Р Е Ш
Е Н И Е
Град Добрич, 21.12.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, гражданска колегия, двадесети състав,
в публично заседание, проведено на шестнадесети ноември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Ирена И.........
…………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 03643 по описа
за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от
"УниКредит Булбанк" АД със седалище и адрес на управление: град
София-1000, пл. "Света Неделя" № 7, ЕИК *********, представлявано от
изп.директори Теодора Александрова Петкова и Енрико Минити, срещу П.Д.Г., ЕГН **********
***, за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи
по заповед № 743 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК от 02.04.2018г., издадена по ч.гр.дело № 1324/2018г. по описа на
ДРС, а именно: 4 085,05 евро – главница по Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице № 312/0046/27124755 от 10.04.2014г., ведно със
законната лихва от 30.03.2018г. до окончателното й изплащане; 198,37 евро –
договорен лихвен процент от 09.04.2017г. до 29.03.2018г.; 384,76 евро - лихва
върху просрочена главница от 09.04.2017г. до 29.03.2018г. Претендират се
съдебните разноски в настоящото и заповедното производство.
В исковата молба се навеждат твърдения, че
страните са сключили договор за кредит при съответните параметри. На
11.10.2017г. кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем чрез нотариална
покана. По подаденото заявление по чл.417 ГПК е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, връчени по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
В законоустановения срок е
подаден отговор на исковата молба чрез назначения особен представител. Счита
се, че искът е допустим, но неоснователен. Възразява се срещу настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, оспорва се подписа на длъжника върху
договора за кредит и погасителния план. В съдебно заседание не се явява,
представлява се от назначения особен представител, който поддържа отговора на
исковата молба. Изрично заявява, че при установяване на автентичността на
подписа в процесния договор следва да се присъдят на ищеца само падежиралите
вноски към датата на подаване на исковата молба – 09.10.2019 г.
От събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Със заповед № 743 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК от 02.04.2018г. по ч.гр.дело № 01324/2018г.
по описа на ДРС длъжникът П.Д.Г., ЕГН ********** ***, е осъден да заплати на
кредитора "УниКредит Булбанк" АД със седалище и адрес на управление:
град София-1000, пл. "Света Неделя" № 7, ЕИК *********,
представлявано от изп.директори Левон Карекин Хампарцумян и Енрико Минити, следните суми: 4 085,05 евро – главница по
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 312/0046/27124755 от
10.04.2014г., ведно със законната лихва от 30.03.2018г. до окончателното й
изплащане; 198,37 евро – договорен лихвен процент от 09.04.2017г. до
29.03.2018г.; 384,76 евро - лихва върху просрочена главница от 09.04.2017г. до
29.03.2018г.; 842,07 лева, представляваща направените съдебно-деловодни
разноски по ч.гр.дело № 1324/2018г. по описа на ДРС.
С определение от 19.07.2019г. съдът е указал
на заявителя да предяви иск за съществуване на вземането си, тъй като заповедта
е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. С искова молба с вх.№ 20087 от
09.10.2019г., по което е образувано гр.дело № 03643/2019г. по описа на ДРС,
кредиторът е предявил иск за съществуване на вземането си.
С Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице /по Закона за потребителския кредит/ №
312/0046/27124755 от 10.04.2014г. е сключен договор между ответника П.Д.Г. като кредитополучател и
"УниКредит Булбанк" АД като кредитор, по който е предадена сумата 5
100 евро, а длъжникът се задължил да я върне до 10.04.2024г. при съответните
индивидуални условия и Общи условия на кредитора и погасителен план. По делото
са приложени информации за движението по сметката на длъжника за периода
09.04.2014г. до 26.09.2019г.
С НП рег.№ 4256 от 22.12.2017г.
за удостоверяване на подписа на нотариус № 537 с район на действие ВРС, рег.№
89/2018г., том 1, № 9 от 03.01.2018г. за представяне на НП пред нотариус № 158
с район на действие ДРС, кредиторът е уведомил кредотополучателя, че е налице
неизпълнение, което е основание за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита на 11.10.2017г. Длъжникът е поканен да плати дължимото в 7-дневен срок
от връчване на НП. Видно от разписка, издадена от връчител при нотариус № 158 с
район на действие ДРС, ответникът е бил търсен четири пъти, за да му бъде
връчена НП № 9/2018г., том 1, рег.№ 89 от 03.01.2018г. След като не е открит и
не е намерено лице, на което НП да бъде връчена, е залепено уведомление. В
2-седмичния срок длъжникът не се е явил, за да получи книжата, поради което на
20.02.2018г. нотариусът е удостоверил връчването по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
С оглед оспорване истинността на
процесния договор за кредит по реда на чл.193 ГПК, е допусната СГЕ,
заключението по която не е оспорено от страните, а съдът кредитира като
професионално изготвено и обективно. Според вещото лице, подписите за
кредитополучател по Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице № 312/0046/27124755 от 10.04.2014г. и
погасителния план към него са положени от П.Д.Г..
По делото е допусната ССчЕ,
заключението по което не е оспорено от страните, а съдът кредитира изцяло като
професионално изготвено и безпристрастно. Според вещото лице на 10.04.2014г., с
вальор от същата дата, на ответника е преведена сумата от 9 945,00 лева с
основание усвояване на кредит, равностойност на 5 100 евро. Същият е
погасил следните суми: главница 1 989,30 лева или 1 017,11 евро,
договорна лихва 2 667,03 лева или 1 371,22 евро и договорна лихва по
просрочена главница 14,85 лева. Последното плащане като погасителна вноска е на
15.05.2017г. Погасени са за месец март главница 70,80 лева или 36,20 евро и
договорна лихва 48,10 лева или 25,59 евро, а за месец април 53,55 лева или
27,38 евро. Дължимото към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК е в
размер на: главница 4 085,05 евро, договорна лихва 198,37 евро и лихва
върху просрочена главница 384,76 евро.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
От данните по делото и
становищата на страните съдът приема сключване на процесния договор за кредит
между тях, като се оспорва от ответника чрез особения представител истинността
на процесния договор и погасителния план към него по отношение автентичността
на документите, т.е. положения подпис от страна на ответника, както и наличие
на предпоставките за дължимост на претендираното в пълен обем, т.е. наличие на
предсрочна изискуемост.
С оглед заключението на вещото
лице по допуснатата СГЕ се доказва автентичността на процесния Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице № 312/0046/27124755 от
10.04.2014г. и погасителния план към него. От това следва, че същите не следва
да се изключват като доказателства по делото.
Предявеният положителен установителен
иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната
дължимост на сумата, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против длъжника. По този иск следва с пълно доказване ищецът, твърдящ
съществуване на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение, да
установи по безспорен начин неговото възникване, съществуване и дължимост
спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. Ответникът, при
съответно твърдение, следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането.
В
производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда
на чл.417 ГПК съдът следва да извърши формална проверка на представеното
изпълнително основание, или проверката, която съгласно чл.418, ал.2 ГПК се
дължи е досежно това дали представения документ по чл.417, т.2 ГПК (в случая
това е извлечение от счетоводните книги) е редовен от външна страна и удостоверява
ли той подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, което се сочи като
длъжник.
В
настоящия случай от страна на заявителя е представено в оригинал извлечение от
счетоводните книги, носещо подписа на длъжностно лице на банката, което съдържа
минимално необходимото съдържание, а именно: данни за договора за кредит
(номер, дата на разрешаване, договорен размер, падежна дата и срок на
договора), размера на просрочените задължения за главница, договорни лихви и
такси. Посочена е и датата на изискуемост на кредита, произтичаща от клаузите
на договора за кредит.
Следователно,
в случая е налице редовен от външна страна документ по чл.417, т.2 ГПК, който
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу посочения длъжник.
Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й, т.е. кредиторът изрично да е заявил, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника. В случая е представена нотариална
покана, с която се уведомява длъжника за просрочените задължения и обявяване на
предсрочната изискуемост на всички вземания по договора. Същата е връчена на
адреса, посочен от кредитополучателя, в процесния договор за кредит.
Съгласно даденото
разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в
хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната
изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита
кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и
то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на
срока.
В случая уведомяването
за предсрочната изискуемост е извършено чрез нотариална покана, спрямо
връчването на която по силата на чл.50 ЗННД са приложими правилата на чл.37-58 ГПК с оглед възложената на нотариуса специална компетентност. Налице е
постоянна съдебна практика на ВКС по приложение на разпоредбата на чл.50 ЗННД - постановени по реда
на чл.274, ал.3 ГПК определения по ч. т. дело № 623/2011 г. на ВКС, I т. о., по ч. т. дело № 496/2009 г. на
ВКС, I т. о., по ч. т. д. №
496/2009 г., I т. о., определение № 517 от
05.07.2011 г. по ч.т.д. № 187/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. и
др., решение № 84 от 05.06.2014г. по т.д.№ 1220/2013г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 217 от 12.05.2015г. по т.дело № 62/2014г. на ВКС, I т.о. и др., в която изрично е прието, че при връчване на нотариални
покани по реда на чл.47 ГПК следва да са налице както предпоставките за
връчване по този ред, така и да е спазена разписаната в закона процедура.
При преценка
на обстоятелството дали нотариусът може да връчва изявлението на кредитора за
обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем, съдът съобразява и
разпоредбите на законите, уреждащи неговите правомощия, а именно: нотариусът е
лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите
нотариални действия, включително и връчване на нотариални покани, като в чл.50 ЗННД е предвидено, че нотариусът може да възложи на определен служител в
нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на
чл.37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс; в чл.19 от същия е предвидено, че
нотариусът има право на свободен достъп в съдебните и административните служби
и може да прави справки по дела и преписки, както и да иска копия, преписи и
документи и да получава сведения и удостоверения с предимство, както и има
право на достъп до Националната база данни "Население", поддържана от
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и до
Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи -
"Национален регистър на българските лични документи", при условия и
по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Съдът констатира, че в случая
страните не са уговорили в договора или в ОУ начин за връчване съобщения на
кредитополучателя. Поради това следва да
се приложат общите изисквания към връчванията по ГПК вр. ЗННД съобразно
целта на връчването – да се постави длъжника изрично в известност за настъпване
предпоставките по договора за предсрочна изискуемост на цялото задължение по
кредита. В случая фингираното връчване
на поканата чрез залепване на уведомление като
получено от
адресата цели защитата срещу
недобросъвестно поведение на получаващата страна в случай, че същата се укрива
или отказва да получава съобщения.
При преценка
приложената по делото нотариална покана на нотариус № 158 с район на действие ДРС съдът констатира,
че в нея се съдържа изрично позоваване на упражнено от банката право да обяви кредита за
предсрочно изискуем съгласно чл.60, ал.2 ЗКИ. В приложената разписка от
05.02.2018г. на служителя при
нотариуса се установява, че
поради неоткриване на лице, което да получи съобщението, включително адресата,
е залепено уведомление по чл.47 ГПК. Въведени са достатъчно факти за извършване
последваща преценка редовността на връчването по този ред. Адресът е посетен четири пъти в посочени в разписката дати и при удостоверени
конкретни обстоятелства около залепването на уведомление. Съгласно чл.47, ал.3
и ал.5 ГПК с изтичане на двуседмичния срок за получаване на съобщението от
нотариуса, същото се смята връчено на адресата, или връчването чрез тази фикция
е извършено на 20.02.2018г., което обстоятелство е
констатирано със съставянето на удостоверяване върху поканата при спазване на
срока по чл.47, ал.2 ГПК. Връчването е извършено на единствения известен адрес
на ответника Г.,
който е идентичен на постоянния и настоящия му адрес. Към тази дата ответникът не е
имал налично трудово правоотношение, поради което не са и предприети стъпки към
връчване на НП по месторабота.
В тази връзка съдът споделя
изложеното в решение № 148 от 02.12.2016г. по
к.т.дело № 2072/2015г., 1 т.о. на ВКС и др., относно релевантния въпрос по какъв начин следва да е удостоверено връчването на
длъжника на документ, съдържащ волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, за да се приеме, че това волеизявление е достигнало до
длъжника и е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
С оглед на горното, съдът намира,
че връчването на уведомлението за обявяване предсрочната изискуемост на
вземането по кредита е редовно извършено преди подаване заявлението по чл.417 ГПК на 30.03.2018г. В тази връзка всички възражения на особения представител на ответника са
неоснователни. Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение на Съда
на ЕС по дело С-327/10
от 17.11.11 г., при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд
трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника,
изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността. В този смисъл
за надлежното уведомяване на длъжника съдът следва да направи преценка на
положените усилия по откриване на длъжника в зависимост от обстоятелствата при
всеки конкретен случай. Видно е, че в случая са положени от кредитора
необходимите усилия. Изложеното налага извод, че кредиторът е упражнил надлежно
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление, за което
законът създава фикция за връчване, преди подаване на заявлението, поради което
и са налице условията за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист.
Предвид констатираното съдът намира, че
исковата молба за наличие на вземане е основателна и следва да се уважи изцяло
– както по отношение на главницата в размер на 4 085,05 евро, така и по
отношение на договорната лихва в размер на 198,37 евро и законната лихва в
размер на 384,76 евро. След отмяната на
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗД /ДВ, бр. 83/1999 г./ в българското право няма забрана за
уговаряне, претендиране и присъждане на парични суми в чужда валута. Страните
по договора могат свободно да определят предмета на облигационното отношение,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави
/чл. 9 ЗЗД/. Според чл. 20а ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги
сключили. Те не могат да бъдат изменени без взаимно съгласие на страните ако
няма основания за това, предвидени в закона /ТР № 4 от 29.04.2015г. по т.д.№
4/2014г., ОСГТК на ВКС/.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца по делото следва да се присъдят направените
в настоящото производство разноски в размер на общо 1 948,07лева – държавна такса за
образуване на делото 182,60 лева, 659,47 лева адвокатско възнаграждение, 200
лева 120 лева депозити за СГЕ и ССчЕ, 786 лева на основание чл.78, ал.7, изр.2 ГПК за назначения особен представител на ответника на разноски на ищеца.
Съгласно т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014г. т.д. № 4/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът
определя разноските в заповедното производство в размер на 842,07 лева,
представляваща държавна такса за образуване на делото в размер на 182,60 лева и
659,47 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът :
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото на
основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК, че П.Д.Г., ЕГН ********** ***, дължи на
"УниКредит Булбанк" АД със седалище и адрес на управление: град
София-1000, пл. "Света Неделя" № 7, ЕИК *********, представлявано от
изп.директори Теодора Александрова Петкова и Енрико Минити, по заповед № 743 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
02.04.2018г. по ч.гр.дело № 01324/2018г. по описа на ДРС, следните суми:
4
085,05 евро /четири хиляди
осемдесет и пет евро и пет евроцента/, представляваща главница по Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице № 312/0046/27124755 от
10.04.2014г., ведно със законната лихва от 30.03.2018г. до окончателното й
изплащане;
198,37 евро /сто деветдесет и осем евро и тридесет и седем
евроцента/, представляваща договорен лихвен процент за периода от 09.04.2017г.
до 29.03.2018г.;
384,76 евро /триста осемдесет и четири евро и седемдесет и
шест евроцента/, представляваща лихва върху просрочена главница за периода от 09.04.2017г.
до 29.03.2018г.
ОСЪЖДА П.Д.Г., ЕГН ********** ***, да заплати на
"УниКредит Булбанк" АД със седалище и адрес на управление: град
София-1000, пл. "Света Неделя" № 7, ЕИК *********, представлявано от
изп.директори Теодора Александрова Петкова и Енрико Минити, сумата от 1 948,07 лева /хиляда деветстотин
четиридесет и осем лева и седем стотинки/, представляваща разноските по гр.дело
№ 03643/2019г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА П.Д.Г., ЕГН ********** ***, да
заплати на "УниКредит Булбанк" АД със седалище и адрес на управление:
град София-1000, пл. "Света Неделя" № 7, ЕИК *********,
представлявано от изп.директори Теодора Александрова Петкова и Енрико Минити,
сумата от 842,07 лева /осемстотин
четиридесет и два лева и седем стотинки/, представляваща разноските по
ч.гр.дело № 01324/2018г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия :