Р
Е Ш Е
Н И Е № 1572
гр. Бургас, 09.10.2017 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета
година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 2975 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба по чл.127,
ал.2, вр. с чл.143, ал.2 и чл.149 от СК, и по чл.127а от СК, на Л.А.Т. *** против Ф.Б.М. от
Р К.
Молителката твърди, че от
фактическото си съжителство с ответника имат родено едно дете – Д.М.Б., на 7
години. Твърди също, че от лятото на 2011г. то живее само с нея, тъй като са се
разделили с бащата. Излага съображения, че двамата родители не могат да
постигнат споразумение, съобразно разпоредбата на чл.127, ал.1 от СК, поради
което моли Съда да постанови решение, с което да й предостави упраж-няването на
родителските права върху детето, да определи режим на лични отношения с бащата,
както и да осъди последния да заплаща издръжка в размер на 400 лв. месечно,
начиная от 27.04.2016г., с изключение на месеците декември 2016г., януари,
февруари и март 2017г. Иска и даване на заместващо съгласие за издаване на паспорт за
задгранич-но пътуване на детето, както и да
може то да
напуска пределите на Р България – за пъ-тувания до страни от
Европейския съюз и Англия, по време на ученическите
ваканции – пролетна, лятна и коледна, без да се нарушава определеният режим на
лични отноше-ния с бащата – за срок до навършване на пълнолетие.
Ответникът, чрез назначения
му особен представител – адв. К., не възразя-ва по искането на
майката за предоставяне на родителките права върху детето, както и по това за
издаване на международен паспорт на Д., но оспорва претенцията за из-дръжка по
размер, както и тази, по чл.127а от СК – за броя на пътуванията, дестинация-та
и продължителността им във времето, като счита, че същите не могат да бъдат
нео-граничени.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производ-ство писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното:
Страните имат родено едно малолетно дете – Д.М.Б., на 7 години.
Те нямат сключен граждански брак.
От лятото на 2011 година са разделени, а ответникът не живее на територията на страната.
Д. живее при Т., която полага необходимите грижи за него, подпомага-на
от родителите си. В първи клас е. Ползва услугите на ресурсен учител и логопед
вед-нъж седмично, за което майката заплаща по 25 лв. на час. Ходи на плуване и
на уроци по рисуване.
Бащата рядко се интересува от детето, основно в
последната година, като контак-тите им са от разстояние. Д. не го познава
лично.
При това положение, както и с оглед становищата на
страните, Съдът намира, че упражняването на родителските права върху детето следва
да се предостави на майката, при която то ще живее.
По отношение режима на лични отношения – с оглед местоживеенето
на М., извън територията
на Р България – в Ш, както и предвид липсата на пряк контакт с детето от 2011г.
до настоящия момент, Съдът счита, че следва да бъде определен по-ограничен такъв,
а именно: бащата да има право да вижда Д. всяка първа събота от месеца – от
10.00 часа до 18. 00 часа, в присъствието на майката.
По делото
безспорно се установи, че детето повече от шест години се гледа и из-държа само от майката, с изключение на месеците декември 2016г., януари, февруари и март 2017г.,
когато бащата е превеждал парични суми по сметка на Т.. Това об-стоятелство е основание за
претендиране заплащането на издръжка и от
другия роди-тел, който не я
осигурява.
Във връзка с нуждите на Д. и
възможностите на родителите, Съдът намира, че месечно за него са необходими поне 300 лева, от които бащата може да предоставя 200 лева, а майката – останалите 100 лева,
както и непосредствените грижи.
Този извод Съдът съобразява преди всичко с възрастта
на детето, като отчита по-требностите му от
дрехи, храна, лекарства,
образование, средства за посрещане
на дру-ги ежедневни разходи, включително и за заплащане на терапия при логопед и за
посе-щения на извънкласни форми на обучение. От друга страна –
бащата е здрав, в трудо-способна възраст, живее и работи в чужбина, и има възможност
да реализира доходи в размер на средната работна заплата
за страната, съответно – да дава тази
издръжка, а майката към настоящия момент е безработна.
Ответникът дължи издръжка и за минало време – една година
преди завеждане на делото, в същия размер, а именно – общо 2 400 лева.
Молителката признава обстоятел-ството, че е получила общо 1 600 лева, за
което е представила и писмени доказателства, поради което бащата следва да бъде
осъден да заплати на детето си сумата 800 лева, съобразно разпоредбата на
чл.149 от СК, ведно със законната лихва. За разликата над нея – до пълния
предявен размер от 3 200 лв., претенцията, като неоснователна, следва да
се отхвърли.
Безспорно се установява по делото, че ответникът не
пребивава на територията на страната, както и че не я посещава, поради което няма
как и не е дал съгласие за издава-не на паспорт за задгранично пътуване на детето, както и такова
– да може то да
напус-ка пределите на Р Б. – за
пътувания до страни от Европейския съюз и А.
Съгласно чл.127а,
ал.1 от СК, въпросите, свързани с пътуване на
дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават
по общо съгласие на родителите. При разногласие между тях спорът се решава от компетентния районен съд – ал.2 на цитираната
разпоредба.
Настоящият съдебен състав намира, че в
интерес на детето е да може да пътува в чужбина, като с оглед поведението на
бащата и отсъствието му от страната, молбата на майката се явява частично
основателна.
Следва да бъде дадено разрешение, заместващо неговото съгласие, на Д. да бъде издаден паспорт за
задгранично пътуване, както и той да
напуска пределите на Ре-публика
България и да пътува до страни от ЕС и Англия, с майката или упълномощено от нея
лице, по време на ученическите ваканции – пролетна, лятна и коледна, без да се
нарушава определеният режим на лични отношения с бащата – за срок от 5 години,
на-чиная от влизане в сила на настоящото решение.
Що се касае до последващия период – до
навършването на пълнолетие от детето, с оглед усложнената и динамична
международна обстановка, молбата следва да се остави без уважение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата 775 лв. – разноски по делото за ДТ, СУ, публикация в ДВ, особен
представител и адвокатско възнагражде-ние, а по сметка на РС Бургас – държавна
такса от 320 лв. – за присъдените размери на издръжките.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права върху малолетното де-те Д.М.Б., ЕГН: **********, на майката – Л.А.Т., с ЕГН: **********,***, при която то
ще живее.
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични отношения на бащата Ф.Б.М., ро-ден на 03.03.1978г., гражданин на Р
Конго, с малолетното
дете Д.М.Б., с ЕГН: **********, както следва: бащата ще има право да вижда Д. всяка първа съ-бота от
месеца – от 10.00 часа до 18.00 часа, в присъствието на майката.
ОСЪЖДА Ф.Б.М., роден на ***г., гражданин
на Р К, да заплаща на малолетното си дете Д.М.Б., с ЕГН: **********, чрез не-говата майка и законен
представител – Л.А.Т., с ЕГН: **********,
издръжка в размер на 200 лв. –
месечно и периодично, считано от 27.04.2017г. до на-стъпване на законна причина
за изменение или прекратяването, ведно
със законната лихва за всяка
просрочена вноска от падежа до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Ф.Б.М., роден на ***г., гражданин
на Р К, да заплати на малолетното си дете Д.М.Б., с ЕГН: **********, чрез не-говата майка и законен
представител – Л.А.Т., с ЕГН: **********,
издръжка за минало време – за периода от 27.04.2016г. до 26.04.2017г., в размер
на 800 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2017г.
до окончателното плащане, ка-то за разликата над нея до пълния предявен размер
от 3 200 лв. ОТХВЪРЛЯ претенция-та, като неоснователна.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата Ф.Б. М, роден на ***г., гражданин на Р К, за издаване на паспорт за
задгранично пътуване на малолетното му дете Д.М.Б., с ЕГН: **********, както и да напуска то пределите на Република България и да пътува до страни от ЕС и Англия, с майката – Л.А.Т., с ЕГН: **********,
или упълномощено от нея лице, по време на ученическите ваканции – пролетна,
лятна и коледна, без да се нару-шава определеният режим на лични отношения с
бащата – за срок от 5 години, начиная от влизане в сила на настоящото решение,
като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата в
останалата й част.
ОСЪЖДА Ф.Б.М., роден на ***г., гражданин
на Р Конго, да заплати на Л.А.Т., ЕГН: **********,
сумата 775 лв. – разноски по делото,
а по сметка на РС Бургас – 320
лв.
държавна такса върху присъдените разме-ри на издръжките.
Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/ Калин Кунчев
Вярно
с оригинала:З.М.