РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Силистра, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20213400500366 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 260021/09.03.2021 г. на Районен съд -Дулово, постановено по гр. д. №
212/2019 г, по описа на съда, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, е намалено завещателното
разпореждане по нотариално завещание от 12.08.2016 г. на А.Н.А., бивш жител на гр. Дулово, обл.
Силистра, починал на 08.10.2018 г., направено в полза на Г.Т. К. с ЕГН **********, от гр. Дулово,
в размер на 4/18 идеални части от завещаното имущество, възстановена е запазената част на ищеца
П. А. Ч., с ЕГН **********, от гр. Дулово, от наследството на баща й А.Н.А., с ЕГН **********,
починал на 08.10.2018 г., накърнена с нотариално завещание от 12.08.2016 г., в размер на 2/18
идеални части от завещаното имущество, възстановена е запазената част на Н. Х. Н., с ЕГН
**********, от гр. Разград, от наследството на баща му А.Н.А. с ЕГН **********, починал на
08.10.2018 г., накърнена с нотариално завещание от 12.08.2016 г., в размер на 2/18 идеални части
от завещаното имущество, отменен е, на основание чл.537, ал.2 ГПК, Нотариален акт за
собственост на недвижим имот - констативен № 149, том VI, per. №152, дело № 1051 от 12.11. 2018
година по описа на нотариус Костов, с район на действие - Районен съд - Дулово, с per. № 351 в
регистъра на НК на РБ, с който Г. К. Х., с ЕГН ********** от гр. Дулово е призната за собственик,
на основание нотариално завещание, върху !/г /една втора/ идеална част от следния имот:
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 24030.501.1182.2 /без номер по предходен план/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Дулово, одобрени със Заповед № РД-18-
51/31.08.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр. Дулово, с предназначение
- югоизточната част от двуетажна еднофамилна масивна жилищна сграда, състояща се от
обособени: приземен етаж с мазе, кухня, баня и сервизно помещение, първи етаж със застроена
площ от 63 кв. м., с хол, спалня и салон, втори етаж със застроена площ от 63 кв. м., с три спални и
вътрешно стълбище, ведно със съответните проценти идеални части от правото на строеж върху
мястото, построени с отстъпено право на строеж върху поземлен имот - общинска собственост с
идентификатор 24030.501.1182 /с номер по предходен план парцел ХП-1182/, с площ от 639 кв. м.,
1
при граници и съседи: идентификатори 24030.501.1183, 24030.501.1186, 24030.501.2030,
24030.501.2029 и 24030.501.3247, за разликата между 4/18 до 7/18 идеални части, поради
намаляване завещателното разпореждане и възстановяване запазената част от 2/18 идеални части
на П. А. Ч., с ЕГН ********** и от 2/18 идеални части на Н. Х. Н., с ЕГН: **********.
С решение № 260051/01.09.2021г. по гр. д. № 212/2019г. по описа на Районен съд – гр.
Дулово, е отхвърлена молбата им за поправка на явна фактическа грешка /ЯФГ/, допусната в
Решение № 260021/09.03.2021 г., по гр.дело № 212/2019 г. по описа на ДPC, приемайки че не се
касае за техническа грешка, а за същността на спора.
Недоволни от решение № 260051/01.09.2021г., са останали П. АЙР. Ч. и Н. Х. Н., които го
обжалват в законоустановения срок. Считат, че решението е неправилно и молят съда да го отмени
и да постанови друго, с което да уважи молбата им за ЯФГ, като допусне поправка на ЯФГ в
Решение № 260021/9.03.21г., пост. по 212/2019 г. по описа на PC - Дулово, както следва: на
страница № 5 от същото решение в първи абзац от диспозитива на решението, относно
НАМАЛЯВАНЕ на завещателното разпореждане, изразът „е размер на 4/18 идеални части от
завещаното имущество“ да се чете „е размер на 4/9 идеални части от завещаното имущество, във
втори абзац от диспозитива на решението, относно ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на запазените части на
ищеца П. А. Ч., изразът „е размер на 2/18 идеални части от завещаното имуьцество“ да се чете „е
размер на 2/9 идеални части от завещаното имущество и в трети абзац от диспозитива иа
решението, относно ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на запазените части на ищеца Н. Х. Н., изразът „е
размер на 2/18 идеални части от завещаното имущество“ да се чете „е размер на 2/9 идеални части
от завещаното имущество.
Молят също, алтернативно, ако се счете, че соченият порок от същия съдебен акт, касаещ
аритметични изчисления, не може да бъде отстранен по реда предвиден в закона за поправка на
очевидна фактическа грешка, да се разгледа молбата им от 25.03.2021 г. като въззивна жалба и да
се измени Решение № 260021/09,03.2021 г. на ДPC, като съдът постанови друго, с което да намали
процесното завещателно разпореждане с 4/9 ид.части от завещаното имущество на наследодателя
А.Н.А. и възстанови запазената част от наследството на същия наследодател, както следва: на
всеки от двамата ищци по 2/9 идеални части от имуществото на наследодателя.
Ответната страна по жалбата Г. К. Х., чрез процесуален представител, счита жалбата за
неоснователна и моли да бъде потвърдено решението на ДРС, като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства,
прие за установено следното:
По делото е депозирана въззивна жалба, с която се обжалва решение №
260051/01.09.2021г.,с което е отхвърлена молбата на жалбоподателите за поправка на ЯФГ в
Решение № 260021/09.03.2021 г. на ДPC, както и самото Решение № 260021/09.03.2021 г. на ДPC,
като неправилно, в случай че се отхвърли жалбата им против решение № 260051/01.09.2021г.
Съдът, съобразявайки че молбата за поправка на ЯФГ в Решение № 260021/09.03.2021 г. е
депозирана в срока за въззивна жалба, следва да разгледа депозираната жалба и като въззивна
жалба против Решение № 260021/09.03.2021 г., като това е изложено в определението на съда по
чл. 267 ГПК и съответно другата страна е изразила подробно становище в депозирания писмен
отговор както относно поправката на ЯФГ, така и относно правилността на Решение №
260021/09.03.2021 г. /В този см. и Р. № 253/07.03.2018 г. по гр.д. № 4430/16г., IV ГО/
СРешение № 260021/09.03.2021 г. на Районен съд -Дулово, постановено по гр. д. №
212/2019 г, по описа на съда, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, съдът е намалил завещателното
разпореждане по нотариално завещание от 12.08.2016 г. на А.Н.А., бивш жител на гр. Дулово, обл.
Силистра, починал на 08.10.2018 г., направено в полза на Г. К. Х., в размер на 4/18 идеални части
от завещаното имущество, възстановил е запазената част на П. АЙР. Ч. от наследството на баща й
Айредин Нури Али, накърнена с нотариално завещание от 12.08.2016 г., в размер на 2/18 идеални
части от завещаното имущество, възстановил е и запазената част на Н. Х. Н., от наследството на
баща му Айредин Нури Али, накърнена с нотариално завещание от 12.08.2016 г., в размер на 2/18
идеални части от завещаното имущество, отменил е, на основание чл.537, ал.2 ГПК, Нотариален
2
акт за собственост на недвижим имот - констативен № 149, том VI, per. №152, дело № 1051 от
12.11. 2018 година по описа на нотариус Костов, с район на действие - Районен съд - Дулово, с
който Г. К. Х, с ЕГН ********** от гр. Дулово е призната за собственик, на основание нотариално
завещание, върху 1/2 /една втора/ идеална част от процесния недвижим имот, за разликата между
4/18 до 7/18 идеални части, поради намаляване завещателното разпореждане и възстановяване
запазената част от 2/18 идеални части на П. А. Ч. и от 2/18 идеални части на Н. Х. Н..
Съгл. чл. 29. (1) Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато
наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и
повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.В случая имуществото
на неследодателя е 2/3 от 1/2 ид.ч. на процесния имот или 2/6 ид.ч. е запазената част за
наследниците от завещателното разпореждане. Те са трима и следователно по2/18 ид. част за всеки
от тях - 2/6:3=2/6х1/3=2/18.
В мотивите ДРС е посочил, че с извършеното от завещателя разпореждане се е накърнила
запазената част на ищците и завещателното разпореждане следва да бъде намалено за размера от
общо 4/18 ид. части, които да им бъдат възстановени от притежаваната от завещателя АА, който е
разведен - 1/2 ид. част от недвижимия имот. Запазената част от наследството за наследодателя е
2/3 от неговата 1/2, и се равнява на 2/6 ид. части. Тази запазена част от 2/6 ид. части се наследява
от трите му деца – Д, Н и П, двама от които ищци в настоящото производство и всеки от тях
наследява по 2/18 ид. част от 1/2 ид. част имота на наследодателя.
С оглед изложеното, съдът е приел, че общата запазена част на двамата ищци е 4/18 ид.ч.
(2х2/18) и е уважил иска с правно основание чл. 30, ал.1 от ЗН до размера на 2/18 ид. части за
всеки един от ищците.
С молба вх. № 1468/29.03.2021 г. ищците са поискали да се поправи съдебното решение по
реда на чл. 247 от ГПК с твърдение, че е допусната ЯФГ, както следва: при изписване на размера
на идеалните части от завещаното имущество в диспозитива на съдебното решение — абзац
първи, втори и трети и в размера на възстановените идеални части на ищците, като вместо да
намали с 4/9 ид. части завещателното разпореждане на покойния Айредин Нури Али, съдът е
намалил погрешно същото с 4/18 ид. части, тъй като всеки от ищците имал право да иска
възстановяване на по 2/9 ид. части или на общо 4/9 ид. части.
Поискано е от съда да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
260021/09.03.2021 г., като: в първи абзац вместо „4/18 ид. части” да се чете „4/9 ид. части от
завещаното имущество”, във втори абзац вместо „2/18 ид. части” да се чете „2/9 ид. части от
завещаното имущество”, и в трети абзац вместо „2/18 ид. части” да се чете „2/9 ид. части от
завещаното имущество”.
ДРС правилно е приел, че в случая не е налице ЯФГ, тъй като не е налице явно
несъответствие между формираната в мотивите към решението истинска воля на съда и нейното
външно изразяване в диспозитива на съдебния акт. Такава би била налице при технически грешки,
допуснати от съда, при изписването на цифри, думи и при аритметични пресмятания (напр.
погрешно посочване на границите на спорния имот, размера на присъдената сума, имената на
страните, погрешни пресмятания на суми) или пропускане на съда да отрази в диспозитива на
решението становище, което е формирано в мотивите (напр. непроизнасянето на съда в
диспозитива на решението по един от обективно съединените искове, по разноските, по
отхвърлената част от иска, за което обаче в мотивите на решението съдът е формирал воля).
Посочил е, че настоящият казус не попада в нито една от двете посочени хипотези, а с
молбата по чл. 247 ГПК те не искат да бъде поправена погрешно изписаната, а иначе правилно
формирана, воля на съда относно размерите на запазената част, която им се полага от завещаното
имущество, а искат да бъде поправена неправилно формираната воля на съда по отношение на това
обстоятелство.
Въззивната инстанция се солидаризира с горните изводи на съда, че не е налице допусната
ЯФГ, а по-скоро се касае за обжалване на решението поради неговата неправилност.
Касае се за въпрос, който е относим към същността на спора и респективно правилността
на решението на ДРС, а именно - върху каква част от завещаното имущество се простират
наследствените права на ищците.
Ето защо решение № 260051/01.09.2021г. по гр. д. № 212/2019г. по описа на ДРС, с което е
отхвърлена молбата за поправка на явна фактическа грешка /ЯФГ/, допусната в Решение №
3
260021/09.03.2021 г., по гр.дело № 212/2019 г., е правилно и следва да се потвърди.
При разглеждане на въззивната жалба срещу основното решение, настоящата инстанция
счита, че ДРС правилно и законосъобразно е определил размерите на полагаемата запазена част от
завещаното имущество и наследствените права на ищците в него.
Не се спори по делото, че ищците, и настоящи жалбоподатели, са наследници по закон на
АН, починал на 8.10.18г., като същите са негови деца по закон, видно от удостоверение за
наследници, издадено от Община – Дулово /стр.9/, а ответницата не е негов наследник, а е негова
снаха. Не се спори, че след смъртта на наследодателя си, ищците по делото придобили по силата
на наследствено правоприемство ½ ид. част от процесния недвижим имот, представляващ
еднофамилна жилищна сграда , находяща се в гр.Дулово, с предназначение – югоизточната част от
двуетажна еднофамилна масивна жилищна сграда, състояща се от обособени: приземен етаж с
мазе, кухня, баня и сервизно помещение, първи етаж със застроена площ от 63 кв. м., с хол,
спалня и салон, втори етаж със застроена площ от 63 кв. м., с три спални и вътрешно стълбище,
ведно със съответните проценти идеални части от правото на строеж върху мястото, построени с
отстъпено право на строеж върху поземлен имот – общинска собственост с идентификатор
24030.501.1182, с площ от 639 кв. м.
Не се спори, че приживе наследодателят на ищците е извършил завещателно разпореждане
в полза на ответницата Г.Х., обективирано в нотариално завещание № 6 от 12.08.16г. на нотариус
Р.Александров, с район на действие – РС - Исперих, като е завещал на ответницата цялото си
движимо и недвижимо имущество, което притежава./стр.10 от делото/.
На 12.11.18г., ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт № 149, том VI, рег.
№ 152 по нот. д. № 1051 от 2018г. по описа на нотариус К. Костов, с район на действие – Районен
съд – Дулово, за собственост върху ½ ид. част от процесния недвижим имот.
Ответницата признава иска, но до размера от по 2/18 ид. части за всеки един от ищците или
за общо 4/18 ид. части.
В чл. 30, във вр. с чл. 28-29 от ЗН законодателят дефинира „разполагаемата част“ от
наследството чрез подхода на изключването - разполагаемата част е всичко онова от наследството,
която не е запазена част. Запазената част от наследството е онова имущество от наследството,
което законът „пази“ за низходящите, родителите и съпруга и с което едно физическо лице не
може да се разпорежда чрез завещателни разпореждания след своята смърт или дарения приживе.
А доколкото е налице такова разпореждане, за лицата, посочени в чл. 28, ал. 1 ЗН, възниква
субективно потестативно право да искат по съдебен път намаляване на безвъзмездното
разпореждане до размера на своята запазената част, определен в чл. 29 ЗН.
ДРС е правилно е приел, че е достатъчно демонстрираното от ответницата приемане на
наследството с констативния нотариален акт, с който се е снабдил за ½ ид. част от описания в
него недвижим имот, като материалноправна предпоставка за искането на ищците по чл. 30, ал. 1
ЗН. С оглед универсалния характер на завещателното разпореждане и поради това, че
наследството на АА се изчерпва с ½ от процесния имот, подробно описан в Констативен
нотариален акт № 149, том IV, рег. № 152, дело № 1051 от 2018 г., правилно е приел, че по делото
не се налага формиране на наследствена маса по реда на чл. 31 ЗН, тъй като разпоредбата е
приложима спрямо заветите по чл. 16, ал. 2 ЗН, каквато не е настоящата хипотеза. Чрез
универсално завещание, което придава качеството наследник на лицето, в полза на което е
направено, завещателят се разпорежда с цялото или с дробна част от цялото си имущество и при
заявено искане за възстановяване на запазена част от наследството не се формира маса по реда на
чл. 31 ЗН, тъй като всички имущества, права и задължения на наследодателя, посочени в тази
разпоредба, се включват в завещателното разпореждане и след смъртта на наследодателя не
остават свободни имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН биха могли да получат онова,
което съставлява тяхната запазена част от наследството.
По отношение на квотите в съсобствеността, които се получават след намаляване на
завещателното разпореждане и възстановяване на запазената част следва да се съобрази чл. 29, ал.
1 ЗН, съгласно който разполагаемата част при две или повече деца или техни низходящи е 1/6.
Безспорно е по делото, че наследствената маса се изчерпва с предмета на завещанието. С
извършеното от завещателя разпореждане, той е накърнил запазената част на ищците и
завещателното разпореждане, следва да бъде намалено за размера от 1/18 ид.ч за всеки от ищците
или общо за двамата - 4/18 ид. части от имеществото на наследодотеля, които да им бъдат
4
възстановени от притежаваната отпоследния 1/2 ид. част от процесния недвижимия имот.
Запазената част от наследството за наследодателя е 2/3 от неговата 1/2, и се равнява на 2/6 ид.
части. Тази запазена част от 2/6 ид. части се наследява от трите му деца – Д, Н и П, двама от които
ищци в настоящото производство и всеки от тях наследява по 2/18 ид. част от 1/2 ид. част имота на
наследодателя.
При това положение завещателното разпореждане в полза на ответницата обаче накърнява
запазените части на ищците, тъй като тя е придобила по силата на завещанието ½ ид. част от
недвижимия имот, предмет на констативния нотариален акт, с който се изчерпва цялото
наследство, което е повече от сбора на запазена част и разполагаема част на наследодателя на
ищците. Поради това от неговата ½ ид. част от недвижимия имот следва да бъде възстановена от
запазените 2/18 части от наследството на ищцата П и запазените 2/18 части на ищеца Н, като до
размер на тези дробни части следва да се намали накърняващото ги завещателно разпореждане,
направено в нарушение на чл. 14, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 и чл. 29 от ЗН, като същите запазени части
се възстановят в правната сфера на ищците, като се отмени частично Констативния нотариален акт
№149 от 2018 година за разликата от 4/18 идеални части от посочения в акта имот.
Що се касае до решение по гр. дело № 238/2019 г. по описа на РС-Дулово за възстановяване
на наследника ДБ на неговата запазената част от наследството на наследодателя, то следва да се
посочи, че това решение не обвързва съда при вземане на настоящото решение.
Предвид всичко изложено до тук съдът счита, че следва да потвърди и решение №
260021/09.03.2021 г. на Районен съд -Дулово, постановено по гр. д. № 212/2019 г, по описа на съда,
като правилно и законосъобразно.
При този изход на правния спор пред СОС и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на
жалбоподателите не следва да се присъждат разноски за тази инстанция, а ответникът не е
направил такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260051/01.09.2021г., както и Решение № 260021/09.03.2021
г., двете на Районен съд -Дулово, постановени по гр. д. № 212/2019 г., по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5