№ 13755
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110126988 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от М. В. Р., ЕГН: ********** против ЕС
„НД 2“, с административен адрес: АДРЕС, представлявана от С. Д., с която се иска от съда
да отмени като незаконосъобразни взетите решения на проведени ОС на ЕС на 23.02.2022 г.
по т. 1, т. 2,т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 7.1. по т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 11.1. и т. 11.2. от дневния
ред на ОС на ЕС.
Ищцата се легитимира като етажен собственик, като сочи, че протоколът от
проведеното ОС, заедно с Поканата за свикване, й е предоставен на 20.04.2022 г.
Твърди се, че Общото събрание не е свикано от лице по чл. 12 ЗУЕС- „С“ АД няма
качеството собственик в етажната собственост, като не е налице и хипотезата на чл. 12, ал.
6, изр. Първо от ЗУЕС.
Поддържа се, че поканата не е поставена в срока по чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, като поканата е
поставена на 16.02.2022 г., а процесното Общо събрание е проведено на 23.02.2022 г
Сочи се, че ОС не е свикано и проведено по правилата за свикване и провеждане на
съвместно ОС, предвидени в чл. 18 ЗУЕС, не може да бъде проверен кворумът за
провеждане на ЕС и мнозинството за вземане на решения, липсват пълномощните на лицата,
които са представлявали етажните собственици на ОС, като се прави извод, че липсва
кворум и мнозинство при вземане на решенията.
Сочи се, че събранието е проведено в 18:30 часа, какъвто е бил и предвиденият начален
час, посочен в поканата, като събранието не е отложено по правилата на чл. 15, ал. 2 ЗУЕС.
Твърди се, че изборът на протоколчик и председателстващ събранието е
незаконосъобразен доколкото председателстващи ОС могат да бъдат единствено етажни
собственици.
Поддържа се, че в протокола от ОС липсва отбелязване начинът, по който са гласували
лицата - „за“, „против“ или „въздържал се“ по отношение на решенията на ОС. Липсва
посочване на самостоятелните обекти с посочване на % и.ч
Изложени са съображения и за незаконосъобразност на конкретни решения на ЕС- по
т.2, като противоречащо на чл. 19, ал. 4 ЗУЕС, по т. 4, 5, 6 ,7 и 11, като взети без да е налице
необходимото мнозинство, по т. 7.1, като взето извън/надхвърлящо/ правомощията на ОС,
1
по т. 10, като противоречащо на чл. 50 ЗУЕС, по т.11.2 като противоречащо на чл. 51 ЗУЕС.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който се признава
основателността на исковите претенции. Иска се съда да постанови решение при признание
на иска и при приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата пледира за постановяване
на решение съобразно признанието. Поддържа се, че ответната еС е дала повод за завеждане
на иска и следва да й бъдат възложени в тежест сторените разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното
искане по чл. 237, ал. 1 ГПК намира, че следва да постанови срещу ответника решение при
признание на иска поради следните съображения:
Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237
ГПК, а именно: ответникът е признал исковете и своята отговорност в отговора на исковата
молба. Признатото право от своя страна, с оглед и на представените доказателства с
исковата молба, не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с
което страната не може да се разпорежда.
В този смисъл СРС счита, че са налице условията за постановяване на решение при
признание на иска за уважаване на предявения установителен иск, без да мотивира съдебния
акт по същество – чл. 237, ал. 2 ГПК.
С оглед материално-правния изход на спора на ищеца се дължат разноски, тъй като
именно ответника с поведението си /неспазване на процедурата по свикване и провеждане
на общо събрание на етажната собственост/ е станал причина за завеждане на делото,
заради което ищецът е инициирал настоящото производство и е направил разноски в размер
на 1085 лева съгласно представения списък. Своевременно е направено възражение за
прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение. Съгласно
задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 6/2012 г., ОСТГК, основанието по чл. 78,
ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и
фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той
следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази
доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно
разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки
отделен случай. В процесния случай извършените от процесуалния представител на ищеца
действия се изразяват в подаване на дискова молба и извършване на процесуално
представителство в съдебно заседание по един неоценяем иск, като претендираното
адвокатско възнаграждение е съобразно с минималните размери на адвокатските
възнаграждения съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и не следва да бъде редуцирано.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
2
ОТМЕНЯ по иска на М. В. Р., ЕГН: ********** с правно основание чл. 40 ЗУЕС
като незаконосъобразни , взетите решения на проведено на 23.02.32022 г. ОС на ЕС „НД 2“,
с административен адрес: АДРЕС на 23.02.2022 г. по т. 1, т. 2,т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 7.1.
по т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 11.1. и т. 11.2. от дневния ред на ОС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЕС „НД 2“, с административен адрес:
АДРЕС да заплати на М. В. Р., ЕГН: **********, съдебно-деловодни разноски в размер
на 1085 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3