Р Е
Ш Е Н
И Е
№
………2019
г.,
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Йорданова в. гр.дело
№
519 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба подадена от името на ответника О.П.В. срещу
Решение без номер от 24.07.2018 г. по гр.д. №10406/2016 г. по описа на СРС,
36 състав, в частта с която е признато за установено, че В. дължи
на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр.
чл.149 от ЗЕ и чл.422 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД, сумата от 869,93 лева- главница
представляваща незаплатена цена за доставена топлинна енергия за битови нужди през периода м.04.2013- м.04.2015 г. за
топлоснабден имот, с местонахождение в гр. София, общ. ******, аб. № 095567 ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК- 18.11.2015 г. до окончателното плащане и сумата от 210,33 лв.-
мораторна лихва за периода от 31.05.2013 г. до 26.10.2015 г., за които суми на
08.12.2015 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 70794/2015 г. по описа на СРС, 36 състав.
В
отхвърлителната част решението е влязло в сила като необжалвано.
Във въззивната
жалба се поддържа, че първоинстанционния съд неправилно е стигнал до извод, че
между страните е налице валидно договорно правоотношение тъй като не е доказана
връзка между топлоснабдения имот и клиентския номер, за който се осчетоводяват
суми за потребление. Поддържа се оспорването на представената от ищеца по
делото заявление-декларация от ответника за откриване на партида. Твърди се, че
ищецът не е доказал законосъобразното отчитане на доставено количество топлинна
енергия.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Т.С.“ ЕАД и
третото лице помагач „М.Е.“ ООД.
В откритото
съдебно заседание въззивникът се представлява от особения представител адв. Ш.,
която поддържа жалбата. Въззиваемият „Т.С.“ ЕАД не изпраща представител, за
него е депозирана молба за гледане на делото в отсъствие на негов процесуален
представител, като със същата молба се претендират разноски. Третото лице
помагач „М.Е.“ ООД е било редовно уведомено за съдебното заседание и не е
изпратило процесуален представител.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано
по същество, първоинстанционното решение е правилно, като въззивният съд
препраща към мотивите на СРС на основание чл. 272 от ГПК, като във връзка с
възраженията наведени с въззивната жалба следва да бъдат изложените следните
съображения:
Предявени са
за разглеждане искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В
тежест на ищеца по иска за главница е да проведе пълно и главно доказване на
наличие на обвързваща страните облигационна връзка и количеството и цената на
доставената на насрещната страна топлинна енергия за процесния периода. По иска
за лихва ищецът следва да докаже съществуването и размера на главния дълг,
изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
Между страните е спорно дали са обвързани от валидно облигационно
отношение с оглед въпроса дали ответникът има качеството на клиент на топлинна
енергия по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест
дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.
В конкретния
случай, по делото са събрани доказателства, че ответникът О.В. е собственик на
процесния имот - в гр. София, общ. ****** (видно от приложените към
първоинстанционното дело нотариален акт на л.24-25 и договор за продажба на
държавен имот на л.26-27). На следващо място, от съвкупната преценка на всички
събрани по делото доказателства може да се направи извод, че посочения от
топлопреносното дружество абонатен номер – 095567 се отнася именно за посочения
апартамент. Въпреки направеното от страна на особения представител на ответника
оспорване на заявление-декларация за откриване на партида във връзка с
положените на него подписи, съдът намира, че с оглед данните за частични
плащания, неоспорени от ответника, същият е заплащал сумите дължими именно за
посочения в исковата молба абонатен
номер. В допълнение следва да се отбележи, че оспорването
заявлението-декларация е общо, като от ответната страна не са направени никакви
конкретни доказателствени искания във връзка със същото. По делото е
представена и справка от третото лице помагач за показанията на измервателни
уреди, в която срещу абонатен номер №95567 е записано името на ответника, като в справката
фигурира и подписа на същия срещу записаните показания за апартамент №4.
Между страните
не е спорно, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР, като в закона не е предвидено изискване за писмена форма на договора.
Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите. В случая общите условия
на ищцовото дружество са влезли в сила, тъй като са били публикувани. По делото
не се твърди, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение
срещу тях в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното,
въззивният съд изцяло споделя извода на първоинстанционният съд, че между страните
е възникнало и съществува облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия, сключен при общи условия съгласно чл. 150 ЗЕ, с предмет
доставка на топлинна енергия за посочения обект с абонатен №95567, като
ответникът има качеството клиент на топлинна енергия за процесния период и на
това основание дължи заплащането на доставената за този период топлинна енергия.
За
установяване на количеството потребена топлинна енергия и стойността на същата
в хода на първоинстанционното съдебно производство са изготвени и приети
заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, които съдът след преценка по чл. 202 от ГПК следва да
кредитира.
От съдебно-техническата
експертиза (СТЕ) се установява, че топлинната енергия за адрес гр.д София, ул.
„******се измерва и отчита съгласно ЗЕ от общ топломер. За процесния период от
01.04.2013 г. до 30.04.2015 г. фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите в имота. Изключение прави
отоплителния период 2012-2013 г., когато ответникът не е осигурил достъп (видно
и от представените от третото лице помагач протоколи), поради което е начислен
служебен разход на максимална мощност
съгласно чл.61, т.6.5. от Наредбата за топлоснабдяването, но който
период не се включва в исковия. Съгласно заключението на СТЕ отчетите от
фирмата за дялово разпределение са коректно отразени в изравнителните сметки.
Относно стойността на потребената топлинна енергия включваща ТЕ за сградна
инсталация, отопление и топла вода, действително в експертизата е допусната
неточност, като е налице разминаване между сумите посочени в таблица 2 и
таблица 5, но вещото е лице отстранило тази неточност като при изслушването му
в открито съдебно заседание е заявило, че коректната сума е посочената в
таблица 2 – 2024,55 лв., която е общата сума дължима за процесния период въз
основа на реалното потребление. Първият съд правилно е основал изводите за
количеството и цената на потребената ТЕ на заключението на СТЕ, доколкото в нея
са направени изчисления въз основа на реалното потребление в процесния имот. Първоинстанционния
съд неправилно се е позовал на сумата посочена в таблица 5 от СТЕ вместо
таблица 2, в която (таблица 5) обаче е посочена по-ниска стойност от реално
потребената ТЕ, съгласно уточнението
направено от вещото лице, поради което за ответника не съществува правен
интерес за оспорва решението в тази част.
От
съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ) се установява, че за процесния период
има данни за извършени плащания, като е посочено как същите са били отразени в
счетоводството на ищцовото дружество. Първоинстанционния съд е направил изцяло
правилни правни изводи за неправилно приложение на чл. 76 от ЗЗД от страна на „Т.С.“
ЕАД, като използвайки за основа изводите на ССчЕ и възможността предоставена от
чл. 162 от ГПК е достигнал до коректен извод за дължимите от ответника суми.
С оглед
изложеното настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските
С оглед изхода на спора ищецът-въззиваем „Т.С.“ ЕАД има право на
разноски във въззивното производство. В негова полза следва да бъдат присъдени
– 375,00 лв. за внесения депозит за особен представител на насрещната страна.
Настоящият съдебен състав намира, че в полза на „Т.С.“ ЕАД не следва да
се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство, тъй като реално не са извършени действия по защита по смисъла на
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП. От името на дружеството не е подаван
отговор на въззивната жалба и в проведеното съдебно заседание не е присъствал
негов процесуален представител.
О.П.В. следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса за
разглеждане на подадената от особения представител въззивна жалба в размер на
25 лв. по сметка на СГС.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение е окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от
24.07.2018 г. постановено по гр.д. №10406/2016 г. по описа на СРС, 36 състав в обжалваната
му част.
ОСЪЖДА О.П.В., ЕГН: **********,
адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 375,00 лв./триста седемдесет и пет лева/ - разноски
във въззивното производство.
ОСЪЖДА О.П.В., ЕГН: **********,
адрес: *** да заплати по сметка на СГС сумата от 25,00 лв./двадесет и пет лева/
представляваща такса за разглеждане на въззивната жалба подадена от особения му
представител.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – „М.Е.“
ООД
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.