№ 1081
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000501728 по описа за 2024 година
С решение № 35 от 22.03.2024 г. по гр. д. № 26/2023 г., СОС, осъжда ЗД
„Бул Инс“ АД да заплати на К. Д. И. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
429, ал. 3 от КЗ, сумата от 45 000 лв., съставляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, настъпили от ПТП на 22.07.2018 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на предявяване на извънсъдебната претенция
пред застрахователя - 06.03.2019 г. до окончателното й заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ в ЧАСТТА МУ за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата
до пълния предявен размер от 50 000 лв.
Срещу решението, в частта, в която искът е уважен за сумата над 12 500
лв. е депозирана въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД. Твърди, че пострадалият
ищец е съпричинил вредните последици, тъй като се е движел с превишена
скорост и е управлявал мотоциклета след като му е било отнето
свидетелството за правоуправление. Счита, че ищецът сам се е поставил в
превишен риск. Твърди, че за претърпените телесни травми подходящ размер
за обезщетение е сума от около 25 000 лв. Претендира решението да се отмени
за разликата над 12 500 лв. до 45 000 лв., като се присъдят разноски.
1
Ответникът К. Д. И. не взема становище в писмен отговор.
Въззивната жалба е подаден в срок, срещу валидно и допустимо съдебно
решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 423 КЗ.
Ищецът К. Д. И. твърди, че на 22.07.2018 г. като мотоциклетист
пострадал при ПТП, причинено от водач на лек автомобил, чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответника. Вследствие на инцидента
ищецът получил мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание, закрита
черепно-мозъчна травма, амнезия, охлузвания на главата и по цялото тяло,
разкъсно-контузни рани на дясната предмишница и лявата част на шията,
контузия на ляв тестис с перифокален едем и други по-малки хипоехогенни
лезии, довели до атрофията и отстраняването му, както и намаляване на броя
на сперматозоидите, фрактура на второ ляво ребро. Твърди, че имал
главоболие, световъртеж, безсъние, задух, за него се грижели родителите му
при възстановяването, домашното лечение продължило няколко месеца
предимно при постелен режим. Инцидентът и последиците от него му се
отразил много зле психически, поради което претендира (след увеличение на
иска) да му бъде изплатено обезщетение от 50 000 лв., ведно със законната
лихва и разноски.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва иска по основание и размер, като
прави възражение за съпричиняване, тъй като ищецът е управлявал
мотоциклета си с превишена и несъобразена за пътния участък скорост, след
като е бил с отнето СУМПС.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че на 22.07.2018 г. е настъпило процесното ПТП, като
същото е резултат от виновното поведение на водач, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника. Спорен е размерът на
обезщетението и наличието на принос от страна на ищеца.
Приетата по делото СМЕ е дала становище, че от ПТП ищецът е
получил закрита черепно-мозъчна травма с контузия на главата и мозъчно
2
сътресение, охлузване в лявата половина на челото, счупване на второ ребро в
ляво, охлузвания на дясна предмишница, дясната подбедрица, на ляво и дясно
коляно, разкъсно-контузни рани на дясна предмишница и лявата част на
шията, охлузване и кръвонасядне в лявата скротумна половина, с контузия на
левия тестис довела до последващото му оперативно отстраняване. Разяснено
е, че наличието само на един тестис не води до оплодителна неспособност.
Възстановителния период за мекотъканните травми е бил за период от около
20 - 25 дни, като идентичен е бил и след оперативното отстраняване на
тестиса. Търпени са болки и след това. Не са констатирани трайни или
постоянни последици за здравето и живота му в резултат на получените
травматични увреждания.
Приетата САТЕ е установила, че инцидентът е настъпил, тъй като
водачът на лек автомобил, движещ се със скорост от 30 км/ч, по път от с.
Селянин (л. 237), е навлезнал в кръстовище с път с предимство, без да спази
знак „Б1“. По пътят с предимство се е движел ищецът със скорост от 70 км/ч.
Ударът е настъпил в предна гума на мотоциклета и странична лява габаритна
част на автомобила. Посочено е, че ограничението на скоростта за
мотоциклетиста е било до 80 км/ч.
Свидетеля К. Д. разказва, че карали мотори заедно с ищеца, като К. (с
предпазна екипировка) бил трети в редицата. Внезапно от път без предимство
излязла кола, която не предприела никакво спиране, ищецът не можал да
избегне удара и се удари в автомобила, който бил застанал по средата на целия
път. Ищецът изпаднала на пътя, лежал в безсъзнание (около половин час до
идването на линейка), бил блед, течали му лиги от устата, хъркал, на дясната
ръка имал дълбоки прорезни рани. Когато дошъл в съзнание бил
изключително объркан. Свидетелят посещавал ищеца в болницата, той бил
неподвижен, не можел да се обслужва сам, оплаквал се от много силни болки
в дясната ръка, долу ниско вляво, в главата, нямал спомен за случилото се. Св.
Д. помагал на пострадалия да се обслужва, да върши физиологични нужди, да
се изправя, да се изкъпе и да се храни, като продължил с помощта и след
изписването. Болки в главата и тестисите продължили, слънчевата светлина
много дразнела ищеца, бил замаян. Стигнало се до операция за отстраняване
на единия тестис на ищеца, което от своя страна довело до рухването му
психически, защото се чувствал непълноценен и не бил сигурен дали ще може
3
да има деца. Според показанията ищецът физически не се бил възстановил,
защото дясната му ръка все още блокирала от време на време, при дишане
имал болки в ребрата, много често се оплаквал също от главоболие и мигрена.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Пред настоящата инстанция не е спорно, че на 22.07.2018 г. е настъпило
ПТП, при което е пострадал ищеца (28 г.). Няма разногласия и относно това, че
водачът на лекия автомобил с виновното си поведение е предизвикал ПТП.
Спорните въпроси касаят размера на обезщетението и наличието на принос.
Събраните доказателства налагат извода, че при процесното ПТП
застрахования водач е нарушил чл. 47 ЗДвП, според който при приближаване
към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да
може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство. Няма спор, че ищецът се е движел по път с предимство и водачът
на лекия автомобил не е пропуснал мотоциклета, с което е станал причина за
инцидента.
Възражението за принос на жалбоподателя е неоснователно – по делото
се установява, че ищецът е имал задължение да се движи със скорост от 80
км/ч, а той се е придвижвал със 70 км/ч. От събраните в хода на
производството доказателства не може да се направи извод, че тази скорост е
била несъобразена с пътна обстановка, нито че ако мотоциклетът се е движел
с по-ниска скорост той е можел да предотврати произшествието. Тежестта за
това е за застрахователя. Не може да се приеме също, че управлението на
мотоциклета без свидетелство за управление е в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП. По делото няма данни, че последното е провокирано
поради неумение на моториста да управлява превозното средство, нито че той
е нарушил някои от правилата за придвижване. (Така и в решение № 78 от
10.07.2014 г. по т. д. № 1982/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС)
Що се касае до размера на обезщетението, настоящият състав намира, че
справедлив размер се явява сумата, определена от първоинстанционният съд,
а именно 45 000 лв. За този извод съдът взе предвид, че се касае до наличие на
множество мекотъканни рани и охлузвания в много зони на тялото – десен
горен крайник, десен долен крайник, колене, слабини, шия, глава и пр. Заедно
с тях лицето е получило и фрактура на ребро, черепно-мозъчна травма с
4
мозъчно сътресение, както и се е достигнало до последваща оперативна
интервенция, с която е отстранен пожизнено единият от тестисите, който е
бил травмиран, увреден и по-късно атрофирал в резултат на падането на
мотоциклетиста. Данните сочат, че ищецът е търпял интензивни болки и
страдания около месец след събитието, и също толкова – след операцията,
като след това болките са продължили. За обслужване той е имал нужда от
съдействие в битов план, както в болничното заведение, така и в домашна
обстановка. Установява се още, че е страдал от главоболие, световъртеж, а в
психически аспект силно се е травмирал от загубата на тестиса, което го
сринало емоционално. Безспорно последното съставлява значима по своето
естество увреда на здравето (физическо и психическо), макар и да не е
установено по делото, че ищецът ще бъде лишен от възпроизводителни
функции изцяло занапред. При всички случаи обаче подобна загуба на част от
орган на възпроизводителната система при млад мъж преди да е създал
семейство и потомство рефлектира трайно в нормални житейски ситуации и
дава ефект в интимните му контакти и общуване. Загубата е необратима и
пожизнена и следва обезщетяването на тази вреда да бъде в по-голям обем, в
сравнение с възстановените телесни травми.
Предвид казаното, като се съобразява младата възраст на пострадалия
(поради което той цял живот ще трябва да понася последиците от загубата на
тестис във физически и емоционален план), момента на инцидента (2018 г.),
обществено-икономическите условия към него и застрахователните лимити,
въз основа на принципа на справедливост и съдебната практика, за тези
търпени неимуществени вреди следва да се определи обезщетение в размер на
45 000 лв. (както е прието и от СГС).
При този изход на спора на жалбоподателя не се следват разноски, а тези
на ответника следва да се присъдят в размер на 2000 лв. с оглед възражението
на жалбоподателя за принос, естеството на правния спор, сложността и обема
на извършеното процесуално съдействие в едно открито заседание пред
въззивния съд и актуалната съдебната практика относно размерите на
възнагражденията.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 35 от 22.03.2024 г. по гр. д. № 26/2023 г.,
СОС, в частта, в която се осъжда ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на К. Д. И. на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 429, ал. 3 от КЗ, сумата над 12 500 лв. до
сумата от 45 000 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на К. Д. И.,
ЕГН **********, разноски в размер на 2000 лв. за въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6