Решение по дело №967/2019 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 ноември 2019 г. (в сила от 18 декември 2019 г.)
Съдия: Велемира Денчева Димитрова
Дело: 20194210100967
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р      Е      Ш     Е     Н     И     Е

 

                                                № 478

 

                                  гр. Габрово 20.11.2019 год.

 

                            В      ИМЕТО      НА      НАРОДА

 

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА  ДИМИТРОВА

                                                                                                                                          при секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр. дело № 967 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е  с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът твърди, че в качеството си на частен съдебен изпълнител е образувал изп. д. № 20187350400955, с предмет изнасяне на публична продан на съсобствен недвижим имот, със съделители - ответницата И.Д.И. и нейната сестра Е.Д.С..

На 26.02.2019г. ответницата депозирала жалба срещу действията на съдебния изпълнител. Като подател на жалбата била посочена И.Д.И., чрез адв. Г.Н. ***. Жалбата била подадена в един екземпляр, неподписан нито от ответницата, нито от нейния процесуален представител, посочен като подател. Нямало и приложено адвокатско пълномощно, въпреки че жалбата изхождала от адвокат. Още на същия ден 26.02.2019г. ищецът изготвил съобщение до ответницата, в което й указал да отстрани нередовностите в жалбата: да се представят 2 бр. жалба - подписани, пълномощно на адвокат, да внесе такси 72 лева по сметката на ЧСИ. Едновременно с връчването на това съобщение на 28.02.2019г., ЧСИ изготвил и връчил на същата дата Сметка № **********/27.02.2019г. за обикновени такси, дължими от И.Д.И. във връзка с обжалването. Сумата е начислена по т. 5 и т. 8 от Тарифата към закона за ЧСИ и касае следното:

а) Връчване на съобщение/уведомление за отстраняване на нередовностите на жалбата, изх. № 3279/26.02.2019г., изпратено до ищцата в размер на 20 лева без ДДС = 24 лева с ДДС с правно основание т. 5 от тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители;

б)    Връчване на съобщение изх. № 3343/27.02.2019г. с препис от жалбата на другата съделителка - Е.Д.С. в размер на 20 лева без ДДС = 24 лева с ДДС с правно основание т. 5 от тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители;

в)    Изготвяне на копие от изпълнително дело за изпращане до Окръжен съд - Габрово, по повод жалбата в размер на 20 лева без ДДС = 24 лева с ДДС с правно основание т. 8 /частта забележка/ от тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.

Общо дължимата сума визирана в сметката и предмет на настоящия иск е 72 лева.

На основание чл. 29 от Тарифата към ЗЧСИ, обикновените такси се внасят предварително. Сметката е получена от И.Д.И. на 28.02.2019г. и подписана, в качеството и на задължено лице. Сумата не е внесена от ответницата при получаване на сметката и съобщението за отстраняване на нередовности с изх. № 3279/26.02.2019г.

С Уведомление вх. № 3 596/01.03.2019г. ответницата отстранила нередовностите, представила 2 бр. подписани жалби и адвокатско пълномощно. Отново не внесла дължимата сума 72 лева с мотив, че тъй като оспорва незаконосъобразен акт на ЧСИ, то тази сума е недължима.

От правна страна следва да се посочи, че не съществува правно регламентирано условие, таксите по ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители да са дължими от страната по изпълнителното дело, само в случай, че действията на съдебния изпълнител бъдат потвърдени от съда. Налице е процедура по съдебно обжалване на действията на съдебния изпълнител и във връзка с тази процедура, закона му вменява редица задължения, като в конкретния случай, те са: връчване на съобщение за отстраняване на нередовностите, връчване на препис от жалбата за другата страна, подготовка и изготвяне на копие за изпращане на цялото изпълнително дело до съда, разглеждащ жалбата. Тези действия са реално извършени от ищеца, дължат му се съответните предвидени в тарифата такси и тази дължимост е независима от изхода на обжалването.

Въз основа на горните обстоятелства за ищеца се породил правен интерес от реализиране на правата му по чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ във връзка с чл. 410 ГПК, поради което същия депозирал Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

 Ответницата депозирала възражение против издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 454/2019г. по описа на PC - Габрово, с оглед на което ищецът прави искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че И.Д.И., с ЕГН **********,*** дължи на ЧСИ ИВАЙЛО ИЛИЕВ ИЛИЕВ с ЕГН **********,*** сумата от 72.00 лева, представляваща дължими такси по т. 5 и т. 8 от ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК - 08.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането.

  Претендира се за присъждане на направените по настоящото дело разноски.

               В законния срок е постъпил отговор от ответника И.Д.И., чрез пълномощника й адв. Г.И.Н.-***, който счита предявеният иск за допустим, но го оспорва изцяло по основание и размер.

Счита, че по изпълнителното дело  става въпрос за некоректни действия от страна на ЧСИ, извършени само и единствено с мотива да се генерират разходи за страните по изпълнителните дела, съответно приходи за ЧСИ.

Намира, че е налице умишлена недобросъвестност при изготвяне на Протокола за разпределение на постъпилите суми по ИД № 20187350400955 по описа на ЧСИ Ивайло Илиев, тъй като професионално и житейски нелогично е да се приеме, че съдебния изпълнител не познава буквата на закона и не знае, че в хипотезата на извършена публична продан на недвижим имот между съделители направените разходи в хода на изпълнителното дело си остават в тежест на страната, която ги е направила. В случая бил проведен разговор с ЧСИ, като била коментирана именно ситуацията, че страните по образуваното изпълнително дело, не могат а претендират направени разноски и такива не бива да бъдат възлагани в тежест на ответните страни.

Въпреки това  ЧСИ Илиев, издал постановление за разпределение на суми по изпълнителното дело, което се наложило ответницата да обжалва поради грубото нарушаване на законовите правила

С Решение от 03.07.2019г. по в.гр.д 200/2019г. по описа на ГОС, съдът постановил: отменя по жалба на И.Д.И., с адрес ***, чрез адвокат Г.Н. ***, извършеното на 22.01.2019 г. от ЧСИ Ивайло Илиев, per. № 735 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20187350400955 разпределение на сумите по т. 9 и т. 10 от него, като незаконосъобразно, и на основание чл. 460 вр. чл. 463, ал.1 вр. чл. 278, ал.2 ГПК вместо него постановява: Съделителят И.Д.И., с адрес ***, следва да получи сума в размер на 19 512,76 лв. /деветнадесет хиляди петстотин и дванадесет лева и 76 ст./ във връзка с производството по публична продан на делбения имот по изп. д. № 20187350400955 по описа на ЧСИ Ивайло Илиев с район на действие Окръжен съд - Габрово.

В мотивите си ГОС е посочил, че:Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Предвид липсата на изричен текст, изключващ определен кръг изпълнителни дела от приложното поле на правната норма, съдът приема, че разпределение по чл. 460 ГПК се извършва и за сумите, постъпили вследствие на извършената публична продан на делбен имот. Именно по този ред се удовлетворяват претенциите на съделителите, като се отчитат вземанията за такси по ТТРЗЧСИ, дължимите публични вземания и вземанията на присъединените кредитори.

Изпълнителното производство е имало за предмет изнасяне на публична продан на съсобствен на страните по изпълнението недвижим имот. Отговорността за разноски е правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Чл. 355 ГПК, който е приложим и в изпълнителното производство, предвижда, че страните в делбеното производство заплащат разноските, съобразно стойността на дяловете им. Няма основание обаче за разпределяне на разноските за адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателите по начина, по който е направено от ЧСИ поради обстоятелството, че в случая изпълнителният лист, въз основа на който е образувано процесното изпълнително дело е издаден по дело за съдебна делба, в което производство по съдебна делба всеки съделител има двойно качество - на ищец относно своето право на делба и на ответник относно правото на делба на другите съделители, т.е. не са налице типичните за изпълнителния процес качества на "взискател" и "длъжник", поради което не следва да се прилагат общите правила за разпределяне на разноските. Извършената съдебна делба осъществява правото на делба на всеки от съделителите. Ето защо всеки съделител трябва да понесе разноските за адвокатски хонорар, така както ги е сторил. Инициирането на изпълнително производство от някой от съсобствениците - съделители не му придава типичното качество на „взискател", за да има правно основание да претендира разноски по общия ред за адвокатски хонорар, които разноски да му бъде заплатени от другите съделители - страни в делбеното, съответно в изпълнителното производство.

Поради изложените съображения, съдът приема, че разпределението по т. 9 и т. 10 е неправилно - извършено е в нарушение на закона. Не е следвало да бъде разпределяна сумата от 400,00 лв. - 1/2 за адвокатски хонорар на И. /т.10/, както и сумата от 48,00 лв. - такса по Тарифата на ЧСИ /т.9/. Същите е следвало изцяло да бъдат разпределени в тежест на направилата ги страна, в случая на Е.С.. Съдебният изпълнител е формирал сумата от 1316,74 лв. дължима от И.И., като е включил в нея недължимите 448,00 лв. Като се приспадне тази сума от 448,00 лв., съделителката И. има задължение по изпълнителното дело в размер на 868,74 лв. От сумата, която има да получава 20 381.50 лв. следва да се приспадне сумата от 868,74 лв. и реално да й се преведат 19512,76 лв.”

Ответницата оспорва твърденията в исковата молба, като представя документ за внесена сума в размер на 72.00 лв. в полза на ЧСИ Илиев, по посоченото по- горе изпълнително дело.

Оспорва истинността на представените с исковата молба доказателства. Оспорва и тяхната автентичност, дата и подпис.

Претендира да й бъдат присъдени направените по делото разноски включително и за адвокат.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

Към настоящото производство е приложено ч. гр. д № 454/2019г. на ГРС, по което  в полза на ЧСИ Ивайло Илиев е издадена заповед по чл. 410 от ГПК с № 1496/13.03.2019г. за сумата от 72.00 лева главница, ведно със законната лихва считано от 08.03.2019г. и разноските по заповедното производство в размер на 175.00 лева, включващи 150.00 лв. адвокатско възнаграждение и 25.00 лева заплатена държавна такса. Срещу заповедта е депозирано възражение от длъжника И.Д.И., което е прието от съда и на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си.

От страна на ищеца за установяване съществуването на вземането му по  издадената Заповед по чл. 410 от ГПК  е представено заверено копие от частна жалба с вх. № 2773/26.02.2019г. депозирана от И.Д.И., чрез пълномощника й адвокат Г. Н. против Разпореждането на  ищеца ЧСИ Ивайло Илиев за връщане на жалба с вх. № 1364/30.01.2019г.  срещу извършеното разпределение по изп. д. №2018735040955 по описа на съдебния изпълнител. Видно е от приложеното копие, че частната жалба не е  подписана.

Представена е и сметка № **********/27.02.2019г. на ЧСИ Ивайло Илиев, от която е видно, че на същата дата по изпълнително дело №2018735040955 на И.Д. И. са начислени две такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ за изпращане на съобщение и една такса по т.8 за изготвяне на копие по изпълнителното дело на обща стойност 72.00 лв. с ДДС. Към сметката са приложени съобщение до И. за отстраняване на нередовности по депозираната частна жалба -  представяне на два броя подписани копия на жалбата и на адвокатско пълномощно, както и съобщение до  Е.С. за изпращане на препис от жалба с вх. № 2773/26.02.2019г.

С уведомление вх. № 3596/01.03.2019г., И.И. чрез пълномощника си адв. Г. Н. е представила 2 броя подписани жалби и адвокатско пълномощно, като е възразила, че не дължи заплащането на таксата от 72 лева, поради това, че оспорва незаконосъобразен акт на ЧСИ.

От извършената служебна справка в Единния портал за електронно правосъдие, се установява, че с Решение от 03.07.2019г. по в.гр.д 200/2019г. по описа на ГОС, съдът е отменил по жалба на И.Д.И., с адрес ***, чрез адвокат Г.Н. ***, извършеното на 22.01.2019 г. от ЧСИ Ивайло Илиев, per. № 735 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20187350400955 разпределение на сумите по т. 9 и т. 10 от него, като незаконосъобразно.

Междувременно  след получаване на исковата молба по чл. 422 от ГПК ответницата И.И. е внесла по сметка на ЧСИ Ивайло И.  процесната сума от 72.00 лева, чрез платежно нареждане от 17.07.2019г. посочвайки като основание за плащането изп. д. №2018735040955.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна, че предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК е основателен и доказан.

По безспорен начин от представените писмени доказателства се установява, че ищецът ЧСИ Ивайло Илиев е извършил действията по администриране на депозираната от ответницата И.И. жалба срещу извършеното разпределение по изпълнителното дело. В тази връзка са изпратени две съобщения – до И.И. и Е.С., подробно описани по- горе и е  изготвено копие от изпълнителното дело за изпращането му в ГОС. За всяко от тези действия е начислена таксата предвидена в  т.5 и т.8 от ТТРЗЧСИ. Касае се за прости такси, всяка от които с размер 20.00 лева без ДДС  или общо сумата от 72.00 лева с начислен ДДС.

С оглед съдебната практика, ЧСИ не може да откаже администриране на жалбата, независимо, че не са внесени дължимите за това такси, поради което ищецът Илиев е изпълнил задълженията си, като се е възползвал от дадената му в чл. 79 ал.3 от ЗЧСИ възможност да търси дължимите към него такси по реда на чл. 410 от ГПК.

В чл. 78, ал.3 от ГПК  е предвидено, че  разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично изброените хипотези, една от които е отмяна на тези действия от съда. В случая обаче не се касае за разноски по изпълнението, а за такива по администриране на жалба срещу  действията на ЧСИ, поради което са неприложими по аналогия и разпоредбите на ГПК.

При това положение, съдът счита, че редът за обезщетяване на вредите от разноските  по отмяна на незаконосъобразните действия на ЧСИ следва да бъде този по чл. 45 ЗЗД, като за увреденото лице  е налице и възможността да релевира възражение в тази насока при предявена пред съд претенция за заплащане на тези разноски, какъвто е настоящия случай.

Ответницата обаче  е заплатила  сумата предмет на иска по чл. 422 от ГПК, с което на практика е признала основателността му. Незаплатена е останала лихвата за забава от депозирането на заявлението по чл. 410 от ГПК – 08.03.2019г. до датата на плащането 17.07.2019г.

Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск с основание чл. 422 от ГПК следва да бъде отхвърлен в частта му досежно главницата в размер на 72.00 лева поради погасяване на вземането чрез плащане.

Законната лихва върху тази главница остава дължима за периода от 08.03.2019г. до 17.07.2019г.

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски в размер на 325.00 лева и разноските в заповедното производство в размер на 175.00 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  на осн. чл. 422 от ГПК, че И.Д.И., ЕГН **********, с адрес *** със съдебен адрес ***- чрез адвокат Г.Н. ДЪЛЖИ на ЧСИ ИВАЙЛО ИЛИЕВ ИЛИЕВ, ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** – чрез адвокат А.И. законната лихва върху главницата от 72.00 лева / седемдесет и два лева/ за периода от 08.03.2019г. до 17.07.2019г.  за което е издадена Заповед за изпълнение № 1496/13.03.2019г. по ч. гр. д. № 454/2019г. по описа на Габровски РС, на осн. чл. 422 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на  ЧСИ ИВАЙЛО ИЛИЕВ ИЛИЕВ против И.Д.И. с основание чл. 422 от ГПК  за заплащане на главница в размер на 72.00 лева /седемдесет и два лева/, за което е издадена Заповед за изпълнение № 1496/13.03.2019г. по ч. гр. д. № 454/2019г. по описа на Габровски РС поради ПОГАСЯВАНЕ НА ВЗЕМАНЕТО чрез ПЛАЩАНЕ.

ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********, с адрес *** със съдебен адрес ***- чрез адвокат Г.Н. ДА ЗАПЛАТИ на  ЧСИ ИВАЙЛО ИЛИЕВ ИЛИЕВ, ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** – чрез адвокат А.И. сумата от 325.00 лева / триста двадесет и пет лева/ лева разноски направени в исковото производство, както и 175.00 лева / сто седемдесет и пет лева/ - разноски направени в заповедното производство.

Препис от решението да бъде връчен на страните.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ  :