№_______
гр.
Варна,___________________________2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ състав, в публично заседание на девети ноември,
две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
при секретаря Деница Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Ст.
Стоева адм. дело № 2341 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във вр. с чл. 172 ал.
5 от Закона за движението по пътищата /ЗдвП/.
Образувано е по жалба
от Г.Т.П., ЕГН **********,***, чрез адв. Х.Р. ***, срещу Заповед
за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №
22-0819-001173/02.09.2022 г. по чл. 171 т. 1 буква „б“ от ЗДвП, издадена от полицейски инспектор В.С.И. в сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР Варна, с която му е наложена ПАМ – временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят твърди, че обжалваният административен акт е неправилен, необоснован и издаден при съществени процесуални нарушения, материална незаконосъобразност и необоснованост, поради което моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Претендира направените съдебно-деловодни разноски, като прилага договор за правна защита и съдействие.
В проведеното съдебно заседание на 09.11.2022 г. жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата – полицейски инспектор В.С.И. към сектор Пътна полиция при ОДМВР Варна, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Б.Й., която оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:
На 01.09.2022г. в 12.20 ч. в ---------, на бензиностанция OMV жалбоподателят П., като водач на лек автомобил ****, рег. № **** е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510 с фабричен номер ARNA-0171. Издаден му е талон за медицинско изследване № 121745. Жалбоподателят е отказал да подпише както съставения АУАН, така и да получи талона за медицинското изследване. Отказите са удостоверени с подписа на свидетел – М.Д.М., служител на Трето РПУ Варна.
По делото са представени Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., определяща службите за контрол по ЗДвП на министъра на вътрешните работи и Заповед № 365з-8226/ 30.12.2021 г. за оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР Варна да прилагат ПАМ по ЗДвП, установяващи компетентността на издателя на оспорения акт – полицейски инспектор в сектор Пътна полиция. Представено е от страна на ответника и прието като доказателство по делото Удостоверение № 365000-49551/03.11.2022г. за това, че полицейският инспектор И.е назначена на тази длъжност през 2019г. и я заема до настоящия момент.
Като доказателства по делото са приобщени Докладна записка от мл. Инспектор Ф.Г.в Трето РУ, Сведение от Х.Т.– служител в бензиностанция OMV, Справка за актове, наказателни постановления и фишове на жалбоподателя П.. От посочените доказателства се установява, че проверката на жалбоподателя е предизвикана от поведението му, нарушаващо обществения ред – закупил, но не заплатил кутия цигари от търговския обект на бензиностанцията, опитал се е да напусне обекта като е изхвърлил кутията цигари, а след пристигането на полицейски екип е бил повикан и екип на Пътна полиция, предвид видимо нетрезвото състояние на П..
Същият е отказал да бъде изпробван с техническо средство, както и да направи медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.
При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл. 168 ал. 2 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна област прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От представените в преписката по издаване на оспорвания акт Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и Заповед № 365з-8226/ 30.12.2021 г., се установява по несъмнен и недвусмислен начин, че оспорваната заповед е издадена от оправомощен материално и териториално компетентен орган и не страда от порок по смисъла на чл. 146 т. 1 от АПК, който да е основание за отмяната й като незаконосъобразна.
Оспорваната в това съдебно
производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка е
издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните, изискуеми от
закона реквизити. Същата е и мотивирана, като са посочени правните и
фактическите основания за издаването й. Описани са фактите и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП.
Възражението в жалбата за това, че оспорената заповед не съдържа мотиви съдът
счита за неоснователно. За да се наложи ПАМ е достатъчно да има съставен АУАН. Следователно,
не е налице основание за отмяна на обжалвания административен акт като
незаконосъобразен поради това, че същият не е издаден при спазване на
изискванията за форма на акта, съобразно чл.
146 т. 2 от АПК.
При спазване на чл. 170 ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, от които черпи права като обори констатациите относно отказа да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол и отказа да получи, съответно да извърши медицинско изследване по издадения талон за медицинско изследване № 121745/01.09.2022г. Със съставения АУАН е установено, че водачът /жалбоподател по делото/ е извършил нарушение на чл. 174 ал. 3 предл. първо от ЗДвП. Съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП съставеният АУАН има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от жалбоподателя, за който е доказателствената тежест.
Настоящият съдебен състав намира за доказана фактическата обстановка, установена с АУАН серия GA акт № 703666/01.09.2022г. Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната административна мярка. Отказът да бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство от страна на водач на МПС, както и отказът да бъде направено медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта е нарушение, за което освен предвидените в закона санкции, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В заключение съдът намира, че при издаване на обжалвания административен акт са спазени разпоредбите и на процесуалния, и на материалния закон. Предвид така изложеното, заповедта за налагане на принудителна административна мярка е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора,
основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на разноски, което е направено своевременно. В полза на ответника,
на основание чл. 143 ал. 3 от АПК, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.
Съдът,
на основание чл. 172 ал. 2 от АПК
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Т.П. срещу Заповед
за прилагане на ПАМ № 22-0819-001173/02.09.2022 г., издадена
от полицейски инспектор В.С.И. в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Варна.
ОСЪЖДА Г.Т.П., ЕГН ********** *** юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: