Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1262 от 06.08.2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на девети юни
две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана
Ганева
при секретаря Й. Б. и при
участието на прокурор Христо Колев като
разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 855 по описа за 2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е
по искова молба от „Леспром“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Айтос, ул.“Д.Захариев“ №27, представлявано от управителя И.Щ., против Държавно горско
стопанство Айтос-Териториално поделение на Югоизточно държавно предприятие, с която
са предявени обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в общ размер на 147 903,96 лв., от които главница
в размер на 113 552,05 лв., без ДДС, мораторна лихва
върху главницата в размер на 34 351,91 лв., без ДДС, считано от
15.04.2016г. –датата на влизане в сила на Решение №4520/15.04.2016 г.
на ВАС, с което е отменена Заповед №РД -050770/29.12.2014г., издадена от
директора на ДГС Айтос, до датата на подаване на исковата молба -15.04.2019г, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Посочените по –горе суми се претендират с оглед
отменената по съдебен ред на Заповед
№РД-050770/29.12.2014г. на директора на ДГС Айтос, с която дружеството е
класирано на второ място.
В съдебно заседание, „Леспром“ ЕООД, се
представлява от адв. А., САК, която поддържа
исковата молба и ангажира
допълнителни доказателства. Претендира за присъждане на разноски. Представя писмена защита.
Ответникът по иска
– Държавно горско стопанство Айтос-Териториално поделение на Югоизточно
държавно предприятие, чрез процесуалния си представител–адв. П.,
СлАК, оспорва
исковете по
основание и размер, като претендира за отхвърлянето им. Излага
аргументи и за недопустимост на исковите
претенции, тъй като са предевянени срещу
ненадлежна ответна страна. Ангажира
писмени бележки.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за неоснователност на предявените
претенци.
С Определение №149/24.01.2020г., постановено по настоящото дело, съдът е
отменил протоколно определение от 13.11.2019г., с което е даден ход на делото
по същество и е върнал исковата молба. В мотивите съдът е изложил съображения,
че съгласно разпоредбата на чл.205 от АПК,
искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представляно
от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
В чл.163 от Закона за горите, обн. в
Държавен вестник бр.19 от 08.03.2011г., в сила от 09.04.2011г., е регламентирано,
че за управление на горските територии – държавна собственост, които не са
предоставени на ведомства или юридически лица се създават държавни предприятия,
съгласно приложение №1. Според ал.2 на чл.163 от ЗГ, те са държавни предприятия
– юридически лица по чл.62 ал.3 от Търговския закон, които не са търговски
дружества, като съгласно чл.164, ал.1 от същия закон държавните предприятия по чл. 163 имат двустепенна структура: 1. централно управление; 2. териториални поделения
- държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства.
При тази нормативна уредба на Закона за горите, държавното горско
стопанство, което се представлява от директора, издал незаконосъобразния
административен акт, от който се претендират вреди, няма как да бъде надлежен
ответник по предявения иск, тъй като не е юридическо лице. Юридическото лице в
случая е Югоизточно държавно
предприятие, към което обаче искът не е бил насочен. Процесуалната легитимация на ответника,
следва от посочването му от ищеца /чл.127, ал.1 т.2 от ГПК/ като страна по
материалното правоотношение, част от чието съдържание е заявеното от него
спорно право, като надлежната процесуална легитимация е абсолютно положителна
процесуална предпоставка за съществуването правото на иск. Настоящият съдебен състав се е позовал и
практиката на Върховен административен съд, обективирана в определение №
73/14.11.2017г. по адм.д.№67/2017г. на петчленен състав, определение №
1866/19.12.2016г. по адм.д.№1860/2016г. на VІІІ отделение, съгласно която
юридическото лице е държавното предприятие, чието териториално поделение е ДГС,
което се представлява от директора. Към датата 13.11.2019г., когато настоящата
съдебна инстанция е постановила приключване събирането на доказателствата, за
съда не е съществувало задължението да указва на ищеца срещу кого да насочи
иска, като процесуалната легитимация на ответника, следва от посочването му от
ищеца.
С Определение №564/10.04.2020г. (л.204-205) съдът е осъдил „Леспром“ ЕООД
да заплати на Държавно горско стопнаство –Айтос, Териториално поделение на
„Югоизточно държавно предприятие“ адвокатско възнаграждение за един адвокат в
размер на 4009,04 лева.
С Определение №9882/20.07.2020г., постановено по адм.дело № 7003/2020г.,
ВАС е отменил Определение № №149/24.01.2020г., постановено по настоящото дело,
и е върнал делото на настоящият съдебен състав за продължаване на
съдопроизводствените действия. Със същото определение ВАС е отменил и Определение №564/10.04.2020г. (л.204-205), с
което съдът е осъдил „Леспром“ ЕООД да заплати на Държавно горско стопнаство
–Айтос, Териториално поделение на „Югоизточно държавно предприятие“ адвокатско
възнаграждение за един адвокат в размер на
4009, 04 лева.
В изпълнение указанията на ВАС, с Определение №1372/23.07.2020г. (л.211-212)
съдът е оставил исковата молба без
движение. На „Леспром“ ЕООД е указано в 7-дневен срок от уведомяването да
посочи ответник в съответствие с изискванията на чл.205, ал.1 от ГПК.
В изпълнение указанията на съда, по делото е постъпила молба от ищеца с
вх.№6699/06.08.2020г. (л.215-216), в която като ответник е посочено „Югоизточно
държавно предприятие“ ДП, с ЕИК201617651. В молбата е направени и искане за
отвод на настоящия съдебен състав.
Препис от молбата е връчена на адв.П. с възможност за становище . По делото
е постъпило становище, в което са изложени доводи, че не са налице основанията
за отвод, като се претенират и разноски.
С Определение №1832/21.09.2020г.(л.226-227) съдът е оставил без уважение
искането за отвод и за разноски, позовавайки се на Определение
№9882/20.07.2020г. на ВАС, в което е посочено, че по въпроса за разноските в
производството по обезщетение първоинстанционният съд ще се произнесе с кройния
съдебен акт. Със същото определение съдът е заличил първоначално посочения
ответник - Държавно горско стопанство
Айтос-Териториално
поделение на Югоизточно държавно предприятие и е
конституирал като ответник „Югоизточно
държавно предприятие“ ДП, с ЕИК201617654, със седалище и адрес на управление:
гр.Сливен, ул.“Орешак“ №15А. Със същото определение делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, като съдът е разпределил
доказателственататежест.
В съдебно
заседания ищецът поддържа исковата молба. Ангажира гласни и писмени
доказателства, както и съдебно–счетоводна експертиза. В последното съдебно
заседание, проведено на 09.06.2021г., ищецът –чрез адв.А. направи изменение на
иска. Тъй като съгласно разпоредбата на чл.214, ал.1 от ГПК до приключавен на
съдебното дирене пред първата инснация ищецът може да измени размера на иска,
настоящият съдебен състав прие направеното изменение на иска в частта относно
главницата като същия да се счита за сумата от 110 760,88 лв., без ДДС, а
не както е предявен първоначално за сумата от 113 552, 05 лв. Съдът прие и
направеното изменени на иска в частта относно моратоната лихва, като същия да
се счита за сумата от 33 723 лв., без ДДС, а не както първоначално е
предявен за сумата от 34 351,91 лв. Пледира исковата молба да бъде
уважена, ведно с последиците по закон.
Представя писмени бележки.
Ответникът по
иска – Югоизточно държавно предприятие“ ДП, с ЕИК201617651, чрез процесуалния си представител –адв.П., оспорва исковете по основание и размер, като претендира исковата молба да
бъде отхвърлена. Посочва, че не са налице предпоставките
по ЗОДОВ, за да бъде уважена исковата претенция, тъй като не е налице причинна
връзка между отменения акт и твърдяните пропуснати ползи, като счита, че
пропуснатите ползи са хипотетични. Претендира за присъждане на направените по
делото разноски. Представя писмени бележки.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Бургас в последното по делото съдебно заседание
изразява
становище за неоснователност и доказаност на исковите претенции, тъй като
не са налице основанията на ЗОДОВ за ангажиране на отговорност
на ответника.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че със заповед № РД-05730/02.12.2014 г. на директора
на ДГС Айтос, ТП е открит конкурс по реда на НУРВИДГТДОСПДНГ с предмет ползване
на дървесина и изпълнение на дейности в горски територии, попадащи в
териториалния обхват на ДГС Айтос. Конкурсът е проведен на 18.12.2014г.
Офертите на кандидатите са разгледани, оценени и класирани от комисията по
чл.60 от Наредбата, съобразно критерия „икономически най-изгодна оферта”. На
първо място е класирана офертата на кандидат №2, а именно „Деркос” ЕООД с 93.60
точки, а на второ място офертата на „Леспром” ЕООД с 85.002 точки.
С последваща заповед №
РД-05-0770/29.12.2014г. на директора на ДГС Айтос е обявено класираното на
кандидатите. На първо място е класирана офертата на кандидат №2 – „Деркос” ЕООД
и на второ място офертата на „Леспром” ЕООД. Заповед №РД-05-0770/29.12.2014г.
на директора на ДГС Айтос, ТП е оспорена пред Административен съд - Бургас. Във
връзка с оспорването е образувано адм.д.№260/2015г. (приложено по настоящото
дело), като с решение №1150/29.06.2015г., състав на Административен съд - Бургас
е отменил обжалваната заповед. Решението на Административен съд - Бургас е
оставено в сила с решение № 4520/15.04.2016г., постановено по
адм.д.№12860/2015г. по описа на ВАС.
Ищецът твърди, че офертата му е отговаряла на законовите изисквания и на тези,
посочени в заповедта за откриване на конкурска, като е предложил най-високата
цена за продаването на стояща дървесина, като е претърпял имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи, като е пропуснал на реализира печалба, която би
получил, ако бе класиран на първо място. Счита, че пропуснатата полза е пряка и
непосредствена последица от отменената по съдебен ред Заповед
№РД-05-0770/29.12.2014г. на директора на ДГС Айтос.
С оглед изясняване на спора от фактическа и правна страна по делото са
ангажирани писмени и гласни доказателства, като с оглед доказване на исковата
си претенция ищцовото дружество ангажира и съдебно-счетоводна експертиза.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че предявените искове за недоказани по основание и размер
по следните мотиви:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Според алинея втора на същата правна норма исковете по ал. 1 се разглеждат
по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1
- искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и
чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите.
Разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК предвижда, че незаконосъобраността на
действието или бездействието се установява от
съда, пред който е преявен искът за обезщетение.
При така посочената нормативна база, за да удовлетвори искането на ищцовото
дружество за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди-пропуснати ползи,
съдът следва да
установи кумулативното наличие на три елемента: незаконосъобразен акт на
административния орган, наличие на вреди и съществуваща причинна връзка между незаконосъобразния
акт и настъпилите вреди в патримониума на ищеца. Липсата на който и да е от
трите емемента е основание за отхвърляне
на исковите претенции, тъй като посочените по –горе елементи следва да са
налице кумулативно.
Относно наличието на незаконосъобразена
акт.
Първият елемент от фактическия състав на чл. 203, ал. 1 от АПК включва
вредите да се причинени от незаконосъобразен акт. По отношение на твърдението за
наличието на незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, включително
нищожен или оттеглен (съгласно чл. 204, ал. 3 от АПК),
съдът приема следното:
Ищецът твърди,
че имуществени вреди под формата на пропуснати ползи са му причинени в резултат на
Заповед №РД -050770/29.12.2014г., издадена от директора на ДГС Айтос. Заповедта
е обжалвана по съдебен ред. Във връзка с оспорването е образувано
адм.д.№260/2015г., като с решение №1150/29.06.2015г., състав на Административен
съд - Бургас е отменил обжалваната заповед. Решението на Административен съд - Бургас
е оставено в сила с решение № 4520/15.04.2016г., постановено по
адм.д.№12860/2015г. по описа на ВАС. Следователно е налице първия елемент от
фактическия състав на чл.203, ал.1 от АПК, налице е административен акт,
отменен като незаконосъобразен.
Относно наличието на причинно - следствена връзка, съдът съобрази следното:
Обезщетението
за имуществени вреди се определя при наличие на причинна връзка с
незаконосъобразни актове на административни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. Пропуснатата полза също подлежи на
обезщетяване при това условие, като приход за имуществото на пострадалия, който
не се е осъществил заради издадения незаконосъобразен акт. Приходът обаче не трябва да е случайна, а
закономерна последица от установените по делото обстоятелства (решение №
73/2017 г. по гр. д. № гр. д. № 3728 по описа на ВКС ІІІ г. о. за 2016 г. и Решение № 54/13.06.2017 по дело № 2755/2016 на ВКС,
ГК, III г. о.), да е обективно, а не само субективно очакван резултат като
увеличение на имуществото и получаването му при нормални обстоятелства да е
било осуетено от незаконните действия на органите и лицата по чл. 1 от ЗОДОВ. Това означава осъществяването на прихода,
респективно реализирането на облагата, да е реално и сигурно, като
свързано с конкретните обстоятелства. Пропуснатата полза е елемент от
фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на
изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не
се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Пропуснатата полза обаче представлява реална, а не хипотетична вреда, като наличието й винаги
трябва да се базира на доказана възможност за сигурно увеличаване на
имуществото, а не да почива на общо логическо допускане за закономерно
настъпване на увеличаването. Само ако бъде доказано, че имуществото на ищеца е
могло да бъде увеличено, но тази възможност е пропусната единствено по причина
на въздействие от незаконосъобразния акт, само тогава претенцията за
обезщетение за пропуснатите ползи може да се приеме за
основателна.
В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение №
3 от 12.12.2012 година по тълкувателно дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
установяването на пропусната полза се основава на предположение за състоянието,
в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил
точно задължението си и тъй като пропусната полза представлява реална, а не
хипотетична вреда, то това предположение трябва да има качеството на реалност и
сигурност, които се разкриват само в доказаната възможност за увеличаване
имуществото и не може да почива на логическо предположение за закономерното настъпване
на евентуално увеличение.
В случая ищецът, противно на така даденото
тълкуване, основава претенцията си за пропуснати ползи именно на базата на
закономерности и житейски очаквания, без оглед на конкретните факти от значение
за казуса. Настоящият съдебен състав счита, че ако и да е налице първата законова
предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменен по съответния ред
административен акт, то не са налице другите елементи от фактическия състав -
причинени вреди в пряка причинна връзка от отменения акт.
Както съдът
вече посочи, Заповед №РД-050770/29.12.2014г., издадена от
директора на ДГС Айтос, е обжалвана по съдебен ред. Във връзка с оспорването е
образувано адм.д.№260/2015г., като с решение №1150/29.06.2015г., състав на
Административен съд - Бургас е отменил обжалваната заповед. Решението на
Административен съд - Бургас е оставено в сила с решение № 4520/15.04.2016г.,
постановено по адм.д.№12860/2015г. по описа на ВАС. Влезлите в сила съдебни
решения са задължителни за съда и страните. В посочено по-горе съдебно решение
ВАС изрично е посочил „видно от посочените в заповедта критерии за оценка, формулата
за оценка на предложенията на допуснатите кандидати е обща и оценяване на
подадените предложения не може да бъде извършено само за обявените със заповедта
дейности за покупко – продажба на стояща дървесина на корен. Поради това
първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че не е възможно
участник да бъде определен за изпълнител само за посочената дейност,
независимо, че е налице законово основание за осъществяването й чрез конкурс -
чл. 49, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Откриването на конкурса по реда на
НУРВИДГТДОСПДНГП за дейност, за която не е предвидена възможност за възлагане
по реда на Наредбата, води до незаконосъобразност и на обжалвания в
първоинстанционното производство административен акт - заповед № РД 05–770 от
29.12.2014 г., с която е обявено класирането на кандидатите и е определен за
изпълнител класирания на първо място кандидат“. Заповед №РД-050770/29.12.2014г.,
издадена от директора на ДГС Айтос, е отменена, тъй като е издадена в
противоречие с материалния закон. В този смисъл ищцовото дружество не би могло
да очаква, че ще реализира печалба, тъй като преписката не е върната на органа,
а и съгласно мотивите на ВАС „не е възможно участник да бъде определен за изпълнител само
за посочената дейност, независимо, че е налице законово основание за
осъществяването й чрез конкурс - чл. 49, ал. 1, т. 3 от Наредбата.“ По
изложените съображения, съдът намира, че причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия
вредоносен резултат няма. Настоящият състав намира, че липсват надлежни доказателства, от които да се
направи заключението, че дружеството действително е претърпяло определени имуществени
вреди под формата на пропуснати ползи,
които да са в пряка причинна връзка с отменената заповед.
Относно гласните доказателства, ангажирани от страна на ищовото дружество,
съдът съобрази следното:
Показанията на
свидетелите, разпитани в съдебно заседание, не са годно доказателство за установяване на
пропусната полза, за нейния размер и за закономерното реализиране на печалбата, поради
което и съдът не ги кредитира.
Относно заключението на вещото лице, съдът съобрази следното:
Видно от заключението на вещото лице, същото е работило по документи, които са му били
предоставени от ищеца. Тези документи не са представени по делото от страната,
ответникът не е имал възможност да се запознае с тях и да изрази становище. В
същото време вещото
лице е длъжно да основе заключението си само на събрания по делото
доказателствен материал Вещото лице е
приело средна
стойност на разходите за добив на дървесина, без да отчете вида и спецификата
на разходите, които ищецът би направил за добив на дървесината в т.ч.
видът/асортимента на добитата дървесина, конкретния релеф на Обект № 1501 от
териториалния обхват на ДГС Айтос, в който следва да се добие дървесината. Съдът не
цени заключението на вещото лице и в частта относно отговор на въпрос №1
„офертата на Леспром“ ЕООД гр.Айтос е по-изгодна от тази на другия участник , с
оглед предложената по-висока офертна цена за покупко-продажба на стояща
дървесина на корен за обект №1501. Този извод на вещото лице е в противоречие с
чл.7 от
Заповед № РД 05-730 от 02.12.2014 год. за насрочване на конкурса, където възложителят е определил
критерий за оценка на предложенията икономически най-изгодната оферта съгласно
чл.53, ал.3, т.2 от Наредбата. Оценката на предложенията е комплексна и
представлява общата калкулирана цена, предложена от кандидата. Оценката се осъществява
по формула с две величини, два показателя. Оценка само на единия от зададените
показатели вече не е комплексна. Оценката, извършена по
този начин, не
би била съобразена с изискванията на конкурсната документация и първоначално
зададения от възложителя- критерий за оценка- критерия икономически най-изгодна
оферта. В този смисъл офертата на щцовото дружество не би могла да бъде
класирана на първо място, тъй като не може да бъде оценявана
само по един от поставените показатели, а именно продажна цена.
Освен това по делото не бяха представени годни доказателства, че сочените пропуснати ползи
се дължат единствено и само на отмяна на Заповедта №
РД-05-0770 от 29.12.2014год. на Директора на ДГС Айтос. Това твърдение остана недоказано и голословно. Евентуалната печалба,
която претендира ищецът, е бъдещо несигурно събитие, което не може да бъде в
пряка причинно-следствена връзка от незаконосъобразността на проведената
процедура, тъй като зависи и от много други фактори, поради което съдът намира твръденията на
ищцовото дружество за пропуснати ползи за неоснователни и недоказани. Пропуснатата
полза по чл.82 ЗЗД, във вр. с &1 от ЗОДОВ представлява реално обозрима, а
не хипотетична вреда, като предположението за нея, винаги трябва да се изгражда
на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и да е очертана в
нейните параметри, което в случая не е налице. Същата
не може да почива на несигурна вероятност и общо допускане за настъпване на
увеличаването. В този смисъл е и практиката на ВАС –Решение
№84/05.01.2021г., постановено по адм.дело № 2342/2020г. по описа на ВАС,
Решение №10818/06.08.2020г. по адм.дело №7616/2019г. по описа на ВАС.
С оглед на
горното и поради липсата на причинна връзка, е безпредметно
изследване наличието и размера на вредите, поради липса на елемент от
фактически състав на отговорността. Липсата на елемент от фактическия
състав на отговорността обосновава неоснователността на предявените искове за
причинени имуществени вреди, като освен всичко исковете са
недоказани по основание и размер. Ищецът не доказа, че твърдяните вреди са в
резултат и са причинени именно от незаконосъобразен акт, а именно Заповед № РД -050770/29.12.2014г., издадена от директора на
ДГС Айтос.
Неоснователността
на главните искове влече след себе си и неоснователност на акцесорните за
заплащане на претендирата лихва за забава в размер на мораторната и законната лихва.
Мотивиран от
всичко изложено, съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени, като неоснователени и недоказани.
Всяка една от страните е направила искане за присъждане на сторените по
делото разноски, като ответника претендира и разноските за адвокат, които са
направени и от първоначално конституирания , а впоследствие и заличен ответник.
В настоящото производство първоначално конституирания ответникът е ангажирал доказателства за
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 7 200 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението
на ищеца относно прекомерността на заплатеното от ответника възнаграждение за
един адвокат. Съдът намира, че безспорно
по делото се доказа, че възнаграждението в полза на Адвокатско дружество
"Шидеров и партньори" гр. Сливен е действително заплатено от
ответника ДГС-Айтос, ТП ЮИДП, но същото е прекомерно по размер предвид
действителната фактическа и правна сложност на делото. Като съобрази
своевременното направено от ищеца
възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК и приложи нормата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1, съдът
счита, че в полза на ДГС-Айтос, ТП ЮИДП следва да се присъди възнаграждение за
един адвокат в размер на 4 009,04 лева.
Относно искането на адв.П.
за присъждане и на адвокатско възнаграждене в размер на 6000 лв. , с включен
ДДС ( договор за правна защита и съдействие на л.249 от делото, списък за
разноските на л.361 и преводно нарежден –л.362), за новоконституирания
ответник, съдът съобрази следното:
Съдът намира, че безспорно по делото се доказа, че възнаграждението в
полза на Адвокатско дружество "Шидеров и партньори" гр. Сливен е
действително заплатено от ответника, но същото е прекомерно по размер предвид
действителната фактическа и правна сложност на делото. Като съобрази
своевременното направено от ищеца възражение
на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК и приложи нормата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1, съдът
счита, че в полза на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, с ЕИК201617651 следва да се
присъди възнаграждение за един адвокат в размер на 4 009,04 лева.
Мотивиран от изложеното, Адмиинстративен съд
–Бургас, дванадесети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Леспром“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Айтос, ул.“Д.Захариев“ №27, представлявано от управителя И.Щ., против „Югоизточно
държавно предприятие“ ДП, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Сливен, ул.“Орешак“ №15А за осъждане на държавното предприятие да заплати на „Леспром“ ЕООД обезщетение за
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в общ размер на 144 483,88лв. (съобразно направеното изменение на иска), от които главница в размер на 110 760,88лв.,
без ДДС
(съобразно направеното изменеие на иска), мораторна лихва върху главницата в размер на 33 723 лв. (съобразно направеното изменение на иска), без ДДС, считано от 15.04.2016г. –датата
на влизане в сила на Решение №4520/15.04.2016
г. на ВАС, с
което е отменена Заповед №РД -050770/29.12.2014г., издадена от директора на ДГС
Айтос, до датата на подаване
на исковата молба -15.04.2019г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане
ОСЪЖДА
"Леспром" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Айтос, ул. "Д.Зехирев" № 27,
представлявано от И. Щ.и съдебен адрес *** -
адв. А., да заплати на Държавно горско стопанство -
Айтос, Териториално поделение на "Югоизточно държавно предприятие",
със седалище и адрес на управление гр. Айтос, ул. "Хаджи Димитър" №
9, ЕИК 2016176540134 адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 4
009,04 лева (четири хиляди и девет лева и четири стотинки).
ОСЪЖДА
"Леспром" ЕООД,
ЕИК *********; със седалище и адрес на управление гр. Айтос, ул.
"Д.Зехирев" № 27, представлявано от И. Щ.и съдебен адрес *** - адв. А., да заплати на Югоизточно държавно предприятие“ ДП, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.“Орешак“ №15А адвокатско възнаграждение за един адвокат в
размер на 4 009,04 лева (четири хиляди и девет лева и четири стотинки).
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: