Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. Плевен,…17....деке***и….2019г.

 

                 В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав  в публично заседание на….ДЕСЕТИ…..…ДЕКЕ***И….

през  ДВЕ  ХИЛЯДИ  и   ДЕВЕТНАДЕСЕТА  година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА  ЯНКУЛОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:     РЕНИ  ГЕОРГИЕВА

                                                               ЕМИЛИЯ  КУНЧЕВА

 

при секретаря....ДЕСИСЛАВА….ГЮЗЕЛЕВА,…като…разгледа

докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№… 960..…

по…описа…за…2019г,…за да се произнесе, съобрази следното:

 

Въззивно  гражданско производство  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството  по делото е образувано на основание  въззивна жалба, подадена от адв. Д.П. *** – пълномощник на В.Р.В. – ищец  в първоинстанционното производство по гр.д.№705/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото съдебно  решение №1894/08.10.2019г.,с което са отхвърлени предявените от него против  ***-Плевен, обективно съединените осъдителни искове с правно основание чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от З*** и чл.86 от ЗЗД,  и е осъден да заплати  разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави се искане  да бъде отменено и вместо него Окръжният съд да постанови друго, с което да уважи исковата  претенция.Излагат се подробни  оплаквания, както следва:  Нарушен е материалният закон, нарушени са процесуалните правила, цитира се съдебна практика.

Ответникът по въззивната жалба – ***-Плевен, който е и ответник по иска в първата инстанция, чрез пълномощника юрк. П.Ф. е подал писмен отговор, в който е изразил становище за нейната неоснователност. Изложил е подробни съображения. Изтъкнал е, че НСОРЗ е неприложима  при уреждане заплащането на нощния труд в органите на ***.

Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема  следното:

Въззивната жалба на  В.Р.В. - ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№705/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото съдебно  Решение №1894/08.10.2019г.,е подадена  в срок,  срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна,  при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА 

Разгледана по същество  е    ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№705/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание  обективно съединени искове за парични вземания с правно  основание по чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от З*** и чл.86 от ЗЗД, с цени, обуславящи родова подсъдност на РС като първа инстанция,   предявени от ищеца ( понастоящем  въззивен жалбоподател)  В.Р.В.    срещу ответника ( понастоящем ответник по въззивната жалба) ***-Плевен.

В исковата молба се твърди следното:

В  процесния период от 01.02.2016г. до 01.02.2019г., ищецът  е работил на длъжност “Младши оперативен дежурен“ в „Оперативна дежурна част“в РУ-Д.Д.  при ОД*** Плевен. Трудовата си дейност  осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00 - 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от З***. На основание чл.187, ал.1 от З*** нормалната продължителност на работното време на държавните служители в *** е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. От м.07.2017 г. до настоящия момент са издавани протоколи от Директора на ***-Плевен и графици от Началник РУ-Н. за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часовете извън установеното работно време. Редът за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи. В процесния период – 11.04.2016 г. – 31.03.2019 г., е действала Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.), като в нея липсвало изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. За процесния период – 11.04.2016 г. до 31.03.2019 г., е положил нощен труд, както следва: общо за 2016 г. – 552 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 630,936 часа; общо за 2017 г. – 800 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 914,40 часа; общо за 2018 г. – 936 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 1069,848 часа; общо за 2019 г. – 200 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 228,60 часа. В съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в З***, но че за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно време.

Претендира следните плащания:

На основание чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от З*** и чл.86 от ЗЗД – сумата от 1500лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд за периода 01.02.2016г. – 01.02.2019г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от предявяването на иска -01.02.2019г. до окончателното изплащане;

На основание чл.178,ал.1,т.2 във вр. чот З***, сумата от 3070лв- възнаграждение за допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични дейности за същия период;

На основание чл.86 от ЗЗД, сумата от 422.62лв., представляваща мораторна лихва върху възнаграждението за допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични дейности.

Претендира разноски по делото.

С молба Вх.№26012/19.09.2019г. по регистъра на ПлРС, разгледана в о.с-.з., проведено на  12.09.2019г., ищецът чрез пълномощника адв. Д.П. е направил отказ от исковата претенция за възнаграждение за специфични дейности и поддържа само иска с правно основание чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от З*** и члц86 от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК  е  постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от ответника – ***-Плевен. В него се  изразява  становище за неоснователност на предявените искове. Правят се следните признания и възражения:

                    Оспорва се  предявеният иск, както по основание, така и по размер. Излага, че през процесния период ищецът е бил служител на  *** по чл.142, ал.1, т.1 от З***, а съгласно чл.142, ал.2 от З*** статутът на тези служители се урежда единствено от З***, поради което счита, че ЗДС и наредбата за структурата и организацията на работната заплата е неприложим в настоящия случай. Разпоредбата на чл.187, ал.3 от З*** е предвидено, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно, като в ал. 5 е регламентирано, че работата извън работното време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. В настоящия случай ищецът не е работил извън установеното за него работно време. Не  се оспорва факта, че през процесния период ищецът е бил служител на *** по чл.142, ал1, т.1 от З*** и е заемал длъжността старши полицай, водач на патрулен автомобил в ***. Не  се оспорва факта, че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187. ал.З от З***. В процесния период по отношение на регламентацията на редът за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са действали следните наредби:1. Наредба №8121з-592/25.05.2015г./ влязла в сила от 01.04.2015г./ обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г.. отменена с решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по АД №5450/2016г, влязло в сила от датата на постановяването му, в която наредба липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от Наредба №8121з-407/2014г. на министъра на вътрешните работи и 2.Наредба №8121з-776/29.07.2016г обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г., влязла в сила от деня на обнародването й, в която липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от наредба №81213-407/11.08.2014г. Неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно НСОРЗ, в която съгласно разпоредбата на чл.9. ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни,  тъй като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно откъде ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен. Ограничението в наредба №8121з-592/2015г. и наредба №8121з—776/2016г. е служителите работещи на смени да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което било равно на коефициент 1. а не на посочения коефициент 1.143. Напълно необосновано препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В случая не е налице празнота в нормативната уредба, което от своя страна да обоснове препращане по аналогия, поради факта, че в процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв. Следва да се има предвид и писмо с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП относно увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време. Съгласно същото получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд, като съгласно МТСП извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят по установеното за тях работно време, което не е налице в конкретния случай.  Според тълкуването на МТСП превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд / в конкретния случай с 0,25 лв. на час допълнително възнаграждение/, а не за генерирането и заплащането на извънреден труд.  *** – Плевен е заплащала ежемесечно на ищцата допълнително възнаграждение за положен нощен труд, което се доказва по безспорен начин от представените платежни бележки за процесния период. Не е ясно откъде ищецът е стигнал до извода, че часовата му ставка е 7.00 лв. за целия процесен период. От исковата молба не става ясно дали се твърди, че нощният труд положен от ищеца въобще не е бил отчетен и не е бил заплащан. На ищеца редовно е плащано в процесния период както извънреден, така и нощен труд. За положения от ищеца нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час, поради което не следва де се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, поради факта, че ще се получи дублиране на заплащането. Трудът,           положен между 22.00-6.00ч. следва да бъде отчетен само като нощен,  така както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен. Ищецът не може да избира едновременно да иска допълнителни часове поради трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен. Оспорва претендираната мораторна лихва.Поради изложеното счита, че искът в тази си част е неоснователен и недоказан. Моли, съдът да отхвърли предявения иск и да им присъди разноски.

По делото са събрани писмени  доказателства и  е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

Плевенският районен съд, Гражданско отделение, ХІІІ-ти гр.с-в се е произнесъл с обжалваното Решение №1894/08.10.2019г., с което е отхвърлил изцяло исковата претенция.

Въззивният съд приема, че  постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО и  ДОПУСТИМО, но  НЕПРАВИЛНО.

                       Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение, съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят  нищожност  или недопустимост на съдебния акт.

  За да се произнесе относно правилността на обжалваното  решение, съдът съобрази следното:

Безспорни между страните са следните обстоятелства, които се установяват от неоспорените писмени доказателства и от направените признания:

Ищецът  В.Р.В. през периода от 01.02.2016г. до 01.02.2019г.е заемал длъжността „Младши оперативен дежурен“ в „Оперативна дежурна част“ в РУ –Д.Д., при ***-Плевен.

Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени ( дневна и нощна), като нощната смяна е от 22.00ч. до 06.00ч. и с продължителност 12часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно чл.187,ал.3 от З***.

Спорни  между страните са въпросите: допустима ли е трансформация на положените от служителите на ***  часове нощен труд  в дневен, на какво основание и в зависимост от това дължи ли ответникът  заплащане на ищеца на възнаграждение за извънреден труд и в какъв размер?

За да се произнесе по спорния въпрос, възивният съд съобрази следното:

Отношенията между страните се уреждат от З***, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл. 142 ал. 2 от З***. Разпоредбата на чл. 187 ал. 3 от З*** регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 5 от З*** работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай приложими в отношенията между страните са и разпоредбите на чл. 187,ал. 5- 6 от З***, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

От съществено значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали по отношение на ищеца намира приложение  нормата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка следва да се отбележи, че според чл. 187 ал. 9 от З*** редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Хронологията на издадените такива наредби е следната: за периода от 19. 08. 2014 год. до 01. 04. 2015 год. е действала Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. (ДВ, бр. 69 от 19. 08. 2014 год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр. 40 от 02. 06. 2015 год., в сила от 01. 04. 2015 год.). От 01. 04. 2015 год. до 29. 07. 2016 год. е действала Наредба№ 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год., която е била отменена с решение № 8585 от 11. 07. 2016 год. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр. 59 от  29. 07. 2016 год. От 02. 08. 2016 год. понастоящем действа Наредба № 8121з- 776 от 29. 07. 2016 год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02. 08. 2016 год.).

 Текстовете на чл. 3 ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 часа и 06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно  8 часа за всеки 24- часов период. Съобразно чл. 31 ал. 2 от Наредба                        № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 часа и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две наредби № 8121з- 592/                       25. 05. 2015 год и № 8121з- 776/ 29. 07. 2016 год., приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в *** часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в ***, следва субсидиарно да се приложи чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1. 143. В противен случай държавният служител в *** би се поставил в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От заключението на назначената съдебно- счетоводна експертиза и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че за  процесния период  от 01.02.2016г. до 01.02.2019г. ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент  1. 143 за превръщането му в дневен труд възлиза общо на 1997.964 часа.Разликата от приравнените часове нощен труд (незаплатени на ответника, сега въззиваем) -250.00часа, от което следва, че дължимото незаплатено от ответника възнаграждение е в размер на 1500.00лв. Предвид изложеното предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло, като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба в съда- 01.02. 2019 год., до окончателното изплащане на сумата.

От изложеното е видно, че въззивният съд достига до фактически и правни изводи, които са напълно  различни с тези на първоинстанционния, поради което на основание чл.271 от ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него на основание чл.271 от ГПК,  се постанови друго, с което:

Ответникът *** –Плевен се осъди  ДА ЗАПЛАТИ на В.Р.В.,ЕГН-**********, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от З*** , сумата от 1500.00лв. ( хиляда и петстотин лв.), представляваща възнаграждение за положен 250,00 часа извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.02.2016 г. – 01.02.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 01.02.2019 г., до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78,ал.6 от ГПК, *** следва да бъде осъдена да заплати  по сметка на ОС-Плевен, държавна такса от 60.00лв. върху уважения иск, а по сметка на Районен съд-Плевен – 100.00лв. – възнаграждение за вещо лице.

Съобразно изхода на делото в двете инстанции, ***-Плевен следва да заплати на ищеца на основание чл.78,ал.1 от ГПК разноски за адвокатско възнаграждение от 350лв. за първа инстанция, съобразено с Наредба №1/2004г. на ВАдС и броя на заседанията.  Съдът приема възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 500лв. за първа инстанция и го редуцира до 350лв. За въззивна инстанция тази страна не е доказала  разноски. Не се присъждат разноски в полза на ***, тъй като решението, с което е отхвърлен иска по чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179 от З*** е отменено изцяло. Ответникът е могъл да претендира разноски при частичното прекратяване на производството поради отказ от иска за възнаграждение за специфични дейности и мораторната лихва върху същата.

Оплакванията, изложени в отговора на въззивната жалба са неоснователни по съображенията, изложени по-горе.

Въззивният съд посочва, че отменената разпоредба на чл.9г от НРВПО, е неприложима за настоящия казус, тъй като  по време на действието си същата е уреждала отчитане  само на нощния труд пред Инспекцията по труда.

Практиката на други съдилища в страната, постановена в обратен смисъл, не е задължителна за настоящия съд, тъй като няма характера на тълкувателно решение на ВКС.

Съгласно чл.280,ал.3 във вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК  настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

                              По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК

 

             Р    Е   Ш     И   :

 

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №1894/08.10.2019г. на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ХІІІ-ти гр.с-в, постановено по гр.д.№705/2019г. по описа на същия съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ***-Плевен, ул.“***“№3 ДА ЗАПЛАТИ  на  В.  Р.В., ЕГН-********** ***, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от З***, СУМАТА  от 1500.00лв.( хиляда  и петстотин лв.), представляваща възнаграждение за положен 2503,00 часа извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.02.2016 г. – 01.02.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 01.02.2019 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ***-Плевен, ул.“***“№3 ДА ЗАПЛАТИ  на В.  Р.В., ЕГН-********** ***, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, РАЗНОСКИ в размер на 350.00лв. (триста и петдесет лв.)адвокатско възнаграждение за първа инстанция.

ОСЪЖДА ***-Плевен, ул.“***“№3 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд-Плевен на основание чл.78,ал.6 от ГПК, върху уважените искове д.т. от 60.00лв.(шестдесет лв.)

ОСЪЖДА ***-Плевен, ул.“***“№3 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-Плевен на основание чл.78,ал.6 от ГПК, разноски за вещо лице в размер на 100.00лв.(сто лв.)

РЕШЕНИЕТО  НЕ  подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: