№ 688
гр. Пазарджик, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20235220101311 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за спорна съдебна администрация на гражданските
отношения. Образувано е по молба по чл.127а, ал.2 СК, в която молителката
Г. Е. В. с ЕГН ********** от ** твърди, че с ответника И. Н. И. с ЕГН
********** от с. ** са родители на детето Е. И. Н. с ЕГН **********, родено
на **г. Твърди, че родителите са разделени, а родителските права се
упражняват от нея съгласно решение №1264 от 22.11.2022г. по гр.д. №
2223/2022 г. на Районен съд - Пазарджик. Твърди, че след раздялата с бащата
на детето е сключила граждански брак с И С В, който живее и работи в К Н,
но не може да отиде при него с детето, тъй като бащата не разрешава то да
напуска страната. Иска от съда да постанови решение, с което да замести
неговото съгласие за пътуване на детето до всички държави членки на ЕС и
до К Н, както и за издаването на необходимите лични документи.
Бащата И. Н. И. оспорва молбата, при твърдение, че тези пътувания в
чужбина не са в интерес на детето, а само на майката и на нейния брак.
Изразява съмнения, че пътуванията няма да са краткотрайни и че няма да
бъде спазен режима за лични контакти с детето. Твърди, че съществува
реална опасността за подмяна на неговото местоживеене, което е определено
1
с решението.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства прие от
фактическа и правна страна следното:
Молбата е допустима, доколкото се твърди, че страните са родители,
които са разделени и не могат да постигнат съгласие за пътуването на детето
в чужбина и за издаването на необходимите лични документи.
По същество молбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.127а, ал.1 СК въпросите, свързани с
пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи
се решават по общо съгласие на родителите. Изискването на закона за
съвместно упражняване на родителските права по този въпрос представлява
по-висока степен на закрила на детето, поради по-високия риск при пътуване
в чужбина. Когато липсва съгласие, разногласието може да бъде преодоляно с
решението на съда по чл. 127а, ал.2 СК. При решаването на спора между
родителите съдът следва да прецени и интересите на детето. Съотношението
между правото на свободно придвижване на детето и защитата на неговата
личност и здраве следва да се определи според данните на конкретния случай.
Съгласно т.1 от тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т.
д. № 1/2016 г., ОСГК, съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК
пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на
единия родител за пътувания в определен период от време и/или до
определени държави, респективно държави, чийто кръг е определяем. Не е в
интерес на детето и съдът не може да даде разрешение за неограничени по
време и място пътувания в чужбина, защото в този случай е невъзможно да се
направи предварителна преценка на условията и средата, при които детето ще
пребивава в даден момент и да се прецени има ли конкретен и реален риск за
детето. Съдът е длъжен да следи за опазване най-добрия интерес на детето, а
това не може да стане, ако пътуването не е предвидимо във времето и
пространството.
В случая с молбата се иска от съда да даде разрешение детето да пътува
в чужбина без съгласието на единия родител без ограничение във времето, но
до определена държава /К Н/ и до държави, чийто кръг е определяем
/държавите-членки на ЕС/. Такова разрешение поначало може да бъде дадено,
стига от доказателствата по делото да е видно, че интересите на детето са
2
защитени.
От представеното удостоверение за раждане е видно, че страните са
родители на детето Е. И. Н., родено на **г.
Представено е решение №1264 от 22.11.2022 г. по гр.д. № 2223/2022 г.
на Районен съд – Пазарджик, от което е видно, че родителите са разделени, а
упражняването на родителските права е предоставено на майката.
Местоживеенето на детето е при нея в Република България. На бащата е
определен режим за лични отношения с детето, според който до
навършването на 3-годишна възраст ще може да го взима при себе си всяка
трета седмица от месеца от 10 ч. в четвъртък до 18 ч. в неделя, а след това ще
може да о взима всяка трета седмица от месеца от 10 ч. в четвъртък до 18 ч. в
неделя, 10 дни през лятото, когато майката не е в отпуск, от 24-ти до 26-ти
декември вкл. през нечетните години и от 30-ти декември до 2-ри януари вкл.
през четните години.
Представено е удостоверение, от което е видно, че на 29.12.2022г. в гр.
Пазарджик майката е сключила граждански брак с И С В.
Представени са писмени доказателства – трудов договор и договор за
покупка на недвижим имот, от които се установява, че съпругът на майката И
В живее и работи в К Н. От неговите свидетелски показания се установява, че
той е в Н от 2014г., а от две години притежава собствена къща – триетажна, с
две бани, пет спални, гаражи и голям двор. В Н са и неговите родители, които
живеят под наем наблизо. В къщата живее само той – твърди, че няма деца.
Временно е подслонил сестра си, която очаква дете, както и нейния съпруг.
Двамата също имат собствено жилище в Н, което подготвят за живеене.
Съпругата му Г. В. живее в България, тъй като трябва да се грижи за детето.
Когато се прибира в страната тримата са заедно, а детето е спокойно в негово
присъствие и се усмихва. От сключването на брака съпругата му го е
посещавала два пъти в Н, като през това време е оставяла детето на грижите
на своите родители в с. М К. Не стои дълго при него, защото детето й липсва.
Иска тя да го посещава по-често заедно с детето. Твърди, че къщата предлага
всички необходими условия за неговия престой там, както и че разполага
необходимите с финансови средства да заплаща техните пътувания до там и
обратно, за да може бащата също да вижда детето според определения от съда
режим за лични контакти.
3
Възраженията на бащата И. И. срещу тези пътувания са в две посоки –
счита, че майката няма да му предоставя детето съобразно режима за лични
контакти и че тези чести пътувания са изморителни и крият риск за здравето
на детето. И двете възражения обаче почиват на предположения, а не на
конкретни доказателства. Не се установява майката до момента да е
осуетявала или затруднявала срещите между бащата и детето в определените
от съда дни. Свидетелката Л В И.а твърди, че майката не е била съгласна
срещите да се провеждат през друго време, от което не може да се направи
извод, че нейните намерения са да откъсне детето от бащата като го отведе
задълго в Н. Няма доказателства и за това, че честото пътуване със самолет
застрашава здравето на детето или се отразява неблагоприятно на неговото
развитие. Подобни опасения не са отразени и в представения по делото
социален доклад от дирекция „Социално подпомагане“. Освен това, исканото
разрешение е за пътувания на детето до страни с висок жизнен стандарт, в
които няма военни действия или размирици и не са издадени препоръки от
националните ни органи да се избягват пътувания до там.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че поисканите пътувания
в чужбина до конкретно посочените държави са в интерес на детето, защото
по този начин то няма да бъде отделено от майката през времето, когато тя е
при своя съпруг в Н. Тук следва да се отбележи и това, че бащата не е изявил
желание той да се грижи за детето, докато майката е в чужбина. При това
положение, ако не се даде разрешението, детето няма да е при нито един от
своите родители, когато майката е в чужбина /което вече се е случвало два
пъти/. Това със сигурност не е в негов интерес.
Ето защо молбата следва да се уважи, като се даде разрешение,
заместващо съгласието на бащата за пътуване на детето до К Н и до всички
държави членки на Европейския съюз, както и за издаването на необходимите
лични документи.
Съдебни разноски на страните не следва да се присъждат на основание
чл.541 ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
По искане на майката Г. Е. В. с ЕГН ********** от с. М К, общ.
4
Пазарджик, у* и на основание чл.127а, ал.2 СК ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ,
заместващо съгласието на бащата И. Н. И. с ЕГН ********** от с. **, по
силата на което детето Е. И. Н. с ЕГН **********, родено на **г., да пътува
до К Н и до всички държави членки на Европейския съюз, както и за
издаването на необходимите лични документи.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5