№ 197
гр. Шумен, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц.К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20243630200840 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство
на регионалното развитие и благоустройството, с който на "Д. ТРЕЙТ 2009" ООД, ЕИК
***************** със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, на основание чл.187а
ал.2 т.3, във вр. с ал.3, вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер
на 2500 лв., за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени електронния фиш като незаконосъобразен,
издаден при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, излагайки
доводи за това. Сочи, че в ЕФ не бил посочен основен реквизит – собственикът на ППС,
което водело и до неяснота в какво качество била ангажирана отговорността на дружеството
– на собственик или на ползвател. Счита, че ЕФ бил издаден и в нарушение на чл.52 ал.2 от
ЗАНН, доколкото наказващият орган не се бил произнесъл по преписката преди да прецени
всички обстоятелства, относими към въпроса за вината на санкционираното лице и без да
извърши проверка относно тези обстоятелства. Намира, че ЕФ бил издаден в нарушение на
материалния закон, поради липса на категорични доказателства за осъществено нарушение
по чл.102 ал.2 от ЗДвП. Счита издадения ЕФ за незаконосъобразен и поради
обстоятелството, че се касае за маловажен случай. Излага и твърдения, че предвидената в
чл.179 ал.3б от ЗДвП санкция, която е във фиксиран размер, противоречи на чл.9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, тъй като нарушава принципа
на пропорционалност. Направено е искане за присъждане на направените разноски.
Процесуалният представител на административно – наказващият орган – юриск.
С.С., намира молбата за неоснователна и недоказана. Моли ЕФ да бъде потвърден. Счита, че
ЕФ е издаден при спазване на всички материалноправни и процесуални норми. Излага, че
вмененото нарушение било описано по ясен и недвусмислен начин, поради което не е
нарушено правото на защита. Намира също така за безспорно доказаното осъщественото
нарушение, както и, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на дружеството, посредством издадения ЕФ. Изложените доводи, че предвидената в чл.179
ал.3б от ЗДвП санкция, противоречи на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета, счита за неоснователни. Излага, че директивите като част от
вторичното законодателство на ЕС не се прилагат директно във вътрешното
законодателство, а след транспонирането им в съответните закон. Счита, че доколкото
1
националната система от наказания за неизпълнение на задължения по Закона за пътищата,
позволява освобождаването от административнонаказателна отговорност при заплащане на
компесаторна такса, чийто размер е в пъти по – малък от предвиденото наказание, не е
налице противоречие с чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.189ж ал.5 от ЗДвП, поради което е процесуално
допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 02.06.2023г. в 14.24 часа в Община Шумен с устройство №40181,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1
от ЗП , намиращо се на път I-2 км.112+381 е установено нарушение
№FD3A80AB6DFF4D79E053031F160A904E - движение на ППС – влекач „Скания Р 450“ с
рег. № Н 8048 КВ, с технически допустима максимална маса 20100, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 6, в състав с ремарке, с общ брой оси 5 и обща техническа допустима
максимална маса на състава 44000, по път I-2 км.112+381 /с посока нарастващ километър/,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което ППС изцяло не била заплатена
дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП , тъй като за посоченото ППС нямало
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване.
За нарушението електронната система за събиране на пътни такси създала доклад по
чл.167а ал.3 от ЗДвП, съгласно който нарушението се изразява в това, че ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
След установяване, че влекач „Скания Р 450“ с рег. № Н 8048 КВ е собственост на
"ОББ ИНТЕРЛИЙЗ ЕАД и ползвател "Д. ТРЕЙТ 2009" ООД, ЕИК ***************** за
регистрираното нарушение от Агенция "Пътна инфраструктура" бил издаден процесния
Електронен фиш № **********, посредством който на "Д. ТРЕЙТ 2009" ООД, ЕИК
***************** в качеството му на ползвател, на основание чл.187а ал.2 т.3, във вр. с
ал.3, вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за
нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, както и изготвените с техническото средство веществени
доказателства - снимки. Съгласно чл.189 ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, тъй като
разпоредбата на чл.10 ал.10 от ЗП, посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура"
осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и
функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. Също така
съгласно чл.167а от ЗДвП осъществява контрол въхру заплащането на съответната такса по
чл.10 ал.1 от ЗП чрез електронна система за събиране на пътни такси.
