Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                         гр.С., 3.07.2012год.

 

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в в открито заседание на десети април 2012год., в състав:

 

                                     СЪДИЯ : Валентин Бойкинов

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 1064 по описа за 2009год, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

                Предявени са обективно  съединени искове с правно основание Чл.79, ал.1 от ЗЗД и Чл.86, ал.1 от ЗЗД от „Б. Д.Ар Г.”ООД срещу „Б.”ООД.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на Договор №1 /20.10.2006год. на ищеца „Б.Д.А. Г.”ООД било възложено от страна на ответника „Б.”ООД извършването на строително-монтажни работи с предмет – отопление и вентилация на Сграда Б, представляваща част от обект, намиращ се в гр. С., „Жилищна сграда с магазини, офиси и подземни гаражи” в УПК ХХVІІ-1115 и ХХVІІ-1116, м.”В.-В.С.”. По силата на този договор ищецът се е задължил да изпълни посочените в обстоятелствената част на исковата молба строително-монтажни работи срещу заплащането на възнаграждение от страна на ответника в размер на 123 463,98 лева. Твърди се, че строително-монтажните работи са били извършени съгласно предвиденото в  договора, като съответно са били приети посредством съставянето на множество актове обр.19, които  съгласно  Наредба №3/2003год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството служат за установяване приемането на завършени видове строителни и монтажни работи при изпълнението на строежите, на отделни етапи или части от тях. Въпреки това ответникът е платил частично само авансово възнаграждение в размер на 37 039,19 лева, което представлява 30% от стойността на договора и втора сума също 30%  в размер на 37 039,19 лева, която е платена при доставката на съоръженията, като съответно е останала неизплатена част от задължението му по този договор в размер на 35 919, 60 лева, за която сума били издадени от ищеца фактури №№ 485/30.10.2006год.; 4855/19.12.2006год.; 1947/15.09.2008год. и 1948/15.09.2008год.

Твърди се също така в исковата молба, че по силата на Договор №3 /06.12.2006год. на ищеца „Б. Д.А. Г.”ООД било възложено от страна на ответника „Б.”ООД извършването на строително-монтажни работи с предмет – отопление и вентилация на Сграда А, представляваща част от обект, намиращ се в гр. С., „Жилищна сграда с магазини, офиси и подземни гаражи” в УПК ХХVІІ-1115 и ХХVІІ-1116, м.”В.-В.С.”. По силата на този договор ищецът се е задължил да изпълни посочените в обстоятелствената част на исковата молба строително-монтажни работи срещу заплащането на възнаграждение от страна на ответника в размер на 200 194,62 лева. Твърди се, че строително-монтажните работи са били извършени съгласно предвиденото в  договора, като съответно са били приети посредством съставянето на Акт обр.19, които  съгласно  Наредба №3/2003год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството служат за установяване приемането на завършени видове строителни и монтажни работи при изпълнението на строежите, на отделни етапи или части от тях. Въпреки това ответникът е платил частично само авансово възнаграждение в размер на 60 058,39 лева, което представлява 30% от стойността на договора и втора сума също 30%  в размер на 60 058,39 лева, която е платена при доставката на съоръженията, като съответно е останала неизплатена част от задължението му по този договор в размер на 60 748,25 лева, за която сума били издадени от ищеца фактури №№ 2019/15.09.2008год.; 723/23.07.2007год.; 866/17.09.2007год. и 2020/15.09.2008год.

Твърди се също така в исковата молба, че по силата на Договор №4 /11.06.2007год. на ищеца „Б.Д.Ар Г.”ООД било възложено от страна на ответника „Б.”ООД извършването на строително-монтажни работи с предмет – сграда А, магазин 3- подово отопление,  представляваща част от обект, намиращ се в гр. С., „Жилищна сграда с магазини, офиси и подземни гаражи” в УПК ХХVІІ-1115 и ХХVІІ-1116, м.”В.-В.С.”. По силата на този договор ищецът се е задължил да изпълни посочените в обстоятелствената част на исковата молба строително-монтажни работи срещу заплащането на възнаграждение от страна на ответника в размер на 24 339,22 лева. Твърди се, че строително-монтажните работи са били извършени съгласно предвиденото в  договора, като съответно са били приети посредством съставянето на Акт обр.19, които  съгласно  Наредба №3/2003год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството служат за установяване приемането на завършени видове строителни и монтажни работи при изпълнението на строежите, на отделни етапи или части от тях. Въпреки това ответникът е платил частично само авансово възнаграждение в размер на 7 301,77 лева, което представлява 30% от стойността на договора и втора сума също 30% , която е платена при доставката на съоръженията, като съответно е останала неизплатена част от задължението му по този договор в размер на 9236, 81 лева, за която сума били издадени от ищеца фактури №№ 1950/15.09.2008год.; 1949/15.09.2008год.; 946/26.07.2007год.

Поддържа се също така, че по фактури с № 2021/15.09.2008год. и 2591/15.04.2009год., независимо от сключените договори ищецът доставил на ответника оборудване на стойност от 38 711,58 лева, която сума също не била заплатена от ответника.

Сочи се също така в уточнителната молба на ищеца от 14.09.2009год., че между страните бил сключен и Договор № 2/06.12.2006год. с предмет „Размразяване на входове А и Б”, като съобразно изложеното в уточнителната молба дължимото по този договор било изцяло заплатено на ищеца, поради което и то не е предмет на настоящото дело.

Предвид изложеното ищецът моли на основание Чл.79, ал.1 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати сумата 105 904,66 лева, представляваща възнаграждение за извършените съгласно договорите от 20.10.2006год.; 06.12.2006год. и 11.06.2007год. строително-монтажни работи, както и на основание Чл.79, ал.1 от ЗЗД да заплати сумата 38 711,58 лева, представляваща незаплатена цена за доставено съгласно фактури с № № 2021/15.09.2008год. и 2591/15.04.2009год. оборудване, както и на основание Чл.92, ал.1 от ЗЗД да заплати сумата 15 040, 56 лева, представляваща мораторна неустойка за забавено плащане на възнаграждението и по трите договора.Претендира се и законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, вкл. и заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът в срока по Чл.367,ал.1 от ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като твърди, че  възложените строително-монтажни работи въобще не са били изпълнени тъй като не са били надлежно приети с подписването на приемо-предавателен протокол между страните. На следващо място се поддържа, че дори и да е налице изпълнение на възложените с договорите СМР, същите са с недостатъци, които са се проявили в хода на експлоатацията на сградата след приемането й с Акт обр.16 и които имат характера на скрити недостатъци по см. на Чл. 264, ал.2 от ЗЗД. По-конкретно проявилите се впоследствие скрити недостатъци се изразяват в следното : 1/. Във всички прилежащи имоти около сградата и на всички открити тераси ищецът е следвало да изгради водно подово отопление за размразяване на сняг и лед. В последствие обаче се установило, че в системата за пълнене  на съответната инсталация , не били монтирани подгреватели  за системата с антифриз, не били монтирани и циркулационни помпи, разширителни съдове, в резултат на което и самата система за подово отопление не функционирала; 2/. Във всички магазини в сграда „А”, където ищецът е следвало да изгради система за вентилационните инсталации за подаване на пресен въздух в помещенията се установило, че не работят циркулационните помпи в помещението на абонатната станция. Установило се също така, че не били монтирани основни агрегати, част от цялата система, което не могло да бъде установено по-рано; 3/. Към офисите в сграда „А” отказали да функционират системите за размразяване на терасите, в резултат на което се установило, че в монтираните от ищеца колекторни кутии липсват циркулационни помпи, разширителен съд, вентил ограничаващ подаването на топлоносител с висока температура към серпантините на подовото отопление; 4/. Връзката между отоплителните тела с тръбната мрежа била некачествено изградена вследствие на което многократно се появявали наводнения в помещенията; 5/. На всички отоплителни тела дефектирали и спряли да работят монтираните терморегулиращи глави; 6/. При проверка на топломерите от фирмата за топлинно счетоводство, същата констатирала, че 50% от монтираните топломери са дефектни и се нуждаят от подмяна; 8/. Изпълнителят не бил изпълнил задължението си да извърши хидравлична и топла проба на отоплителната инсталация.

Предвид изложеното по-горе ответникът е заявил, че упражнява правото си по Чл. 265, ал.1, предложение второ от ЗЗД да иска намаляване на дължимото възнаграждение, поради некачественото изпълнение с размера на дължимото възнаграждение по договора.

Съдът като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка :

От представения по делото и приет като доказателство Договор от 20.10.2006год. се установява, че ищецът „Б. Д.А. Г.”ООД е приел да достави и монтира на ответника „Б.”ООД оборудване за отоплителна инсталация с извършване на монтажни работи на обект „Жилищна сграда с магазини, офиси и подземни гаражи” в УПК ХХVІІ-1115 и ХХVІІ-1116, м.”В.-В.С.”. Съгласно Чл.2 от договора ищецът се е задължил да достави оборудването на обекта на ответника в срок до 5 работни дни след авансовото плащане на възнаграждението по договора, както и да извърши механичен монтаж на доставеното оборудване в срок до края на месец януари 2007год. Съгласно Чл.4 от договора общата стойност на дължимото възнаграждение възлиза на 123 463,98 лева с ДДС, което е платимо както следва : авансово в размер на 30% от стойността на оборудването и монтажа, в размер на 37 039, 19 лева с ДДС; 30% в срок от три дни след подписването на приемо-предавателен протокол за извършената доставка на всички алуминиеви глидери на обекта; 30 % в срок от пет дни след подписване на двустранен Приемо-предавателен протокол, удостоверяващ приключването на строително-монтажните работи на обекта; 5% се изплащат след пуск и наладка на монтираните съоръжения, но не по-късно от 10 дни от уведомяването за готовност на продавача да извършването им; 5% се изплащат в срок от 1 година след извършени пуск и наладка.

 От представения по делото и приет като доказателство Договор от 06.12.2006год. се установява, че ищецът „Б. Д.А. Г.”ООД е приел да достави и монтира на ответника „Б.”ООД оборудване за отоплителна инсталация с извършване на монтажни работи на обект „Жилищни сгради А”, с магазини, офиси и подземни гаражи в УПК ХХVІІ-1115 и ХХVІІ-1116, м.”В.-В.С.”. Съгласно Чл.2 от договора ищецът се е задължил да достави оборудването на обекта на ответника в срок до 5 работни дни след авансовото плащане на възнаграждението по договора, както и да извърши механичен монтаж на доставеното оборудване в срок до края на м. февруари 2007год. Съгласно Чл.4 от договора общата стойност на дължимото възнаграждение възлиза на 200 194,62 лева с ДДС, което е платимо както следва : авансово в размер на 30% от стойността на оборудването и монтажа, в размер на 60 058,39 лева с ДДС; 30% в срок от три дни след подписването на приемо-предавателен протокол за извършената доставка на всички алуминиеви глидери на обекта; 30 % в срок от пет дни след подписване на двустранен Приемо-предавателен протокол, удостоверяващ приключването на строително-монтажните работи на обекта; 5% се изплащат след пуск и наладка на монтираните съоръжения, но не по-късно от 10 дни от уведомяването за готовност на продавача да извършването им; 5% се изплащат в срок от 1 година след извършени пуск и наладка.

От представения по делото и приет като доказателство Договор  от 11.06.2007год. се установява, че ищецът „Б.Д.А. Г.”ООД е приел да достави и монтира на ответника „Б.”ООД оборудване за подово отопление с извършване на монтажни работи на обект „Жилищни сгради , с магазини, офиси и подземни гаражи” в УПК ХХVІІ-1115 и ХХVІІ-1116, м.”В.-В.С.”. Съгласно Чл.2 от договора ищецът се е задължил да достави оборудването на обекта на ответника в срок до 5 работни дни след авансовото плащане на възнаграждението по договора, както и да извърши механичен монтаж на доставеното оборудване в срок до края на м. юли 2007год. Съгласно Чл.4 от договора общата стойност на дължимото възнаграждение възлиза на 24 339,22 лева с ДДС, което е платимо както следва : авансово в размер на 30% от стойността на оборудването и монтажа, в размер на 7 301,77 лева с ДДС; 30% в срок от три дни след подписването на приемо-предавателен протокол за извършената доставка на всички материали на обекта; 30 % в срок от пет дни след подписване на двустранен Приемо-предавателен протокол, удостоверяващ приключването на строително-монтажните работи на обекта; 5% се изплащат след пуск и наладка на монтираните съоръжения, но не по-късно от 10 дни от уведомяването за готовност на продавача да извършването им; 5% се изплащат в срок от 1 година след извършени пуск и наладка.

По делото са представени от ищеца и приети като доказателства Акт обр.19 с дати от 08.01.2008год.; 08.02.2008год.; 30.05.2008год.; 31.08.2007год.; 14.03.2008год.; 15.05.2008год.; 07.05.2008год.; 07.05.2008год.; 06.02.2008год. 06.03.2008год.; 12.02.2008год.; 22.05.2008год.; 31.08.2007год.; 25.01.2008год.; 05.02.2008год.; 07.05.2008год.; 12.03.2008год. Тези документи носят подписите на представител и на двете страни по делото и съгласно приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза удостоверяват изпълнението и приемането на всички строително-монтажни работи, предмет на сключените между страните договори и техническите спецификации към тях.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна :

От съдържанието и съществените условия на така представените и обсъдените по-горе договори за доставка и монтаж съдът приема, че    страните по делото са учредили материално правоотношение по силата на което ищецът като изпълнител се е задължил на  свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение, поради което за него следва да намерят съответно приложение разпоредбите на Чл.258 и следв. от ЗЗД, касаещи договора за изработка.Съгласно разпоредбата на Чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна,а последната да заплати възнаграждение.Това легално определение на договора за изработка го определя като неформален, консенсуален, двустранен и възмезден договор. Консенсуален, защото страните по него са обвързани щом постигнат съгласие ; двустранен защото създава задължения и за двете страни-за едната да изработи нещо, а за другата да приеме изработеното и да го плати; възмезден, защото срещу това, което изпълнителят ще изработи, другата страна по правоотношението следва да му заплати възнаграждение.

На следващо място изпълнителят по сключен договор за изработка е длъжен да извърши възложената му работа съгласно договора.Тя може да е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение или да не съответства на дължимото по договора в качествено отношение/лошо изпълнение/. В този случай се поставя въпросът за отговорността на изпълнителя по Чл.265,ал.1 от ЗЗД, която е обусловена от една страна от характера на недостатъците-скрити или явни, както и от тяхното отражение върху възнаграждението и или годността на изработеното съобразно обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Като явни недостатъци по арг. от Чл.264,ал.2 от ЗЗД могат да бъдат определени недостатъците, които могат да се забележат при обикновен, компетентно и грижливо извършен преглед при приемането от изпълнителя, докато скритите недостатъци са тези, които не могат да бъдат забелязани при обикновен, макар и компетентно и грижливо извършен преглед от страна на възложителя при приемането, а се откриват по-късно, в течение на времето.

В настоящия случай от представените по делото и приети като доказателства Акт обр.19 се установява, че строително-монтажните работи, предмет на всеки от трите договора са били извършени съгласно предвиденото в  договора, като съответно са били надлежно приети от страните, посредством съставянето на двустранно подписаните актове, които  съгласно  Наредба №3/2003год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството служат за установяване приемането на завършени видове строителни и монтажни работи при изпълнението на строежите, на отделни етапи или части от тях. Също така от заключението на вещото лице- съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и професионално изготвено, се установява, че представените от ищеца актове обр.19 удостоверяват изпълнението и приемането на всички строително-монтажни работи, предмет на сключените между страните договори и техническите спецификации към тях. Предвид изложеното съдът приема, че са налице надлежно съставени двустранно съставени приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи приключването на строително-монтажните работи на обекта, независимо че страните са ги назовали по различен начин от предвиденото в договора. Направеното в тази насока възражение от ответника е неоснователно- работата, предмет и на трите договора за изработка следва да се счита за надлежно приета, поради което е изискуемо задължението му да заплати уговореното възнаграждение, съгласно Чл. 266, ал.1 от ЗЗД.

Същевременно от допълнителната съдебно-техническа експертиза се установява, че при извършения от вещото лице оглед на обекта са били констатирани от него множество течове на парната инсталация, изграждането на която е предмет на задължението на ищеца, вследствие на които течове са били нанесени редица щети по стените и пода на различни помещения на сградата, за което и вещото лице е изготвило и приложило към експертизата снимков материал. Според вещото лице вследствие на некачественото изпълнение за ответника са възникнали непредвидени разходи за поправка на щетите, предвид това, че са касае за офиси в административна сграда, които са били продадени от ответника на трети лица. По делото са представени от ответника Протоколи за извършени аварийни СМР/ на л. 263-л.272 от делото/ въз основа  на които вещото лице е констатирало следното : на 13.12.2008год. е възникнал теч в офис 4 във вход Б вследствие на пробита захранваща линия за отоплително тяло; на 28.12.2008год. – теч, вследствие на  пробита захранваща линия за отоплително тяло; на 11.01.2009год.- теч в подземен гараж във вход „б”, вследствие на неработещо подово отопление на вътрешното дворно място; на 11.01.2009год.- теч, вследствие на неработещо подово отопление ; 25.01.2009год.- теч в офис №2, вследствие на пробита захранваща линия за отоплително тяло; 07.02.2009год.- теч във входно фоайе на офис 1 във вход „б”, вследствие на недостатъчна дължина на положените полиетиленови тръби; на 24.01.2010год..- теч в офис 3 във вход „а”- пробив на захранваща линия на отоплително тяло; 25.01.2010год. – теч в офис № 15 във вход „а”- прочита захранваща линия за отоплително тяло; на 25.01.2010год – теч в офис № 12 във вход „а”- пробита захранваща линия за отоплително тяло. От заключението на вещото лице се установява, че така възникналите щети са изцяло в причинна връзка с неточното изпълнение на ищеца като стойността на извършените от самия ответник възстановителни работи възлиза на 220 401, 30 лева. При определянето на причинната връзка и стойността на щетите вещото лице е основавало изводите си на представените от ответника Протоколи за извършени аварийни СМР, от които е видно, че той е възлагал извършването на ремонтно-възстановителни дейности на трето лице- „П и К инженеринг”ООД.Всички описани протоколи са подписани от представител на ответното дружество и представител  на третото лице- изпълнител, на което е било възложено извършването на ремонтните работи във връзка с констатираните и проявили се впоследствие недостатъци в оборудването. Протоколите не бяха оспорени по отношение на тяхната истинност от страна на ищеца, а последният се съсредоточи единствено върху твърдението си, че представянето на тези доказателства от ответника било несвоевременно и затова било преклудирано, което възражение съдът прие за неоснователно. На следващо място съдът ги кредитира изцяло тъй като характера на описаните в тях недостатъци изцяло съответства на констатираното от вещото лице състояние на обекта, а именно наличието на множество щети по пода и стените, вследствие на накачествено изградената отоплителна инсталация на процесния строеж.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице основанията за ангажиране отговорността на ответника за скрити недостатъци на изработеното по см. на Чл.264,ал.2 от ЗЗД, доколкото последните безспорно са се проявили в хода на експлоатацията на отоплителната инсталацията на сградата през студения сезон на годината, след приемането на изработката и имат такъв характер, че не са могли да се проявят и да бъдат забелязани при приемането на работата.

 В този случай възложителят разполага с някоя от алтернативно изброените в разпоредбата на Чл.265,ал.1 от ЗЗД възможности –да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно намаляване на възнаграждението, както и да се възползва от правото си по ал.2 от същата разпоредба да иска разваляне на договора, ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата се явява негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. В настоящия случай ищецът се е възползвал от втората посочена по-горе възможност като иска намаляване на дължимото от него възнаграждение със стойността на разходите, които са необходими за отстраняването на възникналите недостатъци.

Видно от заключението на приетата допълнителна съдебно-техническа експертиза стойността на разходите по отстраняване на недостатъците, които следва да бъдат приспаднати възлиза на 220 401,30 лева, която сума превишава размера на останалата неизплатената част от възнаграждението по трите договора за изработка в размер на 105 904,66 лева.

Предвид изложеното предявеният иск с правно основание Чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата 105 904,66 лева, представляваща възнаграждение за извършените съгласно договорите от 20.10.2006год.; 06.12.2006год. и 11.06.2007год. строително-монтажни работи, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид безспорно акцесорния му характер и с оглед на изхода на делото по главния иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен и искът за мораторна неустойка в размер на сумата от 15 040, 56 лева, представляваща мораторна неустойка за забавено плащане на възнаграждението и по трите договора.

Основателен е обаче предявеният иск с правно основание Чл.79, ал.1 от ЗЗД за  сумата 38 711,58 лева, представляваща незаплатена  цена за доставено съгласно фактури с № № 2021/15.09.2008год. и 2591/15.04.2009год. оборудване. Доставянето на това оборудване не е било предмет на трите договора за изработка, а предмет на отделни договорни отношения между страните, основани на сключен между тях неформален договор за продажба.

Видно от представените по делото и приети като доказателства данъчни фактури №№ 2021/15.09.2008год. и 2591/15.04.2009год. ищецът е доставил на ответника стоки на обща стойност от 38 711, 58 лева. Получаването на стоката по фактура № 2021/15.09.2008год. е удостоверено с подписа на управителя на ответното дружество Д.К.. Фактура № 2591/15.04.2009год. е едностранно съставена от ищеца и в нея не е удостоверено получаването на стоките от представител на ответното дружество, но същевременно от приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че фактурата е надлежно осчетоводена в счетоводството на ищцовото дружество, по счетоводна сметка 411- Клиенти, приходи от реализация на стоки и услуги по счетоводни сметки 702 и 703, както и задължение към бюджета с начислен ДДС по счетоводна сметка 4532. От това следва извода за редовното водене на търговските книги на ищеца, поради което и в съответствие с разпоредбата на Чл.55, ал.1 от ЗЗД следва да служи за установяване съществуването и изпълнението на твърдяната търговска сделка.

Предвид изложеното по делото следва да се приеме за доказано твърдението на ищеца за наличието на търговски отношения между страните, основани на сключения договор за продажба на оборудването, описано в двете данъчни фактури, както и изпълнението на задълженията на ищеца по този договор. Тъй като по делото се установява,че ищецът е изпълнил своите задължения по договора за търговска покупко-продажба и тъй като съгл. Чл.327,ал.1 от Търговския  закон купувачът  е задължен да плати цената при предаване на стоката или на документите , които му дават правото да я получи / в случая представените по делото данъчни фактури/, то в тежест на ответника съгл. Чл.154,ал.1 от ГПК ще бъде да докаже ,че е изплатил на продавача-ищец по делото, дължимата цена по договора, което той не стори в настоящия процес. Предвид изложеното съдът приема,че ответникът не е изпълнил своето задължение по договора за търговска продажба да заплати на ищеца напълно и в срок дължимата цена по двете данъчни фактури, поради което на осн. Чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с Чл.327,ал.1 от Търговския закон следва да бъде осъден да заплати на ищеца исковата сума от 38 711,58 лева, представляваща незаплатена  цена за доставено съгласно фактури с № № 2021/15.09.2008год. и 2591/15.04.2009год. оборудване, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

 

 

 

 

 

 

     Воден от гореизложеното Софийски градски съд

 

                  Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Д. А.Г.”ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”В.”№***** срещу „Б.”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”А.Б.”№* иск с правно основание Чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата 105 904,66 лева, представляваща възнаграждение за извършените съгласно договорите от 20.10.2006год.; 06.12.2006год. и 11.06.2007год. строително-монтажни работи, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Д. А. Г.”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”В.”№**** срещу „Б.”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”А.Б.”№* иск с правно основание Чл.92, ал.1 от ЗЗД за сумата 15 040, 56 лева, представляваща мораторна неустойка за забавено плащане на възнаграждението и по трите договора за изработка, като неоснователен.

ОСЪЖДА Б.”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул  на осн. Чл.79, ал.1 от ЗЗД сумата 38 711,58 лева, представляваща незаплатена  цена за доставено съгласно фактури с № № 2021/15.09.2008год. и 2591/15.04.2009год. оборудване, ведно със законната лихва от 02.07.2009год. до окончателното изплащане на сумата.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните.

 

 

 

 

 

СЪДИЯ :