МОТИВИ
към
присъда № 55/02.11.2017 год. по НОХ дело № 502/2017 год. по описа на Окръжен
съд гр. Стара Загора.
Обвинението
против подсъдимия Ж.Т.В. е за
престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“, предл.1 във вр. с чл.342, ал.1, предл.3, алт.2
от НК за това, че на 24.11.2015г. - около 06,32 часа, по главен път ІІ-57 км.13+
900 в общ.Раднево - в посока от Стара Загора към Раднево, при управление на МПС
- автобус м.”КЕСЕБОРЕР СЕТРА С 315 ХД” с регистрационен № СТ ***АН, собственост
на “Автобусни превози-Стара Загора” ООД-Стара Загора,
нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в Закона за движение по
пътищата, а именно:
-чл.15, ал.1 от
“На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по
платното за движение, а когато пътните
ленти са очертани с пътни маркировки, използва най-дясната свободна лента“ -
при управлението на Автобус м.”КЕСЕБОРЕР СЕТРА С 315 ХД” с регистрационен № СТ ***АН,
собственост на “Автобусни превози-Стара Загора” ООД - Стара Загора;
-чл.20,
ал.1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ - като е загубил
контрол над управлението на Автобус
м.”КЕСЕБОРЕР СЕТРА С 315 ХД” с регистрационен № СТ ***АН, собственост на “Автобусни
превози-Стара Загора” ООД-Стара Загора“;
-чл.20,
ал.2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат при всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението /наличието на пешеходец на платното за движение/“ - при
управлението на Автобус м.”КЕСЕБОРЕР СЕТРА С 315 ХД” с регистрационен № СТ ***АН,
собственост на “Автобусни превози-Стара Загора” ООД - Стара Загора;
-чл.21,
ал.1 от ЗДвП “При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности
на скоростта в км/ч - за пътно превозно средство категория „С,“ и „Д“ извън
населено място е до 80 км/ч“ - като е
управлявал автобус м.”КЕСЕБОРЕР СЕТРА С 315 ХД” с регистрационен № СТ ***АН, собственост
на “Автобусни превози-Стара Загора” ООД-Стара Загора
със скорост от 82 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на Д.М. Д.
- на 79г., ЕГН **********,***.
Съдебното производство се проведе по реда на Глава
ХХVІІ от НПК, при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура гр.Стара Загора като поддържа обвинението счита, че на подс.Ж.Т.В. следва да бъде определено наказание лишаване от
свобода около минимума предвиден в закона и след приложението на чл.58а,ал.І от НК, изтърпяването на същото да се отложи на основание чл.66 НК, с изпитателен
срок в размер на три години, както и бъде лишен от право да управлява МПС в
срока на лишаването от свобода.
По делото бяха конституирани в качеството на частни
обвинители наследниците на пострадалия М.Д.Д., М.Д.Т. и С.Е.Т..
Повереникът на частните обвинители, пледира за
определяне на наказание в рамките на предложеното от публичното обвинение,
изтърпяването на което да бъде отложено,
а по отношение на кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС
същото да бъде в по-продължителен срок.
Защитата на подсъдимия Ж.В. и самият подсъдим, като
изразяват съжаление за извършеното, молят за минимално наказание лишаване от
свобода, чието изтърпяване бъде отложено, а срока на наказанието лишаване от
права бъде в рамките на определения срок на наказанието лишаване от свобода.
С оглед събраните по досъдебното
производство доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият е водач на МПС от 14.05.1984год., с
категории „В", „С" и „Д" и
„СЕ“ и притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство № *********, което е валидно до 29.09.2022 година. Подсъдимият Ж. В.,
като водач на МПС, е наказван многократно за нарушения на ЗДвП, което е видно
от приложената по делото „Справка за нарушител/водач”-/л.15-16 от том ІІ по ДП
/.
На 24.11.2015г., около 06,32 часа, по главен път ІІ-57
км.13+ 900 в общ.Раднево в посока от гр.Стара Загора към гр.Раднево се е движил автобус м.„КЕСЕБОРЕР СЕТРА С 315 ХД“, с рег. № СТ ***АН, собственост на „Автобусни превози-Стара
Загора“ ООД, който е превозвал пътници /работници и служители/ до местоработата
им в ТЕЦ “Марица Изток - 2” ЕАД с.Ковачево, общ.Раднево.
Автобусът е бил управляван от подсъдимия Ж.Т.В. шофьор към „Автобусни превози -Стара
Загора“ ООД, гр.Стара Загора, по маршрут от гр.Стара Загора до с.Ковачево, общ.Раднево – ТЕЦ “Марица изток - 2“ ЕАД, което е
видно и от приложения по делото пътен лист № 060738 от 24.11.2015г. - /л.64, том.І
от делото/. Преди да потегли, автобусът е минал ежедневния технически преглед
и е бил приет от подсъдимия Ж. В. в изправно състояние, който като водач е
бил изпробван за алкохол и след преценка за неговата годност е излязъл от
гаража в 05,36ч. на 24.11.2015 год. След
това в 06,10 ч. е тръгнал по маршрута от началната му спирка в гр.Стара Загора.
Видимостта е била сравнително добра въпреки, че е било тъмно и е ръмял дъжд, като
автобусът се е движил на къси светлини, с включени чистачки и със скорост 82
км/ч. Преди с.С., общ.Раднево е станало разминаване с лек автомобил. След разминаването
на двете МПС водачът на автобуса-подсъдимият
Ж. В. е видял на пътното платно фигурата на
мъж с разперени ръце, който се е движел около прекъснатата разделителна
линия и в следващия момент навлязъл в дясното пътно платно /платното, в което
се е движил автобуса/ и застанал неподвижно(на едно место) на около половин
метър от осовата линия, като е пристъпвал от крак на крак.
При тази ситуация подсъдимият се опитал да завие на ляво, за да избегне
внезапно появилия се пешеходец, но последвал удар, при който автобусът блъснал с предната си дясна част намиращия се
на южната /дясната/ лента пешеходец, пострадалия Д.М. Д. ***. Последвало е
влачене по асфалта и установяване на тялото върху асфалта, като автобусът е продължил движението си и е спрял, след като е изминал 41-42м.
Местопроизшествието, което е запазено, е било посетено
от дежурен разследващ полицай от РУ-Раднево, автоексперти, съдебен лекар, експерт от БНТЛ и дежурен по
пътен контрол при РУ-Раднево. Извършен е оглед на местопроизшествието от дежурен
разследващ полицай при РУ-Раднево и е бил изготвен
фотоалбум. По надлежния ред са били предприети действия за установяване самоличността на пострадалия.
Обстоятелствата, свързани с причините за настъпване на
ПТП се установяват от показанията на св.Н.Е.(л.73ДП), която е била седнала на
предната седалка в автобуса и същата е имала много добра видимост към пътното
платно(пряко доказателство), както и от показанията на свидетелите: С.А.(л.71ДП),
К.Д.(л.72ДП), К.П.(л.75 ДП), Г.К.(л.76 ДП), Ж. Ж.(л.77 ДП), С.И.(л.88 ДП) и Т.П.(л.78
ДП). Същите са управлявали служебни МПС - автобуси и микробуси по
автолинията от гр.Стара Загора за ТЕЦ
“Марица Изток 2”ЕАД, с.Ковачево, общ.Раднево и от
05,00 часа до 06,30часа по главен път ІІ-57 кв. в землището на с.С., общ.Раднево също са имали проблеми със странното
поведение на пострадалия пешеходец Д.М. Д., който се е движил безцелно по
пътното платно и е бил без обувки на краката си, с тояга /пръчка/ в ръка, като
на няколко пъти са възниквали ситуации, при които е можело да настъпи пътно
транспортно произшествие.
От разпитите на близките на пострадалия, негови съседи
и от показанията на св.Т./л.89 ДП/ се установява, че от началото на есента на
2015г. пострадалият Д. Д. е бил много потиснат, тъй като съпругата му
боледувала с диагноза Алцхаймер и атеросклероза, а
самия той е боледувал от Паркинсон и други
заболявания /видно от СМЕ на труп същия е страдал от „тумор на дебелото черво, метастази в черния дроб…“/. Същият е споделял със своите
близки за част от здравословните си проблеми и редовно е поддържал връзка по
телефона със сина, като е полагал грижи за тежко болната си съпруга, което
е видно от показанията на св.М.Д., син на пострадалия(л.79 ДП) и св.М.Т., дъщеря
на пострадалия (л.81 от ДП).
По делото е назначена и изпълнена химическа експертиза
за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта
на водача на процесното МПС - подсъдимият Ж.В. и от
нейното заключение е установено наличие
на етилов алкохол в количество 0,08%, което количество е под 0,5 на хиляда.
От назначена съдебно-медицинска експертиза, при огледа и аутопсията на пострадалия Д.М. Д.
се установява, че смъртта е настъпила вследствие несъвместими с живота груби
анатомични нарушения.
Уврежданията са причинени от действието на твърди тъпи
предмети с голяма кинетична енергия и с възможност да са причинени при блъскане
от автобус с последвало притискане между пътната настилка и ниско разположени
детайли на автобуса, възможно прегазване.
Смъртта е настъпила бързо, мигновено и е била
неизбежна - видно приложената по делото СМЕ но труп /л.94-98, том І от делото/.
От назначените в хода на досъдебното
производство три автотехнически експертизи е
безспорно установено, че водачът Ж. В. е управлявал процесния
автобус със скорост от 82 км/ч, която, освен че е над разрешената по чл. 21,
ал. 1 ЗДвП - 80 км/ч е несъобразена и с изискването на чл. 20, ал. 2 . Разпитаните по делото свидетели - шофьорите С.А., К.Д.,
К.П., Г.К., Ж. Ж., С.И. и Т.П., Г.Р., В.С., Г.Г., превозващи с автобуси
работници и преминали през същия участък, сочат за усложнена пътна обстановка
причинена от тъмнината, мъглата, мократа пътна настилка и активно движение на
МПС в двете ленти за движение на пътното платно. Последното от своя страна е
било повод подс.Ж. В. да превключва на къси светлини,
което също е довело до намаляване обсега на видимост. Всички тези фактори на
конкретната пътна обстановка са имали съществено значение за безопасността на
движението и подс.Ж.
В. е следвало да се съобрази с тях при
избиране скоростта, както изисква разпоредбата на чл. 20, ал.2 ЗДвП.
Фактическата обстановка се установява и доказва от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства,а именно: показанията
на свидетелите Н.Е.,С.А., К.Д., К.П., Г.К., Ж. Ж., С.И. и Т.П., Г.РV, В.С., Г.Г.,
М.Д., М.Т., М.М., А.П.,С.И.,А.Т., Н.Т., Ж.Ж. протокол за оглед на местопроизшествие
л.3-л.6, том.І от ДП, фотоалбум – л.7-л.16, том І от ДП, съобщение - л.17, том
І от ДП, протокол за оглед на веществени доказателства и албум - л.18-л.28, том.І
от ДП, протокол за доброволно предаване(л.29, т.І ДП), протокол за измерване на
спирачни сили на ППС, протокол за периодичен преглед и техническа изправност на
ППС (л.33-л.35, том.1 от ДП), докладна записка за извършено изследване на подс.В. с Дрегер 7410 с фабр.№ АRSМ -0150, като
пробата е отрицателна (л.32, том.І от ДП), фотокопие от длъжностна
характеристика, трудов договор, извадка от дневник за технически прегледи(л.36-л.41,
том І от ДП), удостоверение за наследници и копие от акт за смърт на лицето Д.М.
Д. (л.43-л.46, том.І от ДП), Протокол за химическа експертиза, талон и протокол
за медицинско изследване (л.46-л.48, том І от ДП), справка–картон на водач на
МПС (справка от КАТ) – (л.14-16 от том ІІ от ДП), свидетелство за съдимост(л.18,
том.ІІ от ДП), Декларация за СМП (л.30,том
ІІ от ДП), трудова характеристика ( л.31, том ІІ от ДП), постановление за
връщане на веществено доказателство (л.57 - л.62, том І от ДП), пътен лист и
протокол от периодична проверка на ППС (л.67-л.68, том І от ДП), Съдебно-медицинска
експертиза на труп (л.95-л.104, том І от ДП), тройна автотехническа
експертиза (л.105-л.141, том І от ДП), допълнителна тройна автотехническа експертиза (л.154-л.179, том І от ДП),
допълнителна тройна съдебна автотехническа експертиза
(л.200-л.216, том І от ДП).
При така установеното от фактическа страна, съдът прие
следната ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
По описания начин, с деянието си
подсъдимият Ж.Т.В. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343, ал.1, б.“в“,
предл.1 във вр. с чл.342,
ал.1, предл.3, алт.2 от НК, като на 24.11.2015г. около 06,32 часа, по главен път ІІ-57, км.13+
900 в общ.Раднево, в посока от Стара Загора
към Раднево, при управление на МПС - автобус м.”КЕСЕБОРЕР СЕТРА С 315
ХД”, с регистрационен № СТ ***АН, собственост на “Автобусни превози-Стара
Загора” ООД-Стара Загора, нарушил чл.20, ал.2 от „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат при всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението /наличието на пешеходец на платното за движение/“ и по непредпазливост причинил смъртта на Д.М. Д.,
ЕГН **********.
Подсъдимият е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП,
защото скоростта, с която е управлявал МПС - автобус м.”КЕСЕБОРЕР СЕТРА С 315
ХД”, с регистрационен № СТ ***АН, а именно 82 км/ч, не е била съобразена с
усложнената пътна обстановка: атмосферните условия-тъмна част от денонощието,
дъждовен ръмеж и влажна асфалтова пътна настилка; с
характера и интензивността на движението – в този част трафикът е засилен,
поради превоза на работници и служители към комплекса “Марица изток”- рудници и
електроцентрали; с конкретните условия на намалена видимост и движение на къси
светлини. Според заключението на допълнителната тройна автотехническа
експертиза(л.201 ДП) видимостта пред МПС пред автомобила при къси светлини на фаровете е 50 м(при това
при нормална видимост-л.202 ДП) и процесното МПС е
било в техническа възможност да спре във видимата , осветена от късите светлини
зона, пред всяко предвидимо препятствие на пътното платно при скорост не
по-висока от 49 км/ч(ДТАТЕ-л.203 ДП). Движението на
МПС със скорост, която дава възможност да се спре в рамките на видимостта
всъщност изпълва формулата за предвидимото препятствие, защото само при такива
параметри на скоростта и проявено необходимо внимание, водачът е във възможност
да спре при поява на всяко препятствие(опасност).
Поставените задачи на вещите лица,
свързани с възможности за извършване на маневра заобикаляне от страна на МПС,
управлявано от подсъдимия, съдът оставя без обсъждане, защото в ЗДвП ясно са разписани какви задължения има водачът на МПС
при възникване на опасност за движението(чл.20,ал.ІІ, изр.второ
ЗДвП). Подсъдимият е задължен да намали скоростта, а
в случай на необходимост и да спре управляваното МПС.
Съдът призна за невинен и оправда подс.Ж.В., че е нарушил чл.15, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал. 1
от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като прие, че дори
формално тези разпоредби да са нарушени, същите не са в пряка причинна връзка с
настъпилия общественоопасен резултат-смъртта на
пострадалия Д. Д..
Нормата на чл.15,ал.І от изисква от водачът на ПС да се движи най-вдясно по
платното за движение.
Пътната лента, по която се е движил автобус
м.”КЕСЕБОРЕР СЕТРА С 315 ХД”, с регистрационен № СТ ***АН е с ширина 3,6
метра(протокол за оглед – л.4 ДП). При място на удара по средата на попътната
лента -1,8 метра(л.119 и 158 ДП) и ширина на автобуса 2,5 метра(л.209 ДП), дори
подсъдимият да е управлявал автобуса най-вдясно в южната лента (края на
платното за движение), прегазването на пострадалия Д. Д. е било
непредотвратимо. Следователно обстоятелството, че автобусът е управляван по
средата на попътната лента, а не най-вдясно, не е причината за настъпването на
ПТП.
Вмененото нарушение на чл.20,ал.І ЗДвП, задължаващо водачите на
МПС непрекъснато да контролират превозните средства не намира опора в
доказателствата по делото. Не се установи подс.Ж. В.
да е отклонил вниманието си по време на управление на автобуса, да е предприел
такава маневра, която да не му позволи да контролира управлението на МПС,с
която да създаде опасност за другите участници в движението, нито да е
възникнал проблем свързан със здравословното му състояние или с техническото
състояние на превозното средство. Пострадалият Д. Д. също е участник в
движението, но причиняването на ПТП е в резултат на несъобразената скорост на
автобуса с конкретните пътни условия, а не със загуба на контрол на управляваното
МПС от страна на подсъдимия.
Съдът прие, че формално е налице нарушение
на чл.21,ал.І от ЗДвП, тъй като нормативно определената разрешена скорост извън
населено място за автобуси е 80 км/ч, а подсъдимият Ж. В. е управлявал процесния автобус м.”КЕСЕБОРЕР СЕТРА С 315 ХД”, с
регистрационен № СТ ***АН със скорост от 82 км/ч. Настъпването на ПТП не се
дължи на превишаването на допустимата според закона скорост на движение извън
населено място, а на несъобразената с конкретните атмосферни и пътни условия.
Вещите лица са пределно ясни в своите заключения, че при всяка скорост
на движение на управлявания от подс.Ж. В. автобус със
скорост над 49 км/ч настъпването на ПТП е неизбежно и непредотвратимо.
Следователно дори и при скорост на МПС в рамките на 80 км/ч ударът между
автобуса и пешеходеца би настъпил.
В тази връзка съдът прие, че пряка
причинна връзка за настъпване на общественоопасния
резултат е несъобразената с атмосферните и пътни условия скорост на автобус
м.”КЕСЕБОРЕР СЕТРА С 315 ХД”, с регистрационен № СТ ***АН, а не несъобразена
скорост с нормативно определената от 80 км/ч. Налице и независимо съпричиняване на общественоопасния
резултат от страна на самия пострадал-пешеходец, който неоправдано,
безотговорно и незаконосъобразно се намирал на платното за движение.
От
обективна страна престъплението по чл. 343,
ал.1, б.“в“, предл.1 във вр.
с чл.342, ал.1, предл.3, алт.2 от НК изисква
като резултат от ПТП настъпване смъртта
на едно лице.
От съдебномедицинската експертиза на трупа на Д.М.
Д., с ЕГН **********, е видно, че причината за смъртта на Д. е вследствие
несъвместими с живота груби анатомични нарушения, разрушаване на мозъка и
гръдни и коремни органи, които са резултат на ПТП. Уврежданията са причинени от
действието на твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия и е възможно да
са причинени при блъскане от автобус с последвало притискане между пътната
настилка и ниско разположени детайли на автобуса, възможно прегазване.
От субективна страна престъплението е извършено виновно по
непредпазливост, като подсъдимият е проявил престъпна небрежност. Същността на
този вид непредпазлива вина се заключава в това, че лицето (подсъдимият),
имайки реална възможност да предвиди настъпването на общественоопасните
последици от своето деяние, не проявява необходимото внимание и предпазливост,
за да извърши необходимите волеви действия за предотвратяване на предвидените в
съответната норма последствия.
Интелектуалното съдържание на небрежността се характеризира с два
признака-отрицателен и положителен.
Отрицателен признак за небрежността от към интелектуално съдържание е непредвиждане от дееца на опасността от настъпване на общественоопасните последици, т.е. липса на осъзнаване на
обществената опасност на извършеното деяние, както и предвиждането на
престъпните последици.
Положителният признак на интелектуалната страна на небрежността е, че
виновния бил длъжен и е могъл да прояви необходимото внимание и предпазливост,
за да предвиди настъпване на причинените вредни последици.
С непредприемането на действия за намаляване на
скоростта на движение, въпреки неблагоприятните атмосферни и пътни условия,
ограничената видимост от движението на къси светлини, подаваните
предупредителни сигнали от насрещнодвижещи се МПС (с
превключване на къси и дълги светлини) подс.Ж. В. сам
се е поставил в обективна невъзможност да предотврати настъпването на ПТП като
преустанови движението на управляваното МПС в зоната на видимост(50 метра).
Неоправданото, незаконосъобразно и необяснимо поведение на пострадалия Д. Д. не
може да снеме отговорността от подсъдимия, тъй като Ж. В. сам е допуснал нарушение
на правилата за движение(чл.20,ал.ІІ ), които
самостоятелно са причина за настъпване на общественоопасния
резултат.
Действията на подсъдимия обхващат субективния критерий на небрежността,
тъй като при проявата на необходимото внимание, подсъдимият е могъл да предвиди
възможността да настъпят обществено опасните последици. Това означава, че
подсъдимият Ж. В. е имал възможност да предвиди последствията, управлявайки МПС
със скорост от порядъка на 82 км/ч при особеностите на конкретната пътна
обстановка, при която е настъпило ПТП и при осветеността от включените на къси
светлини фарове на автобуса. Възможностите да се предвиди настъпването на
ПТП зависят и от индивидуалните качества на подсъдимия, професионалния жизнен
опит, образованието, състоянието на здравето и натрупания дългогодишен опит
като водач на МПС. Индивидуалните качества на подс.Ж.
В. дават възможност последният точно да възприеме конкретната ситуация, да я
оцени правилно и да направи обосновани изводи и вземе правилно решение, тъй
като се касае за професионален водач на обществен транспорт в чиито ръце е
безопасното превозване на пътниците в автобуса и непредизвикване
на ПТП. Следователно, в конкретната ситуация индивидуалните възможности и
качества, които е имал подсъдимият, налагат извода, че реално е могъл и е бил
длъжен да предвиди, че управляването на автобуса с несъобразена скорост може да
доведе до настъпването на общественоопасните
последици.
Съдът не споделя направеното от
публичното обвинение квалифициране на непредпазливостта като престъпна самонадеяност.
За да се признае едно престъпление
за извършено под формата на съзнавана непредпазливост(luxuria)
следва деецът да е предвиждал
възможността от настъпване на общественоопасните
последствия от своите действия, но без достатъчно основания за това, самонадеяно
да разчита на предотвратяването на тези последици.
При този вид непредпазливост законодателят е наблегнал на психическото
отношение на дееца към последствията, резултата от деянието, а не на психическото
отношение към извършваното общественоопасно действие
или бездействие.
При извършване на престъпление по лекомислие деецът винаги съзнава
отрицателното значение и възможните негативни последици от действията си, т.е.
по общото правило осъзнава обществената опасност на извършеното действие,
доколкото то съдържа потенциална опасност от причиняване на вреда на
обществените отношения. Това е първия признак на интелектуалния елемент на лекомислието.
Вторият интелектуален признак на съзнаваната непредпазливост е
предвиждане от дееца на възможността за настъпване на общественоопасни
последици от деянието, но не като реална, а като абстрактна възможност. При
лекомислието деецът не осъзнава логичното развитие на причинната връзка, макар
че при проява на необходимо напрежение на психическите сили и възможности, да
може да осъзнае закономерното развитие на причинния процес и връзки.
Трети интелектуален признак на самонадеяността е съзнаване от дееца на
фактическо наличие на сили и обстоятелства, които по негово мнение са способни
и ще предотвратят настъпване на общественоопасните
последици. Именно наличието на този
признак е свързана спецификата на волевия момент на лекомислието, който се
характеризира със самонадеяно предвиждане предотвратяването на общественоопасните последици, макар да липсват достатъчно
основания за това.
В хода на досъдебното
производство, при събраните доказателства и описаната фактическа обстановка в
обвинителния акт, тезата на прокурора се явява неподкрепена
от доказателствата, т.е. е неоснователна и необоснована.
От обективните данни по делото –
показания на свидетели, заключения на в. лица, при развитието на конкретната
пътна обстановка липсват каквито и да е доказателства, че подсъдимият Ж.В.
вземайки решение да управлява автобус
м.”КЕСЕБОРЕР СЕТРА С 315 ХД”, с регистрационен № СТ ***АН със скорост 82 км/ч е
предвиждал възможността от настъпване на вредни последици, още по-малко
отразени в съзнанието му някакви обстоятелства, които според дееца ще дадат
възможност, за да се избегне настъпване на ПТП. Съзнателното нарушение на едно
или друго правило за движение е недостатъчно за извода на наличие на
лекомислие, тъй като то не доказва нито предвиждане на последиците, нито
наличието на убеденост за избягване на тези последици.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Подсъдимият Ж.Т.В. е роден на ***г***. Живее на адрес:
гр.Стара Загора, ул. “***“ № ****Със средно образование. Женен, не е осъждан.
По обвинението подсъдимият изразява съжаление за
последиците, като признава своята вина.
С оглед на това, че
настоящото производство се разви по Глава ХХVІІ от НПК и по-конкретно при
хипотезата, предвидена в чл. 371, т. 2 НПК, то в този случай разпоредбата на чл.
373, ал. 2 НПК задължава съда да определи наказанието на подсъдимия при
условията на чл. 58а НК, т.е. да приложи чл. 58а, ал.1 НК, като редуцира с 1/3
определеното съгласно чл.54 от Общата част на НК наказание или ако едновременно
с това са налице условията на чл. 55 НК, да приложи тази разпоредба, която се
явява по-благоприятна за дееца.
Водим от горното и
изхождайки от разпоредбата на чл. 54 НК, съдът взе предвид следното:
-определянето на
наказанието да е съобразено с общия принцип да се определи в пределите на
предвиденото в съответната норма от Особената част на НК, т.н. принцип за
законност на наказанието. За престъплението по чл. 343, ал.1, б.“в“, предл.1
във вр. с чл.342, ал.1, предл.3,
алт.2 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода
за срок от две до шест години.
-степента на
обществена опасност на конкретното престъпно деяние в съответствие с
принципните правила от Общата част на НК. Както е известно степента на
обществената опасност е количествен признак на престъплението. В тази връзка
степента на обществена опасност е конкретна за всяко деяние и характеризира
обективната страна на престъплението от към размер на причинени вреди, начин на
извършване на престъплението и т.н. Престъпленията по чл.343 НК със смъртен
резултат са със завишена степен на обществена опасност. В настоящото
производство настъпилите вредни последици, смъртта на Д. Д. е резултат от
поведението на водача на автобус м.”КЕСЕБОРЕР СЕТРА С 315 ХД”, с регистрационен
№ СТ ***АН – подсъдимия Ж. В., който управлявайки МПС с несъобразена с
конкретните атмосферни и пътни условия скорост сам се е поставил в ситуация да
не може да избегне настъпването на ПТП чрез намаляване скоростта или спиране
пред препятствието(пострадалия Д. Д.). Настъпилите общественоопасни
последици са резултат и от неправомерното поведение на самия пострадал.
Конкретната пътна ситуация, при която пострадалият Д.Д., в тъмната част на
денонощието, при мокро асфалтово покритие се е
намирал на пътното платно на място, което е предвидено за движение на превозни
средства, е била предпоставка, за да бъде блъснат и прегазен от управлявания от
подс.Ж. В. автобус.
-следващ критерий при определяне на наказанието
визиран в чл.54 НК, е степента на обществена опасност на дееца. Преди всичко
следва да се отчита социално значимото поведение на подс.Ж.В.
до и след извършване на престъплението и има ли данни за тенденция за
отклонение от нормалното поведение.
Съдът прие, че се касае за личност с ниска степен на обществена опасност. Смекчаващи отговорността обстоятелства за
подсъдимия са чистото съдебно минало и липса на други противообществени
прояви, добрите характеристични данни от трудовата характеристика,
процесуалното му поведение-изразява самокритично отношение към извършеното.
Това указва за осъзнаване от подсъдимия на недопустимостта на своето поведение, което от своя страна
намаля степента на неговата обществена опасност.
От л.15-л.16, т.ІІ от ДП е приложена справка за
нарушител/водач, обхващащ период от 22.02.1995 год. до 12.07.2017 год. и
изготвена от ОД на МВР гр.Стара Загора, Сектор “Пътна полиция”. От тази справка
е видно, че на подсъдимия Ж. В. са издадени шест наказателни постановления за
нарушения на ЗДвП в качество на водач на МПС.
Предвид
гореизложеното и въпреки превеса на смекчаващите над отегчаващите
обстоятелства, смекчаващите не са толкова многобройни или изключителни по характер, за да определят
като несъразмерно тежко и най-лекото предвидено в закона наказание. В този
смисъл съдът прие, че следва да индивидуализира наказанието при условията на
чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства със съобразяване и приложение
на чл. 58а, ал. 1 НК във връзка с
чл. 54 НК.
Предвид горното,
съдът определи на подсъдимия Ж.Т.В.
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, т.е. под
средния размер на предвидените в чл.343, ал.1, б.“в“, предл.1
във вр. с чл.342, ал.1, предл.3,
алт.2 от НК във вр. с чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК наказания. Предвиденото в специалната норма на НК наказание е лишаване от
свобода със срок от две до шест години. При наличния превес на смекчаващите
вината обстоятелства, съдът определи наказание лишаване от свобода под средния
размер, а именно три години лишаване от свобода.
С оглед изискването на
чл. 58а, ал. 1 НК съдът намали така определеното на подсъдимия Ж.Т.В. наказание
с 1/3 и го осъди на лишаване от свобода за срок от две години.
Съдът стигна до
извода, че целите на чл. 36 от НК биха се постигнали и без ефективното
изтърпяване на наказанието от страна на подсъдимия Ж.В., поради което, и на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложи изтърпяването на същото за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Подсъдимият до момента
не е осъждан на лишаване от свобода. Отлагане изпълнението на наказанието
произтича от съвкупността на фактическите обстоятелства, свързани с личността
на подс.Ж.В. /от гледна точка на обществената й
опасност/, описани по-горе като смекчаващи вината обстоятелства, а те са
достатъчни за направения извод за възможността за постигане целите на
наказателната отговорност без реалното изпълнение на наказанието лишаване от
свобода, но в условията на определен изпитателен срок. От данните за личността
на подсъдимия може да се изведе извод за способността за продължаване социалния
интегритет и трудова реализация. Преобладаването на
смекчаващите вината обстоятелства свидетелстват за липсата на пречки за
поправяне на подс.Ж.В. извън местата за лишаване от
свобода или за достатъчност на основанията за приложението на чл.66 от НК.
Във връзка с това
съдът отложи на основание чл.66,ал.І от НК изпълнението на наказанието за срок
от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Изпитателния срок от три
години е необходим за проверка обосноваността на условното осъждане и период, в
който подсъдимия да докаже със своето поведение поправянето си.
Зачестилите напоследък
транспортни престъпления не следва да се абсолютизират
като основание за налагане на реални
наказания лишаване от свобода за постигане на генералната превенция,
без при определянето на наказанието да се отчитат данните за личността на
подсъдимия и преценка възможностите за постигане на специалната превенция с отлагане изпълнението на наказанието. Още повече,
както наказателната отговорност е лична, така и целите на наказанията следва да
са насочени основно към наказателноотговорното лице.
На основание чл.343г от НК, съдът лиши подсъдимия Ж.В. от право да управлява МПС за срок от три години. С
това наказание съдът счита, че за определения период от време, през което
подсъдимия се лишава от право да управлява МПС, ще се въздейства
предупредително и възпиращо по отношение на самия него, а и на останалите членове на обществото да
извършват престъпления от този вид.Наказание в такъв размер напълно
удовлетворява изискванията свързани с принципа за определяне на наказанието по
справедливост, т.е. да е налице съразмерност
между общественоопасно деяние и наказателноправна
мярка(наказание), както и по отношение интересите на подсъдимия, пострадалите и
незаинтересуваните лично членове на обществото.
Действително подс.Ж. В. е професионален шофьор
и лишаването му от правото да управлява МПС за тригодишен срок ще го лиши от
възможност да упражнява професията, за която има квалификация. За да настъпят общественоопасните последици значителен дял има
неправомерното поведение на самия пострадал, който се е намирал на платното за
движение в тъмната част на денонощието. От друга страна професията на
професионален шофьор поставя по –големи изисквания и отговорности пред
упражняващите я, защото в техните ръце и умения е живота на много пътници. Оценяйки всички тези обстоятелства съдът прие, че в такъв
по-продължителен период следва да лиши подс.Ж. В. от
правото да бъде водач на МПС, вкл. и от обществения транспорт. Подсъдимият може
да продължи работи в “Динка Динева-2008”ЕООД(л.31,т.ІІ
ДП), но без да се работи като шофьор, във срока на лишаването от това право.
Съдът постанови веществените доказателства – парче черно ПВЦ с неправилна форма с размер 25см х 8
см; парче от дървена летва с размер 19 см.
със следи от червена течност; натрошени ПВЦ - парчета и стъкла;
сребристо парче ПВЦ част; биологичен материал и част от вентилационна решетка, след влизане на присъдата в сила да бъдат
унищожени като малоценни вещи.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия Ж.Т.В. да
заплати направените по делото съдебни и деловодни разноски:
-по бюджетната сметка на ОД на МВР гр.
Стара Загора сумата от 1895,14лв. /хиляда осемстотин деветдесет и пет лева и
четиринадесет стотинки/ - разноски по делото, направени в хода на досъдебното производство.
-в полза на ВСС по бюджетната сметка на ОС-Стара Загора сумата от
628,66лв. (шестстотин двадесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки) -
направени разноски за допълнителна тройна съдебно автотехническа
експертиза, в хода на досъдебното производство.
Причини за извършване на престъплението – неспазване на правилата за
движение по ЗДвП от страна на подсъдимия Ж.В. и
недооценка на конкретната пътна обстановка.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: