Р Е Ш Е Н И Е
№50 23.07.2020 година гр. Омуртаг
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд Омуртаг
на двадесет
и трети юни две хиляди и
двадесета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА
ПЕТРОВА
секретар Диянка Константинова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията Анета Петрова
АН дело номер №71 по описа за 2020 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 647,
ал. 3 КЗ във връзка с чл. 189, ал. 8 ЗДвП във връзка с чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от „Аргус 91 А“ ЕООД със седалище в град В., представлявано от законния
му представител и управител Д.Р.Й., действащ чрез процесуалния пълномощник адв.
И.А. ***, против Електронен фиш Серия Г № 0007850 за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено и заснето с АТСС, издаден от ОД на МВР - Т.. Според
жалбоподателя в хода на АНПроизводство са допуснати следните процесуалноправни
нарушения: 1/липсвали определени реквизити на ЕФ по смисъла на чл. 189, ал. 4 ЗДвП като точно посочване на мястото на извършеното нарушение, ясно описание на
нарушението, изрично посочване на лицето, чиято отговорност се ангажира/ЕООД –
собственик на МПС, или неговия представител/; 2/допуснато несъответствие между
описаното в ЕФ нарушение и приложените санкционни норми като се подчертава, че
не е посочено установено с АТСС управление на МПС без сключена задължителна
застраховка; 3/липса на регламентирана законова възможност за налагане на
имуществена санкция в случая, доколкото чл. 647, ал. 3 КЗ препраща към чл. 189,
ал. 4 ЗДвП, а последният се прилагал само, когато за съответното нарушение е
предвидено наказание глоба, но не и имуществена санкция. Във връзка с
последното се изтъква, че не може правилата, приложими към глобите, да се
прилагат механично и към имуществените санкции. Като материалноправно нарушение
в жалбата се изтъква допуснато нарушение на принципа „ne bis in idem“, тъй като
за извършени такива нарушения със същия автомобил на предходни дати преди
процесната срещу собственика му били издадени още три електронни фиша/2 от
ОДМВР – В. и 1 от ОДМВР – В./. Жалбоподателят счита, че с процесният ЕФ се
налага за пореден път наказание за деяние, за което вече била ангажирана
АНОтговорност. Счита, че предвид същността на нарушението /неизпълнено
задължение за сключване на ЗЗ „ГО“ /същото би могло да се извърши само един път
за годината, през която е следвало да се сключи тази застраховка. В с. з. не се
явява представител на жалбоподателя, въпреки редовното му призоваване чрез
упълномощения адвокат.
Ответникът
– ОД на МВР- град Търговище, не изпраща представител по делото, но в съпровождащото
АНП писмо се настоява за потвърждаване на обжалвания ЕФ. Сочи се, че е налице снимков
материал, приложен към АНП и установяващ нарушението. В становището се поддържа,
че с обжалвания ЕФ е ангажирана АНОтговорност на „Аргус 91 А“ ЕООД със седалище
в град В., представлявано от управителя Д.Р.Й., за това, че на 24.09.2019 г. е
установено, че юридическото лице, притежаващо посоченото в ЕФ МПС, което е
регистрирано на територията на РБългария и не е спряно от движение, не е
сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като
нарушението е установено с АТСС. Изрично се посочва, че нарушението е
установено чрез преносима система за контрол, която е одобрен тип средство за
измерване. За издаването на обжалвания ЕФ се позовава изцяло на чл. 647, ал. 3 КЗ. Заявява, че ЕФ отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, включително
и досежно достатъчното описание на нарушението. Сочи, че към датата на
установеното нарушение изискванията на чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
били отменени. Изтъква липса на основания за определяне на нарушението като
маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Намира за неоснователно оплакването
на жалбоподателя за нарушение на принципа „ne bis in idem“, тъй като процесното
нарушение е установено почти седмица след предходните и в междинния интервал от
време е съществувала възможност за изпълнение на задължението по сключване на
застраховка.
Районна
прокуратура – град Търговище не изпраща представител по делото и от тази страна
не е взето становище по същото.
По допустимостта на жалбата – с
наличната по АНПреписка разпечатка от системата на МВР и приложено копие на
разписка се удостоверява, че обжалваният електронен фиш е връчен на
жалбоподателя на 21.01.2020 г. Жалбата е подадена от визирания нарушител до
АНОрган чрез пощата на 04.02.2020 г. /според датата на пощенското клеймо върху
плика/, с което е спазен предвидения в чл. 189, ал. 8 ЗДвП 14-дневен срок за
обжалване от лице, имащо право на това. Ето защо жалбата е допустима.
По основателността на жалбата - Видно
от приложения към административнонаказателната преписка Електронен фиш Серия Г №
0007850 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР – Търговище,
в същия е отразено, че на 24.09.2019 г., в 11.19ч. в с. ***, обл. Т., ул. *** до
номер 9, юридическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на
територията на РБългария и не е спряно от движение, не е сключило договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като нарушението е
установено с АТСС № 11743с4. В ЕФ е описано МПС, а именно товарен автомобил „Субару
ХВ“ с рег. № ****, собственост на „Аргус 91 А“ ЕООД със седалище в град В., с
посочен ЕИК, със законен представител и управител Д.Р.Й.. Нарушението е
квалифицирано по чл. 484, ал. 1, т. 1 КЗ и това е нарушената законова
разпоредба. Въз основа на последната и във връзка с чл. 638, ал. 4 вр. с чл. 638,
ал. 1, т. 2 вр. с чл. 461, т. 1 КЗ е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лева, като са указани срока за доброволно плащане и начините за това. Към
електронния фиш е приложен снимков материал – 1 брой снимка, която е получена в
централната система чрез импорт на файл и същата е с № 11743с4/0117860,
направена на 24.09.2019 г. в 11.19.54 часа. На снимката фронтално се вижда
автомобил с рег. № В5175 НК, пътуващ през посочена локация с. ***, общ. А., обл.
Т., като са посочени и GPS координатите на мястото: 43.161847 26.120746 и са
отразени данни за измерената скорост на движение и разрешената такава в пътния
участък. Приложено е и извлечение на данните от прегледа на направения с АТСС
запис, в което са отразени поредния номер на заснетото нарушение, датата, часа,
мястото на извършването му, вида на АТСС, засечената скорост и разрешената
такава в пътния участък, данните за МПС и констатацията, че автомобилът няма
валидна ГО. АНОрган е представил удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 на Български институт по метрология, издадено на
07.09.2017 г., от което следва, че преносимата система за контрол на скоростта
на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е
одобрена със срок на валидност 07.09.2027 г. Неразделна част към
удостоверението е описанието на техническите и метеорологични характеристики на
системата. Приложеното към АНПреписка писмо от 11.12.2017 г. от БИМ дава
сведение за приключилата първоначална проверка на 28 броя от заявените средства
за измерване тип ARH CAM S1 като е дадено заключение за тяхното съответствие на
одобрения тип и едно от изброените по фабрични номера такова средство е № 11743с4.
Депозираното писмо от 06.03.2019 г. от БИМ дава сведение за извършена през м. октомври
2018 г. проверка /с периодичност на проверката една година/на преносимата
система за разпознаване на скоростта тип ARH CAM S1 с Ф № 11743с4, за което е
издаден протокол № 74-С-ИСИ/29.10.2018 г. В последния БИМ е удостоверил, че
посоченото техническо средство за измерване съответства на одобрения тип, като
грешките не превишават максимално допустимите грешки за типа средство за
измерване и са установени като налични всички необходими надписи и означения
върху средството за измерване. Приложени са и утвърдени от министъра на
вътрешните работи организационно – технологични правила за работа със „Стационарно
преносими уреди за контрол на скоростта“. Към преписката са приложени снимки от
населеното място с. ***, общ. А., като едната отразява местоположението на АТСС,
а другата отразява това място с посочени GPS координати, които съответстват на
отразените в разпечатаната от камерата снимка за регистрираното нарушение. Налице
е и протокол за използване на АТСС ARH CAM S1 № 11743с4, който протокол има
характера на официален документ с доказателствена сила. В същия е отразено, че
посоченото АТСС е използвано на 24.09.2019 г., с начало на работа 10.10ч. и
край 13.50 ч. за контрол на участъка в с. ***, ул. *** до номер 9, с посока на
движение на контролираните МПС В. - С., с ограничение на скоростта в този
участък от 50 км/ч., т. е. в периода и в участъка, в които е заснето движението
на МПС на жалбоподателя. В същия протокол е посочено, че посоката на заснемане
на АТСС е насочена към приближаващите се автомобили, а режимът на измерване на
скоростта им е стационарен. В протокола е отразено, че са направени общо 205
статични изображения и са установени същия брой нарушения. Протоколът е
подписан от съответния служител на ОДМВР – Търговище. Към преписката е
приложена справка от електронната страница на Търговския регистър, от която
следва, че „Аргус 91 А“ ЕООД е със седалище в град В. и със законен представител
– управителя Д.Р.Й.. От базата данни на МВР е направена разпечатка относно
регистрацията на заснетия автомобил и от същата следва, че това е товарен
автомобил, тип каросерия-комби, а като собственик на същия е регистрирано“ Аргус
91 А“ ЕООД със седалище в град В. и със законен представител Д.Р.Й.. Към
преписката е приложена и разпечатка от системата на „Гаранционен фонд“, от
която е видно, че към 24.09.2019 г. МПС с ДК № В5175НК е нямало активна
застраховка“ Гражданска отговорност“.
Обсъждайки събраните по делото
доказателства, съдът намира жалбата за неоснователна. Разпоредбата на чл. 647, ал. 3 Кодекса
за застраховането гласи: „Когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Електронният фиш се изпраща на
собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна
разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати
глобата или имуществената санкция по чл.
638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се
прилага. “. Тази разпоредба е процесуално – правното основание за издаване на
електронен фиш за установено нарушение по КЗ и като предвид регламентацията на
тази разпоредба предвидената в нея процедура се прилага само за нарушения по чл.
638, ал. 4 КЗ и по чл. 638, ал. 6 от КЗ. Относно процедурните изисквания към
издаването на ЕФ цитираната норма препраща към ЗДвП, в т. ч. и по отношение
реквизитите на електронния фиш, регламентирани в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, съгласно
който „електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане“. Поради своята
специфика ЕФ се приравнява на НП, съставено по реда на ЗАНН, само по правното
му действие/чл. 189, ал. 11 ЗДП/, но не и по отправените към същия изисквания
за форма, реквизити, съдържание и процедура на издаване. В т. см. е и ТР № 1/26.02.2014
г. на ВАС. Автоматизираното издаване на електронния фиш предпоставя и
реализирането на административнонаказателната отговорност на нарушителя по реда
на съкратеното във времето производство по чл. 189 ЗДвП. Началото на
производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на
извършеното нарушение посредством техническо средство, което замества етапа на
съставяне на АУАН. Специалният начин на установяване на административното
нарушение е в съответствие с разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП,
съгласно която при изпълнение на функциите си по този закон определените от
министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на
нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението
и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. А съгласно чл. 189,
ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, т. е. възможно е
нарушението да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен
носител. Обжалваният електронен фиш съдържа всички визирани в чл. 189, ал. 4
изр. ІІ ЗДвП реквизити и поради това е редовен. Ето защо и оплакванията на
жалбоподателя за неспазени реквизити относно място и описание на нарушението не
могат да се приемат за основателни. В ЕФ е дадено и словесно фактическо
описание на нарушението, от което става ясно, че юридическото лице – собственик
на МПС, регистрирано надлежно в страната и не е спряно от движение, не е
сключило договор за ЗЗ „ГО“ на автомобилистите. По ясен и недвусмислен начин е
посочено и мястото на нарушението - с. ***, обл. Т., ул. *** до номер 9, което
напълно се подкрепя от наличните по преписката снимка и протокол за използване
на АТСС. Съдържащите се в обжалвания ЕФ данни относно тези реквизити са напълно
достатъчни, за да позволят на нарушителя да разбере относно какво деяние е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Направените от
жалбоподателя възражения относно липсата на посочено в ЕФ „управление на МПС“ като
форма на изпълнителното деяние на нарушението не се споделят от съда в смисъла
на допуснато нарушение на процесуалните правила. Визираната като нарушена
законова норма на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ вменява в задължение на собственика
на МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно
от движение, да сключи договор за ЗЗ „ГО“. В
тази норма не се изисква за осъществяване на състава на нарушението
собственикът да е управлявал същото. Управлението на МПС, за което няма
сключена ЗЗ „ГО“, е заложено от законодателя като предпоставка за установяване
на горепосоченото административно нарушение чрез използване на АТСС и издаване
на ЕФ. В този смисъл следва да се посочи по отношение състоянието на МПС в
момента на фиксираното нарушение, че приложената към преписката снимка, отпечатана
от записващото устройство, ясно показва, че визираният в ЕФ автомобил се намира
в дясна лента за движение по пътно платно в посока приближаване към АТСС, с
включени светлини, като колелата му са стъпили на асфалта и не са върху
платформа на автомобил за пътна помощ, поради което следва, че МПС е било в
движение. Обсъдените по-горе документи установяват годността на ползваното в
случая АТСС. Като нарушена законова норма в ЕФ е посочен чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, съгласно който договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение. За доказване на нарушението по АНПреписка са налице
категорични доказателства, установяващи собствеността на МПС и липсата на
сключена ЗЗ „ГО“ за същото към датата на нарушението. Така установените факти
доказват категорично реализираното административно нарушение, което правилно е
квалифицирано по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. В ЕФ точно е посочено и правното
основание за наложената имуществена санкция, а именно чл. 638, ал. 4 КЗ, който
представлява материално - правна разпоредба, комуникираща с регламентиращата
процедурата по установяване на нарушението с АТСС норма на чл. 647, ал. 3 КЗ, и
представляваща основанието за ангажиране административнонаказателната
отговорност на собствениците на моторните превозни средства, управлявани без
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО“.
Тази норма препраща досежно вида и размера на наказанията към чл. 638, ал. 1 КЗ,
чиято т. 2 предвижда имуществена санкция във фиксиран по закон размер от 2000
лева, приложима по отношение на собствениците – юридически лица. Разпоредбата
на чл. 638, ал. 4 КЗ/посочена като основание за реализиране на АНОтговорност на
жалбоподателя в случая/ е категорична, че при установено управление на МПС без
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, отговорността се понася от собственика на
МПС под формата на налагане на глоба или имуществената санкция по ал. 1.
Изричното посочване на имуществената санкция като наказание за нарушението по
тази разпоредба, ясно сочи, че законодателят включва в кръга на субектите на
нарушението и юридическите лица, независимо от факта кое физическо лице е управлявало
автомобила. Началният текст на нормата на чл. 638, ал. 4 КЗ/“ Когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено…“/пък дава отговор
на въпроса за формата на акта, с който следва да се реализира АНОтговорност на
съответното лице, а именно: електронен фиш. Напълно несъстоятелни са изложените
съображения за допуснато нарушение в АНПроизводство чрез неправилно ангажиране
на отговорността на юридическото лице за нарушение по чл. 638, ал. 4 КЗ.
Последната разпоредба препраща към чл. 638, ал. 1 КЗ относно вида и размера на
конкретните наказания: глоба за физическите лица и имуществена санкция за
юридически лица и ЕТ, и това показва ясно, че на санкциониране подлежат и двете
категории лица. В настоящия случай е налице управление на описаното в ЕФ МПС в
момента и на мястото, посочени в този ЕФ, което се установява от наличните по
преписката документи, като за целите на производството не е наложително да се
установява конкретното лице – водач. Разпоредбата на чл. 647, ал. 3 КЗ също
подкрепя правния извод за правилно ангажираната с ЕФ отговорност на собственика
на МПС, независимо от вида на субекта/физическо или юридическо лице/.
Съдържащата се в тази разпоредба изрична забрана за прилагане на разпоредбата
на чл. 189, ал. 5 ЗДвП при издаден ЕФ за нарушение по КЗ е крайно показателно, че
законодателят при установяване субекта на нарушенията по чл. 638, ал. 4 и 6 КЗ
не отдава значение на фигурата на водача, управлявал МПС в конкретния момент, а
определя като субект на това нарушение собственика на това МПС. Именно
определянето на собственика на МПС като субект на нарушенията по чл. 638, ал. 4
и 6 КЗ позволява тези нарушения да бъдат установени с АТСС. Докато извършителят
на нарушението по чл. 638, ал. 3 КЗ, който не е собственик на управляваното от
него МПС, би могъл да се установи не с АТСС, а чрез пряка проверка от
контролните органи и съставяне на АУАН. При наличие на специални норми в КЗ/чл.
647, ал. 3 КЗ, който препраща към чл. 638, ал. 4 КЗ/, които предвиждат
наказание „имуществена санкция“ за установеното нарушение при собственик –
юридическо лице, без значение е факта, че разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП
използва само понятието „глоба“. В случая препращането на КЗ към чл. 189 ЗДвП
не е пълно и абсолютно, а само относно реда на издаването му, като и досежно
това има предвидени изключения. За установеното нарушение, когато е извършено
от физическо лице, се предвижда наказание глоба, а когато е извършено от ЮЛ –
имуществена санкция. Противоречащо на духа и смисъла на закона би било
прилагането на различно третиране на нарушителите – собственици според тяхната
правосубектна форма/ЮЛ или ФЛ/като е лишено от смисъл за едните да се прилага
процедурата по издаване на ЕФ, а за другите да се съставя АУАН и издава НП за
еднакви по същността си нарушения. По отношение оплакването за нарушаване на
принципа „ne bis in idem“ /“ не два пъти за едно и също нещо“/, съдът се
запозна с представените от жалбоподателя ЕФ с. Г № 8693 на ОДМВР – В., ЕФ с. Г №
8694 на ОДМВР – В. и ЕФ с. Г № 7639 на ОДМВР – В. и установи, че общото между
тези електронни фишове и процесния са заснетото МПС – собственост на
жалбоподателя, и обстоятелствата по констатираното нарушение – липса на
сключена валидна ЗЗ „ГО“. Останалите характеристики, индивидуализиращи едно
административно нарушение – дата на извършване, място на извършване и начин, по
който е установено, сочат на пълно различие между трите нарушения и процесното.
За да се приеме, че е налице двойно наказване за едно и също деяние следва на
първо място да се установи пълен идентитет на деянието, а това означава
извършване в едно и също време, на едно и също място, при едни и същи
обстоятелства и от едно и също лице. В случая липсва такъв пълен идентитет. Четирите
ЕФ показват, че засеченото МПС е било управлявано в четири различни момента и
на различни места, което дало възможност да бъде установено продължаващото във
времето противоправно бездействие на собственика му да изпълни законовото си
задължение по сключване на задължителна застраховка „ГО“. Ето защо и предвид
различната териториална компетентност на АНОргани извършените на различни дати
нарушения са установени на различни места. Поради изложеното съдът не намира за
нарушен в случая принципа „ne bis in idem“ и съответно липсва основание за
отмяна на процесния ЕФ на това основание.
Предвид изложените съображения обжалваният
ЕФ следва да бъде потвърден като законосъобразен.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш Серия Г № 0007850 за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, издаден от ОД на МВР - Търговище, с който за
административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, извършено на 24.09.2019
г., в 11.19ч. в с. ***, общ. А., обл. Т., ул. *** до номер 9, с МПС - товарен
автомобил „Субару ХВ“ с рег. № ****, собственост на „Аргус 91 А“ ЕООД със
седалище в град В., с ЕИК *********, със законен представител и управител Д.Р.Й.,
е наложено административно наказание на основание чл. 638, ал. 4 във връзка с чл.
638, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 461, т. 1 КЗ имуществена санкция в размер на 2000
лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Търговище в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени
в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ПЕТРОВА