За извършено нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП законодателят е предвидил в
чл.179 ал.3б от ЗДвП имуществена санкция в абсолютен размер от 2500 лева за собственик
/юридическо лице/, съответно ползвател /юридическо лице/, ако има вписан такъв, на ППС
от категорията по чл.10б ал.3 от ЗП /ППС с обща технически допустима максимална маса
над 3,5 тона/, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2
от ЗП /такса за изминато разстояние - тол такса/, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл.10б ал.1 от ЗП, каквато санкция е наложена на
жалбоподателя, в качеството му на ползвател.
Разпоредбата начл.102 ал.2 от ЗДвП задължава собственикът да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
2
заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от ЗП според категорията на ППС.
Задължението се изпълнява от ползвателя, когато в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател.
Съдът намира, че правилно е определен субектът на нарушението. Процесният
автомобил към момента на извършване на нарушението е собственост на "ОББ
ИНТЕРЛИЙЗ ЕАД, но доколкото дружеството – жалбоподател е вписано като ползвател
правилно е била ангажирана отговорността "Д. ТРЕЙТ 2009" ООД, ЕИК ***************
посредством издадения Електронен фиш № **********.
Безспорно в случая е допуснато нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП.Нарушението е
установено по несъмнен начин, тъй като е доказано, че на 02.06.2023г. в 14.24 часа с
устройство №40181, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси по чл.10 ал.1 от ЗП , намиращо се на път I-2 км.112+381 в Община Шумен, е
установено движение на ППС – влекач „Скания Р 450“ с рег. № Н 8048 КВ, с технически
допустима максимална маса 20100, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с
ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 44000.
Пътят е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се дължат такси
почл.10 ал.1 т.2 от ЗП, които зависят от техническите характеристики на пътя или пътния
участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики, и се определя за всеки отделен път или пътен
участък. От приложената по делото справка за собственост /л.13/, се установява, че ППС –
влекач „Скания Р 450“ с рег. № Н 8048 КВ е с обща технически допустима максимална маса
над 3.5т. - 20100, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, поради което на основание
чл.10 ал.1 т.2 от ЗП за движението му по платената пътна мрежа, в конкретният случай по
път I-2 км.112+381 се дължи тол такса в размер на 0. 13 лв/км. Когато горепосоченото ППС
се движи в състав от ППС, с теглено ремарке, общата технически допустима максимална
маса е 44000, т. е. по-голяма от 12 т. в този случай и при налични общо 5 броя оси,
дължимата тол такса ще е в размер на 0. 21 лв/км., съгласно таблицата по чл.25 от Тарифата
за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа,
приета с Постановление № 370 на МС от 2019г.
Съгласно чл.10б ал.4 от ЗП размерът на дължимата за плащане тол такса се определя
по два начина – 1. въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по
реда, предвиден в Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране
на смесена система за таксуване на различните категории ППС на база време и на база
изминато разстояние – данни подавани чрез бордово устройство асоциирано към ППС и
подаване на валидна тол декларация или 2. чрез закупуването на еднократна маршрутна
карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него
разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство,
чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му.
С оглед приобщената по делото справка по дата на пътуване от ТОЛ системата на
България на процесното ППС се установява, че за датата и часа на движение в района на
общ.Шумен - 02.06.2023г. в 14.24 часа, няма подадена тол декларация, няма закупена и
маршрутна карта. Противното не се твърди и от страна на жалбоподателя.
Съгласно чл.167а ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10 ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179 ал.3 - 3в от
ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения - видеозаписи, каквито са приложени по
административната преписка. Докладите, заедно с приложените към тях статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Съгласно разпоредбата на
чл.189е ал.8 от ЗДвП отразените в системата данни се считат за доказателства за мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното
превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
Предвид приложения по делото доклад от електронната система за събиране на
пътни такси и статично изображение на процесното ППС, съдът приема за безспорно
установено, че на посочените в ЕФ дата и час същото се е движело по републикански път I-2
3
км.112+381 /с посока нарастващ километър/, в Община Шумен без валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаване. В производството по установяване и
санкциониране на нарушението са спазени изискванията на ЗДвП и специфичните условия
на ЗП, като нарушението е установено от снимки от електронната система за събиране на
пътни такси.
Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана
основание чл.187а ал.2 т.3, във вр. с ал.3, вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП.Разпоредбата на чл.179
ал.3б от ЗДвП предвижда наказание за собственик, респективно вписан ползвател на пътно
превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от ЗП , за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП . Заплащането на ТОЛ таксата дава право
на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път
или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на
отделните тол сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси. Правилно
е осъществена правната връзка с разпоредбата на чл.179 ал.3б от ЗДвП, тъй като двете
разпоредби се допълват. Според текста на чл. 187а от ЗДвП при установяване на нарушения
по чл.179 ал.3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че
ППС пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател, какъвто е
процесния случай – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство
е управлявано от трето лице. В конкретният случай не се твърди ППС да е било управлявано
от трето лице. В ал. 2 и ал.3 на същия член императивно е установено, че когато собственик,
респ. ползвател на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са
изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по
чл.10 ал.1 от ЗП , на него се налага имуществена санкция по т. 3 на ал.2 в размер на 2500
лева, каквато именно е била наложена на жалбоподателя.
Правилно е ангажирана отговорността на дружеството с издаване на ЕФ.
Разпоредбата на чл.189ж от ЗДвП, в редакцията й към датата на извършване на
нарушението, предвижда възможност при нарушение по чл. 179 ал. 3 от ЗДвП, установено и
заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3 да се издаде електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение. Действително чл.189ж ал.1 от ЗДвП
към 02.06.2023г. препраща единствено към нарушенията по чл.179 ал.3 от ЗДвП, но от
друга страна чл.189ж ал.7 от ЗДвП регламентира приложение на разпоредбите на чл. 189
ал.10 от ЗДвП по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179 ал.3 – 3б от ЗДвП.
В чл.167а ал.2 т.8 от ЗДвП и чл.167а ал.4 от ЗДвП също се визират „електронни фишове за
нарушения по чл. 179 ал. 3 - 3в“. В подкрепа на това е и обстоятелството, че разпоредбата на
чл.189ж от ЗДвП е била допълнена /ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г./ като
предвижда издаване на ЕФ при нарушение по чл.179 ал.3 - 3б от ЗДвП.
Възражението на дружеството – жалбоподател, че в ЕФ липсвал основен реквизит,
доколкото не бил посочен собственика на ППС, съдът намира за неоснователен. Електронен
фиш за налагане на глоба/имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП се издава по утвърден образец. В
него се посочва собственика или ползвателя на ППС, взависимост от това кое лице се
санкционира. В случая е санкциониран ползвателя на ППС, който е вписан в свидетелството
за регистрация на пътното превозно средство. В тази хипотеза няма изискване за посочване
и на собственика. Също така доколкото при квалификацията на нарушението е направена
връзка с ал.3 на чл.187а от ЗДвП, съгласно която когато в свидетелството за регистрация е
вписан ползвател, имуществената санкция по ал.2 се налага на него, не е налице твърдяната
неяснота в какво качество била ангажирана отговорността на дружеството – на собственик
или на ползвател. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
По отношение доводът на дружеството жалбоподател, че ЕФ бил издаден в
нарушение на чл.52 ал.2 от ЗАНН, доколкото наказващият орган не се бил произнесъл по
преписката преди да прецени всички обстоятелства, относими към въпроса за вината на
санкционираното лице и без да извърши проверка относно тези обстоятелства, съдът следва
да отбележи, че предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите
4
лица за неизпълнение на задължение към държавата е обективна, безвиновна. Наказващият
орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието
или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на
имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е
изпълнено. Не се търси виновно поведение на конкретно ФЛ. Имуществената санкция на
ЮЛ се налага за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната
дейност.
По изложените доводи за незаконосъобразност на издадения ЕФ и поради
обстоятелството, че се касае за маловажен случай, както и че предвидената в чл.179 ал.3б от
ЗДвП санкция във фиксиран размер, противоречи на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета, тъй като нарушава принципа на пропорционалност,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 28 ал. 7 от ЗАНН, ал. 1-6 не се прилагат, когато в закон е предвидено
друго. Разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021г. предвижда, че за
нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г. от ЗАНН, т.е. законът изключва
възможността деяние по ЗДвП да е маловажно.
Съдът намира за неоснователен и доводът за отмяна на ЕФ, поради
непропорционалност на предвидената санкция спрямо извършеното нарушение, както и
поради несъответствието на нормата на чл.179 ал.3б от ЗДвП с чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО. Съобразно чл. 9а от Директивата, "държавите-членки установяват съответен
контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните
разпоредби, приети по настоящата директива." Разпоредбата вменява задължение за
страните да предприемат всички необхоД. мерки, за да гарантират изпълнението на тези
национални разпоредби, включително и чрез установена система от наказания, които следва
да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В българското законодателство е създаден
достатъчно гъвкав законов механизъм, залегнал както в ЗДвП, така и в ЗП, целящ именно
съблюдаването на въведеното в посоченото правило от Директивата изискване. Този режим
включва, както средствата на административно наказателната принуда, чрез налагане
административни санкции в твърд размер, така и регламентираната в чл. 10 ал. 2 от ЗП
възможност за лицето да заплати компенсаторна такса, която е в значително по – малък
размер от предвидената санкция. Компенсаторната такса се заплаща за установено
нарушение при движение по платената пътна мрежа без платена пътна такса - електронна
винетка или тол или при грешно декларирани данни. Доброволното заплащане на
компенсаторна такса освобождава нарушителя от административнонаказателна отговорност
и заплащане на санкция в пълен размер. Размерът на компенсаторните такси за ППС над 3,5
т. е определен в чл.26 ал.2 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване
на републиканската пътна мрежа, съобразно категорията на пътното превозно средство,
неговата допустима максимална маса и оси. В конкретният случай за процесното ППС
/товарен автомобил с обща технически допустима максимална маса над 12 т с 4 и повече
оси/ тя е в размер на 750 лева. За дружеството – жалбоподател е съществувала възможност
в 14 дневен срок от връчване на ЕФ да заплати тази такса, което би довело до анулиране на
процесния ЕФ, с който е наложена санкция в размер на 2500 лева. Тази възможност е била
указана на санкционираното лице, но последното не се е възползвало от нея. Предвид
изложеното, съдът намира не е налице соченото противоречие с правилото на чл. 9а от
Директива 1999/62/ЕО.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че напълно основателно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател за така
установеното нарушение и му е наложено наказание, поради което ЕФ следва да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН в производствата пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В конкретния случай, с
оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на административнонаказващия
орган, чийто представител своевременно е поискал присъждането им. Размерът на
възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящия
случай процесуалният представител на АНО е осъществил процесуално представителство
5
в едно открито съдебно заседание, изготвил и депозирал е писменото становище, от друга
страна делото не се отличава с някаква изключителна фактическа или правна сложност,
поради което съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в на
80 лева.
С оглед потвърждаването на обжалвания ЕФ, неоснователно се явява искането на
жалбоподателя за присъждане на разноските по делото за адвокатски хонорар.
По гореизложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от
Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" към
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на "Д. ТРЕЙТ 2009"
ООД, ЕИК ***************** със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, на
основание чл.187а ал.2 т.3, във вр. с ал.3, вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 лв., за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА "Д. ТРЕЙТ 2009" ООД, ЕИК ***************** със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен ДА ЗАПЛАТИ на Агенция "Пътна инфраструктура" към
Министерство на регионалното развитие и благоустройството юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6