РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието
на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 446/2018 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.
1. Предявени
са кумулативно обективно съединени установителни искове по чл. 422, във вр. с
чл. 240, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД с осъдителни искове по чл. 240, ал. 2 и чл. 79,
ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД (изменени - вж. Молба вх. № 5548/26.09.2018
г. - л. 47, Молба вх. №
5899/16.10.2018 г. - л. 54 и
Определение № 702/17.10.2018 г. - л. 58) от „П. К. Б.“ ЕООД, упълномощило с
приложено към исковата молба Пълномощно юрисконсулт Р.И., за
1.1.
установяване на вземането му, предмет на Заповед № 299/14.05.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК,
изд. по ч. гр. д. № 191/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан
(ТнРС), за заплащане от ответника Т.И.Б., на
1.1.1. равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД по Договор за потребителски паричен К.с номер
**********/21.12.2015 г. в
размер на 401,63 лв.
1.1.2. неустойка по чл.
92 от ЗЗД, дължима въз основа на т. 12.4 от Общи условия на „П. К. Б.” ЕООД към
договор за потребителски К. (ОУ) в размер на 175,00 лв.
1.1.3. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху
главницата от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (10.05.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението;
1.2.
осъждането на ответника да заплати:
1.2.1. възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД в размер на 56,94 лв.;
1.2.2. възнаграждение за „допълнителни услуги” по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, уговорено
в Споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, инкорпорирано в
договора, в размер на 361,17 лв.
1.3. Твърди се, че на 21.12.2015 г. между ищеца и ответника бил сключен договора за потребителски паричен к. „П.К. Б.” ЕООД изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на 22.12.2015 г. превежда паричната сума по посочена от длъжника Т.И.Б. банкова сметка.
1.4. ***, че предвид факта, че длъжникът не бил изпълнявал точно поетите с договора задължения, и е направил две пълни погасителна вноска, като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към Договора за потребителски кредит, а именно - просрочие на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпило автоматичното прекратяване на ДПК и обявяването на неговата предсрочна изискуемост. На 12.04.2016 г. договорът й за К. бил прекратен автоматично от страна на „П. К. Б.” ЕООД, и е обявена неговата предсрочна изискуемост.
2. Ответникът Т.И.Б. не е
депозирала отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно Разписка към Съобщение
от 18.10.2018 г. на ТнРС препис от исковата молба е връчена на 05.12.2018 г.
чрез М. И. К.- сестра.
От
фактическа страна
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
3. На 21.12.2015 г. е сключен Договор за потребителски паричен К. с номер **********/21.12.2015 г. между ищеца, в качеството му на кредитодател
и ответника, в качеството му на кредитополучател (л. 22 и сл.). Заетата сума - 500 лв., е преведена на ответника
съгл. Преводно нареждане от 22.12.2015 г. (л.
40).
4. На
същата дата между същите страни е сключено Споразумение за предоставяне
на пакет допълнителни услуги (л. 26), инкорпорирано в самия договор.
5. Към
договора и споразумението са приложени Общи условия към договора за К. (л. 27).
6. На 13.04.2016 г. е изготвено
уведомление от ищеца до ответника за едностранно прекратяване на договора за
кредит, което няма доказателства да е получено от адресата (л. 42).
7. По делото е изслушана съдебна икономическа
експертиза, която е
установила размера на вземанията (л. 90 и
сл.).
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
8. Съдът намира, че исковете са заведени между
надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага
разглеждането им по същество.
II.
Общи положения
9. По
отношение на релевираната предсрочна изискуемост:
9.1.
В т. 18 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление
на кредитора, че ще счита целия К. или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
9.3.
Поради тази
причина съдът намира, че последиците на предсрочната изискуемост възникват в
момента, в който тя е обявена на длъжника.
10. По отношение на момента на
установяване на вземането:
10.1. В
т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС е прието, че обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия К. или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението
не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
10.2. В тази връзка в Решение № 139 от 05.11.2014 г. по търг. д. № 57/2012 г. на ВКС, I. т. о. са развити следните хипотези:
10.2.1. Ако волеизявлението на кредитора е получено от длъжника преди подаване на заявлението, заповедта за изпълнение е издадена за изискуемо вземане и в исковото производство се установява съществуването му.
10.2.2. Ако волеизявлението на кредитора се съдържа в заявлението, заявлението за издаване на заповед за изпълнение няма характер на уведомление до длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника не би могло да се счита за уведомяване от кредитора за обявена предсрочна изискуемост. От една страна, волеизявление на кредитора в посочения смисъл не се съдържа в заповедта, а от друга, това е обстоятелство от значение за настъпване на изискуемостта на задължението, но същото не е било удостоверено съгласно чл. 418, ал.3 ГПК преди издаване на заповедта. Последващото уведомяване не би могло да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта на задължението, след като уведомлението на длъжника е елемент от фактическия състав за обявяването й. В тази хипотеза ще следва да се установява съществуването на вземане, което не е било изискуемо в заявения размер.
10.2.4. В обобщение в
последното цитирано решение е прието,
че, предвид на обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, от издадена заповед за изпълнение за вземане, основано на
представения документ, предметът на делото е обвързан от основанието и размера
на вземането, заявени в заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис
от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство, има за
последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието,
на което е издадена заповедта. Недопустимостта на изменение на основанието, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение съгласно т. 11.б.
на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, обуславя извода, че искът вземането не е било възникнало на
предявеното основание с оглед на факти, осъществили се след подаване на
исковата молба. Решението
по установителния иск не се ползва с изпълнителна сила, а с уважаването му
заповедта за изпълнение влиза в сила съгласно чл.416 ГПК и на принудително
изпълнение би подлежало вземане, което към момента на издаването на заповедта
не е било изискуемо. В този смисъл с решението по установителния иск по чл.422,
ал.1 ГПК не би могла да се стабилизира заповед, издадена за неподлежащо на
изпълнение вземане.
10.3. Независимо от това съгл. т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2017 г. на ОСГТК на
ВКС е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков К. поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков К. поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 ГПК.
10.4. Тези постановки следва да намерят разрешение
и в настоящия случай поради съображенията, изложени по - горе (вж. т. 9.2).
11. Изискуемост
на вземанията по установителните искове в контекста на предявените искове
11.1. Ищецът не отправил волеизявление до кредитополучателя преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В тази връзка съдът приема, че предсрочна изискуемост на процесните задължения не е настъпила към този момент.
11.2. Независимо от това, процесните вземания произтичат от договор за К. с определени срокове за плащане на отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги на банката. Размерът и падежите на всяка вноска са определени в договора и настъпването на изискуемостта им не е обусловена от сбъдването на допълнително условие. В тази хипотеза искът по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяването на вземането за връщане на главницата, както и на осъдителният иск за заплащане на възнаградителна лихва следва да се уважи до размера вземанията, включен в изискуемите и неплатени вноски по кредита към момента на приключване на устните състезания - 18.04.2019 г.
12. Гореизложените съображения (т. 10 и 11) се отнасят само до предявените установителни искове. За осъдителните важи правилото на чл. 235, ал. 3 от ГПК, като съдът е длъжен да вземе предвид всички факти от значение за спорното право, настъпили до приключване на устните състезания.
13. Относно договорената цена на
допълнителните услуги
13.1. Тези услуги са предмет на Споразумението от 21.12.2015 г. и се състоят в
13.1.1. приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит;
13.1.2. възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
13.1.3. възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
13.1.4. възможност за смяна на дата на падеж;
13.1.5. улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
13.2. На първо място, предвиждането на плащания, свързани с кредит, които не са предвидени в самият договор за К. противоречи на чл. 10, ал. 2 от ЗПК. В тази връзка съдът намира, че клаузите, свързани с уговарянето на пакета са недействителни на осн. чл. 20, ал. 1 от ЗПК.
13.3. На следващо място, „услугите” по т. 13.1.1 - 13.1.4 представляват дейности по усвояване и управление на кредита, за които съгл. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни. Доколкото не може да бъде установена стойността на тези услуги съдът намира, че клаузите, свързани с уговарянето на целият пакет са недействителни и на осн. чл. 20, ал. 1 от ЗПК.
13.4.
Посредством включването на таксите по управление на
кредита и скритото допълнително възнаграждение в отделен договор се цели
заобикалянето на забраната по чл. 19, ал. 4 от ГПК, като се има предвид факта,
че дължимите суми по пакета и договора за К. реално се погасяват по един и същ
погасителен план (броят на вноските и падежите са идентични). Аргумент за това
е им факта, че цената на пакета услуги (465,66 лв.) надвишава значително
уговорената възнаградителна лихва по договора за К. (89,59 лв.). В тази връзка
съдът намира, че клаузите, свързани с уговарянето на пакета, са нищожни и на
осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
13.5. Не
на последно място, характерът на предоставените „услуги” не позволява на
кредитополучателя - потребител по никакъв начин да прецени икономическите
последици от договарянето им. В тях се включват абстрактни възможности за
престации от страна на кредитодателя, които не са обвързани с конкретни
задължения - т. 15 от ОУ (особено „услугите” по приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски К. и улеснената процедура за получаване на
допълнителни парични средства). В тази
връзка съдът намира, че клаузите, свързани с уговарянето на пакета са
неравноправни на и на осн. чл. 143, т. 18 от ЗЗП, което
обуславя и нищожността на същите и на осн чл. 146, ал. 1 от ЗЗП (доколкото не
са ангажирани доказателства те да са договорени индивидуално; позоваващото лице има качеството на
потребител; клаузата е договорена във вреда на
потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя; не са налице изключенията по чл. 144 от
ЗЗП).
14. Относно
договорената неустойка по чл. 12, ал. 4 от ОУ
14.1.
В разпоредбата е предвидена неустойка в размер на 35 %
от върху главницата в случай, че договорът бъде прекратен на осн. чл. 12.3 от
ОУ - при настъпване на предсрочна изискуемост.
14.2.
Доколкото този иск е предявен като установителен, за
него важат ограниченията, посочени по - горе (вж . т. 9 и 10). В този смисъл, за да бъде установено
вземането за неустойка, предсрочната изискуемост следва да е настъпила преди
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК. В конкретният случай съдът приема,
че предсрочната изискуемост може да се счита за настъпила най - рано с връчването на исковата молба, поради което
искът не може да бъде уважен като установителен.
14.3.
Освен това следва да се отбележи, че клаузата за
договаряне на неустойката също попада в категорията на неравноправните клаузи
по ЗЗП
14.3.1. Чл. 143, т. 5 от ЗЗП посочва като пример за
такива клаузи, договорни разпоредби, които задължават потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка.
14.3.2. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка
за вредите от развалянето, респ. прекратяването на договора, но само в рамките
на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед
конкретното неизпълнение - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по
тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
14.3.3. Съгл. чл. 33, ал. 2 от ЗПК когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва.
14.3.4. Съдът приема, че процесната неустойка цели да обезпечи кредитодателя
именно за забавата при изпълнението на задълженията по договора. При това
положение принципно е допустимо уговарянето на твърда неустойка, която да е
съизмерима с обезщетението за забава, което би се натрупало в периода от
настъпването на забавата до завеждането на вземането пред съда (след този
периода кредитодателя и би могъл да претендира законната лихва върху
вземанията). При това положение би следвало неустойката да се калкулира за
периода, който при полагането на дължимата грижа по събиране на вземането от
страна на кредитодателя обичайно изминава до завеждането на вземането в съда. Това
е периода, в който се напомня на кредитополучателя за просрочието, провежда се
консултация с юридически специалисти, отправят се писмени уведомления до кредитополучатели,
вземанията се цедират и др.
14.3.5. В конкретният случай в договора е заложена
неустойка в размер на 35%, т. е. кредитодателя обезпечава предварително
обезщетението за забава, което би се натрупало за период, надхвърлящ три години
(при размер на законната лихва от около 10 %) от настъпването на изискуемостта
до завеждането на исковата молба.
14.3.6. В тази връзка съдът намира, че процесната
неустойка не осигурява присъщата ѝ обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, а позволява натрупването на допълнителна облага от страна
на кредитодателя във времето, в което същият бездейства и не проявява дължимата
грижа за събирането на вземането си.
14.3.7. С
оглед гореизложеното съдът намира, че на осн. чл. 143, т. 5 от ЗЗП и уговорената неустойка представлява неравноправна
клауза (по отношение на останалите предпоставки за неравноправност важи
изложеното в т. 13.5).
III.
Заета сума
15. В резултат на сключеният договор и предоставянето на заетата сума е възникнало задължението на кредитополучателя по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД да върне сумата, съгласно инкорпорирания в договора погасителен план.
16. Изискуемата част от главницата в случая е равна на сбора от инкорпорираните в погасителните вноски части от нея, станали изискуеми до датата на приключване на устните състезания - 18.04.2019 г. (вж. т. 11.2), към която дата е настъпил падежа на всички вноски.
17. Съдът кредитира заключението на СИЕ (Вариант II - без да бъде взето предвид възнаграждението за допълнителни услуги), което е установило, че непогасеният размер на вземането възлиза на 314,43 лв.
IV.
Възнаградителна лихва
18. Възнаграждението
по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД се дължи на
кредитодателя срещу предоставената от него възможност кредитополучателя да
ползва определена парична сума за определен период от време.
19. Изискуемата част от възнаградителната лихва в случая е равна на сбора от инкорпорираните в погасителните вноски части от нея, станали изискуеми до датата на приключване на устните състезания - 18.04.2019 г. (вж. т. 11.2), към която дата е настъпил падежа на всички вноски.
20. Съдът кредитира заключението на СИЕ (Вариант II - без да бъде взето предвид възнаграждението за допълнителни услуги), което е установило, че непогасеният размер на вземането възлиза на 31,16 лв.
V.
Неустойка и възнаграждение за „допълнителни услуги”
21. Исковете за установяване, респ. присъждане на тези вземания са неоснователни, доколкото съдът приема, клаузите за неравноправни.
Разноски
22. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъде присъден размера на разноските по делото и в двете му фази (заповедната и исковата).
23. Дължимото юрисконсултско възнаграждение обаче следва да бъде определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК на 150 лв., от които:
23.1. за заповедната фаза на осн чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ - 50 лв.;
23.2. за исковата фаза на осн чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ - 150 лв.
24. Размерът на останалите разноски не подлежи на редукция.
25. В тази връзка общият размер на разноските възлиза на 700 лв., от които съобразно уважената част от исковете следва да бъде присъдена част в размер на 232,77 лв.
26. Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
спрямо ответника Т.И.Б., с ЕГН **********, с установен по делото адрес: ***, че
съществува
вземането срещу него на ищеца „П. К. Б.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
*********, предмет на Заповед №
299/14.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, изд. по ч. гр. д. №
191/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан, за заплащане от ответника равностойността на заета сума
(главница) по Договор за потребителски паричен К. с номер **********/21.12.2015
г., възлизаща на 314,43 лв. (триста и четиринадесет лева и четиридесет и три
стотинки); законната лихва върху главницата за периода от завеждане на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в ТнРС (10.05.2018 г.) до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете
за установяване на вземането за връщане
на заета
сума за разликата между уважения размер - 314,43 лв. и предявения такъв
- 401,63 лв., както и за заплащане на неустойка по т. 12.4 от Общи условия на „П. К. Б.” ЕООД
към договор за потребителски К. в размер на 175 лв.
ОСЪЖДА ответника Т.И.Б., с ЕГН **********,
с
установен по делото адрес: *********, да заплати на ищеца „П. К. Б.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
*********, възнаградителна лихва върху главницата по Договор за потребителски
паричен К. с номер **********/21.12.2015 г., възлизаща на 31,16 лв. (тридесет и
един лева и шестнадесет стотинки).
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете
за присъждане на възнаградителна лихва, за разликата между уважения размер
- 31,16 лв. и предявения такъв - 56,94 лв.; както и за заплащане на възнаграждение
за „допълнителни услуги”, уговорено в Споразумение за предоставяне на
пакет допълнителни услуги от 21.12.2015 г., инкорпорирано в горепосочения договор
за кредит, възлизащо на 361,17 лв.
ОСЪЖДА ответника Т.И.Б., с ЕГН **********, да заплати на ищеца „П. К. Б.” ЕООД, част от направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 232,77 лв. (двеста тридесет и два лева и седемдесет и седем стотинки).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
ПРЕПИС от решението да се изпрати след влизането му в сила на заповедния съд, за частично обезсилване на заповедта за изпълнение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: