Р Е
Ш Е Н И Е
№15 18.02.2020г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
На двадесети януари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав :
Председател: Дарина Костова
Секретар : Станка Чавдарова
като разгледа докладваното
от съдията търговско дело №89 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „ДАМИАНА
2001“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара
Загора, кв. „Кольо Ганчев“, Завод „Кълвача“, представлявано от Младен Хрнич, чрез пълномощника адвСветослав
Миневски, АК- Стара Загора, с адрес за призоваване:
гр. Стара Загора, ул. „Хаджи Димитър Асенов“ №87, ет. 6, офис 2 против „СИЧЕС И
ЕНД СИ С.А.“-Швейцария, чуждестранно нефизическо лице с място на стопанска
дейност в страната, БУЛСТАТ *********, с адрес за кореспонденция: гр. София
1404, ж.к. Стрелбище, бул. „България“ № 45А, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
Индустриална зона Лукойл Нефтохим Бургас, представлявано от управителите Отавио Джузепе Сапорити и Марко
Олиа, с която се иска да бъде осъден ответника да заплати сумата от
39599,29лв., представляваща общ сбор на задълженията по обективно съединените
искове за неизпълнение на главница по фактури №№ **********/2.2.2015г. - 4172,38лв.; **********/2.3.2015г. - 7018,22лв.;
**********/2.4.2015г. - 5587,96лв.; **********/4.5.2015г. - 5046,10лв.;
**********/ 2.6.2015г. - 5295,27лв.; **********/3.7.2015г. - 4948,37лв.;
**********/3.8.2015г. - 4909,57лв.; **********/3.9.2015г. - 2621,42лв., ведно
със законната лихва от датата на завеждане на иска (14.02.2018г.) до
окончателно изплащане на сумата, както и мораторна
лихва общо в размер на 11159,29лв., изчислена върху главниците по горните
фактури както следва: **********/2.2.2015г. -
1287,72лв. за периода от 03.02.2015г. до датата на завеждане на иска;
**********/2.3.2015г. - 2111,39лв. за периода от 03.03.2015г.
до датата на завеждане на иска;
**********/2.4.2015г. - 1632,94лв. за периода от 03.04.2015г. до датата на
завеждане на иска; **********/4.5.2015г. - 1429,70лв. за периода от 05.05.2015г. до датата на завеждане на иска;
**********/2.6.2015г. - 1457,60лв. за периода от 03.06.2015г. до датата на
завеждане на иска; **********/3.7.2015г. -1319,45лв. за периода от 04.07.2015г.
до датата на завеждане на иска; **********/3.8.2015г. - 1266,74лв. за периода
от 04.08.2015г. до датата на завеждане на иска; **********/3.9.2015г. - 653,75лв.
за периода от 04.09.2015г. до датата на завеждане на иска. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност.
Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.
Макар в исковата молба ищецът да твърди, че са заявени множество
обективно кумулативно съединени искове за главници по фактури, съдът намира, че
предявеният иск за главница е един и подлежи на разглеждане по реда на глава 32
от ГПК. В трайно установената си съдебна практика ВКС приема, че когато
вземанията произтичат от едно правоотношение по договор за доставка или за
изработка, респ. от трайно установени търговски взаимоотношения във връзка с
неговото изпълнение, претенцията за вземания относно цената във връзка с
неговото изпълнение /чиято стойност може да бъде предмет на отделни фактури/
представлява един иск. В случая, видно от представените към исковата молба
месечни форми за потвърждение на текущото задължение, всички са издадени за
една и съща поръчка, и под един и същи номер на работата, предвид което съдът
намира, че процесните фактурите са издадени въз основа на едно и също
правоотношение.
При проверка на редовността на разменените книжа съгласно чл. 374 от ГПК, съдът констатира следното: Исковата молба с приложенията е била връчена
редовно на ответника по реда на Хагската конвенция от 15 ноември 1965 год. на
адреса му на управление в Република Швейцария. В срока по чл.367 от ГПК
ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба, не е посочил съдебен
адресат в Република България и не е упълномощил адвокат. С разпореждане съдът е
указал на ищеца по делото възможността от подаване на допълнителна искова
молба. Не е постъпила такава. На ответника не е предоставена възможност за
депозиране по делото на допълнителен отговор. При това положение съдът намира,
че книжата по делото са разменени редовно.
До настоящия момент не са станали служебно известни на съда други факти
или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода,
че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални
предпоставки за разглеждане на иска. При това положение е допустим.
С оглед на горните констатации по отношение на редовността и
допустимостта на предявения иск, съдът намира, че ще следва да пристъпи към
насрочване на делото в открито съдебно
заседание – на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е в търговски взаимоотношения с
ответника - чуждестранно нефизическо лице с място на стопанска дейност в страната
от началото на 2015г., като е извършвал подизпълнителски
услуги по изграждане на обекти на територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“.
Позовава се на търговски взаимоотношения, като твърди, че било уговорено
възложителят – ответник да издава форма на текущото си задължение, съобразно на
свършената за конкретния период работа, а ищецът да издава фактура, с падеж
на плащане – денят, следващ датата на
фактурата.
Твърди се още, че ответникът остойностил
извършената от ищеца работа както следва: за издаването на фактури:
№**********/2.2.2015г. - 103852,93лв.;
№**********/2.3.2015г. - 168437,51лв.; №**********/2.4.2015г. - 134110,94лв.;
№**********/4.5.2015г. - 121106,62лв.; №**********/2.6.2015г. - 127086,53лв.;
№**********/3.7.2015г. - 118760,74лв.; №**********/3.8.2015г. - 117829,75лв.;
№**********/3.9.2015г. - 62914,06лв., всички с включен ДДС. На ответника били
издадени и съответните фактури „INVOICE” в евровата
равностойност на задължението.
Посочва, се че ответникът извършил следните плащания по банкова сметка ***:
по ф-ра №**********/2.2.2015г.
- 99680,55лв. (в съвместно плащане със стойността по ф-ра
№ 344) на 06.03.2015г.; по ф-ра №
**********/2.3.2015г. - 161419,51 лв. (в съвместно плащане със стойността по ф-ра №352) - на 31.03.2015г.; по ф-ра
№ **********/2.4.2015г. - 128523,34лв. (в съвместно плащане със стойността по ф-ра №366) - на 11.05.2015г.; по ф-ра
№ **********/4.5.2015г. - 116060,52лв. - на 05.06.2015г.; по ф-ра № **********/2.6.2015г. - 121791,26лв. - на
20.07.2015г.; по ф-ра № **********/3.7.2015г. -
113812,37лв. - на 17.08.2015г.; по ф-ра №
**********/3.8.2015г. - 112920,18лв. - на 17.09.2015г.; по ф-ра
№ **********/3.9.2015г. - 60292,64лв. - на 20.10.2015г.
Твърди, че към 24.01.2018г. неизпълнените задължения на ответника били общо
в размер на 39599,29лв. с включен ДДС, равняващи се на 20246,80 евро, сбор от
непогасения остатък по гореизброените фактури, като е посочена и евровата равностойност на остатъка за плащане по всяка
фактура.
Твърди се още, че с писмо от 25.01.2018г. ответникът потвърдил пред
одиторите ищеца задълженията си без дължимите лихви в размер на 39599,29лв.,
равностойни на 20246,80 евро.
Претендира обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата
за всеки един период и по всеки един неиздължен остатък на главницата по
фактура. Заявява, че с писмо от 30.01.2018г. поканил ответника доброволно да
плати дълга си, но тъй като това не било сторено за ищеца се пораждал правен
интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Прилага доказателства.
Претендира разноски.
Бургаският окръжен съд след като прецени че са налице предпоставките за
допустимост на исковата претенция и не са налице пречки за разглеждане на иска,
приема предявените искове за допустими.
Бургаският
окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед
изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени
са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация
чл.288 от ТЗ вр. с чл.266 от ЗЗД вр.с чл.79, ал.1, предл.
първо и чл.86 от ЗЗД от „ДАМИАНА 2001“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление“ гр. Стара Загора, кв. „Кольо Ганчев“, Завод „Кълвача“,
против „СИЧЕС И ЕНД СИ С.А.“-Швейцария, Чуждестранно нефизическо лице с място на
стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ *********, с адрес за кореспонденция: гр.
София 1404, ж.к. Стрелбище, бул. „България“ № 45А, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
Индустриална зона Лукойл Нефтохим Бургас, представлявано от управителите Отавио Джузепе Сапорити и Марко
Олиа, за сумата от 39599,29 лв.,
представляваща сбор от главници по фактури №№ **********/2.2.2015г.
- 4172,38лв.; **********/2.3.2015г. - 7018,22лв.; **********/2.4.2015г. -
5587,96лв.; **********/4.5.2015г. - 5046,10лв.; **********/ 2.6.2015г. -
5295,27лв.; **********/3.7.2015г. - 4948,37лв.; **********/3.8.2015г. -
4909,57лв.; **********/3.9.2015г. - 2621,42лв., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на иска (14.02.2018г.) до окончателно изплащане на сумата,
както и мораторна лихва общо в размер на 11159,29лв.,
изчислена върху главниците по горните фактури както следва: №**********/2.2.2015г. - 1287,72лв. за периода от 03.02.2015г. до датата
на завеждане на иска; №**********/2.3.2015г. - 2111,39лв. за периода от 03.03.2015г. до датата на завеждане на иска; №**********/2.4.2015г. - 1632,94лв. за периода от 03.04.2015г.
до датата на завеждане на иска; №**********/4.5.2015г. - 1429,70лв. за периода
от 05.05.2015г. до датата на завеждане на иска;
№**********/2.6.2015г. - 1457,60лв. за периода от 03.06.2015г. до датата на
завеждане на иска; №**********/3.7.2015г. -1319,45лв. за периода от
04.07.2015г. до датата на завеждане на иска; №**********/3.8.2015г. -
1266,74лв. за периода от 04.08.2015г. до датата на завеждане на иска;
№**********/3.9.2015г. - 653,75лв. за периода от 04.09.2015г. до датата на
завеждане на иска. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С
доклада по делото , съдът е указал на страните, че по делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по
смисъла на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 от ГПК, както и че на основание чл. 146,
ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.
153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тях, като ищецът носи тежестта
да установи при условията на пълно доказване, че е налице облигационна връзка
между страните, нейните съществени елементи, че е изправна страна, както и
следва да докаже дължимостта и размера на претендираните суми, а в тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване, както и да докаже възраженията
си.
На насрочените от съда
открити съдебни заседания, проведени на 21.10.2019 год., 18.11.2019г. и
на 20.01.2020 год. не се е явил представител на ответника, а представителят на
ищеца е заявил, че желае постановяване на неприсъствено решение
От
представените и неоспорени писмени доказателства се установява, че дружество-ищец е било в търговски отношения с ответника по търговски договори с предмет извършване на подизпълнителски услуги по изграждане на обекти на
площадката на „Лукойл Нефтохим Бургас“АД.
Позовава се на търговски взаимоотношения, като твърди, че било уговорено
възложителят – ответник да издава форма на текущото си задължение, съобразно на
свършената за конкретния период работа, а ищецът да издава фактура, с падеж
на плащане – денят, следващ датата на фактурата.
Представят се и не се оспорват писмени доказателства , от които е видно,
че ответникът остойностил извършената от ищеца работа
както следва: за издаването на фактури: №**********/2.2.2015г.
- 103852,93лв.; №**********/2.3.2015г. - 168437,51лв.; №**********/2.4.2015г. -
134110,94лв.; №**********/4.5.2015г. - 121106,62лв.; №**********/2.6.2015г. -
127086,53лв.; №**********/3.7.2015г. - 118760,74лв.; №**********/3.8.2015г. -
117829,75лв.; №**********/3.9.2015г. - 62914,06лв., всички с включен ДДС. На
ответника били издадени и съответните фактури „INVOICE” в евровата
равностойност на задължението.
Признава се от ищеца, че ответникът извършил следните плащания по
банкова сметка ***: по ф-ра №**********/2.2.2015г. - 99680,55лв. (в съвместно плащане със стойността
по ф-ра № 344) на 06.03.2015г.; по ф-ра № **********/2.3.2015г. - 161419,51 лв. (в съвместно
плащане със стойността по ф-ра №352) - на
31.03.2015г.; по ф-ра № **********/2.4.2015г. -
128523,34лв. (в съвместно плащане със стойността по ф-ра
№366) - на 11.05.2015г.; по ф-ра № **********/4.5.2015г.
- 116060,52лв. - на 05.06.2015г.; по ф-ра №
**********/2.6.2015г. - 121791,26лв. - на 20.07.2015г.; по ф-ра
№ **********/3.7.2015г. - 113812,37лв. - на 17.08.2015г.; по ф-ра № **********/3.8.2015г. - 112920,18лв. - на
17.09.2015г.; по ф-ра № **********/3.9.2015г. -
60292,64лв. - на 20.10.2015г.
Видно както от представените писмени доказателства , така и от
заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, към
24.01.2018г. неизпълнените задължения на ответника е общо в размер на
39599,29лв. с включен ДДС, равняващи се на 20246,80 евро, сбор от непогасения
остатък по гореизброените фактури, като е посочена и евровата
равностойност на остатъка за плащане по всяка фактура.
Представено е и не е оспорено писмо от 25.01.2018г., с което ответникът е потвърдил пред одиторите ищеца
задълженията си без дължимите лихви в размер на 39599,29лв .
По отношение на размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва от деня на забавата
за всеки един период и по всеки един неиздължен остатък на главницата по
фактура до датата на подаване на исковата молба, съдът възприема заключението
на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза, което е
установило размер от 11133,18 лв. Съдът
приема за установено, че с писмо от 30.01.2018г. ищецът е поканил ответника
доброволно да плати дълга си, но по делото не са представени доказателства
гореописаните задължения да са погасени.
Въпреки указаната доказателствена тежест, ответникът не е
провел насрещно доказване, нито е направил възражения по твърденията и доводите
на ищеца. Ответното дружество не е подал
писмен отговор, както и допълнителен отговор, не е взело становище по
твърденията и исканията на ищеца, не е направило и свои доказателствени
искания.
Съгласно
чл.266 от ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата работа,
а ответникът преустановил плащанията,
поради което изпаднал в забава. Видно от представените и неоспорени писмени
доказателства – фактури, издадени от
ответника, кореспонденция между страните
и с трети лица, ищецът е изпълнил задълженията си по отношение на услугите и изработката , за които претендира
плащане.
С оглед
на горното съдът намира, че са представени достатъчно доказателства в подкрепа
на иска и следва да постанови неприсъствено решение, с което да бъде осъден
ответника да заплати претендираните суми., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане и
сторените по делото разноски
Съгласно
разпоредбата на чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна
съдът може да постанови неприсъствено решение. Тези последици са редовно
указани на ответника .
С оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца
неоспорени писмени доказателства, описани по-горе, съдът приема, че предявеният
иск е вероятно основателен.
По
изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл.238
ал.1 и чл.239 ал.1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено
решение.
По
направеното искане за присъждане на разноски от страна на ищеца.
Представен
е списък за направени разноски в размер
на 4919,34лв., с приложени доказателства – платежно нареждане за внесена
държавна такса , договор за правна защита и съдействие , съдебни разноски.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд , на основание чл. 239 от ГПК ,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СИЧЕС И ЕНД
СИ С.А.“-Швейцария, Чуждестранно нефизическо лице с място на стопанска дейност
в страната, БУЛСТАТ *********, с адрес за кореспонденция: гр. София 1404, ж.к.
Стрелбище, бул. „България“ № 45А, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Индустриална зона Лукойл
Нефтохим Бургас, представлявано от управителите Отавио
Джузепе Сапорити и Марко Олиа, да заплати на „ДАМИАНА
2001“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление“ гр. Стара
Загора, кв. „Кольо Ганчев“, Завод „Кълвача“,
сумата от 39599,29 лв.,
представляваща сбор от главници по фактури №№ **********/2.2.2015г.
- 4172,38лв.; **********/2.3.2015г. - 7018,22лв.; **********/2.4.2015г. -
5587,96лв.; **********/4.5.2015г. - 5046,10лв.; **********/ 2.6.2015г. -
5295,27лв.; **********/3.7.2015г. - 4948,37лв.; **********/3.8.2015г. -
4909,57лв.; **********/3.9.2015г. - 2621,42лв., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на иска (14.02.2018г.) до окончателно изплащане на сумата,
както и мораторна лихва общо в размер на 11133,18 лв., изчислена върху
главниците по горните фактури както следва: №**********/2.2.2015г.
- 1287,72лв. за периода от 03.02.2015г. до датата на завеждане на иска;
№**********/2.3.2015г. - 2111,39лв. за периода от 03.03.2015г.
до датата на завеждане на иска; №**********/2.4.2015г. - 1632,94лв. за периода
от 03.04.2015г. до датата на завеждане на иска; №**********/4.5.2015г. -
1429,70лв. за периода от 05.05.2015г. до датата на
завеждане на иска; №**********/2.6.2015г. - 1457,60лв. за периода от
03.06.2015г. до датата на завеждане на иска; №**********/3.7.2015г. -1319,45лв.
за периода от 04.07.2015г. до датата на завеждане на иска;
№**********/3.8.2015г. - 1266,74лв. за периода от 04.08.2015г. до датата на
завеждане на иска; №**********/3.9.2015г. - 653,75лв. за периода от 04.09.2015г.
до датата на завеждане на иска, както и законна лихва върху главниците от
датата на подаване на исковата молба – 14.02.2018 год. до датата на
окончателното плащане на главниците, ведно с направените разноски по делото в
размер на 4919,34лв., като отхвърля
искът за заплащане на мораторна лихва за забава над
уважения размер, като неоснователен.
На
основание чл.239, ал.4 от Гражданско процесуалния кодекс РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ: