РЕШЕНИЕ
гр. София, 05.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на дванадесети април две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 12819 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 396707 от 29.04.2018 г., постановено
по гр. дело № 6754/2017 г. по описа на СРС, ГО,87 състав, частично са уважени предявените
от „Т.С.” ЕАД срещу Ц.З.Б. и З.Б.Б. пасивно субективно при условията на
разделност и обективно кумулативно съединените положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че Ц.З.Б.
дължи на „Т.С.” ЕАД, сумата от 3 198,97 лв. - главница, представляваща
стойност на доставена в периода от м. 10.2013 г. до м.4.2016 г. топлинна
енергия в имот с абонатен № 241939, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, с
включена в тази сума такса за дялово разпределение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 08.11.2016
г. до изплащане на вземането, както и сумата
351,87 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на
главния дълг за периода от 30.11.2013 г. до 21.10.2016 г., както и че З.Б.Б., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, сумата от 3 198,97 лв. -
главница, представляваща стойност на доставена в периода от м. 10.2013
г. до м.4.2016 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 241939, находящ се в гр.
София, ж.к. „*********, с включена в тази сума такса за дялово разпределение,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2016 г. до изплащане на вземането,
както и сумата 351,87 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 30.11.2013
г. до 21.10.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 63499/2016 г. по описа
на СРС, 87 състав. Със същото решение всеки един от ответниците е осъден
поотделно да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 310,14 лв., представляваща разноски в заповедното
производство, както и сумата от 381,03
лв., представляваща разноски в исковото производство, а ищцовото
дружество е осъдено да заплати на ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 1,77 лв., представляваща
сторените от последните съдебно - деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Решението, с което
пасивно субективно при условията на разделност и обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са били
отхвърлени за разликата над уважените размери до пълните предявени размери не е
обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Срещу
така постановеното решение, с което пасивно субективно при условията на разделност и
обективно кумулативно съединените положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД са били са били частично уважени е постъпила въззивна жалба от ответниците,
с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални
нарушения и необоснованост. Изтъкват, че необосновано първоинстанционният съд е
приел, че между страните съществува валиден договор за доставка на топлинна
енергия, тъй като по делото не били представени доказателства в тази насока,
макар и в изготвения доклад съдът да е указал, че доказателствената тежест за
установяване на този факт е на ищеца. При евентуалност на възраженията
поддържат, че не било установено количеството топлинна енергия, както и достоверността
на показанията на топломерите, съответно за тяхната техническа годност. Не били
представени документи за главен отчет с подпис на ползвателя, а посочените
данни от счетоводството на ищеца били с частен характер. Молят съда да отмени
решението в обжалваната част и отхвърли предявените установителни искове, както
и да присъди направените по делото разноски.
Въззиваемите - „Т.С.” ЕАД и „Т.с.“ ЕООД - третото лице помагач на ищеца –не са подали
в законоустановения двуседмичен срок отговор на въззивната жалба. С молба от
11.04.2019 г. пълномощникът на „Т.С.” ЕАД е взел становище за неоснователност на
жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:
В конкретния случай ищецът твърди, че ответниците
са потребители на топлинна енергия като съсобственици на процесния недвижим
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители
на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по
силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/след 17.07.2012 г./ "битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач (страна) по
сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик/ци или лицето/та, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно те са задължени да заплащат продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. те са
встъпили в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
С оглед събраните по делото писмени
доказателства необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че от
доказателствата по делото се установява правнорелевантното обстоятелство, че
именно ответниците Ц.З.Б. и З.Б.Б. са
собственици, до който ищецът твърди че е доставил топлинна енергия през процесния
период, т.е. че са пасивно материално легитимиран да отговарят по иска. В тази
връзка следва да се отбележи, че ответниците, своевременно - с отговора на
исковата молба, са оспорили твърдението на ищеца, че са съсобственици при равни квоти на
топлоснабдения имот, респективно че имат качеството на потребител. Ето защо първоинстанционният
съд, зачитайки възраженията на ответниците в отговора на исковата молба и разпределяйки
правилно доказателствената тежест с доклада по делото, е дал указания на ищеца,
че е в негова тежест да установи този факт. Противно обаче на указанията в
доклада по делото и без да е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
в отношенията между страните този факт и при допуснато съществено процесуално
нарушение - арг. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, необосновано СРС е приел, че през
процесния период ответниците са съсобственици с по ½ ид.ч. на процесния
недвижим имот, респективно че са пасивно
материално легитимирани да отговарят по иска. Наличието на изрично възражение в отговора на
исковата молба води до извод до извод, че това обстоятелства подлежи на пълно и
главно доказване от ищеца в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
В конкретния случай за принадлежността на правото на собственост на ответниците
върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********,
е представена единствено молба за вписване на законна ипотека от 09.06.1991 г. върху процесния имот
за задължение на ответниците от банка ДСК, но с оглед разпоредбата на чл. 485,
ал. 2, изр. 2 ГПК /отм./ нотариусът няма задължение по чл. 482, ал. 1 ГПК
/отм./ да провери собствеността върху имота, поради което въз основа на тази
молба не могат да се правят еднозначни изводи, че лицата учредили законна ипотека
са собственици на имота. Ето защо и при прилагане последиците на доказателствената
тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК настоящият състав на съда намира за незаконосъобразен изводът на първоинстанционният
съд, че ответниците са пасивно материално легитимирани да отговарят по
предявените искове. С оглед изложеното предявените главни искове са недоказани
по основание и следва да бъдат отхвърлени, като с оглед изхода на делото по главните
искове неоснователни са и предявените акцесорни искове. При това положение обсъждането
на останалите наведени в жалбата оплаквания е безпредметно.
По изложените съображения обжалваното
решение следва да бъде отменено в обжалваните части, а предявените срещу Ц.З.Б.
и З.Б.Б. пасивно субективно при условията на разделност и обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД главни и
акцесорни искове следва да бъде отменено, както и в частта, с която в полза на
ищеца са присъдени разноски за първоинстанционното производство и за
заповедното производство.
Тъй като жалбоподателите не са направили
искане за присъждане на разноски такива не следва да им бъдат присъждани.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 396707
от 29.04.2018 г., постановено по гр. дело № 6754/2017
г. по описа на СРС, ГО, 87 състав, в
обжалваната част, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК
********* срещу Ц.З.Б., ЕГН ********** и З.Б.Б.,
ЕГН **********, пасивно субективно при условията на разделност и обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че Ц.З.Б. дължи на „Т.С.” ЕАД, сумата от 3 198,97 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена в периода от м. 10.2013 г. до м.4.2016 г.
топлинна енергия в имот с абонатен № 241939, находящ се в гр. София, ж.к. „*********,
с включена в тази сума такса за дялово разпределение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 08.11.2016 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 351,87 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на
главния дълг за периода от 30.11.2013 г. до 21.10.2016 г., както и за
признаване за установено, че З.Б.Б., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД,
сумата от 3 198,97 лв. - главница, представляваща стойност на доставена в периода
от м. 10.2013 г. до м.4.2016 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 241939,
находящ се в гр. София, ж.к. „*********, с включена в тази сума такса за дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.11.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата 351,87 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 30.11.2013
г. до 21.10.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 63499/2016 г. по описа на СРС, 87
състав, както и в частта, с която Ц.З.Б., ЕГН ********** и З.Б.Б., ЕГН **********
са осъдени поотделно да заплатят на „Т.С.” ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 310,14 лв., представляваща разноски в заповедното производство, както
и сумата от 381,03 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО в необжалваната част е влязло в
законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Т.с.“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: