Решение по дело №3738/2019 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№813/23.4.2020г.

гр. Пловдив,23.04.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ

при секретаря ДАРЕНА ЙОРДАНОВА и прокурор ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИ ПАСКОВ административно дело № 3738 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал.2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Медицински център Хипоталамус „ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Константин Величков“ № 2, ет.5, чрез чрез пълномощника адв. Ж.Д., против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 850 лева, представляващо обезщетение за причинените му имуществени вреди за направените разходи за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление № 16-002557 от 27.06.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с което на ищеца е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10000 лв.

Ищецът претендира присъждане на направените по настоящото дело разноски.

Ответникът – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София чрез процесуалния си представител в писмен отговор намира иска за процесуално недопустим. Твърдението е, че съдът не е отменил обжалваното пред него НП, а само е изменил размера на наложената санкция.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата молба.

Относно твърдението на ответната страна за недопустивмост на иска съдът намира за установено следното:

Съдът намира, че предявеният иск е допустим, независимо че наказателното постановление е изменено, а не отменено. Действително, разпоредбата на чл.204, ал.1 АПК не сочи изрично частично отменените и изменени административни актове и наказателни постановления, но безспорно тези актове в една част са признати по съответния ред за незаконосъобразни и отменени, в съответната част или изменени. Следователно, ако разпоредбата на чл.204, ал.1 АПК се тълкува ограничително, в смисъл, че е допустима само искова претенция за вреди при цялостна отмяна на административен акт или наказателно постановление, би се стигнало до ограничаване на правото на иск с условия, които не са предвидени изрично в закона. При тълкуване на чл.204, ал.1 АПК следва да се приеме, че наличието на изменено наказателно постановление по съответния ред осъществява условието за допустимост на исковата претенция за вреди от незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл ВАС в мотивите на Определение № 231 от 08.01.2020 г. по адм. д. № 13994/2019 г., III о. е приел, че след като засегнатото лице има право да предяви иск за вреди при пълната отмяна на административния акт, то би следвало да разполага с тази възможност и при неговата частична отмяна или изменение.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че Искът е предявен от надлежна страна и в срок, затова същият е процесуално допустим. Разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения :

С наказателно постановление № 16-002557 от 27.06.2019г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, на ищеца „Медицински център Хипоталамус“ ООД, на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда е било наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл.128, т.2 от Кодекса на труда.

Наказателното постановление е било обжалвано пред ПРС, като съдът с Решение № 2015 от 05.11.2019г. е изменил НП, като е намалил наложеното на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда административно наказание – имуществена санкция в размер на 10 000 лева до размер от 1 500 лв. и е потвърдил НП в останалата му част.

Решението на ПРС е влязло в законна сила на 27.11.2019г.

Не е спорно по делото, че ищецът в съдебното производството е бил представляван от адвокат, на когото е било изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 850лв. при подписването на договора.

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като

Разгледан по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения :

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

С Наказателно постановление № 16-002557 от 27.06.2019г., Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив е наложил на ищеца дминистративно наказание имуществена санкция в размер на 10000 лв. за извършено нарушение на чл. 128, т.2 от КТ.

НП е било обжалвано, като съдът с Решение № 2015 от 05.11.2019г., постановено по АНД № 4344/2019г. по описа на ПРС е намалил размера на наложената санкция от 10000 лв. на 1500лв.

По делото е приложено за послужване АНД № 4344/2019г. на Районен съд Пловдив, като в кориците на делото е приложен договор за правна защита и съдействие от 08.05.2019г., в който е уговореното възнаграждение в размер на 850 лева и е посочено, че сумата е платена в брой.

От правна страна съдът намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска – „Главна инспекция по труда“, гр. София, която е пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл. 205 АПК.

Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Тази разпоредба обаче, е неприложима към настоящия случай, тъй като не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. С плащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка причинна връзка с издаденото незаконосъобразно НП, тъй като същият е упражнил законното си право да ползва адвокатска защита в административнонаказателния процес. Освен това нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК, предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт бъде отменен като незаконосъобразен. Нещо повече в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Няма съмнение и спор, че от издаването на обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесното НП. В случая ищеца, не би заплатила адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно издаденото НП.

Тези съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди. Казано с други думи, искът е доказан по основание.

Размерът на претенцията обаче следва да бъде съобразен с обстоятелството, че районният съд е изменил размера на наложената санкция и съобразно указанията на Върховния административен съд, съдържащи се в Определение № 10291/01.08.2018 г. по адм. дело № 8147/2018 г., след като искът е допустим за вредите само в изменената част, то съобразно тази част следва да се присъди и съответната част от претендираното обезщетение. Спазвайки това съотношение искът се явява основателен до размер от 722,50 лв.

По настоящето дело е приложен пълномощно /л.4/ в който е е записано, че договореното възнаграждение в размер на 400 лева е платено в брой.

На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в общ размер на 425 лв., от които 25 лева - платена държавна такса по иска и 400 лева – разноски за адвокатски хонорар.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският Административен съд, ХІІІ състав,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София да заплати на Медицински център Хипоталамус „ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Константин Величков“ № 2, ет.5, сумата в размер на 722,50лв./семевстотин двадесет и два лева и петдесет стотинки/, представляващо обезщетение за причинените му имуществени вреди за направените разходи за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление № 16-002557 от 27.06.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	813
Дата:	23 април 2020 г. (в сила от 2 юни 2020 г.)
Съдия:	Георги Христов Пасков

Дело:	20197180703738
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	6 декември 2019 г.

Решение по дело №3738/2019 на Административен съд - Пловдив

Съдържание на акта