заета от оранжерия, която е построена
13
последна през 2004г. П. знае че земята е собственост на И. М. А. и Л.И.А., след като те я
закупили на името на И..
Въззивната инстанция в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, като
съобрази оплакванията във въззивните жалби, както и доводите на насрещната страна с
отговора на жалбатите, намира следното от правна страна:
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящата
инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно постановено, от съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав и в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с
оглед пълния обхват на обжалването е и процесуално допустимо.
Делото е с предмет предявени установителен по чл. 124 от ГПК и ревандикационни
искове с правно основание чл. 108 от ЗС. Първоинстанционният съд при осъществяване на
решаващата си дейност, правилно е квалифицирал същите, въз основа на фактическите
твърдения и правните доводи, изведени от ищеца с искова молба, като е приел исковете за
разглеждане, след като е счел че са процесуално допустими, а поправената искова молба е
редовна.
Собственикът на един недвижим имот, винаги може да предяви ревандикационен иск
срещу трето лице, след като твърди че упражняването на правото му върху имотите, на
които се легитимира като собственик е смутено и той не може да се ползва от него в пълен
обем, тъй като е лишен неоснователно от владението на имотите си. Законът е предоставил
иска с правно основание чл. 108 от ЗС на невладеещия собственик, за да може същият
успешно да защитава правото си срещу неоснователните посегателства от трети лица–
несобственици на имота, установили владение върху него без правно основание за това.
След като абсолютното вещно право е смутено или застрашено, на собственика е
предоставено от закона и правото да реши в какъв обем да осъществи съдебната защита и с
какъв интензитет да защитава нарушеното си право.
Предявените искове за устнановяване правото на собственост и осъждане на част от
ответниците да предадат владението върху процесните земеделски имоти са процесуално
допустими.
Въззиваемите като наследници по закон на З.В.Г.- б.ж. на с. К., безспорно имат
правен интерес от установяването на правото си на собственост на наследствените
земеделски имоти, описани в исковата молба и реституирани по ЗСПЗЗ в полза на техния
наследодател, основавайки се на твърдението, че П. И. В. никога не е влядал спорните
имоти и не можел да придобие правото на сбоственост върху тях по давност, поради което
същият неоснователно се е разпоредил с имотите в полза на останалите ответници по
делото- И. М. А. и Л.И.А., „М.Д“ ЕООД и „Г.Г.К.” ЕООД, тъй като не е бил собственик, а
никой не може да прехвърли другимо права, които сам не притежава.
14
Оспорва се и правото на собственост на И. М. А. и Л.И.А., върху един от спорните
земеделски имоти, като се възразява че същите не са придобили правото на собственост
върху този имот на основание придобивна давност, тъй като са били държатели на имота, а
не негови владелци.
Поради изложените съображения, настоящият въззивен състав намира че за ищците,
като наследници по закон на З.В.Г., безспорно е налице правен интерес от завеждането на
ревандикационен иск пред съда срещу ответниците- въззивници, позовавайки се на
завършена в полза на техния наследодател реституция по реда на ЗСПЗЗ, след като се
поддържа по делото, че ответниците владеят и ползват спорните имоти без правно
основание за това.
Настоящият състав на ОС Б. счита предявените искове за ревандикация за
процесуално допустими, като въззивният състав не съзира нередовност във връзка с
активната и пасивната легитимация по делото, тъй като страните по делото са страните,
спорещи за правото на собственост на процесните недвижими имоти. Ищците са всичките
наследнции по закон на З.В.Г.- б.ж. на с. К., в полза на който е извършена реституция по
ЗСПЗЗ, а ответниците са третите лица, в чиято полза чрез възмездни сделки за продажба се е
разпоредил ответника П. И. В. , който признава предявения срещу него установителен иск за
собственост по отношение на процесните имоти за основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С разпоредбата на чл. 269 изр. 2 от ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
навадените оплаквания от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да
проверява само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими
към процесното правоотношение. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда
на чл. 290 от ГПК и задължителна за районните и въззивните съдилища съгласно ТР №
1/2010г. по т.д. № 1/2009г на ОСГТК на ВКС- т.2, обективирана в Решение №
670/27.12.2010г. по гр.д. № 1728/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС и Решение № 196/11.04.2012г. по
т.д. № 994/2010г на ІІ т.о. на ВКС. В този смисъл са и дадените указания по приложението
на закона от ВКС с ТР № 1/2013г на ОСГТК - т. 1 и т. 4.
Дейността на въззивната инстнация при условията на ограничен въззив е аналогична
на тази на първата инстанция, като без да представлява нейно повторение, съставлява нейно
продължение с предмет- разрешаване на самия материално правен спор между страните по
делото, а не само задачата да проверява законосъобразността на фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд, доколкото при въззивно обжалване, проверката на
първоинстанционното решение е страничен, е не пряк резултат от дейността на по- горния
съд, който е решаващ съд по същество. При своята решаваща дейност, въззивният съд при
самостоятелна преценка на събраните доказателства в тяхната съвкупност, следва да изгради
15
свои собствени правни изводи по съществото на спора. Ето защо за настоящия състав на ОС
Б. не съществува съмнение че са предявени за разглеждане ревандикационни искове с
правно основание чл. 108 от ЗС, срещу ответниците по делото за спорните по делото
земеделски имоти, по които съдът дължи произнасяне по същество.
Въз основа на събраните по делото доказателства, следва да се приеме за установено
и доказано то несъмнен начин, че ответника П. И. В. не е бил собственик на процесните
недвижими имоти, към момента в който се е разпоредил с правото на собственост по
отношение на тях, в полза на останалите ответници по делото. Не се установява и доказва
същият да е владял имотите с намерение да ги свои за себе си, като не се доказва нито от
обективна, нито от субективна страна, елементите на владението съгласно чл. 68 от ЗС,
обуславящи извода за придобиването на правото на собственост по давност. Ответникът е и
признал предявения срещу него иск за собственост, като направото признание е в
съответствие с обстоятелствата установени по делото. Поради изложеното предявения
установенителен иск за собственост предявен срещу П. И. В. е основателен и следва да бъде
уважен от съда.
За да се уважи като основателен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, е необходимо
установяването от съда наличието на три кумулативно предвидени от законодателя
предпоставки: ищецът да докаже, че е собственик на имота, предмет на ревандикационния
иск; да докаже че ответника владее и ползва спорния имот; да докаже че владението
осъществен по отношение на недвижимия имот, предмет на делото, е без правно основание.
Липсата на която и да е от тези изрично предвидено от закона обективни предпоставки,
винаги е основание съдът да отхвърли исковата претенция за ревандикация. Съобразно
разпределението на доказателствената тежест в настоящия процес, следваше при условията
на пълно и главно доказване на посочените законови предпоставки, ищците като
наследниците по закон на З.В.Г.- б.ж. на с. К., да докажат наличието на предвидените в
закона предпоставки, тъй като съобразно чл. 154 ал.1 от ГПК, всяка страна дължи доказване
на правно релевантните по делото факти от които черпи своите основания.
Освен от оплакванията наведени с въззивната жалба, съдът при дейността си като
въззивна инстанция, е обвързан и от основанието на исковата претенция, заявена и
поддържана от ищеца с исковата молба пред първоинстанционния съд, която очертава и
предметния обхват на търсената съдебна защита. В рамките на правораздавателната си
власт, съдът не би могъл да обсъжда правно основание във връзка с претендираното право
на собственост, което не е било надлежно и своевременно заявено от ищцовата страна, тъй
като би нарушил принципа на диспозитивно начало в гражданския процес. Съгласно чл. 7 от
ГПК съдът извършва служебно необходимите процесуални действия във връзка с
движението на делото, а само съдейства на страните при действията им за изясняване на
делото от фактическа и правна страна.
В настоящия случай ищците като наследници на З.В.Г.- б.ж. на с. К., с исковата
16
молба пред първоинстанционния съд са заявили като правно основание за правото си на
собственост– по наследство и реституция извършена по реда на ЗСПЗЗ, като предмет на
обсъждане и на доказване може да бъде само така заявеното и поддържано в хода на
производството пред първостепенния съд правно основание.
Още с отговора на исковата молба пред първоинстанционния съд и в първото по
делото съдебно заседание, от ответниците е било наведено възражение на основание чл. 17
ал. 2 от ГПК с искане, съдът да се произнесе по реда на косвения съдебен контрол за
законосъобразността на Решение № 17113/28.04.1997г. на ОСЗГ, с което е възстановена
собствеността по реда на ЗСПЗЗ на наследодателя на ищците- З.В.Г.- б.ж. на с. К., като е
оспорено правото на наследодателят на ищците за възстановява не правото на собственост
по реституция, основано на възражение срещу настъпването на правните последици от
постановеното решение на ПК П.. Ответниците са имали правен интерес от подобно
оспорване, тъй като наследниците на З.В.Г. черпят права от извършената реституция по
ЗСПЗЗ, въз основа на приетото по делото Решение № 17113/28.04.1997г. на ОСЗГ, а
ответниците им противопоставят правото си на собственост върху имотите основано на
сключени договори за продажба с продавача- П. И. В. , а ответниците И. М. А. и Л.И.А. и на
основание придобивна давност. От друга страна ответниците не са били участници в
административната процедура по възстановяване на правото на собственост по реда на
ЗСПЗЗ, като не са могли да заяват в рамките на особеното административно производство
своите права върху спорните земеделски имоти.
Навадените доводи за ненадлежно осъществен състав на реституцио.та процедура,
въз основа на Решение № 17113/28.04.1997г. на ОСЗГ, настоящият въззивен състав на ОС Б.
намира за неоснователни, поради следните правни съображения:
Реституцията осъществена по реда на ЗСПЗЗ, е правен способ за възстановяване на
собствеността върху земеделски земи, включени в ТКЗС при одържавяването на земята.
Същата не настъпва автоматично и по силата на закона, а въз основа на решенията на
специализиран орган- ОСЗ/ПК; ОСЗГ/, които по своята правна същност съставляват
индивидуални административни актове. Решението на ОСЗ е годно основание за
придобиване на правото на собственост върху възстановената земя, по смисъл на чл. 77 от
ЗС. Не всички решения на общинската служба имат конститутивно действие по отношение
на правото на собственост, а само тези за които това е изрично прието от закона и от
съдебната практика.
Възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ се предшества от провеждане на
административна процедура по ЗСПЗЗи ППЗСПЗЗ, при което валидността и
законосъобразността на издадения административен акт с конститутивно действие-решение
на ПК/ОСЗ за възстановяване с план за земеразделяне, се преценява с оглед действалата
нормативна уредба към датата на издаване на акта, и осъществяване на отделните етапи на
административната процедура- тази по чл. 18г, чл. 18ж ал. 2, чл. 25 и чл. 27 от ЗСПЗЗ в
17
редакциите им към ДВ, бр. 122/19.12.1997г. Те сочат на няколко етапа на процедурата: 1/
решение на ПК по чл. 18г и по чл. 18ж ал. 2 от ЗСПЗЗ за определяне на начина на
възстановяване собствеността на земите и границите на териториите, 2/ решение на ПК по
чл. 18ж ал. 2 от ППЗСПЗЗ за определяне размера и категорията земи, 3/ одобрен и влязъл в
сила план за земеразделяне по реда на чл. 25 от ППЗСПЗЗ, и 4/ решение на ПК по чл. 27 от
ППЗСПЗЗ, въз основа на плана за земеразделяне, с което се възстановява собствеността
върху точно индивидуализиран имот по плана. ПК определя начина на възстановяване на
земеделските земи в конкретното землище, и ако реши това да стане с план за земеразделяне
и след влизане в сила на плана за земеразделяне е незаконосъобразно да се уважават искания
за възстановяване земеделски земи в стари граници върху земи, възстановени в нови
граници с план за земеразделяне (ср. Решение № 31/06.07.2010 г. по гр. д. № 2987/2008 г. на
ВКС, ГК, I г. о., решение № 434/17.06.2009 г. по гр. д. № 1127/2008 г. на ВКС, ГК, II г. о.).
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр. д. № 11/1997г., ОСГК на ВС,
решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ и по чл. 27 ал. 1
от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за
земеразделяне имат конститутивно действие. Решението представлява стабилен
административен акт, който определя имота, чиято собственост се възстановява и неговия
собственик, а при спор за материално право, решението се оборва по исков ред.
Решение № 17113/28.04.1997г. на ОСЗГ П., на което ищците основават исковата си
претенция за възстановяване правото на собственост на земи е издадено на осн. чл. 27 от
ППЗСПЗЗ и въз основа на влязъл в зако. сила план за земеразделяне и Протокол № 17113 от
28.11.95г. за определяне границите на земеделските земи в землището на с. К.. Същото
съставлява административен акт, годен да възстанови собствеността на наследодателят на
ищците- З.В.Г.- б.ж. на с. К., върху земи чиито граници са определени с новоодобрения план
за земеразделяне. Към решението се приложени скици на имотите, заверени от поземлената
комисия, по КВС на землището на с. К.. Решението е издадено от компетентен орган в
рамките на неговата компетентност и в предписаната от закона форма, на законово
основание и при наличие на материалноправни предпоставки за издаването му. Влязло е в
зако. сила. Съдържа всички необходими реквизити. Въз основа на издаденото решение и
скиците на възстановените с него земеделски имоти, безспорно е определено точното им
местоположение, доколкото същите са индивидуализирани по местонахождение чрез
посочване на землището, местноста, границите, площта и съседите на имотите. Поради
изложените съображения, настоящият въззивен съдебен състав счита, че е настъпило
конститутивното действие на Решение № 17113/28.04.1997г. на ОСЗГ П., за възстановяване
правото на собственост на земи въз основа на влязъл в зако. сила план за земеразделяне, в
землището на с. К., с което е възстановено правото на собственост на З.В.Г.- б.ж. на с. К.,
върху описаните в решението земеделски имоти.
Въз основа на издаденото решение на ОСЗГ П. и поради настъпване на
18
конститутивното му действие по отношение на правото на собственост, наследодателят на
ищците- З.В.Г., се е легитимирал като собственик на възстановените му по ЗСПЗЗ
земеделски имоти, с приетия като писмено доказателство констативен НА за собственост на
недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 15, том III, дело № 915/1997г. по описа на
Нотариалната служба към РС П..
В съдебната практика е разискван въпроса дали е нищожно решението на ОСЗ
поради издаването му от некомпетентен орган, когато ОСЗ е заседавала и е постановила
решението си в състав, съответстващ на състава, посочен в разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от
ППЗСПЗЗ. В Решение № 1507 от 17.06.2005 г. по гр. д. № 861 от 2004 г., ВКС, Четвърто г.
о., Решение № 750 от 04.11.2010 г. по гр. д. № 1794 от 2009 г. на ВКС, Първо г. о., Решение
№ 912 от 18.01.2011 г. по гр. д. № 1753 от 2009 г. на ВКС, Първо г. о., Решение № 759 от
01.11.2010 г. по гр. д. № 1859 от 2009 г. на ВКС, Първо г. о., Решение № 770 от 05.11.2010 г.
по гр. д. № 173 от 2010 г. на ВКС, Първо г. о., Решение № 368 от 27.01.2012 г. по гр. д. №
310 от 2011 г. на ВКС, Второ г. о., последните пет постановени по реда на чл. 290 от ГПК, се
приема, че чл. 60 от ППЗСПЗЗ, в редакцията му от ДВ бр. 34 от 1992г. определя щатния
състав на поземлената комисия, но нито този текст, нито друга норма от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ
определят в какъв състав следва да се постановяват решенията на поземлените комисии.
Това е определено в чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Националния
поземлен съвет, приет на основание чл. 32, ал. 2 от ЗСПЗЗ (отм.), според който решенията на
ПК се вземат с явно гласуване и с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието.
Възникват спорове и дали, ако решението е постановено от законен състав на
Общинската служба по земеделие, но не е подписано от всички членове на ОСЗ, то е
нищожно. Много често при преценката на законността на решението на ОСЗГ не се прави
разлика между състав, в който е заседавала ОСЗ и лицата, които са подписали решението на
ОСЗ. За да е действителен административният акт, ОСЗ следва да е заседавала в законния си
състав, но не е необходимо административния акт да бъде подписан от всички членове на
ОСЗ. В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ до 2003г. нямаше разпоредба затова кой следва да подписва
решенията на ОСЗ, поради което за постановени до 2003г. решения на ОСЗ, каквото е и
процесното, следва да се приложи общата за административните производства разпоредба
на чл. 15 ал. 2 т. 6 от ЗАП (отм.), според която когато административният акт е постановен
от колективен орган, той се подписва само от председателя или негов заместник и секретаря
на този орган. В Решение № 4077 от 2004 г. на ВАС, Четвърто отделение, Решение № 750 от
04.11.2010 г. по гр. д. № 1794 от 2009 г. на ВКС, Първо г. о., Решение № 912 от 18.01.2011 г.
по гр. д. № 1753 от 2009 г. на ВКС, Първо г. о., Решение № 237 от 15.06.2010 г. по гр. д. №
578 от 2009 г. на ВКС, Първо г. о., Решение № 770 от 05.11.2010 г. по гр. д. № 173 от 2010 г.
на ВКС, Първо г. о., Решение № 193 от 17.08.2011 г. по гр. д. № 1068 от 2010 г. на ВКС,
Първо г. о., последните пет постановени по реда на чл. 290 от ГПК е прието, че
неподписването на административния акт от всички членове на ОСЗ не води до нищожност
акта. В горепосоченото решение ВАС са приети следните мотиви за този свои извод: че чл.
60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не е императивна, а инструктивна норма, докато ВКС основава
19
решенията си на разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 6 от ЗАП.
Понастоящем вече има изрична уредба на този въпрос – новият чл. 60а от ППЗСПЗЗ
(нов ДВ бр. 31 от 2003 г.) изрично уточнява, че решенията се подписват от Началника на
ОСЗ и от определените със заповед на Директора на Областна дирекция "Земеделие"
служители от ОСЗ. Липсата на скица към решението на ОСЗ не води до неговата нищожност
като административен акт, а лишава решението на ОСЗ от предвидения в чл. 14, ал. 1, т. 1 от
ЗСПЗЗ конститутивен и легитимиращ ефект за правото на собственост. В случай, че не е
издадена скица към решението на ОСЗ, се приема, че административната процедура по
възстановяването на правото на собственост на земеделската земя не е завършена и
съответно, че титулярите по решението на ОСЗ все още не са си възстановили правото на
собственост върху тази земя.
Поради изложените съображения, според настоящия въззивен състав на ОС Б.,
неоснователни са доводите за нищожност на решението на ПК поради липса на законен
състав. Посоченото решение е постановено от ПК в състав от председател, секретар и
членове, а е подписано от председател, секретар и един от членовете. Съгласно чл. 60 ал. 4
ППЗСПЗЗ в редакцията към момента на постановяване на решението- ПК се състои от
председател, секретар и нечетен брой членове. Следва да се добави, че практиката на ВКС е
постоя., че решението на ПК /сега ОСЗ/ е валидно независимо дали е взето при участието на
четен или нечетен състав, както и дали е подписано от председател и секретар /Р №
368/27.01.12 г. по гр.д.№ 310/11 г. на ВКС, II ГО; Р № 912/18.10.11 г. на ВКС, I ГО по гр.д.№
1753/09 г.; Р № 759/10.02.12 г. по гр.д.№ 1588/10 г., ВКС, II ГО, Р № 192/19.07.11 г. по гр.д.
№ 1531/10 г., ВКС, II ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Изискването за броя на
членовете на ПК според действащата редакция на закона се отнася до щатния състав на ПК,
а не до състава, в който да заседава ПК и да удостовери своето решение. Следва изцяло да
бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че процесното Решение №
17113/28.04.1997г. на ОСЗГ П., не е нищожно като подписано от незаконен състав. Така
постановеното решение е валидно, тъй като е подписано от председателя и секретаря.
Доколкото към 04.10.1994 г. не е съществувала специална норма в ППЗСПЗЗ /такава е била
въведена през 2003г.- чл. 60а ППЗСПЗЗ/, то приложима е била общата норма на чл. 15 ал. 2
т.6 от ЗАП (отм.)
Следва изцяло да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд и за това, че
процесното решение на ОСЗ П., от което ищците по делото черпят правата си, не е нищожно
поради това че не е било вписано в СВ към РС П.. От една страна вписването на издаденото
решение не може да влияе върху конститутивното му действие, тъй като не е елемент от
фактическия състав за възстановяване на правото на собственост, предвиден в специалния
закон- ЗСПЗЗ. Вписването има .естително- защитно действие и има значение за обявяване на
издадения административен акт и протовипоставянето му на третите лица. От друга страна
задължението за вписване на решенията на ОСЗ е въведено с изменението на чл. 112 б. „а”
от ЗС с ДВ бр. 34 от 2000г. и е относими за решенията издадени след 01.01.2001г., т.е. това
20
задължение е неотносимо към процесното Решение № 17113/28.04.1997г. на ОСЗГ П. и не
би могло да опорочи конститутивния му ефект. От друга страна наследодателят на ищците
З.В.Г.- б.ж. на с. К., се е снабдил с констативен НА за собственост на недвижими имоти,
възстановени по ЗСПЗЗ № 15, том III, дело № 915/1997г. по описа на Нотариалната служба
към РС П., която е вписан в СВ към РС П. и същият се е легитимирал като собственик на
спорните по настоящото дело земеделски имоти по силата на извършена реституция по
ЗСПЗЗ, поради което правата му са били ясно и категорично обявени и по отношение на
третите лица.
Поради изложените съображения, въззивният състав на ОС Б. намира за
неоснователни наведените с въззивните жалби възражения за нищожност на решението на
ОСЗ П., от което ищците като наследници З.В.Г.- б.ж. на с. К. черпят права, поради което
същите следва да бъдат оставени без уважение.
Предявения по отношение на ответника П. И. В. установителен иск за правото на
собственост на процесните недвижими имоти е основателен. Не се установява от събраните
по делото доказателства същият да е владял процесните недвижими имоти и да е придобил
правото на собственост върху тях по давност. П. И. В. незаконосъобразно се е легитимирал
като собственик на имотите на правно основание придобивна давност, поради което иска за
отмяна на издадения в негова полза констативен НА по обстоятелствена проверка № 111,
том I, рег. 2933, дело № 105/2018г. по описа на Нотариус Е.В., е основателен и също следва
да бъде уважен от съда.
След като П. И. В. не е бил собственик на описаните в отменения констативен
нотариален акт недвижими земеделски имоти в землището на с. К., то същият не е можел
валидно да извърши разпореждане/възмездно или безвъзмездно/ с тези имоти в полза на
трети лица, тъй като съгласно чл. 21 ал.1 от ЗЗД, никой не може да прехвърли другимо
чужди права. Разпореждането извършено чрез договори за продажба в полза на останалите
ответници по делото- „М.Д“ ЕООД, „Г.Г.К.” ЕООД и И. М. А. и Л.И.А., не е нищожно, но
същото не е произвело целения ефект между страните по сключените договори за продажба,
като правото на собственост не е било прехвърлено на купувачите, тъй като продавача не е
бил собственик на продадените имоти. Ответниците по делото са в положението на
ивинцирани купувачи, като същите не са придобили правото на собственост върху
„закупените” от тях недвижими имоти на основание покукпо продажба.
Ответниците „М.Д“ ЕООД и „Г.Г.К.” ЕООД не противопоставят на ищците като
наследници на З.В.Г.- б.ж. на с. К. в настоящия процес, други свои права върху недвижимите
имоти. Същите са получили правото да ползват имотите за производствените си нужди, като
липсват доказателства да са придобили правото на собственост върху тях чрез валидна
сделка или по някой от другите предвидени в закона начини за това. След като не са
придобили правото си на собственост на основание сключените договори за продажба от
продавача П. И. В. , ответниците „М.Д“ ЕООД и „Г.Г.К.” ЕООД, владеят и ползват
21
продадените им земеделски имоти от В., без правно основание за това. Предявените
ревандикационни искове срещу тези ответници са основателни и правилно и в съответствие
с нормите на материалния закон са били уважени от състава на РС П., разглеждал делото
като първа съдебна инстанция.
Ответниците по предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС- И. М. А. и Л.И.А.,
са навели още с отговора на исковата молба пред първоинстационния съд, възражение за
придобиване на правото на собственост върху закупения от тях от П. И. В. недвижим имот и
на друго основание- придобивна давност и съдът е приел за разглеждане в процеса
своевременно наведеното възражение, като е допуснал и събирал гласни доказателства в
тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ЗС собствеността се придобива чрез правна
сделка, по давност или по други начини, определени в закона. По реда на на чл. 79 от ЗС
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно, правото на
собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
С нормата на чл. 68 от ЗС е дадено легално определение на термина "владение" –
това е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго, като своя. С даденото определение се акцентира върху две обстоятелства– т.нар.
"фактическа власт" и факта, че веща се държи "като своя". Презумпцията относно
субективния елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта (animus), е
въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество
тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение.
Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС следва да се установят по делото при
условията на пълно и главно доказване. Няма спор, че основното доказателство за
установяване на придобивна давност са гласните и писмени доказателства, каквито са били
ангажирани в хова на процеса по делото пред първата съдебна инстанция. Единствено съдът
е този, който може по същество да прецени /след обстоен и задълбочен анализ на
доказателствената съвкупност/, дали е основателно позоваването на придобивна давност.
При позоваване на придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е установена
фактическа власт върху имота, до кога е продължило владението и на кого същото е
противопоставено.
Анализа на събраните пред първата съдебна инстанция гласни доказателства сочи на
безспорния извод, че процесния имот- ПИ с идентификатор 36083.74.27, находящ се в с. К.,
в м. „А-Ч.-Г.“, с площ от 2 109.00кв.м., с трайно предназначение- земеделска територия, при
посочените в исковата молба съседи, е бил във фактическо владение на И. М. А. и Л.И.А.,
които повече от 15 години са ползвали имота за земеделски нужди- отглеждали са върху
него зеленчуци, като дори са построили оранжерия върху част от процесния земеделски
имот. Упражняването на фактическа власт върху имота е извършвано от сем. А. явно,
22
безспорно, непрекъснато и спокойно, но от свидетелските показания на свидетелите М. и П.
се установява, че това е станало със знанието и съгласието първоначално на З.В.Г., а след
това и на неговите наследници по закон/ищците по настоящото дело/. Към началото на
ползването на процесния земеделски имот в м. „А.Ч.-Г.” в землището на с. К., който по КК и
КР съставлява ПИ с идентификатор 36083.74.27, с площ от 2 109.00кв.м., с трайно
предназначение- земеделска територия, при посочените в исковата молба съседи, правото на
собственост върху този имот е било възстановено с Решение № 17113/28.04.1997г. на ОСЗГ
П., на З.В.Г., като същият няколко години и сам е осъществявал фактическа власт върху
имота, като го е работел и ползвал за земеделски нужди. Свидетелите М. и П. са
категорични в показанията си, че ползването на имота за земеделски нужди от страна на сем.
А. е започнало с разрешението на собственика на имота- З.В.Г., макар по делото да не се
установи по категоричен начин, дали ползувателите са заплащали аренда или наемна цена за
ползвания от тях земеделски имот.
Следва изцяло да бъде споделен извода на първоинстационния съд, че в хода на
процеса пред РС П., са събрани убедителни гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите М. и П., които по категоричен начин опровергават наличието на намерение у
сем. А. за своене на имота за себе си, чрез противопоставяне на владението на наследниците
на З.В.Г.- б.ж. на с. К., за да придобият собствеността върху същия по давност. Въззивният
състав на съда счита, че установените факти чрез разпита на посочените свидетели оборват
изцяло презумпцията на чл. 69 от ЗС, че до доказване на портивното, владелецът държи
вещта „като своя”. Установи се от свидетелските показания на свидетеля П., че пет години
преди неговия разпит пред съда, братът на Л. А. е говорил с него и е потърсил връзка с
наследниците на З.В.Г., за да преговаря за закупуването на ползвания от него земеделски
имот. Налице е в крайна сметка и безспорно установения по делото факт на закупуването на
процесния имот в м. „А.Ч.-Г.” в землището на с. К., от дргия ответник по делото П. И. В. .
Ако И. М. А. и Л.И.А. са се считали за собственици на земеделския имот въз основа на
придобивна давност, същите са щели да противопоставят на продавача- П. И. В. , правото си
на собственост основано на придобивна давност, а не биха сключили договор за покупко
продажба на недвижимия имот. В този смисъл въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, по категоричен начин е оборена презуцпцията на чл. 69 от ЗС за
наличието на намерение у И. М. А. и Л.И.А. за своене на процесния имот в м. „А.Ч.-Г.” в
землището на с. К., като още повече липсват доказателства това владение да е било
противопоставено на действителните собственици на процесния имот- наследниците на
З.В.Г.- б.ж. на с. К.. Налага се безспорния правен извод, че И. М. А. и Л.И.А. са били
ползуватели, а не владелци на ПИ с идентификатор 36083.74.27, находящ се в с. К., в м. „А-
Ч.-Г.“, с площ от 2 109.00кв.м., с трайно предназначение- земеделска територия, при
посочените в исковата молба съседи, поради което същите не са придобили правото на
собственост върху имота по давност и поради липса на друго законово основание за
придобиване на абсолютното вещно право, тези ответници владеят имота без правно
основание. Предявеният ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС срещу тях е основателен и
23
правилно е бил уважен от първоинстанционния съд с обжалваното съдебно решение.
Поради изложените правни съображения от настоящия състав на ОС Б., и доколкото
правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение на РС П. е правилно и обосновано от събраните доказателства и
същото следва да бъде изцяло потвърдено, а въззивните жалба срещу него да бъдат оставени
без уважение.
С оглед на изхода от делото пред настоящата съдебна инстанция, следва да бъдат
осъдени жалбоподателите по делото- „М.Д“ ЕООД и И. М. А. и Л.И.А., да заплатят поравно
на въззиваемите- Н. З. Ч. , ЕГН **********, от гр. Б.; Г.В.М., ЕГН **********, от гр. Б.;
Ц.М.В., ЕГН **********, от гр. Б., М.М.В-К, ЕГН **********, от гр. С.; Л. Б. В. , ЕГН
**********, от гр. С.; Б.С.В., ЕГН **********, от гр. С.; С. С. П. , ЕГН **********, от гр.
С.; М. С. В. , ЕГН ********** от гр. С., сторените разноски пред въззивната съдебна
инстанция, в размер общо на 900.00лв. за адвокатски хонорар.
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар дължим на въззиваемата
страна, на осн. чл. 78 ал. 5 от ГПК е допустимо, като направено своевременно и от надлежна
страна, но същото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Пълномощникът на въззиваемите адв. Д.Н. е упълномощена да ги представлява пред
въззивната инстанция и да защитава правата им, въз основа на три отделни договора за
правна защита и съдействие, като сумата реално платена по всеки един от договорите- в
размер на 300.00лв., не надвишава предвидения минимален размер на дължимото
адвокатско възнаграждение за представителство и защита пред въззивния съд, съгласно
разпоредбите на Наредба № 1 за минималното адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 323/28.02.2020г., постановено по гр.д. № 1275/2018г.
по описа на РС П., като ПРАВИЛНО И ОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА „М.Д“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „..“
№ 4, ет. 2, ап. 6 и И. М. А. , ЕГН ********** и Л.И.А., ЕГН ... – и двама с адрес в гр. П., ул.
„..“ № 36, да заплатят на Н. З. Ч. , ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ж.к. „Е.“, бл. 33, вх. А,
ет. 4, сторените разноски пред въззивната съдебна инстанция, в размер на 300.00лв./триста
лева/ за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА „М.Д“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „..“
№ 4, ет. 2, ап. 6 и И. М. А. , ЕГН ********** и Л.И.А., ЕГН ... – и двама с адрес в гр. П., ул.
„..“ № 36, да заплатят на Г. В. М. , ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ул. „Д. Груев“ № 34, вх.
Г, ет. 8, ап. 24, Ц. М. В. , ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ул. „Д. Груев“ № 34, вх. Г, ет. 8,
ап. 24, М. М. В. , ЕГН **********, с адрес в гр. С., бул. „Ген. Скобелев“ № 62, вх. А, ет. 9,
ап. 5, сторените разноски пред въззивната съдебна инстанция, в размер на 300.00лв./триста
лева/ за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА „М.Д“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „..“
№ 4, ет. 2, ап. 6 и И. М. А. , ЕГН ********** и Л.И.А., ЕГН ... – и двама с адрес в гр. П., ул.
24
„..“ № 36, да заплатят на Л. Б. В. , ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „..“ № 3Б, вх. Б, ет. 3,
ап. 26, Б.С.В., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „..“ № 3Б, вх. Б, ет. 3, ап. 26, С. С. П. ,
ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „Тантра“ № 10А и М. С. В. , ЕГН **********, с адрес в
гр. С., ул. „..“ № 3Б, вх. Б, ет. 3, ап. 26, сторените разноски пред въззивната съдебна
инстанция, в размер на 300.00лв./триста лева/ за адвокатски хонорар.
Решението на съда подлежи на обжалване, с касацио. жалба, в едномесечен срок от
получаването на препис от същото, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25