№ 32
гр. Враца , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Ана Б. Ангелова-Методиева
като разгледа докладваното от Пенка Т. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211400500246 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.
"Агро К." ООД,със седалище и адрес на управлениегр.Враца,чрез процесуален
представител адв.Цв.С. от ВрАК,е обжалвал решение на РС гр.Враца от
06.04.2021г.,постановено по гр.д.№ 181/2021г.,в частта,в която жалбоподателят е осъден да
заплати на противната страна неустойки - 2350 лв. и 1150 лв.по договор за продажба №
312/22.07.2019г.,законна лихва върху сумата 3500 лв.,начиная от 27.10.2020г.до
окончателното изплащане на сумата и разноски по делото.Поддържа се във въззивната
жалба,че обжалваното решение в атакуваните части е неправилно,незаконосъобразно и
необосновано,поради което се иска неговата отмяна,и постановяване на ново от въззивната
инстанция,с което предявените искове в уважените им части се отхвърлят.Излагат се
подробни доводи и съображения.Претендират се разноски за двете инстанции.
Противната страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да
бъде потвърдено.Няма доказателствени искания.Претендира разноски.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално
допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща
1
право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на
чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Производството е образувано по искова молба ,подадена от ”Ферт Бул”ЕАД,със седалище
и адрес на управление гр.Стара Загора,против "Агро К."ООД,със седалище и адрес на
управление гр.Враца за сумата 5750 лв.-главница и 3500 лв.- неустойка.Поддържа се в
исковата молба,че на основание договор за продажба №312/22.07.2019 г. ищецът бил
доставил на ответника семена за посев на обща стойност 11 750 лв.,за което бил издал и
фактура.Ответникът бил приел семената без забележки.Съставен бил и подписан приемо-
предавателен протокол от 24.07.2019г.Падежът на задължението съгласно договора бил до
31.07.2020 г.,който не бил спазен от ответника.След многократни покани,ответникът бил
заплатил на 23.09.2020 г. сумата от 6 000 лв.Останала незаплатена част от цената 5750
лв.Съгласно договора,при забава ответникът дължал и неустойка-1% на ден,но не повече от
20%.
Претенциите на ищеца са ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 5 750 лв.-
главница,представляваща дължимия остатък от продажната цена по фактурата,сумата 2 350
лв.-дължима неустойка по договора за периода от 01.08.2020 г. до 23.09.2020 г.,и сумата
1150 лв.-неустойка за периода от 24.09.2020 г. до 27.10.2020 г.Претендира се и законната
лихва върху сумите,считано от подаването на исковете до окончателното изплащане на
сумите,както и разноските по делото.
Исковете са с правни основания чл.79 ал.1 и 92 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.чл.183 ал.1
и сл. от ЗЗД и 288 от ТЗ,и са процесуално допустими.
В срока по чл.131 от ГПК,от ответника,чрез адв.Цв.С. от ВрАК е постъпил отговор,с
който се оспорват исковете като допустими,но неоснователни.Ответникът признава фактите
във връзка със сключването на договора и доставянето на семената.Оспорва дължимостта на
сумите с доводите за заплащането на сумата от 5 750 лв. на 09.11.2020 г./след предявяване
на исковете/, и за нищожност и евентуално за прекомерност на неустойката. Оправдава
забавата си с форсмажорни обстоятелства-тежка метеорологична обстановка през
стопанската година.
По делото са събирани писмени и гласни доказателства.Назначена е и изслушана
специализирана счетоводна експертиза.
Установено е по делото,безспорно е и между страните,че на 22.07.2019 г. между тях е
бил сключен договор №312 за продажба на петдесет торби семена за посев Рапица Силвър
на обща стойност 11 750 лв. без ДДС,с падеж на задължението за плащане до 31.07.2020
г.Изложеното се установява както от изявленията на страните,така и от представения на
стр.6 от делото договора № 312.В чл.2 ал.3 от същия е договорено,че при забава на
плащането,ответникът дължи и неустойка-1% на ден,но не повече от 20% общо.За
доставеното количество ищецът издал фактура №**********/24.07.2019 г.Ответникът
2
получил семената на 24.07.2019,видно от приемо-предавателния протокол.Безспорно е
между страните,че ответникът не заплатил дължимата цена в уговорения в договора
срок.Ищецът поканил ответника да плати,видно от представените покана от 11.08.2020 г. и
имейл от 10.09.2020 г.Ответникът заплатил на 23.09.2020 г. сумата от 6 000 лв. и на
09.11.2020 г. сумата от 5 750 лв.
По делото е назначена и изслушана,както се изложи специализирана съдебно-счетоводна
експертиза.Вещото лице е установило ,че размерът на неустойките е изчислен правилно
съобразно дължимата сума,уговорения неустоечен процент при забава и максимално
дължимия лимит на неустойката от 20%.
По делото е разпитан и свидетел,който поддържа,че били засяти закупените семена,
но се засушило и те не поникнали.Имало проблеми и с другите култури.През пролетта били
засяти царевица и слънчоглед на площите,които горе-долу станали.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства
първоинстанционният съд отхвърлил предявения иск за главница,поради извършено
плащане,и го уважил за претендираните неустойки.
Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата,и
намира,че решението и е постановено при правилно приложение на материалния закон и
доказателствата по делото,като на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
Безспорно е наличието на договорно отношение между страните и на възникнало от
същия договор облигационно задължение за ответника да заплати дължимата цена на
получените семена.Категорично е установен и факта,че ответникът е допуснал просрочие
на задължението си,като е заплатил изцяло едва на 09.11.2020 г.,което се потвърждава от
всички доказателства,вкл.и от заключението на вещото лице.
При предявяването искът за главница е бил основателен,но правилно е
отхвърлен,предвид направеното по време на делото погасяване на дълга.В тази му част
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Предмет на въззивната проверка е решението единствено в частта относно
претендираната/ните/ неустойка/и/.
Настоящият състав намира исковете за неустойка за основателни.Като такива следва
да бъдат уважени,както са предявени.
Доводът на ответника за прекомерност на неустойката и искането за намаляването и
е неоснователен.Съгласно чл.309 от ТЗ,не може да се намалява поради прекомерност
неустойката,дължима по търговска сделка, сключена между търговци.В случая,сделката
3
безспорно е търговска,при което е недопустимо да се иска намаляването и,с оглед на което
въззивният състав не обсъжда въпроса относно прекомерния и или не характер.
Неоснователни са и доводите за освобождаване на ответника от отговорност поради
забавеното изпълнение поради наличие на непреодолима сила-засушаване,настъпило след
засяване на семената.На първо място настоящият състав намира,че наличие на такова
събитие изобщо не е установено по делото.Налице са голословни твърдения,неподкрепени с
никакви доказателства.Не е установено от ответника,а това е било в негова тежест ,кога са
засяти семената,като се има предвид,че са закупени през м.07.2019г.,кога е настъпило
засушаването и връзката между евентуалното непоникване на семената и забавяне на
плащането по договора.Във всички случаи падежът на задължението за плащане предшества
прибирането на реколтата,при което липсата на добиви не извинява ответника.Съгласно
чл.306 ал.1 изр.2 от ТЗ,когато длъжникът е бил в забава,той не може да се позовава на
непреодолима сила.
На последно място ответникът прави възражение,че уговорената неустойка е
нищожна поради противоречието и с добрите нрави,предвид прекомерно завишения и
размер,при което излиза извън присъщите и обезпечителна,обезщететителна и санкционна
функции – чл.288 ТЗ вр.чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД.И този довод на ответника настоящата
инстанция намира за неоснователен.Като клауза, уговорена в договора, неустойката е
проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея
страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати
неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо
да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Неустойката е винаги
форма на договорна отговорност. В съдебната практика липсва еднозначност при
определяне условията и предпоставките, при наличието на които уговорената в
търговските договори неустойка ще е нищожна поради накърняване на добрите
нрави.Но при всички случаи в практиката си ВКС приема,вкл.ТР № 1/2009г.на ОСТК
,че
при уговаряне на неустойка в твърде голям /значителен/ размер или без краен предел или
фиксиран срок, до който тя може да се начислява,такава неустоечна клауза не е нищожна
поради накърняване на добрите нрави.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в
частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в
равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за
гражданските, а също и за търговските сделки - арг. от чл.288 ТЗ.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
4
договора със закона (чл. 26 ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес.
Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани примерни критерии като
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на
които се обезпечава с неустойка, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.,вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или
за незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди.При конкретната преценка за
нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид
конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите
нрави.
Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора,
чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. Не е нищожна неустойка,
която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок/а тук се налице и двата
критерия/, до който тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите
нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на
договора.
В конкретния случай настоящият състав приема,че договорената неустойка не излиза
извън присъщите и функциии.Има засилена обезпечителна функция – да стимулира
ответника да плати в срок,и по този начин да гарантира правата на ищеца. Няма спор, че
една от основните функции на неустойката е да обезщети кредитора за вредите от
неизпълнение на договора, като размерът на тези вреди не е нужно да се доказва. Когато
неустойката надвишава вредите тя има и санкционна функция, но този й характер не я прави
a priori противоречаща на добрите нрави, като съвкупност от морални правила и принципи,
вкл. принципа на справедливост в търговските и гражданските правоотношения. В
настоящия случай неустойката обезщетява вредите от нарушение на задължението на
5
ответника да плати в срок, чийто размер не е нужно да бъде доказван от кредитора. С оглед
естеството на задължението, за чието неизпълнение е договорена процесната неустойка, не
може да се приеме, че към момента на сключване на договора е налице съществено
несъответствие между размера на неустойката и очакваните от неизпълнението на
задължението вреди.
Съдът при съобразяване с постановките на цитираното по-горе ТР №1/2009 от 15.06.2010г.
приема, че преценката за накърняване на добрите нрави следва да се прави към момента на
сключване на договора,и за преценката дали неустоечната клауза е договорена при
накърняване на добрите нрави, съдът не следва да прави оценка на факти и обстоятелства
последващи сключването на договора.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че претендираната от ищеца
неустойка не е уговорена извън присъщите й функции /обезпечителна, обезщетителна и
санкционна/ и не нарушава принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения, поради което не е нищожна поради накърняване на добрите нрави.
С оглед изложеното предявените искове се явяват основателни и доказани.Като такива
следва да се уважат.Като е стигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение,което следва да бъде потвърдено.Въззивната жалба е
неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение.
При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия сторените от
него разноски пред въззивната инстанция в размер на 520 лева.
Водим от горното,ВрОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Враца от 06.04.2021г.,постановено по гр.д.№
181/2021г.
ОСЪЖДА "Агро К." ООД гр.Враца да заплати на "Ферт Бул" ЕАД гр.Стара Загори
разноски пред въззивната инстанция в размер на 520 лв.-адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7