РЕШЕНИЕ
№ 1386
гр. Пловдив, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Мария Анг. Ненова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Радослав Хр. Г. Въззивно гражданско дело №
20245300501922 по описа за 2024 година
С решение №1973/02.05.2024г., постановено по гр.д.№12398/2023г. по описа на Районен
съд- Пловдив, XXIV гр.състав В. Г. В., ЕГН ********** и В. И. Д., ЕГН **********, в
условията на солидарност, са осъдени да заплатят на Л. Р. С., ЕГН **********, по
предявения от нея иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, сумата в размер на 950 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във
вътрешно напрежение и цялостен душевен и емоционален дискомфорт, причинени от
извършената от ответниците на *** кражба на лек автомобил „БМВ“, модел 318, с рег.№
***, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2020г. до окончателното погасяване на
задължението. В. Г. В., ЕГН ********** е осъден да заплати на Л. Р. С., ЕГН **********
сумата в размер на 950 лв., представляваща законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, за периода от 29.08.2018г. до 23.08.2020г., съответно е разпределена и
отговорността за разноски.
С Решение № 3895/06.10.2024г., постановено по гр.д.№12398/2023г. по описа на
Районен съд- Пловдив, XXIV гр.състав, съдът, на основание чл. 247, ал.1, пр.1 ГПК, е
отстранил допусната очевидна фактическа грешка в Решение № 1973/02.05.2024г.,
постановено по гр.д №12398/2023г., като е допълнил диспозитива на съдебното решение с
отхвърлителен диспозитив, а именно: ОТХВЪРЛИЛ е предявения от Л. Р. С., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за солидарното осъждане на В. Г. В., ЕГН
********** и В. И. Д., ЕГН **********, да заплатят горницата над присъдената сума от
950 лв. до първоначално претендираната сума от 2850 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се във вътрешно напрежение и цялостен душевен и
емоционален дискомфорт, причинени от извършената от ответниците на 29.08.2018г.
кражба на лек автомобил „БМВ“, модел 318, с рег.№ ***, ведно със законната лихва върху
тази горница от *** до окончателното плащане.
1
Със същото Решение е отхвърлено и искането В. И. Д., ЕГН ********** да плати на Л.
Р. С., ЕГН ********** законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в
размер на 950 лв. за периода от 29.08.2018г. до 23.08.2020г.
Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба с вх.№23988/11.07.2024г., депозирана от Л.
Р. С., чрез адв. С. Ф. М. против решението на първоинстанционния съд в частта, с която
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 950
лв. до предявения пълен размер от 2850 лв. Жалбоподателят сочи, че първоинстанционното
решение било постановено в противоречие със задължителната съдебна практика, съдът не
приложил специфичните за конкретния случай критерии за справедливост при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди. Присъденото от съда обезщетение в
размер на 950 лв. не отговаряло на принципа на справедливостта, не било способно да
репарира претърпените вреди, размерът не бил съобразен и със събраните по делото
доказателства. Откраднатият от ответниците в първоинстанционното производство
автомобил, бил закупен от С. и покойния съпруг, поради което представлявал емоционално
значим предмет за последната. След кражбата, здравословното съС.ие на въззивницата се
влошило, наложило се да посещава психолог, ежедневието се променило драстично за
период от около 4-5 месеца. Определеното обезщетение не отговаряло и на икономическите
условия в страната към датата на увреждането. Грешен бил изводът на съда, че влошеното
здравословно състояние на въззивницата се дължало на чувството за вина у самата нея
поради липсата на грижа за имуществото , който извод противоречал на събраните по делото
доказателства. Сочи се също, че обстоятелствата за това дали превозното средство е
преминало през задължителен технически преглед, както и дали е сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, били ирелевантни за предмета на делото. Навежда,
че нарушенията в здравословното съС.ие на С. продължили повече от 4 месеца. Не бил
отчетен и фактът, че благодарение на усилието на въззивницата, автомобилът бил намерен
за по-малко от 24 ч., което свидетелствало за сантиментална стойност. Искането към
въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част, като
вместо това предявеният иск за присъждане неимуществени вреди да бъде уважен изцяло,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират се и
разноски за двете инстанции.
По делото е постъпила и въззивна жалба от В. И. Д., чрез адв. И. Д. И., против
първоинстанционното решение, в частта, в която В. И. Д. и В. Г. В., в условията на
солидарност, са осъдени да заплатят на Л. Р. С. сумата в размер на 950 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от последната неимуществени вреди. Излагат се съображения за
незаконосъобразност и немотивираност на съдебния акт в обжалваната му част. Предявеният
иск не бил доказан, не се установило пострадалата да е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в страдания или други неудобства. В тази връзка не следвало да бъдат
кредитирани показанията на разпитания свидетеля, тъй като същият бил заинтересован от
крайния изход на делото, предвид родствената му връзка с пострадалата, а също и предвид
факта, че свидетелят бил и ищец в друго гражданско производство, образувано срещу В. Д.
и В. В.. В противоречие със задължителната съдебна практика, съдът не отчел и приноса на
пострадалия за настъпилите вреди, изразяващ се в липсата на полагане на грижи по
отношение на вещта, поради което безспорно се установявало и наличието на
съпричиняване. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната
срещу жалбоподателя част, а при условията на евентуалност – размерът на определеното
обезщетение да бъде намален, поради наличието на съпричиняване. Претендират се и
разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК Л. Р. С., чрез адв. С. Ф. М., е депозирала отговор на
въззивната жалба, подадена от В. И. Д., с който се оспорва същата като нередовна и
неоснователна. Твърди се, че въззивникът не посочил точно и ясно в какво се състои
порочността на решението. Излагат се подробни съображения за неоснователността на
подадената въззивна жалба. Искането е жалбата срещу първоинстанционния акт, в частта
му, в която В. Д. е осъден да заплати солидарно с В. В. сумата в размер на 950 лв.,
2
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, да бъде оставена без уважение.
Претендират се и разноски.
По делото е постъпила и въззивна жалба от В. Г. В., чрез адв. И. Н. М. против
решението на районния съд, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати, в
условията на солидарност, сумата в размер на 950 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в частта, с която В. В. е осъден да заплати на Л. С.
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 950 лв. за
периода от 29.08.2018г. до 23.08.2020г. Излагат се твърдения за незаконосъобразност и
неправилност на постановеното решение. Разпитаният в първоинстанционното
производство свидетел бил син на ищцата, както и съсобственик на процесния лек
автомобил, поради което бил и заинтересован от изхода на делото. Същият свидетел бил и
ищец по друго гражданско дело, образувано срещу същите ответници. Не се доказвало
пострадалата да е закупувала лекарства, а по отношение на откраднатата вещ – проявявала
пълна незаинтересованост. В тази връзка се сочи, че автомобилът бил в лошо състояние, от
2012г. не бил минавал годишен технически преглед, а от 2014г. не била сключвана и
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Навежда, че възражението за изтекла
погасителна давност по отношение законната лихва ползвала и двамата солидарни
длъжници. Искането е да се отмени обжалваното решение, а предявеният иск да бъде
отхвърлен изцяло. Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК Л. Р. С., чрез адв. С. Ф. М., е депозирала писмен отговор
на въззивната жалба, подадена от В. Г. В., с който се оспорва същата като неоснователна,
като се излагат подробни съображения в тази насока. Навежда, че въззивникът не посочил
конкретно и ясно в какво се състои порочността на решението. Излага становище за
правилност на съдебния акт в обжалваната му част. Искането е да се остави без уважение
жалбата срещу решението, в частта, с която В. В. е осъден да заплати, в условията на
солидарност, сумата в размер на 950 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, като в тази му част решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендират се и разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страната, намира за установено следното:
Жалбите са подадени в срок, изхождат от легитимирани лица, отговарят на
изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими.
Първоинстанционното производство е образувано по повод предявен иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД от Л. Р. С., чрез адв. С. Ф. М. против В. Г. В. и В. И. Д. за осъждане на
последните, в условията на солидарност, да заплатят на Л. Р. С. сумата в размер на 2850 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата от
извършената от ответниците на 29.08.2018г. кражба на лек автомобил „БМВ“, модел 318, с
рег.№ *** ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – *** до окончателното
изплащане на задължението.
Ответникът В. Г. В. оспорва така предявения иск. Сочи, че не всяко отклонение от
нормалното физическо или психическо съС.ие на човека представлявало неимуществена
вреда, подлежаща на обезщетяване, а само онова отклонение, което се отличавало с
достатъчна интензивност. Не било допустимо обезщетение за неимуществени вреди,
последвали от повреждане, унищожаване, отнемане или намаляване стойността на вещ.
Процесният автомобил бил изоставен безстопанствено в двор почти две години, поради
което не отговаряли на действителността и твърденията на ищеца за наличието на силна
привързаност към автомобила.
Ответникът В. И. Д. също е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който се
излагат доводи за неоснователност на предявения иск. Сочи, че в продължение на години
собствениците на автомобила, включително ищцата, се били дезаинтересирали от съС.ието
на колата. Ищцата не претърпяла негативни емоции вследствие на отнемането на
3
превозното средство, тъй като няколко часа след отнемането му, автомобилът бил установен
и иззет, като от този момент С. знаела къде се намира същия. Искът за законната лихва върху
главницата от 2850 лв., считано от 29.09.2018г. – датата на деликта, до датата на
окончателното изплащане на задължението следвало да бъде отхвърлен частично, тъй като
на основание чл. 111, б. „В“ ЗЗД, за периода от 29.08.2018г. до 24.08.2018г., вземането било
погасено по давност.
За да постанови обжалваното решение и след преценка на събраните пред него
доказателства, Районният съд е констатирал, че ищцата приела кражбата на автомобила зле,
след научаване на новината за кражбата същата плакала, в период от около 4 месеца
променила поведението си, спряла да се усмихва и това се отразило на досегашното
ежедневие. Ищцата започнала да вдига кръвно, посещавала ** 2 пъти месечно, изписани
били и медикаменти. Районният съд е приел, че превозното средство престояло повече от
година на паркинг на база, където работел Н. П., на когото колата била оставена за
козметичен ремонт, като през този период от време ищцата не посещавала автомобила. От
доказателствата по делото се установявало, че последният технически преглед бил извършен
през 2012 година, а последната сключена застраховка гражданска отговорност датирала от
2014г. Установявало се още, че около колата имало пораснала трева и гумите били
спаднали. Горните факти мотивирали решаващия съд да приеме, че автомобилът не винаги
бил поддържан в добро технически съС.ие. На следващо място съдът приема, че колата била
открита в рамките на денонощието след отнемането , като същата била върната на
семейството на 07.09.2018г. Сочи се в мотивите на съдебния акт още, че възраженията на
ответниците за съС.ието на превозното средство преди отнемането му, а именно за стърчащи
кабели, липсващ скоростен лост, отворен прозорец, напукана тапицерия и т.н., останали
недоказани, като се установявало, че допълнителните повреди по автомобила настъпили
след отнемането му. Така решаващата инстанция стига до извода, че били настъпили само
част от претендираните в исковата молба вреди, изразя ващи се в промяна на
поведението на ищцата от ведрост към тъга , напрежение и безпокойство и други, което
съС.ие продължило за период около 4 месеца, като съдът е намерил, че паричният
еквивалент на така претърпените вреди бил в размер на 1900 лв. Не всички вреди обаче
настъпили в причинна връзка с кражбата, тъй като било установено, че процесният
автомобил бил изоставен повече от година за ремонт, колата била занемарена, гумите
били спаднали, имало прах, боята била изгоряла, а ищцата не посещавала колата през
времето на престоя в сервиза. Така установените обстоятелства формирали убеждението на
съда, че за автомобила не били полагани изключителни грижи. Сантименталната стойност на
колата за ищцата не била в посочената в исковата молба степен. Част от настъпилите
неимуществени вреди били вследствие на чувството за вина у С., поради невъзможността
автомобилът да бъде опазен, което чувство възникнало от обективно извършената кражба,
както и от недостатъчно полаганите грижи за колата, като последният фактор не бил в пряка
причинна връзка с деликта, а бил опосреден от поведението на самата ищца. Така районният
съд стига до извода, че справедливият размер на обезщетението следва да бъде 950 лв.,
която сума следвало да се присъди ведно със законната лихва от деликта – *** до
окончателното плащане на задължението. По отношение възражението на единия от
ответниците – В. Д. съдът е приел, че от датата на деликта е започанала да тече и давността
за вземането за лихва, исковата молба била подадена на ***, поради което и лихвите преди
24.08.2020г. били погасени с изтичането на тригодишната давност. Ответниците в
производството били обикновени другари, поради което възражението за погасяване
вземането по давност направено от единия ответник не ползвало другия ответник –
обикновен другар.
Предявените искове са с правно основание чл. 52, вр. с чл.45 ЗЗД.
Член 45 ЗЗД прогласява, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като във случаите на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното. От посочената правна норма могат да се извлекат и елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане, които са: деяние /действие или
4
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, като вината се
предполага до доказване на противното. За да е налице фактическият състав на
непозволеното увреждане следва да бъде налице причинната връзка, която причинна връзка
не се предполага, а следва да се докаже от увредения. С оглед на така очертания фактически
състав, ищецът по несъмнен начин следва да установи, че са налице действия на
ответниците, от които действия като пряка и непосредствена последица да са му били
причинени твърдените в исковата молба неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В тази връзка безспорно установено е по делото обстоятелството, че с влязла в законна сила
присъда №* от 29.10.2019г. ответниците В. Г. В. и В. И. Д. са признати за виновни в това, че
на ***г. в гр. Пловдив са отнели чужда движима вещ – лек автомобил марка „БМВ“, модел
„318“, с рег. № *** * от владението на Н. Т. П., без негово съгласие с намерение
противозаконно да присвоят движимата вещ. При приложение разпоредбата на чл. 300 ГПК
настоящият състав приема за установено, че ответниците са извършили деянието, че същото
е противоправно, като доказана се явява и виновността на извършителите. С оглед горното,
като предпоставка за ангажиране отговорността на ответниците се явява доказването на
вредите, респ. техният размер, както и че тези вреди се намират в пряка причинна връзка с
противоправното деяние.
По отношение настъпилите вреди, съответно техният размер приложение следва да
намери и ППВС № 4/68 г., съгласно което при определяне на размера на неимуществените
вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди,
като това са конкретни, обективно съществуващи обстоятелства. От друга страна нормата на
чл. 52 ЗЗД вменява задължението на съда да определи обезщетение за неимуществени вреди
по справедливост, като понятието „справедливост“ по смисъла на закона не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат вида и характера на
увреждането, начина на извършването му и други фактори. При определянето размера на
обезщетението съдът следва да отчете характера и вида на претърпените болки и страдания,
техният интензитет и продължителност. Справедливо обезщетение би било само онова,
което представлява паричния еквивалент на претърпените от пострадалото лице болки и
страдания. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за
тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.
От събраните в хода на производството доказателства действително се установява, че
процесният лек автомобил е бил закупен от покойния съпруг на ищцата, с когото последната
е имала добри отношения до неговата смърт, което предполага, че вещта действително е
имала определена сантиментална стойност за С.. От показанията на св. Садъков, син на
ищцата, се установява, че автомобилът, в средата на 2017г., бил оставен в сервиз за
извършването на козметичен ремонт, където престоял до момента на неговата кражба.
Доказва се по безспорен начин също, че от 2012г. за колата не бил извършван годишен
технически преглед, а от 2014г. не била сключвана и задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Настоящият състав обаче намира, че обстоятелствата, дали по отношение на
МПС е сключвана застраховка „Гражданска отговорност“, а също извършван ли е
технически преглед, са ирелевантни с оглед присъждането на обезщетение за
неимуществени вреди. Същите вреди се претендират като последица от кражбата на
автомобила, който е имал определена непарична стойност за ищцата. Обстоятелството, че за
колата не били налице определени документи, позволяващи същата да бъде управлявана,
като липсата на гражданска отговорност и технически преглед, не може да доведе до извод,
че претендиращата обезщетение ищца не е претърпяла неимуществени вреди, вследствие на
5
кражбата. Така установеното значение на автомобила за С. не е свързано с възможността
превозното средство да бъде управлявано. Несключването на застраховка, както и
неналичието на технически преглед не води до извод и за незаинтересованост на С. към
превозното средство. Твърденията в настоящия случай са насочени към наличието на една
специфична стойност на колата, която стойност не може да бъде повлияна, а също не се и
определя от сключването на застраховка и наличието на технически преглед. Последните две
са условия за редовното управление на превозното средство, а не за сантименталната
стойност по отношение на него.
Не могат да бъде споделени и защитни възражения на ответните страни, че ищцата се
дезаинтересила от съС.ието на колата. В тази връзка следва да бъде посочено, че в
производството остана недоказано твърдението, че автомобилът бил в лошо съС.ие към
момента на кражбата, че същият бил с отворен прозорец и пр. Така св. Т. действително
споделя, че видимо автомобилът изглеждал вехт, но признава, че не е възприел факта дали
прозорците на МПС били отворени или затворени, не обърнал и внимание дали гумите били
напомпани или не. От друга страна св. Б. споделя, че автомобилът престоял на паркинга
години, около него имало трева, боята била изгоряла, но признава, че не се доближавал до
купето, а по отношение на гумите споделя, че според него били спаднали. С оглед
изложеното, настоящият състав намира, че от разпитаните свидетели не може да се установи
по безспорен и категоричен начин, че автомобилът бил в лошо съС.ие към момента на
кражбата. От една страна съществува несигурност в свидетелските показания, а от друга
страна свидетелите не са били и преки очевидци на събитията, поради което техните
показания в тази част не следва да бъдат и кредитирани.
На следващо място се установява, че превозното средство действително е престояло
повече от година на паркинг на база, където работел Н. П., на когото колата била оставена за
козметичен ремонт, като в тази връзка следва да бъде посочено, че обстоятелството дали
ищцата посещавала автомобила през този период се явява без правно значение с оглед
претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Дори да бъде прието, че С. не е
посещавала МПС, то това не води до извода, че колата не е имала стойност за ищцата.
Напротив – същата е предприела нужните действия, закарала е колата в сервиз с оглед
нейното отремонтиране, което предполага загриженост към имуществото, което същата
притежава.
От основополагащо значение за определяне точния размер на неимуществените вреди
са показанията на св. Е. С.. От тях се установява, че кражбата на лекия автомобил се
отразила зле на ищцата, същата се сринала психически, затворила се в себе си, била
потисната, което съС.ия продължило 4-6 месеца, започнала да вдига кръвно, посещавала
***. От показанията на разпитания свидетел се установява обаче, че след извършването на
кражбата, автомобилът е бил открит от органите на полицията в рамките на същото
денонощие, за което било съобщено на ищцата и нейните синове още на същата вечер.
Свидетелят посочва, че след като уведомили полицията за противозаконното отнемане, след
12 часа вечерта получили телефонно обаждане, с което било съобщено, че колата е открита.
Периодът, в който С. не е имала информация за МПС е бил кратък. В тази връзка следва да
се посочи, че е несъмнено, че ищцата претърпяла негативни емоции вследствие кражбата на
автомобила, но последно установения факт мотивира настоящия състав да приеме, че тези
негативни емоции не са в размерите, описани в ИМ и претендирани от ищцата. Както бе
споменато и по-горе обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, като с оглед преценката следва да се вземат предвид всички конкретния
обстоятелства по делото. Отново следва да се посочи, че при определянето размера на
обезщетението съдът следва да отчете характера и вида на претърпените болки и страдания,
техният интензитет и продължителност, както и това, че обезщетението за неимуществените
вреди се определя по вътрешно убеждение от съда.
Като се вземе предвид горното, настоящият състав намира, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение в размер на 950 лв. е адекватно, същото е
еквивалентно на претърпените неимуществени вреди, способно е да репарира същите, като
6
обезщетението е определено и в съответствие с конкретните факти по делото.
На следващо място следва да бъде посочено, че двамата ответници в
първоинстанционното производство, като солидарни длъжници, са и обикновени другари в
процеса. Настоящият състав се солидаризира с мотивите на Районния съд по отношение на
възражението за погасителна давност касателно законна лихва и приема, че давността тече
отделно за солидарните длъжности, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към
тази част на мотивите от атакувания съдебен акт.
По разноските: с оглед изхода на спора сторените разноски в производството следва да
бъдат определени по съразмерност. Въззиваемите следва да бъдат осъдени да платят на
адвоката на ищеца сумата в размер на 150 лв.,както и сумата в размер на 12 лв., за държавна
такса в полза на Л. Р. С.. Въззивната страна следва да заплати на В. И. Д. сумата от 466, 67
лв., представляващи платен адвокатски хонорар. Въззивната страна следва да заплати на В.
Г. В. сумата от 800 лв., представляващи платен адвокатски хонорар.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1973/02.05.2024г., постановено по гр.д.№12398/2023г. по
описа на Районен съд- Пловдив, XXIV гр.състав.
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН:********** и В. И. Д., ЕГН: **********, да платят на адв. Г. С.
П., вписан в АК- Пловдив, с личен №**********, сумата в размер 150 лв. за адвокатски
хонорар на основание чл.38 от ЗА;
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН:********** и В. И. Д., ЕГН: **********, да платят на Л. Р. С.,
ЕГН: ********** сумата от 12 лева, представляваща заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА Л. Р. С., ЕГН: **********, да плати на В. Г. В., ЕГН:**********, сумата от
800 лв. за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Л. Р. С., ЕГН: **********, да плати на В. И. Д., ЕГН:**********, сумата от
466,67 лв. за адвокатски хонорар.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7