РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2183
гр. Пловдив, 01 декември 2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря ПЕТЯ
ДОБРЕВА, като разгледа докладваното
от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно
дело № 898 по описа за 2023 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на
Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано
е по жалба на С.Г.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение №
2153-15-70/14.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е
потвърдено Разпореждане № **********/Протокол № Y01490/23.12.2022 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на Р.
е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68,
ал. 1, 2 от КСО във връзка § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО и Регламент на Съвета
(ЕО) № 883/2004 г. и добавка по чл. 84 от КСО, считано от 23.12.2019 г.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт и се иска неговата отмяна от съда. В тази насока
жалбоподателката твърди, че към 23.12.2019 г. са й признати 21 г. 10 м.
14 дни стаж от ВТОРА категория, 03 г. 02 м. 10 дни стаж от ТРЕТА категория и 05
г. 07 м. 26 дни стаж от чужбина и общ стаж превърнат по чл. 104 от КСО 36
г. 02 м. 09 дни. В същото време съгласно Решение № 2077 / 05.11.2021 г. по а.
д. № 553/2021 г. на Административен съд Пловдив и влязло в сила Разпореждане
№ **********/протокол № 2140-15-1/05.01.2021 г. на Ръководител
"ПО" при ТП на НОИ Пловдив към 03.06.2016 г. са признати 21 г.
10 м.14 дни стаж от втора категория; 03 г. 02 м. 10 дни стаж от ТРЕТА категория
и 03 г. 01 м. 22 дни стаж от чужбина за периода от 22.09.2006 г. до
06.05.2015 г. и общ стаж превърнат по чл.104 от КСО 33 г. 08 в. 05 дни.
При този новоустановен стаж от чужбина (към 23.12.2019 г. - 05 г. 07
м. 26 дни) за длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, според
жалбоподателката, възниква задължение на основание чл. 99,
ал. 1, т. 1, б. „а“ и т. 2, б. „г“ от КСО да измени разпореждането от
05.01.2021 г. и го съобрази с целия документиран стаж и навършена възраст към
тази дата, като същата процедура следва да бъде приложи и към разпорежданията
от 16.11.2016 г. и 16.09.2019 г.
Сочи се, че в процесното разпореждане липсва произнасяне
за правото на пенсия към датите 16.11.2016 г., 16.09.2019 г. и 05.01.2021 г.,
на които са постановени разпореждания по правото на пенсия, които следва да
бъдат изменени, а в решението се твърди, че след като е доказано, че заявление
вх. № 2212-21-141/03.06.2016 г. не изхожда от нея и пълномощното за подалото го
лице не е подписано от нея, то не било годно искане за отпускане на пенсия.
Твърди, че от данните в пенсионното й досие, правото й на
пенсия за ОСВ по реда на чл.69б е от 16.07.2017 г., когато събира 94 точки. Аналогично
стоят нещата и с отпуснатата й от 23.12.2019 г. добавка по чл. 84 от КСО, която
следва да бъде преценена към датите 16.11.2016 г., 16.09.2019 г. и 05.01.2021 г.
Жалбоподателката смята, че по заявлението й от 16.11.2016 г. следва да бъде
извършена преценка на право й на наследствена пенсия по чл. 82 от КСО, в
случай, че към тази дата няма отпусната моя лична пенсия за ОСВ. Навеждат се
доводи за нарушения на чл. 4, чл. 6, чл. 7, чл. 8, чл. 9 и 30 от АПК като се
сочи, че е недопустимо е административните органи да ценят едно и също
заявление, това с вх. № вх. № 2212-21-141/03 06.2016 г. по различен начин в
оспорените по-рано Решение № 2153-15-270/26.09.2022 г. на Директора на ТП на
НОИ Пловдив и Разпореждане № РНП-2-4-15-01179429/11.08.2022 г. на Ръководителя на
„ Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ Пловдив (за събиране на
сумата от 8730,48 лева, в които заявление с вх. № 2212-21-141/03.06.2016 г. се
цени като годно заявление за постановяване на административен акт и въз основа
на това се иска възстановяване на суми) и в оспорените сега Решение № 2153-15-70 / 14.03.2023 г.
на Директора на ТП на НОИ Пловдив и Разпореждане № **********/№ 2/прот. №
Y01490/23.12.2022 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Пловдив (в които
заявление с вх. № 2212-21-141/03.06.2016 г. вече е негодно доказателство за
пораждане на пенсионни права).
Претендират се сторените по делото разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е
на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и
съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения
в тази насока са изложени в писмено становище, приложено по делото. Претендира
се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По
допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения
за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което
налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ.
За фактите:
5. С Разпореждане № **********/ протокол № N61439/16.11.2016 г. ( л. 42) на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - София град на С.Г.Р. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по условията на параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и във връзка с Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004 г. Пенсията е отпусната считано от 03.06.2016 г. по заявление вх. № 2212-21-141/03.06.2016 г., подадено в ТП на НОИ - София град (л. 7). При отпускане на пенсията е зачетен осигурителен стаж: от втора категория труд - 19 г. 07 м. 11 дни, от трета категория труд - 09 г. 00 м. 26 дни, на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж в България, превърнат към трета категория труд - 33 г. 07 м. и 02 дни, както и осигурителен стаж за право и за размер на пенсията, положен в Испания - 03 г. 01 м. и 22 дни.
6. Със заявление вх. № 3019-15-189/13.05.2019 г., подадено до Директора на ТП на НОИ - Пловдив, С.Р. е направила искане личната й пенсия, получавана на адрес в гр. София да се превежда на адрес в гр. Пловдив.
7. С Разпореждане № **********/прот. № У01376/16.09.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, считано от 16.05.2019 г., по заявление вх. №2115-15-134/16.05.2019 г. на С.Г.Р., на същата е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ИОЗ) от починал съпруг на основание чл. 82, ал. 2 от КСО и добавка по чл. 84 от КСО от личната пенсия за ИОЗ.
8. С Разпореждане № **********/ протокол № 2146-15-613/11.10.2019 г. (л. 129) на основание чл. 95, ал. 2 от КСО са спрени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 04.10.2019 г., и добавката по чл. 84 от КСО от починал съпруг, считано от датата на отпускане 16.05.2019 г.
Спирането е мотивирано с обстоятелството, че във връзка с получени формуляри от Испанския осигурителен институт и приложени заверени копия на документи, удостоверяващи стаж положен на територията на Република България е преценена необходимост от установяване на осигурителния стаж на лицето и извършване на проверка на правомерността на отпуснатата пенсия по отношение продължителността на зачетения стаж, положен в България.
9. С писмо изх.№ 2175-15-187#1 от 29.11.2019 г. (л. 130), Ръководителят на ПО при ТП на НОИ – Пловдив е изискал от осигурителя „Кочо Честеменски“ АД да потвърди положения от Р. стаж за периода от 20.05.1980 т. – 01.03.2002 г. Посочено е в писмото, че съгласно представена към заявление вх. № 2212-21-141/03.06.2016 г. трудова книжка № 1125/10.07.1974 г. – оригинал, лицето има осигурителен стаж за периода 20.05.1980 г. - 28.02.2002 г. без прекъсвания, при осигурител „Кочо Честименски“, от които за периода 20.05.1980 г. - 31.12.1999 г. - втора категория труд по т. 31 б от ПКТП отм. за работа с лепила на база органични разтворители. От полученото заверено копие на трудова книжка със същия номер, Р. има положен стаж при този осигурител от 21.05.1981 г. до 24.10.1992 г. по условията на втора категория труд по т.31 б от ПКТП за работа с лепила на база органични разтворители и от 11.07.1994 г. до 28.02.2002 г., от които за времето от 11.07.1994 г. до 31.12.1999 г. също по условията на тази точка от ПКТП отм.
В тази връзка е поискано издаване на обр. УП 3.
След получаване на изисканите документи и удостоверения от „Кочо Честеменски“ АД, с писмо изх.№ 2175-15-187#1 от 29.11.2019 г. (л. 138), Ръководителят на ПО при ТП на НОИ – Пловдив е изискал да бъде извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурител „Кочо Честименски“ АД - гр. Пловдив, относно действително полагания от Р. стаж в посочения осигурител, приключила с констативен протокол № КП-5-15-00705769/15.01.2020 г., е установено, че данните, съдържащи се в трудова книжка № 1125/10.07.1974 г. с осигурителен стаж за времето 20.05.1980 г. - 28.02.2002 г. без прекъсвания, не отговарят на изплащателните ведомости и наличното при работодателя досие на лицето.
Въз основа на установеното в рамките на развилото се административно производство по проверка правомерността на отпуснатата през 2016 г. на Р. пенсия, по представените редовно оформени документи за периода от 24.03.1975 г. до 06.05.2015 г., е зачетен осигурителен стаж както следва: осигурителен стаж от втора категория труд - 21 г. 10 м. 14 дни, осигурителен стаж от трета категория труд - 03 г. 02 м. 10 дни. На основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж в България, превърнат към трета категория труд – З0 г. 06 м. и 13 дни. С формуляр Е 205 ES от 05.10.2016 г. компетентната институция на Испания е потвърдила и осигурителен стаж за периода от 22.09.2006 г. до 06.05.2015 г. - 03 г. 01 м. 22 дни за право и размер на пенсия. Така общият осигурителен стаж от България и Испания, установен и зачетен след проверката за нова преценка на право на пенсия по отношение на Р. е определен на 33 г. 08 м. 05 дни.
Към датата на първоначалното заявление за пенсия - 03.06.2016г., Р. има навършена възраст 57 години 09 месеца 10 дни.
Съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 от КСО през 2016 г. жените придобиват право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 53 години, придобит осигурителен стаж от втора категория най - малко 15 години и сбор от продължителност на осигурителния стаж и възрастта не по - малък от 94.
Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО през 2016 г. жените придобиват при навършена възраст 60 години и 10 месеца и придобит осигурителен стаж 35 години и 02 месеца по условията на трета категория труд.
С оглед така установеното е направен извод, че през 2016 г. Р. няма право на пенсия нито по чл. 69б, ал.2 от КСО от 03.06.2016 г., (тъй като няма сбор от продължителност на осигурителния стаж и възрастта не по-малък от 94, а има сбор 91 възраст - 57 г. 09 м. 10 дни и осигурителен стаж 33 г. 08 м. 05 дни), нито по условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО (тъй като същата няма изискуемия осигурителен стаж 35 г. 02 месеца и навършена възраст 60 г. и 10 месеца, а има 33 г. 08 м. и 05 дни стаж и възраст 57 години 09 месеца 10 дни).
При това положение е прието, че отпада основанието за получаване и на добавката по чл. 84 КСО.
При тези данни е издадено Разпореждане № ********** Протокол № 2140-15-1/05.01.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, чл. 68, ал. 1-2 от КСО, чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „г” от КСО и Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 г., са отменени Разпореждане **********, протокол №N61439/16.11.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - София град за отпускане на лична пенсия за ОСВ и Разпореждане № **********/прот. № У01376/16.09.2019 г. за отпускане на добавка по чл. 84 КСО от починал съпруг, и всички последващи. Със същото разпореждане, на С.Г.Р. е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ по заявление вх. № 2212-21-141/03.06.2016 г.
10. Междувременно С.Р. подава ново заявление вх. № 2113-15-65 от 07.01.2020 г., до ТП на НОИ - Пловдив за отпускане на лична пенсия за ОСВ по условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО или чл. 69б от КСО и отпускане на добавка от починал съпруг по чл. 84 от КСО, като декларира, че има придобит осигурителен стаж на територията на Испания, за времето от 2007 г. до 2019 г.
11. Разпореждане № ********** Протокол № 2140-15-1/05.01.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е обжалвано от Р. пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив, който с Решение № 2153-15-32/12.02.2021 г. го е потвърдил. Последното е оспорено пред Административен съд Пловдив, във връзка с което е образувано административно дело № 553/2021 г., приключило с Решение № 2077/05.11.2021 г., влязло в законна сила на 19.07.2022 г. (оставено в сила с Решение № 7259/19.07.2022 г. на Върховен административен съд постановено по административно дело № 12276/2021 г. по описа на същия съд).
С това съдебно решение, Пловдивският административен съд е отхвърлена жалбата на С.Г.Р. против Решение № 2153-15-32/12.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният орган е извършил съвкупен анализ на всички относими доказателства, което е довело до постановяването на законосъобразен административен акт. Според съда, административният орган не е следвало да съобрази допълнително придобития от Р. осигурителен стаж за времето от 03.06.2016 г. - датата на подаване на първото заявление за отпускане на лична пенсия до 05.01.2021 г. - датата на издаване на процесното разпореждане (Разпореждане № ********** Протокол № 2140-15-1/05.01.2021 г.) и до 12.02.2021 г. - датата на процесното разпореждане и навършена възраст към 28.12.2018 г. Посочено е в мотивите на съдебния акт, че разглежданото от съда административно производство е за установяване правилността на получаваната от жалбоподателката лична пенсия за ОСВ, отпусната считано от 03.06.2016 г. по условията на параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО (чл. 69 б от КСО), поради което и преценката на пенсионния орган следва да се извърши спрямо установените към този момент за жалбоподателката осигурителен стаж и навършена възраст. Допълнително придобитият от Р. осигурителен стаж и навършената възраст, след тази дата, нямат отношение към преценката за правилността на първоначално отпуснатата лична пенсия за ОСВ. Същите биха могли да бъдат предмет на преценка при последващо пенсионно производство въз основа на ново заявление от лицето, каквото същата вече е подала (заявление вх. № 2113-15-65 от 07.01.2020 г.).
12. След влизане в сила (на 19.07.2022 г.) на Разпореждане № ********** Протокол № 2140-15-1/05.01.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е издадено и Разпореждане № РНП-2-4-15- 01179429/11.08.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, което на основание чл. 114, ал. 1 КСО е разпоредено Р. да възстанови недобросъвестно получената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 10866,79 лв., от които главница 7404,92 за времето от 03.06.2016 г. до 31.10.2019 г. и лихва в размер на 3461,87, начислена на основание чл. 113 от КСО до 11.08.2022 г. С решение № 2153-15-270/26.09.2022 г на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е заличено като погасено по давност задължението на лицето по посоченото Разпореждане № РНП-2-4-15-01179429/11.08.2022 г. за периода от 03.06.2016 г. до 31.12.2016 г., като разпореждането е потвърдено в останалата му част.
13. С формуляр Е 205 ES от 02.09.2022 г. компетентната институция на Испания е потвърдила и осигурителен стаж за периода от 22.09.2006 г. до 05.12.2020 г. Чуждата компетентна институция потвърждава испански стаж за времето от 22.09.2006 г. до 08.11.2018 г. (с прекъсване) с продължителност 04 г. 06 м. 12 дни и от 09.11.2018 г. до 05.12.2020 г с продължителност 02 г. и 28 дни.
14. Едва след постъпване на посочената в т. 13 информацията от компетентната институция на Испания, Ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив се произнася окончателно по заявление вх. № 2113-15-65 от 07.01.2020 г., до ТП на НОИ – Пловдив на Р. (за отпускане на лична пенсия за ОСВ по условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО или чл. 69б от КСО и отпускане на добавка от починал съпруг по чл. 84 от КСО – вж. т. 10 по-горе) с процесното Разпореждане № **********/Протокол № Y01490/23.12.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. С това разпореждане на Р. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1, 2 от КСО във връзка § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО и Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004 г. и добавка по чл. 84 от КСО, считано от 23.12.2019 г. При отпускане на пенсията е зачетен общ осигурителен стаж в България превърнат към трета категория труд – З0 г. 06 м. и 13 дни, към който е добавен чуждият такъв от 05 г. 07 м. 26 дни за периода до 22.12.2019 г.
За нуждите на съдебното производство, видно от Решение № 2077/05.11.2021 г. по адм. дело № 553/2021 г. на Административен съд Пловдив, са назначени и изготвени съдебно-графологични експертизи, приети без възражение от страните. Експертизата е установила, че подписът от името на С.Г.Р., след „Подпис на заявителя за пенсия и в заявление № 2212-21-141/03.06.2016 г за отпускане на пенсия не е изпълнен от С.Г.Р., както и че подписът след „Упълномощител", в пълномощно с дата 20.05.2016 г. не е изпълнен от С.Г.Р..
При тази констатация ответният административен орган е приел, че искане за отпускане на лична пенсия за ОСВ, изхождащо от лицето е едва заявление вх. № 2113-15-65/07.01.2020 г.
Установено е, че с цитираното заявление Р. прави искане за отпускане на лична пенсия за ОСВ на основание чл. 68 или чл. 69б от КСО, като декларира, че е полагала труд в Испания за времето от 2007 г. до 2019 г.
Чуждата компетентна институция потвърждава испански стаж за времето от 22.09.2006 г. до 08.11.2018 г. (с прекъсване) с продължителност 04 г. 06 м. 12 дни и от 09.11.2018 г. до 05.12.2020 г. с продължителност 02 г. и 28 дни.
С оглед обстоятелството, че само българският стаж не поражда право на пенсия по българското законодателство е приложен принципът на РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА (ЕО) № 883/2004 г. относно сумиране на осигурителните периоди за придобиване на право на пенсия и към редовно оформения български стаж (21 г. 10 м. 14 дни по условията на втора категория труд и 03 г. 02 м. 10 дни по условията на трета категория труд или редуциран стаж към трета категория труд с продължителност 30 г. 06 м. 13 дни за времето от 24.03.1975 г. до 03.06.2003 г. с прекъсване) е добавен чуждият такъв. От предварителната преценка за придобити права с български и чужд стаж е установено, че Р. придобива право на пенсия за ОСВ на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО на 23.12.2019 г. и на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО на 05.12.2017 г.
Посочено е, че във връзка с декларираното желание на лицето за преценка право на пенсия на двете основания от КСО и поради обстоятелството, че при прилагане на чл. 94 от КСО началната дата на пенсията по чл. 69б, ал. 2 от КСО ще бъде датата на заявлението в ТП на НОИ Пловдив - 07.01.2020 г. (заявлението е след регламентирания двумесечен срок от правото), а на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО датата на придобиване на правото - 23.12.2019 г. (навършена възраст 61 г. 04 м.), с обжалваното Разпореждане № **********/Протокол № У01490/23.12.2022 г. правилно е отпусната пенсията за осигурителен стаж и възраст от дата 23.12.2019 г. на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО при стаж в България: 21 г. 10 м. 14 дни по условията на втора категория, 0З г. 02 м. 10 дни по условията на трета категория, или общ стаж по условията на трета категория труд 30 г. 06 м. 13 дни и стаж в Испания до началната дата на пенсията - 22.12.2019 г. с обща продължителност 05 г. 07 м. 26 дни.
С тези съображения е обоснована правилността на оспореното разпореждане и в частта му по т втора относно отпусната добавка по чл. 84 от КСО от пенсията на починал съпруг, считано от 23.12.2019 г.
16. По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза (СИЕ) приета без заявени резерви от страните,
чието заключение се свежда до следното:
16.1. Количеството стаж по
категории и от чужбина, превърнати по чл. 104 от КСО стаж към 16.11.2016
година:
Осигурителен стаж втора категория
труд - 21 години 10 месец 14 дни;
Осигурителен стаж трета категория
труд - 03 години 02 месеца 10 дни;
Превърнат /приравнен/ на основание
чл. 104 от КСО към трета категория труд, общ осигурителен стаж - 30 години 06 месеца 13 дни.
Осигурителен стаж за право на
пенсия, положен в чужбина: от 22.09.2006 г. до 16.11.2016 г. - 03 години 02 месеца
07 дни.
Общо осигурителен стаж трета
категория - 33 години 08 месеца 20 дни.
Количеството стаж по категории и от
чужбина, превърнати по чл. 104 от КСО стаж към 16.09.2019 година:
Осигурителен стаж втора категория
труд - 21 години 10 месец 14 дни;
Осигурителен стаж трета категория
труд - 03 години 02 месеца 10 дни;
Превърнат /приравнен/ на основание
чл.104 от КСО към трета категория труд, общ осигурителен стаж - 30 години 06
месеца 13 дни.
Осигурителен стаж за право на
пенсия, положен в чужбина: от 22.09.2006 г. до 16.09.2019 г. - 05 години 04
месеца 19 дни.
Общо осигурителен стаж трета
категория - 35 години 11 месеца 02 дни.
16.2. Сбор от осигурителен стаж и възраст на С.Р. към 16.11.2016 година:
Общо осигурителен стаж трета
категория - 33 години 08 месеца 20 дни;
Възраст към 16.11.2016 г. - 58 години 02 месеца 18 дни;
Осигурителни точки - 91
10 08
Необходим брой осигурителни точки -
94 00
00
Недостиг на осигурителни точки - 02 години 01 месена 22 дни
Към 16.11.2016 година не се събират
необходимия брой от 94 точки съгласно чл. 69б от КСО. Налице е недостиг от 2
години 01 месец и 22 дни.
Сбор от осигурителен стаж и възраст
на С.Р. към 16.09.2019 година:
Общо осигурителен стаж трета
категория - 35 години 11 месеца 02
дни
Възраст към 16.09.2019 г. - 61 години 00 месеца 24
дни
Осигурителни точки - 96
11 26
Необходим брой осигурителни
точки -
94 00
00
Осигурителни точки в повече - 02 години 11 месеца 26 дни
Към 16.09.2019 година се събират над
94 точки съгласно чл. 69б от КСО.
16.3. Към 02.02.2018 година се събират 94 точки съгласно чл. 69б от КСО.
16.4. При извършената на 11.09.2023 година проверка на пенсионната преписка
на С.Г.Р. в ТП на НОИ и сравняване на документите, съставляващи пенсионната
преписка на жалбоподателя и тези представени в материалите по делото не са
установени различия. Всички налични по пенсионната преписка документи, отнасящи
се за доказване на осигурителният стаж на С.Г.Р. са приложени в материалите по
делото. Не са налице данни за незачетен стаж при формиране и отпускане на
пенсията за осигурителен стаж и възраст, конкретно такъв, положен през 2016
година в чужбина и за други години.
ІV. За
правото:
17. Оспореният административен
акт – Решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е постановен от материално
компетентен орган, в изискуемата от закона форма при спазване на
административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в
хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения
в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган -
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ.
18. За
разрешаването на настоящия административноправен спор, с оглед твърденията на
жалбоподателката изложени в т. 2 по-горе, е необходимо да бъде съобразена
относимата в случая нормативна уредба.
Според чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от
датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е
подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след
изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към
тях се отпускат от датата на подаването им.
В ал. 4 на чл. 94 от кодекса е предвидено, че наследствена пенсия или
добавка по чл. 84 се отпуска от датата, следваща датата на прекратяване на
пенсията на наследодателя, когато заявлението е подадено в двумесечен срок от
датата на смъртта на наследодателя.
Съгласно чл. 84, ал. 1 от КСО пенсионерът
има право на добавка от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал
починалият съпруг/съпруга, в размер посочен в самата разпоредба.
Според чл. 99, ал. 1 от КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може
да се измени или отмени от органа, който го е издал:
1. по заявление на пенсионера – когато същият представи нови
доказателства за:
a) осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди
пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 17;
б) гражданското си състояние;
2. по инициатива на органа – когато се установи, че:
a) пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ
или на документ с невярно съдържание;
б) инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от
лицето или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление;
в) смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена
умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено
престъпление;
г) пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й;
д) пенсията е определена в неправилен размер.
В ал. 2 на чл. 99 от кодекса е посочено, че в случаите по ал. 1
разпореждането се изменя или се отменя:
1. по т. 1 -
от датата на представяне на доказателствата;
2. по т. 2 - от датата на отпускането или промяната на пенсията, а при неправилен отказ - от
датата по чл. 94.
В случай че в срока за обжалване на разпореждането са представени нови
доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и
други, разпореждането се отменя или изменя от датата на отпускането, промяната
или отказа за отпускане на пенсията (чл. 99, ал. 3 КСО).
19. Така цитираната нормативна уредба, съотнесена към конкретиката на
настоящия казус налага да се приеме следното:
19.1. КСО не
сочи, кога един административен акт
влиза в сила. Поради това и по силата на
препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, приложение намира чл. 296 от ГПК. С оглед възведените в този текст
правила, следва да се приеме, че когато
разпореждането не е обжалван по административен и съдебен ред, с изтичането на
предвидения в закона срок за обжалване същият влиза в сила. Същият резултат
настъпва и когато е изчерпана възможността за обжалване на административния
акт. Влязлото в сила разпореждане, означава изчерпване на дадената по силата на
правна норма компетентност на органите на НОИ да бъдат страна в конкретното
правоотношение. Именно, преклудирането
на правомощието на административния орган да въздейства, върху разрешения по
вече приключилото производство въпрос, осигурява формалната законна сила на
индивидуалния административен акт, каквото безспорно е разпореждането за
отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и
възстановяване на пенсии. Ето защо, влезлият в сила административен акт,
гарантира на адресата си окончателно и непререшимо, осъществимост на разрешения
с него материалноправен проблем така, както е установено в акта.
Именно защото се посяга на стабилитета на индивидуалния административен
акт, законодателят е предвидил отделно, императивно уредено производство, само
в рамките на което е възможно да се
измени разпореждането издадено по реда на чл. 98 от КСО. Регламентацията
се съдържа в цитирания по-горе чл. 99 от КСО. Правната норма лимитивно изброява
предпоставките, при които е възможно да се образува производство по изменение
на влязло в сила разпореждане за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране,
възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсии.
В случая обаче следва да бъде съобразено, че единствено влязло в сила
съдебно решение, с което се разрешава спора за правилното отпускане или за
законосъобразността на отказ да се отпусне пенсията, съответно правилното
определяне на нейния размер, би представлявало пречка за изменение на влязлото
в сила разпореждане на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г“ и „д“ от КСО. Това
е така, защото по аргумент от чл. 177, ал. 1 от АПК съдебното решение има
задължителна сила за страните по делото, а на основание чл. 177, ал. 2 от АПК
всички действия и актове на органа, извършени в противоречие с влязло в сила
решение на съд са нищожни.
Именно такъв е настоящия случай, доколкото с влязъл в сила съдебен акт (Решение №
2077/05.11.2021 г. административно дело № 553/2021 г. по описа
на Административен съд - Пловдив) е разрешен въпросът относно правилността
(законосъобразността) на отказа за отпускане на пенсия за ОСВ и добавка по чл.
84 КСО на Р., обективиран в Разпореждане № ********** Протокол №
2140-15-1/05.01.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив, издадено на
основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г“ КСО (с това разпореждане, както вече беше казано, са отменени Разпореждане **********,
протокол № N61439/16.11.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ - София град за отпускане на лична пенсия за ОСВ и Разпореждане № **********/прот.
№ У01376/16.09.2019 г. за отпускане на добавка по чл. 84 КСО от починал съпруг,
и всички последващи, като на Р. е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ
по заявление вх. № 2212-21-141/03.06.2016 г.), а това от своя страна е пречка да се
инициира последващо му изменение пак на същото основание - чл. 99, ал. 1, т. 2,
б. „г“ от КСО.
Неприложимо в случая е и основанието за изменението му (на Разпореждане № **********
Протокол № 2140-15-1/05.01.2021 г.) по чл. 99, ал. 1, т. 1, б. „а“ КСО (според която „влязлото в сила разпореждане
по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал по заявление
на пенсионера – когато същият представи нови доказателства за осигурителен стаж
и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането…“), тъй като тази предпоставка
предполага вече отпусната пенсия, а с разглежданото Разпореждане № **********
Протокол № 2140-15-1/05.01.2021 г. е отказано отпускането на такава.
Ето защо възраженията на жалбоподателката, че за
органа възниква задължение на основание
чл. 99, ал. 1, т. 1, б. „а“ и т. 2, б. „г“ от КСО да измени разпореждането от 05.01.2021 г. и да го съобрази с целия
документиран стаж и навършена възраст към тази дата, се явява неоснователно.
Още по-малко, производството по чл. 99 КСО може да бъде инициирано по отношение
на разпорежданията от 16.11.2016 г. (Разпореждане № **********/
протокол № N61439/16.11.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ - София град) и
от 16.09.2019 г. (Разпореждане № **********/прот.
№ У01376/16.09.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ –
Пловдив), доколкото
последните са отменени с влязло в сила разпореждане (Разпореждане № **********
Протокол № 2140-15-1/05.01.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ – Пловдив),
именно защото Р. не е придобила право на пенсия към датата на подаване на заявление вх. №
2212-21-141/03.06.2016 г. Това обстоятелство впрочем
се установява по категоричен начин и от приетата без резерви от страните СИЕ,
чието заключение се възприема от съда като обективно и компетентно изготвено,
въвеждащо в процеса с необходимата пълнота релевантни за разрешаване на
настоящия административноправен спор факти и обстоятелства.
Само за пълнота следва
да се констатира, че едва с формуляр Е
205 ES от 02.09.2022 г. компетентната институция на Испания е
потвърдила осигурителния стаж на Р. за периода от 22.09.2006 г. до 05.12.2020
г., т.е. дори хипотетично да се приеме, че е била налице предпоставката по чл.
99, ал. 1, т. 1, б. „а“ от КСО, то разпореждането по чл. 98 би могло да се
измени или отмени от датата на представяне на доказателствата – 02.09.2022 г.,
съгласно чл. 99, ал. 2, т. 1 КСО, което като краен резултата е
по-неблагоприятно за жалбоподателката.
19.2. Все в
тази насока следва да се посочи, че производството по подаденото от Р. заявление
вх. № 2212-21-141/03.06.2016 г. е приключило с влязъл в сила административен
акт, съответно от този момент нататък осигурителният орган не дължи произнасяне
по него. Инициирано е от Р. ново производството по отпускане на пенсия за ОСВ по условията на чл. 68, ал.
1-2 от КСО или чл. 69б от КСО и добавка по чл. 84 КСО, чрез подаване на заявление
вх. № 2113-15-65 от 07.01.2020 г. до ТП на НОИ – Пловдив. В хода на това
административно производство е издадено и процесното Разпореждане № **********/Протокол №
Y01490/23.12.2022 г., с което на Р. е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1, 2 от КСО във връзка § 22ц, ал. 1 от
ПЗР на КСО и Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004 г. и добавка по чл. 84 от КСО,
считано от 23.12.2019 г.
Осигурителният орган правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.
94, ал. 1 от КСО досежно момента, от който следва да бъдат отпуснати спорните
пенсия за ОСВ и добавка по чл. 84 КСО, и при съобразяване на обстоятелството,
че право на добавка по чл. 84 КСО има само пенсионерът, т.е. лице което вече е
придобило право на пенсия (арг. чл. 84, ал. 1 КСО).
В случая, кога Р. придобива право на пенсия по условията на чл. 69б КСО (доколкото според становището
на пенсионния орган правото на лична пенсия по условията на чл. 69б от КСО се
придобива от Р. на 05.12.2017 г., според твърдението й - на 16.07.2017
г.,
а според заключението на вещото лице - на 02.02.2018 г.), е въпрос, чийто отговор по никакъв
начин не променя извода за законосъобразност на оспореното в процеса решение и
потвърденото с него разпореждане.
Основание за този извод дава обстоятелството, че със заявление вх. №
2113-15-65 от 07.01.2020 г. Р. е направила искане за отпускане на лична пенсия
за ОСВ на основание чл. 68 или чл. 69б
от КСО. При това положение, при спазване на възведения в чл. 6 АПК принцип на
„съразмерност“, пенсионният орган е отпуснал пенсията за ОСВ по условията на
чл. 68, ал. 1 и 2 КСО като по-благоприятно основание за лицето, тъй като при
прилагане на чл. 94 от КСО началната дата на пенсията по чл. 69б, ал. 2 от КСО
ще бъде датата на заявлението в ТП на НОИ Пловдив - 07.01.2020 г. (заявлението е
подадено след двумесечния срок по чл. 94, ал. 1 от придобиване на правото на
пенсия), а на основание
чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, датата на придобиване на правото на пенсия е
23.12.2019 г. (навършена възраст 61 г. 04 м.).
Както правилно е посочил ответният административен орган в депозираното
по делото становище, която и дата да се възприеме за меродавна като дата на придобиване право
на пенсия от Р. по условията на чл. 69б КСО, то същата не променя извода на
административния орган, че по подаденото от нея заявлението от 07.01.2020 г.
следва да бъде отпусната лична пенсията за ОСВ на по-благоприятното за нея основание
- чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, считано от 23.12.2019 г.
20. Изложените до тук съображения, обосновават крайния
извод за законосъобразност на оспорения административен акт. При това положение
жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.
V.
За разноските:
21. При посочения
изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на Националния осигурителен
институт, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска
защита. Те се констатираха в размер на 100 лв., изчислени съгласно правилото на
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл.
основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяван на
фактическата и правна сложност на делото.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на С.Г.Р., с ЕГН **********,
с адрес ***, против Решение № 2153-15-70/14.03.2023 г. на Директора на
ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол №
Y01490/23.12.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –
Пловдив, с което на Р. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
на основание чл. 68, ал. 1, 2 от КСО във връзка § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО и
Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004 г. и добавка по чл. 84 от КСО, считано от
23.12.2019 г.
ОСЪЖДА С.Г.Р., с ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на Националния осигурителен
институт, сумата от 100 лева, представляваща равностойността на осъществената
юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: