№ 19265
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20221110128127 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.
92 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът Д. Ц. К. е бил клиент на "...., с клиентски номер ....,
във връзка с продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане
на мрежови услуги за обект на потребление, заведен с абонатен номер ...., находящ се на
адрес ..... Твърди, че на 04.08.2020 г. между дружеството–ищец и ответника е сключен
Договор за комбинирани услуги № МПМТ – .... г. за покупко-продажба на електрическа
енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по
условията на продукт № .... със срок на същия 12 (дванадесет) месеца, съгласно чл. 4, ал. 2.
Сочи, че преди да изтече срокът на договора, ищецът получил уведомление от мрежовия
оператор за извършена смяна на доставчик/координатор от 01.07.2021 г. за обект с ид. номер
...., която смяна е довела до прекратяването на Договора от същата дата за посочения обект.
Излага доводи, че ответникът е неизправна страна по Договора във връзка с неизпълнение
на задълженията си по чл. 8, ал. 3, а именно да уведоми ".... в срок от три работни дни при
промяна в собствеността или правото на ползване на обектите, посочени в Приложение № 1
и по-конкретно обект с ид. номер ...., поради което на основание чл. 19, ал. 6 от договора
дължи неустойка в размер на 350 лв.
Ето защо, ищецът моли съда да признае за установено в отношенията между
страните, че ответникът му дължи горната сума, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 11.11.2021 г. до
1
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 64578/2021 г. по описа на СРС, 87 състав.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. Ц. К., чрез назначения му особен
представител – адв. Н. А., е депозирал отговор на исковата молба, с който заявява, че не
оспорва обстоятелствата, на които се основава искът, но въвежда възражения за нищожност
на клаузата за неустойка и прекомерност на същата. Моли, искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа
страна следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 92 от ЗЗД.
По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че
на 04.08.2020 г. между дружеството–ищец и ответника е сключен Договор за комбинирани
услуги № МПМТ – .... г. за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в
стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт №
.... със срок на същия 12 (дванадесет) месеца, съгласно чл. 4, ал. 2.
Няма спор също така, че преди да изтече срокът на договора, ищецът е получил
уведомление от мрежовия оператор за извършена смяна на доставчик/координатор от
01.07.2021 г. за обект с ид. номер ...., която смяна е довела до прекратяването на Договора от
същата дата за посочения обект.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от Договора, купувачът е длъжен да уведомява продавача и
координатор в срок от 3 (три) работни дни при промяна в собствеността или правото на
ползване на обектите, посочени в Приложение № 1 и по-конкретно обект с ид. номер ...., за
което задължение по делото не са събрани доказателства да е изпълнено от страна на
ответника.
Съгласно чл. 19, ал. 6 от Договора, при неизпълнение на кое да е от поетите
задължения по Договора с изключение на задълженията за плащане, неизправната страна
дължи неустойка на другата страна в размер на 350 лв. за всеки случай на неизпълнение.
Съдът намира така уговорената неустоечна клауза за валидна, същата не противоречи
на закона или на добрите нрави. Установената в нормата на чл. 9 от ЗЗД свобода на
договаряне и отсъствието на императивни законови правила, регулиращи начините на
определяне неустойката и нейните граници, както и въведения в гражданските и търговски
правоотношения принцип за справедливост, позволява да се приеме, че съответствието на
уговорена неустойка с установените в обществото предели на нравствена допустимост се
преценява във всеки конкретен случай към датата на сключване на договора. В разпоредбата
на чл. 26, пр. 3 ЗЗД не е дефинирано понятието "добри нрави", но тъй като законодателят е
придал правно значение на нарушаването им, приравнявайки го по последици с нарушение
на закона, вложеният в това понятие смисъл следва да се тълкува. Касае се за правила и
норми, които защитават принципи, права и ценности, общи за всички правни субекти и
тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на някоя от
2
договарящите страни.
В конкретния случай неустойката обезпечава изпълнението на задълженията и на
двете страни, а не само на едната, като в това се изразява обезпечителната й функция, а
именно да стимулира страните по договора да изпълняват задълженията си под заплаха, че в
противен случай ще са задължени да я платят.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката има и за цел да покрие претърпените от
изправната страна вреди без да е нужно те да се доказват. Същата има обезпечителен
характер и в този смисъл изправната страна няма задължение да доказва реалния размер на
вредите, които е понесла в резултат на неизпълнението или предсрочното прекратяване на
договора, а единствено основанията за нейното реализиране, които в настоящия случай са
доказани.
Нещо повече, липсват основания и да се приеме, че същата е прекомерна. Доколкото
в действащото законодателство липсва легална законова дефиниция за нищожна неустойка,
критерий за това е процентното съотношение между абсолютния размер на договорената
между страните неустойка и общата цена на договора. При съотнасяне на размера на
уговорената неустойка с общата стойност по договора /видно от фактурираните за периода
на действие услуги/, съдът намира, че неустойката не се явява прекомерна.
Ето защо, доколкото по делото безспорно се доказа виновно неизпълнение на
задълженията на купувачът - ответник, както и преустановяване облигационната връзка
вследствие на същото, съдът намира ищцовата претенция за доказана по основание и по
размер.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ето защо и с оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 75 лв., представляваща сбор от сторените от последния съдебно –
деловодни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, както и сумата от 425 лв., представляваща сбор от сторените от последния
съдебно – деловодни разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и
депозит за назначаване на особен представител в исковото производство.
Ответникът няма право на разноски нито за заповедното, нито за настоящото исково
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 92 от
ЗЗД, че Д. Ц. К., ЕГН **********, дължи на "...., ЕИК ...., със седалище и адрес на
3
управление: ...., сумата от 350 лева, представляваща неустойка по чл. 19, ал. 6 от Договор за
комбинирани услуги № МПМТ – .... г. за покупко-продажба на електрическа енергия,
участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на
продукт № ...., дължима поради неизпълнение на задължение по чл. 8, ал. 3 от Договора,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 11.11.2021 г. до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 64578/2021 г. по описа на СРС, 87 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Ц. К., ЕГН **********, да заплати на
"...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., сумата от 75 лв. - разноски в
заповедното производство, както и сумата от 425 лв. - разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4