МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД 1862/2011г.
ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
От
Варненска окръжна прокуратура по отношение на подсъдимия М.С.К. е било възведено
обвинение по чл. 249
ал. 1 пр.1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за това, че за периода 05.-08.05.2011г. в
гр.Варна, в условията на
продължавано престъпление използвал платежен инструмент - дебитна карта с банка издател „Банка
ДСК" с номер на банкова сметка ***, с титуляр Р.С.А., без
съгласието му, като осъществил пет транзакции и получил сума в размер на 210
лева общо.
ПРОИЗВОДСТВОТО ПРЕД ВОС
Е ПО РЕДА НА ЧЛ.371 Т.2 ОТ НПК.
В пледоарията си по
съществото на делото представителят на ВОП поддържа така възведеното обвинение
и моли съда да признае подсъдимия за виновен като му наложи наказание лишаване
от свобода и глоба на минимума, предвиден в закона, да приложи чл.58а от НК,
както и чл.66 ал.1 от НК.
Конституираният по
делото като граждански ищец р.А. поддържа предявения от него граждански иск.
Разпитан пред съда
подсъдимия се признава за виновен и съжалява за извършеното. В последната си
дума моли за условно присъда.
Защитникът на подс.К. поддържа
искането на подзащитния си.
От преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното: Подс.К. и св.Р.А. учели в СОУ за деца с нарушено зрение „ Иван Шишман" в гр. Варна, били
в един клас и живеели в пансиона към училището, в
различни стаи.
Подс.К. бил със заболяване на очите (късогледство с диоптър -7), поради което носел диоптрични очила, с които виждал добре, а св.А. бил с нарушение на зрението 100% като виждал само
силуети, поради което получавал инвалидна пенсия в размер на 196 лв. месечно, която се привеждала по банкова сметка ***, за която на името
на А. била издадена дебитна карта. Когато
трябвало да тегли пари, А. винаги
молел някой от съучениците или приятелите си да му помогне, заедно отивали до банкомат, пред който той
давал дебитната си карта, съобщавал
ПИН кода и след като му изтеглели необходимата
сума, му я предавали, заедно с дебитната карта. А. не променял ПИН кода на картата си. Държал я в портфейла си, който по принцип носел в мъжката си чантичка.
Когато бил на училище носел винаги
чантичката със себе си, а когато си бил в стаята в пансиона, чантичката му стояла върху леглото. А. на няколко
пъти бил молел подс.К. да му помага
при тегленето от банкомат с дебитната му
карта като му съобщавал и ПИН кода като последния път било през м.април 2011г. На подс.К. направило впечатление, че
ПИН кода не бил променян от свидетеля и
той го запомнил.
1/На 05.05.2011г. подс.К. бил в стаята на А. и забелязал, че чантичката му е на леглото, а последния се бил отдалечил и
нямал видимост към нея. Подсъдимият решил да се възползва от
ситуацията и взел от портфейла на А. дебитната му карта. От банкомат - ATM устройство на
Сосиете Женерал Експресбанк АД, намиращо се в гр.Варна,
кв.Аспарухово, ул." Кирил и Методий"45 в 20:44 часа подс.К. изтеглил сума от 10лв. от горепосочената дебитна карта, използвайки ПИН кода, който знаел от преди. Непосредствено след това изтеглил и сумата от 20лв., след което се върнал в пансиона и незабелязано от
никой успял да върне дебитната карта
в портфейла на А..
2/На 07.05.2011г. подс.К. отново успял да вземе дебитната карта на А. и от същия банкомат в 18:00 часа изтеглил сума от
30лв., след което пак върнал дебитната
карта в портфейла на А..
3/На 08.05.2011г. подс.К. пак успял да вземе дебитната карта на А. и отишъл до същия банкомат. В 20:42 часа изтеглил
сума от 100лв., а в 20:44 часа изтеглил сума от 50лв. В този
момент към банкомата се приближили свидетелите Янис
Христов и Станислава Великова, които се учудили, че К. теглел пари, тъй като
знаели, че той не притежава дебитна карта. След като го
попитали на кого тегли пари, той обяснил, че теглел на
братовчед си. Св.Христов знаел, че подс.К. бил от Плевенско и не бил чувал да има роднини във Варна, поради което си се
усъмнил в думите му.
В същото време А. установил липсата на дебитната си карта. Когато подс.К.
се върнал в пансиона и отишъл в стаята на А.,
той му съобщил, че му няма дебитната
карта. Подс.К. веднага решил да
изхвърли дебитната карта на А., за
да не я намерят у него, излязъл извън района на пансиона и я изхвърлил в
храстите. На сутринта А. отишъл до банката да блокира картата си и установил,
че от нея липсвала сума в размер на 210 лв., поради което сигнализирал полицията. От Сосиете Женерал Експресбанк АД бил изискан и предоставен
на СД запис на системата за видео
наблюдение, монтирана в банков офис, обслужващ горепосочения банкомат - CD - R марка „VERBATIM".
Видно от заключението на назначената лицево портретна експертиза /л. 41 от ДП/ при
прегледа на видеофайловете от папките в диска се установява, че са цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на компютърна видео охранителна
система. Не се установяват следи от манипулация/намеса върху записаната
информация. Таймкодът, вкопиран в изображението, не се прекъсва. От записите са
извлечени изображения на лицата, които са задача на експертизата. Снимковите файлове са обработени с цел повишаване на качеството им с помощта на редактор на растерни
изображения Adobe Photoshop С S3 и представени в
приложение, подредени в хронологичен ред. При предварителния преглед на видеофайл с име „05082011-204000-05082011-204500 [04].avi" се
установява лице от мъжки пол със сходни общи черти на
главата и лицето с тези на представения сравнителен
материал - снимки на подсъдимия К.. При направената им оценка се
констатира, че извлечените снимкови кадри са годни
за провеждане на лицево-идентификационно изследване. Отчита се и различен ракурс на заснемане спрямо
снимките от сравнителния материал. Резултатът
от сравнителния анализ позволява да се направи категоричен извод, че на
горепосочените фотокопия е заснет подс.К..
Гореизложената фактическа обстановка се установява
от самопризнанието на подсъдимия в с.з. по реда на чл.371 т.2 от НПК,
подкрепени и от събраните по делото
доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК: свидетелски показания,
лицево-портретна експертиза, свидетелство за съдимост и др. Самопризнанието и изброените
доказателства, които съдът кредитира, са пълни и непротиворечиви - те се подкрепят и допълват взаимно.
Всичко гореизложено кара
съдът да достигне до единствено възможния извод по делото - за виновността на
подсъдимия в извършването на престъплението, в което е обвинен, поради което и като
прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, съгласно
чл.14 от НПК, съдът призна за ВИНОВЕН подсъдимия К. в това, че за периода 05.-08.05.2011г. в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление използвал платежен
инструмент - дебитна карта с
банка издател „Банка ДСК" с номер на банкова сметка ***, с титуляр Р.С.А., без съгласието му, като
осъществил пет транзакции и получил сума общо в размер на 210 лева, поради
което и на основание чл.249 ал.1 пр.1 вр. чл.26 ал.1 от НК му наложи наказание
от две години лишаване от свобода, както и глоба в размер на 420лв, като след
задължителното приложение на чл.58а ал.1 и ал.5 от НК определи за реално
изтърпяване наказание от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИ С ИЗПИТАТЕЛЕН
СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, както и ГЛОБА в размер на 280лв.
Съдът взе горното решение по следните
правни съображения:
Обект
на престъплението са обществените отношения, свързани с паричната и кредитна
система.
От обективна страна:
изпълнителното деяние е извършено с действия - подсъдимия е използувал чужд
платежен инструмент, какъвто несъмнено е дебитната карта, без съгласието на
собственика му, в резултат на което неколкократно е добивал чрез известния му
вече ПИН код различни суми.
От
субективна страна: деянието е извършено с пряк умисъл – подсъдимия е съзнавал общественоопасният му характер и е
целял настъпването на противоправния резултат.
Субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо лице.
За да наложи наказанието съдът се съобрази със степента на
обществена опасност на деянието – висока, както и на дееца – невисока.
Съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, тежкото
му семейно и материално положение.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не установи.
Заради това и наложи наказанието при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и наложи на подс.К. минимално
предвиденото в закона наказание, което редуцира съобразно задължителните
правила на чл.58а от НК. Приложи и разпоредбата на чл.66 от НК, поради наличните за това условия. Счете, че с така определеното наказание ще се постигнат целите на
закона за поправяне на дееца, за предупредително въздействие върху него, както
и за въздействие върху другите членове на обществото.
Признавайки подсъдимия за
виновен, съдът УВАЖИ ИЗЦЯЛО предявения от Р.А. ГРАЖДАНСКИ ИСК за
настъпилите имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
деянието/увреждането.
С
присъдата подсъдимият бе осъден да заплати направените по делото разноски в
полза на Държавата по сметката на ВОС.
Водим
от изложеното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВОС :