Normal;Iiaiene;С присъда № 11/09.03.2006 година, постановена по НОХД № 56/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд, Иван Танчев Чакъров от гр. Кърджали е признат за виновен в това, че на 14.11.2005 година в гр. Кърджали държал огнестрелно оръжие- пушка калибър 8.5 мм, неустановена марка с № 661349 и боеприпаси- 12 бр. патрони, калибър 8.5 х 38 мм, без да има надлежно разрешение за това, поради което и на основание чл. 339 ал.1 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието. Постановено е, след влизане на присъдата в сила веществените доказателства: пушка калибър 8.5 мм, неустановена марка с № 661349 и боеприпаси- 12 бр. патрони, калибър 8.5 х 38 мм, да бъдат отнети в полза на държавата, а 5 бр. гилзи и моторна резачка “Партнер електролукс” № 03953900240 да бъдат върнати на Иван Танчев Чакъров. Присъдени са съдебни разноски. Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Иван Танчев Чакъров от гр. Кърджали, който обжалва присъдата като неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие със събраните по делото доказателства. От последните не се установило подсъдимият да е осъществил държане на огнестрелното оръжие и боеприпасите, предмет на обвинението. Жалбодателят моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена, вместо което да бъде постановена нова, с която да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез защитника си поддържа жалбата, като последният развива подробни съображения в подкрепа на жалбата. Моли за оправдателна присъда. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали счита жалбата за неоснователна. Предлага обжалваната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 НПК, констатира следното: Жалбата е неоснователна. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, като в проведеното първоинстанционно съдебно следствие са събрани всички възможни и необходими доказателства, за да бъдат установени обстоятелствата по чл. 102 от НПК в съответствие с принципните норми на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Във връзка с основните доводи във въззивната жалба, поддържани и пред районния съд- за недоказаност на авторството на деянието и за несъставомерност на деянието по чл. 339 ал.1 от НК от обективна страна, са изложени убедителни и обосновани изводи въз основа на задълбочен и подробен анализ на събрания доказателствен материал. Така от събраните от първоинстанционния съд доказателства и от обясненията на подсъдимия във въззивното съдебно следствие, от фактическа страна се приема за установено следното: подсъдимият Иван Танчев Чакъров от гр. Кърджали, заедно със св. Мюмюн Шукри Сали от гр. Кърджали- баджанак на Чакъров, през м.ноември 2005 година били на работа в Гърция. Тъй като човекът, при когото работели не им платил съгласно уговорката им, двамата решили да вземат каквото намерят от дома му, преди да се приберат в гр. Кърджали. Така, от склад, намиращ се в двора на къщата, подс.Танчев намерил пушка, калибър 8.5 мм, неустановена марка с № 661349, 12 броя патрони- калибър 8.5 х 38 мм, 5 бр. гилзи и резачка “Партнер електролукс” № 03953900240, които изнесъл. Заедно със св. Сали ги взели със себе си и тръгнали към държавната граница на РБългария пеша, като подсъдимият носел пушката, а свидетелят- резачката. Така преминали границата и на 14.11.2005 година около 10.00 часа се прибрали в гр. Кърджали. Подс. Танчев живеел заедно със св. Шакирова в къща, намираща се на ул. “Пътя за Калинка” № 5, а св. Сали живеел със семейството си в къща на ул. “Пътя за Калинка” № 16. Пристигайки в гр. Кърджали, двамата дошли в къщата на последния адрес. Подсъдимият скрил първоначално пушката, боеприпасите и резачката, завити в одеяло под легло в една от стаите. По-късно ги пренесъл в двора и ги скрил в храстите зад тоалетната. Върнал се в къщата и със свидетеля започнали да пият, като около 17-18 часа подсъдимият вече бил много пиян и легнал да спи. Св. Сали отишъл да спи в къщата на ул. “Пътя за Калинка” № 5. Около 19.00 часа, по сигнал на съседи, полицаи от РПУ Кърджали посетили двата адреса- къщите на ул. “Пътя за Калинка” № 5 и № 16, за да търсят оръжие, тъй като били чути изстрели. На последния адрес се намирала и свидетелката Ганка Шакирова. Подсъдимият казал на свидетелката къде е скрил пушката, като последната показала мястото на полицаите- в храстите зад тоалетната. С протокол за претърсÔане и изземване от 14.11.2005 година, били иззети пушка, калибър 8.5 мм, неустановена марка с № 661349, 12 броя патрони- калибър 8.5 х 38 мм, 3 бр. гилзи без капсули с периферно възпламеняване, без надписи и резачка “Партнер електролукс” № 03953900240. От къщата на ул. “Пътя за Калинка” № 5 били намерени и иззети с протокол от 14.11.2005 година два броя гилзи без капсули с периферно възпламеняване, без надписи. От заключението на комплексната съдебно-балистическа и химическа експертиза № 129/18.11.2005 година, приета като доказателство от първоинстанционния съд и от разпита на в.л. Н.Яръмбойков в съдебно заседание, се установява, че представената за експертиза пушка представлява огнестрелно оръжие; същата е изправна и годна да възпроизведе изстрел. Представените за изследване 12 броя патрони се отнасят към ловни патрони, калибър 8,5х38 мм, с кръгово възпламеняване, снаряжени със сачми № 6, предназначени за стрелба с гладкоцевно огнестрелно оръжие; същите отговарят на калибъра на изследваната пушка и могат да се използват за стрелба с нея. Представените за изследване 5 бр. гилзи се отнасят към патрони калибър 8,5х 38 мм с кръгово възпламеняване, каквито са и представените за изследване 12 броя патрони. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства: от показанията на свидетелите Шакирова, Щерева, Мюмюн Сали, Русинов и Петков, които съдът възприема изцяло; от заключението на комплексната съдебно-балистическа и химическа експертиза № 129/18.11.2005 година, приета като доказателство и от показанията на в.л. Н.Яръмбойков; от писмените доказателства по делото- протоколи за претърсване и изземване, фотоалбум, бюлетин за съдимост, характеристика, декларация за семейно и имотно състояние и др.; както и от обясненията на подсъдимия, които съдът възприема частично. Така, безспорно се установява фактът на държане на инкриминираната вещ- пушка и боеприпаси за нея, от подс. Чакъров, който подробно обяснява времето, начинът, мястото и мотивът за придобиването им, макар последното да приписва на св. Сали; като същевременно подсъдимият не отрича осъществяването на свое собствено държане върху инкриминираните вещи. Твърдението, че пушката била придобита от св. Сали с цел да я продаде не почива на съвкупността от събраните по делото доказателства- това обяснение на подсъдимия представлява негова защитна позиция и се опровергава от показанията на св. Сали и св. Шакирова, които сочат обстоятелствата относно изнасянето на вещите от подсъдимия, пренасянето им през граница и укриването им от подсъдимия макар и в дома на свидетеля. Именно подсъдимият е казал на св. Шакирова къде е скрил пушката и боеприпасите и тя е завела полицаите до местото, където е била намерена и иззета. В тази връзка доводът, че пушката била взета от св.Сали, за да я продаде е несъстоятелен, тъй като това обстоятелство се опровергава от обсъдените гласни доказателства и от обясненията на подсъдимия, който сочи, че намерението им със свидетеля е било двамата да я продадат и да си разделят парите. А що се отнася до доводо, че съучастник в осъществяване на престъплението следвало да бъде и св.Сали следва да се посочи,че единствено в правомощията на прокурора е да прецени кои лица да привлече към наказателна отговорност и по какво обвинение. Ето защо правилни и изцяло подкрепящи се от доказателствата по делото са изводите на районния съд, че подсъдимият Чакъров е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 339 ал.1 от НК, като на 14.11.2005 година в гр. Кърджали държал огнестрелно оръжие- пушка калибър 8.5 мм, неустановена марка с № 661349 и боеприпаси- 12 бр. патрони, калибър 8.5 х 38 мм, без да има надлежно разрешение за това. За осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 339 ал.1 от НК- държане, е достатъчно осъществяването на фактическа власт върху вещта, без да е необходимо последната да е продължила дни или месеци, какъвто довод прави защитникът на подсъдимия. В тази връзка, от доказателствата по делото се установява, че подсъдимият е установил фактическа власт върху инкриминираните вещи с изнасянето им от дома на собственика им. Същата е продължила с пренасянето им и укриването им от подсъдимия в двора на дома му в гр. Кърджали. Своенето на тези вещи от страна на Чакъров е било демонстрирано именно с тези негови действия и е било прекъснато с изземването на вещите от органите на полицията по независими от неговата воля причини. Т.е., от обективна страна подсъдимият е държал инкриминираните вещи през необходим и достатъчен период от време за осъществяване на това изпълнително деяние на престъплението по чл. 339 ал.1 от НК. Безспорно е установено от обективна страна, наред с това е, че за държането на пушката и боеприпасите подсъдимият не е притежавал надлежно разрешение по ЗКВВООБ. Чакъров е действал с пряк умисъл, при който е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици, обективиран в поведението му- изнасянето на вещите от дома на собственика им, пренасянето им през граница, укриване на вещите, намерението да бъдат продадени. При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание, първоинстанционният съд е отчел висока обществена опасност на деянието, предвид характера на засегнатите обществени отношения, регулиращи контрола върху дейностите, свързани с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Висока обществена опасност е отчетена и за личността на дееца, предвид многократните му осъждания за престъпления от общ характер, включително и на лишаване от свобода, изпълнението на което не е било отложено, както и предвид събраните лоши характеристични данни за същия. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са отчетени младостта му, тежко имотно състояние, частични самопризнания и съдействие за разкриване на обективната истина. Наказанието лишаване от свобода за срок от четири месеца е наложено при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства и към минималния предвиден размер на наказанието по чл. 339 ал.1 от НК. За постигане целите на наказанието и при наличието на пречки за приложението на чл. 66 ал.1 от НК, съдът е постановил изтърпяването му при първоначален “общ” режим. Така наложеното наказание на подсъдимия не е явно несправедливо, тъй като същото е към минималния възможен размер, налице е формална пречка за условно осъждане по чл. 66 ал.1 от НК; същото съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на наказанието. Ето защо оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е неоснователно. Предвид обсъденото, въззивният съд не констатира при провеждане на съдебното следствие и постановяване на присъдата, първоинстанционният съд да е допуснал процесуални нарушения при събиране, проверка и оценка на доказателствените материали; както и при формиране на вътрешното му убеждение при вземане на решението. Присъдата също така е обоснована и почива изцяло на събраните по делото доказателства. Ето защо въззивната жалба е неоснователÝа, а обжалваната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл. 338 ал.1 т.1 във вр. с чл. 334 т.6 от НПК,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 11/09.03.2006 година, постановена по НОХД № 56/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|