Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 488/28.11.2022
г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и
двадесет и втора година в състав:
Председател: Соня Камарашка
Членове:
Бисерка Бойчева
Мария Ницова
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор
Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното
от съдия Соня Камарашка касационно административно наказателно дело № 462 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Предмет на касационното административно –
наказателно производство е Решение № 172 от 27.09.2022 г. постановено по АНД № 20221630200789
по описа за 2022г. на Районен съд – Монтана, с което е отменено издадено наказателно постановление № 480 от 27.06.2022 г. на
Директора на РДГ гр. Берковица упълномощен със Заповед № РД 49-199/16.05.2011
г. на Министъра на земеделието и храните с което на П.Р.С. с ЕГН * ***, на
основание чл.266, ал.1 от Закона за горите /ЗГ/ е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 50.00лева /петдесет лева/, за извършено
административно нарушение на чл. 213, ал.1, т. 2 от Закона за горите. На осн.
чл.275, ал.2 от Закона за горите /ЗГ/ е определено да заплати равностойността
на липсващите вещи предмет на нарушението от 8,00 пр. куб.м. дърва за огрев от
дървесен вид зимен дъб и цер в размер на 428,56лева /четиристотин двадесет и
осем лева и петдесет и шест стотинки/ в приход на Изпълнителна агенция по
горите.
Касационният жалбоподател РДГ
гр. Берковица представлявана от Директора, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален
представител. В жалбата си твърди, че решението на въззивния съд е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като безспорно от събраните писмени и гласни
доказателства е установено административното нарушение по съхранение на дърва за
огрев, маркирани с контролна горска марка, без да притежава документ доказващ
законния произход на дървесината. Излага доводи за съставомерност на
извършеното административно нарушение. Моли за отмяна на въззивното решение и
потвърждаване на издаденото НП.
Ответника по касационната жалба П.Р.С.
***, не се е
възползвала от процесуалното си право на отговор по касационната жалба. В
съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощената Д*** Б*** –
дъщеря, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на оспореното решение.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание,
дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, като атакуваното
решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, като излага
конкретни доводи в тази насока.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
В настоящото производство не са събрани относими към
предмета на делото доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН настоящия касационен състав я
намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Административно наказателната отговорност е
вменена на П.Р.С. *** е за това че е съхранявала 8 пр. куб.м. на дърва за
огрев от дървесен вид зимен дъб и цер, маркирани с контролна горска марка 1605
и Б6480, но без документ доказващ законния произход на дървесината – превозен
билет. Нарушението е извършено и открито на 28.04.2022г. на територията на СЗДП ТП ДГС – Монтана, землище с.Горна
Вереница в двора на ул.“В*** “№* , общ.Монтана, обл.Монтана.
Въз основа на гласните и
писмени доказателствени средства, въззивния съд е приел, че издаденото НП е незаконосъобразно,
поради липса на субективна страна към извършване на вмененото административно
нарушение, тъй като дървата били маркирани и превозвача дал два документа за
превоза, като само в единия били вписани част от дървата за огрев на името на С.,
а за останалите 8 пр. куб.м.
на дърва за огрев от дървесен вид зимен дъб и цер били маркирани, но нямали
превозен билет на името на С..
Настоящия касацисионен състав споделя изцяло мотивите
изложени от въззивния съд, досежно липсата на субективна страна към извършване
на вмененото административно нарушение, а оттам и до несъставомерност на
деянието. Безспорно от събраните по делото писмени доказателствени средства се
установява, че при доставяне на дървата за огрев на жалбоподателката са били
представени два броя превозни билети, като в единия са били вписани 4 пр. куб.
м. дърва за огрев с получател с. Горна Вереница, ул.“В*** “№* , докато в другия
превозен билет като получател е отразено Тир станция с.Б*** , ул.“Т*** “№* ,
който адрес е различен от този на административно наказаното лице.
По делото няма спор за обективната страна от състава
на вмененото административно нарушение по съхранение на дървата за огрев. Съгласно
обаче разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е не само деяние
изразено чрез действие и бездействие, което нарушава установения ред на
държавно управление, но същото следва да е извършено виновно. По аргумент от
разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като съгл. ал.2 непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая се касае
именно до липса както на пряк, така и на евентуален умисъл към извършване на
административното нарушение, предвид представените от превозвача превозни
билети, за който и самото административно наказано лице, както в депозираните
възражения по АУАН, така и пред въззивния съд потвърждава факта, че не е
обърнало внимание на адреса вписан в единия от билетите и след като си е
заплатило доставените дърва е смятала, че същите са с изрядни документи. Вината е субективното
отношение на дееца към извършеното от него и обществено опасните му последици.
Умишлено е деянието в случаите, когато деецът е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или
допускал настъпването на тези последици по аргумент от чл.11, ал.2 от НК.
В производството не е било установено, че
административното нарушение е извършено от субективна страна, поради което и
наложеното административно наказание се явява незаконосъобразно. Пред
касационната инстанция не са представени никакви доказателства, оборващи това,
като в процесната жалба не са релевирани надлежни твърдения в обратната насока.
Липсата на доказателства, които да аргументират наличието на знание от страна
на П.Р.С. *** за липсата на превозен билет, какъвто и е
бил даден, обосновават извода за липса на умисъл у извършителя при
осъществяване на административното нарушение, поради което решението на
районния съд се явява обосновано, правилно и законосъобразно.
Предвид горното, настоящият съдебен състав
намира депозираната касационна жалба за неоснователна, а оспореното решение на
Районен съд Монтана за законосъобразно, респ. постановено при липса на
допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и следва да бъде оставено в сила като валидно,
допустимо и в съответствие с материалния закон.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА
Решение № 172 от 27.09.2022 г. постановено по АНД № 20221630200789 по описа за
2022г. на Районен съд – Монтана, с което е
отменено издадено наказателно постановление № 480 от 27.06.2022 г. на Директора
на РДГ гр. Берковица упълномощен със Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на
Министъра на земеделието и храните.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: