Р Е Ш Е Н И Е
№____
гр. Варна,_______2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, II-ри състав, в публичното заседание на четиринадесети
юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова като разгледа докладваното от съдията Веселина Чолакова адм. дело N 903 по описа на Административен
съд Варна за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК, във вр. с чл.118,ал.1 от
Кодекса за социално осигуряване.
Образувано е по жалба на З.С.Г. в качеството й на управител
и съдружник в ДЗЗД „Авеню 21“,с адрес гр. Варна, ул. „Барутен погреб“, бл.5,
вх.А, ет.3, ап.8 против Решение № 2153-03-35/10.04.2020 г. издадено от
директора на ТП-Варна на НОИ-Варна , с което е отхвърлена жалба вх.№ 1042-03-79#1/12.03.2020 г. срещу Задължителни предписания № ЗД-1-03-00732151/09.03.2020 г. издадени от
контролен орган в ТП-Варна на НОИ. Жалбоподателят оспорва акта с доводите, че е
издаден в нарушение на материалния закон и целта на закона. Жалбоподателят
счита, че неправилно с обжалването решение е отхвърлена жалбата му срещу
посочените предписания. Сочи се, че изводите на административния орган са в
противоречие с разпоредбите на КСО и Наредбата за обществено осигуряване
на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и
морските лица. Моли съдът да отмени обжалваното решение. Претендира
за присъждане на разноски, съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата – директора на ТП на НОИ –
Варна, чрез процесуалния си представител заема становище за нейната неоснователност
и моли съдът да я отхвърли. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в
14-дневния срок за оспорване по чл.149 ал.1 от АПК. Оспореното решение е връчено на жалбоподателя чрез изпращане по
пощата, на 15.04.2020 г., видно от приложената на лист 4 от административната
преписка обратна разписка, обр. 243. Жалбата до административния съд е подадена
чрез ТП – Варна на НОИ на 27.04.2020 г., което се установява от поставения на
нея вх. № 2159-03-35#1/27.04.2020 г. по описа на ТП –
Варна на НОИ. Жалбата е подадена е от
надлежна страна, срещу ИАА за който е налице правен интерес от
оспорването му и следва да се разгледа по същество.
По
основателността на жалбата:
След преценка на събраните по делото доказателства и
при извършване на съдебната проверка по чл.168,ал.1 от АПК , съдът намира за
установено от фактическа и правна страна
следното :
Със задължителни предписания №
ЗД-1-03-00732151/09.03.2020 г. на главен инспектор по осигуряването в ТП – Варна
на НОИ на основание чл. 108, ал.
1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1
от Инструкция № 1/03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ на жалбоподателя, в
качеството му на осигурител, е предписано на ДЗЗД „Авеню 21“ в срок от 18 дни
от получаването им да подаде за Звезделина С.Г. корекция на данни по
чл.5,ал.4,т.1 от КСО за периода м.03.2017 г. с код за вид осигурен 12 за
осигуряване за всички социални рискове без трудова злополука и професионална
болест и безработица в т.16.1- 16 дни, т.21-334,55 лв., т.15-23 и за периода от
24.03.2017 г. за месец януари 2020 г. включително да подаде с код корекция
данни по чл.5,ал.4,т.1 от КСО без данни за осигурителен доход в осигурителни
вноски за държавно обществено осигуряване. Предписанията са дадени във връзка с
констативен протокол № КП-5-03-00732051/09.03.2020 г. във връзка с чл.1,ал.6 от
НООСЛБГРЧМЛ и подавани данни по чл.5,ал.4,т.1 от КСО за Звезделина Г. и връчени
на 09.03.2020 .
Установява се, че със заповед №
ЗР-5-03-00728208/28.02.2020 г. ръководителят на ТП-Варна на НОИ е възложил на
контролен орган в администрацията извършването на проверка по разходите на
държавно обществено осигуряване на З.С.Г. като съдружник и управител на „Авеню
21“ ДЗЗД. Тази проверка е приключила с издаването на констативен протокол № КП-5-03-00732051/09.03.2020
г. и дадените задължителни предписания. Видно от съдържанието на цитирания КП е
установено, че З.Г. е заявила упражняване на дейност като съдружник в
дружеството, считано от 01.07.2015 г. с осигуряване за всички осигурени
социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. По
заявление на лицето от 07.03.2017 г. , с разпореждане от 24.03.2017 г., считано
от 22.02.2017 г. със срок до 01.02.2020 г. , й е отпусната лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване по чл.74,ал.1 от КСО. За З.Г. като
самоосигуряващо се лице в дружеството са подавани данни по чл.5,ал.4,т.1 от КСО
от 01.07.2015 г. до 31.01.2020 г. за дните на осигуряване за всеки месец с
осигурителен доход в размер на минималния месечен доход определен със Закона за
бюджета на ДОО с осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова
злополука и професионална болест и безработица. Дружеството е представяло
приложения №9 към чл.8,ал.1 и чл.11,ал.1 от НПОПДОО за изплащане на обезщетения
за временна нетрудоспособност за периодите 31.07.2017 г. до 13.08.2017 г. ; от
04.09.2017 г. до 13.09.2017 г.; от 02.01.2019 г. до 11.01.2019 г.; от
29.01.2019 г. до 04.02.2019 г.; от 27.03.2019 г. до 05.04.2019 г. и от 09.01.2020
г. до 15.01.2020 г. като в т.1 е посочвано, че към деня на настъпване на
временната нетрудоспособност, лицето е осигурено за съответния риск.
На 05.03.2020 г. З.Г. е декларирала, че като лице, на
което е отпусната пенсия, желае да се осигурява за всички осигурени социални
рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица за
упражняваната дейност в „Авеню21“ ДЗЗД.
Задължителните предписания до дружеството са били
обжалвани по реда на чл. 117, ал.
2 от КСО, като с Решение № 2153-03-35/10.04.2020 г. директорът на ТП-
Варна на НОИ жалбата е била отхвърлена.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съдът не установи допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт.
Административният орган е изложил в пълнота фактите за конкретния случай, които
изцяло се подкрепят от представената административна преписка и не се оборват
от събраните в съдебното производство доказателства.
Решението е съобразено с приложимите материалноправни
разпоредби и с целта на закона към
датата на издаването му . Направените от решаващия орган правни изводи са
подробно мотивирани.
По делото не е налице спор относно фактите, установени
в хода на административното производство. Спорният въпрос се свежда да това
дали внесените от дружеството осигурителни вноски след придобиване на правото
на лична пенсия са дължими и от тях осигуреният може да черпи права.
З.Г., като съдружник в „Авеню 21“ ДЗЗД, попада в
обхвата на чл. 4, ал. 3,.
т.2
от КСО . На основание чл. 4, ал. 6
от КСО лицата по ал. 3, т. 1,
2,
4,
4
– 6 от КСО,
на които е отпусната пенсия се осигуряват по свое желание. Правото им да не се
осигуряват за ДОО възниква по силата на закона с настъпването на факта на
пенсиониране, без да са необходими някакви допълнителни действия от тяхна
страна. Неоснователни в този смисъл са възраженията на жалбоподателя, че
дейността не е прекъсвана и на основание декларации Обр. 1 е внасял доброволно
вноските за ДОО. При положение, че самоосигуряващото се лице, на което е
отпусната пенсия, желае да се продължи да се осигурява, вече в качеството си на
пенсионер, то същото следва да подаде декларация в компетентната ТД на НАП по
утвърден образец.
Като лице, на което е отпусната пенсия, З.Г. е можела
да се възползва от възможността, предвидена в чл. 4, ал. 6
от КСО да се осигурява по свое желание по предвидения в Наредбата за общественото осигуряване
на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и на
морските лице /НООСЛБГРЧМЛ/ ред / съгласно действащата редакция/.
Този ред включва подаването на декларация образец ОКд-5, която
лицата-пенсионери, желаещи да се осигуряват, попълват. По делото не е спорно,
че такава декларация не е била подавана до 05.03.2020 г. и доколкото съобразно
действащата към този момент нормативна уредба , липсва обективирано по
надлежния ред изрично волеизявление за осигуряване, следва да се приеме, че
лицето не е желаело да се осигурява за ДОО и ДЗПО. След като нормативно е
визиран начин за упражняване на определени права, техният титуляр следва да ги
упражни по този ред, а не чрез други свои действия да обективира впоследствие
волята си. След като редът е нормативно предвиден, презумпцията е, че той е
общоизвестен и правните субекти следва да съобразят поведението си с него. Ето
защо не може да се изисква административните органи да тълкуват волята на
осигурените лица, изразена по друг начин.
Съгласно чл. 1, ал. 6, изр. второ от НООСЛБГРЧМЛ / в
действащата към датата на издаване на оспореното решение редакция/ за
лицата-пенсионери, желаещи да се осигуряват, осигуряването възниква от датата,
на която е подадена декларацията. След като не е спазен установения от закона
ред за деклариране желанието да се осигурява, то не може заплатените
осигурителни вноски да заместят това деклариране. Липсата на такава декларация
не позволява да се приеме, че видът на осигуряването е бил променен с внасянето
на осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове. Видът на
осигуряването се определя единствено от заявеното от самоосигуряващото се лице
с декларация по чл. 1, ал. 3 или по чл. 1, ал. 4 от същата НООСЛБГЧМЛ. Когато
не е била подадена декларация от посочената наредба,
размерът на реално внесените в ДОО осигурителни вноски няма за последица
промяна във вида на осигуряването, а платените осигурителни вноски над размера,
определен за осигурителните рискове по чл. 4, ал. 3 КСО, са недължимо платени и самоосигуряващото се лице може да поиска
възстановяването на тази разлика.
В случая е настъпила промяна на посочения подзаконов
нормативен акт, която е в сила и следва да се съобрази към настоящия момент. Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лица е изменена с Постановление № 199 на МС от 7.08.2020 г. за изменение и
допълнение на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица,
българските граждани на работа в чужбина и морските лица, приета с
Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г./(обнародвано в бр.71 на ДВ,
в сила от 01.01.2020 г./. Съгласно
пар.5 от ПЗР на Наредбата , Постановлението влиза в сила от 1 януари
2020 г. с изключение на § 1
и 4,
които влизат от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
В изменената разпоредба на чл.2,ал.2 от Наредбата е
предвидено, че самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3,
т. 1, 2
и 4 от Кодекса
за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, се осигуряват
по предвидения с наредбата ред, по свое желание, изразено, както следва:1. за
лицата, които не са прекъснали или прекратили трудовата дейност, съответно
осигуряването си, след като им е отпусната пенсия – с продължаване подаването
на данните по чл. 5, ал. 4,
т. 1 от Кодекса за социално осигуряване;2. за лицата, които започват
трудова дейност след като им е отпусната пенсия – с подаване на декларация по
ал. 2; в тези случаи осигуряването възниква от датата, на която е подадена
декларацията;3. за лицата, които са прекъснали осигуряването си след като им е
отпусната пенсия – с подаването на данните по чл. 5, ал. 4,
т. 1 от Кодекса за социално осигуряване; в тези случаи осигуряването
се възобновява не по-рано от 1-во число на месеца, предхождащ месеца, през
който са подадени.
Съгласно пар.4, ал. 1 от ПЗР на Наредбата § 4. (В сила от 11.08.2020 г. – ДВ, бр. 71 от 2020 г.) За
самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3,
т. 1, 2
и 4 от Кодекса
за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия и които до
датата на влизане в сила на § 1 са подавали данни по чл. 5, ал. 4,
т. 1 от Кодекса за социално осигуряване по реда на Наредба № Н-8 за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица (отменена) и/или на Наредба № Н-13 от 17
декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица се счита, че са изразили желанието си да се
осигуряват по предвидения с наредбата ред.
В ал.2 на същия параграф е предвидено , че алинея 1 се
прилага и за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3,
т. 1, 2
и 4 от Кодекса
за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия и които до
датата на влизане в сила на § 1 са подавали данни по чл. 5, ал. 4,
т. 1 от Кодекса за социално осигуряване по реда на Наредба № Н-8 за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица (отменена) и/или на Наредба № Н-13 от 17
декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица и имат постановен отказ
за отпускане на парично обезщетение, или пенсия от държавното обществено
осигуряване, или задължително предписание по чл. 108, ал.
1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Съгласно пар.4, ал.3 от ПЗР на Наредбата
производството по постановените откази за изплащане на парични обезщетения и
пенсии от държавното обществено осигуряване или задължителни предписания се
възобновява въз основа на заявление на лицето, подадено до съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт.
Последвалата законодателна промяна следва да се
съобрази при произнасянето и налага оспореното решение да се върне на
административния орган за изпълнение на процедурата съгласно пар.4,ал.3 от ПЗР
на Наредбата за обществено осигуряване
на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и
морските лица изменена с ПМС обнародвано
в бр.71 на ДВ, в сила от 01.01.2020 г. Действително съгласно разпоредбата на
чл.142 , ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон
се преценява към момента на издаването му. Нормата на пар.4 от ПЗР на Наредбата
е процесуална норма, която действа към
настоящия момент. При отхвърляне на
жалбата, ще отпадне възможността за възобновяване на производството по издаване
на задължителните предписания , тъй като съгласно чл.99,ал.1 от АПК съдебното
оспорване е процесуална пречка за иницииране на производство по възобновяване на производства по издаване
на административни актове. Посоченото ще
постави едно лице в по-неблагоприятно положение, само заради предприетото
съдебно оспорване, което е недопустимо и противоречи на изпълнението на целта
на закона.
При този изход от делото, ответникът съгласно чл.143
ал.1 от АПК дължи на жалбоподателя заплащане на разноските, съгласно представен
списък и доказателства за плащането им в размер на 400 лв. / списък на л.24 от
делото и договор за правна защита и съдействие на л.25 от делото.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-03-35/10.04.2020 г. издадено от
директора на ТП – Варна на НОИ , с което е отхвърлена жалба вх.№ 1042-03-79#1/12.03.2020 г.
срещу Задължителни предписания №
ЗД-1-03-00732151/09.03.2020 г. издадени от контролен орган в ТП-Варна на НОИ на
ДЗЗД „Авеню 21“ .
ВРЪЩА преписката на директора на ТП – Варна на НОИ за изпълнение
на процедурата съгласно пар.4,ал.3 от ПЗР на Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лица изменена с ПМС обнародвано в бр.71
на ДВ, в сила от 01.01.2020 г. по възобновяване на производството по дадени да ДЗЗД
„Авеню 21“ Задължителни предписания № ЗД-1-03-00732151/09.03.2020 г. издадени
от контролен орган в ТП-Варна на НОИ.
ОСЪЖДА ТП – Варна на НОИ да заплати на ДЗЗД „Авеню 21“ , ЕИК
********* с адрес гр.В. с управител и съдружник
З.С.Г., сторените по делото разноски в размер на 400,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: