№ 3187
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110200920 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, вр. чл.72, ал.4 от
ЗМВР.
Инициирано е по жалба от Д. Т. К., ЕГН **********, срещу индивидуален
административен акт - заповед, с рег. №4332зз-1007 от 31.12.2023 г., издадена от Л. М. А. -
полицейски орган при ОПП - СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закон за
министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е постановена принудителна административна
мярка – фактическо задържане на лицето, което я оспорва – Д. К., за срок до 24 часа.
В депозираната жалба са изложени съображения за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила от страна на издателя на заповедта. Те са конкретизирани като
некомпетентност на органа и неспазване на формата на акта поради отсъстваща конкретика
на основанията, при които се предприема мярката, ограничаващо правото на защита.
Отправен е и упрек за формалното връчване на заповедта предвид пълната нечетимост на
съответния екземпляр от нея, възпрепятстващо възможността на жалбоподателя да изложи
подробни оплаквания относно нейната незаконосъобразност. Формулирана е молба за
отмяна на издадения индивидуален административен акт, като незаконосъобразен.
В съдебно заседание и в депозирани допълнителни писмени бележки процесуалният
представител на жалбоподателя - адв. Д. – САК, поддържа жалбата с изложените в нея
съображения. Допълва доводите си с аргументи за несъответствие на предприетото
задържане с целта на закона и за прекомерността на тази мярка. Оспорва се правилността на
преценката на административния орган за съществуващи основания за задържане. Сочи се,
че към момента на извършване на проверката за полицейските органи не е съществувало
разумно предположение, че К. е управлявал моторно превозно средство след употреба на
наркотични вещества, респ. е осъществил престъпен състав. Обсъжда се и нарушаване на
принципа на съразмерност при предприемане на принудителната мярка, тъй като не е била
налице опасност от извършване на противоправно деяние и необходимост от
предотвратяване или осуетяване на възможността жалбоподателя да се укрие.
Процесуалният представител моли за присъждане на разноски.
1
Ответникът Л. М. А. - полицейски орган при ОПП – СДВР, редовно призован, не се
явява. В съдебното заседание не участва и негов процесуален представител. От
пълномощника му - юрк. П, са постъпили писмени бележки, в които се оспорва жалбата и се
аргументира становище за легитимност на упражнената принуда. Подчертава се, че
издаването на заповедта е акт на оперативна самостоятелност на съответния полицейски
орган, като по наказателното дело безспорно е било установено, че са били налице данни за
извършено противоправно посегателство, доводи за което се черпят от материалите по
проведеното наказателно производство. Сочи, че последващото прекратяване на
образуваното наказателно производство е ирелевантно за преценката на административния
орган относно предприемането на мярката, още повече предвид нейния превантивен
характер. Допълва, че К. е бил освободен часове преди изтичането на 24-часовия срок за
допустимо фактическо ограничение, което ведно с яснотата на основанието за неговото
задържане, било достатъчно да се приеме, че ограничението е наложено изцяло с оглед
целта, заложена в закона, респ. не е накърнен принципът на съразмерност. Процесуалният
представител на ответника отправя молба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, а разгледана по същество се
явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят Д. Т. К. бил роден на ХХХ, в гр. Варна. Той не бил осъждан.
На 31.12.2023 г., около 15:30 часа, полицейските служители при ОПП – СДВР –
ответникът Л. М. А. и колегата му ЕАЛ, изпълнявали служебните си задължения по контрол
върху спазването на правилата за движение по пътищата в района на бул.“Президент
Линкълн“, гр. София. С предоставения им служебен автомобил те се придвижвали по
посочения път от бул.“Монтевидео“ към бул. „Овча купел“.
Около 15:35 часа на същата дата, когато достигнали в близост до бл.524, в ж.к.“Овча
купел 1“, те забелязали и решили да проверят лек автомобил „Субару Легаци“, с рег. №ХХХ.
Органите на реда издали сигнал и спрели превозното средство. Те се легитимирали пред
неговия водач и пристъпили към изпълнение на контролната си дейност. В нейния ход
служителите установили самоличността на гражданина като Д. Т. К., с ЕГН **********.
Водачът бил поканен да бъде тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”,
с идентификационен №0134, но в издишания от него въздух не била установена
концентрация на алкохол. К. бил подложен на проверка и с тест за употреба на наркотични
вещества и техни аналози посредством техническо средство – „Дръг тест 5000“, с
идентификационен №ARAM- 0007. Проявената проба с №043 отчела положителен резултат
за бензодиазепини (рискови наркотични вещества). С оглед тези данни на водача бил
издаден талон за медицинско изследване №0174311, връчен му на 31.12.2024 г., в 16:40 часа,
с указания, че следва да се яви във Военномедицинска академия до 40 минути. На място
служителите на ОПП – СДВР издали заповед №3855/31.122.2023 г. за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“Б“ от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС на жалбоподателя. Съставили срещу водача и акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с №GA 1176172, който връчили срещу подпис. По тяхно искане на
мястото пристигнал втори патрул към ОПП – СДВР, за да охранява лекия автомобил на К.
до пристигането на дежурна оперативна група при 06 РУ- СДВР.
2
Междувременно, в изпълнение на задълженията си по чл.7, ал.2 от Наредба №1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози, Л и А. придружили Д. К. до Военно-медицинска
академия, където той в 16:55 часа на същата дата предоставил доброволно проби от кръв и
урина за химико- токсикологично лабораторно изследване.
След приключването на медицинските манипулации служителите на ОПП – СДВР
заедно с водача се върнали на мястото в ж.к.“Овча купел“, на което бил спрян „Субару
Легаци“, с рег. №ХХХ. Изчакали дежурната оперативна група при 06 РУ – СДВР, която след
пристигането си, за времето от 18:00 часа до 18:25 часа, на 31.12.2023 г., извършила оглед на
моторното превозно средство.
При тази фактология жалбоподателят бил отведен за изясняване на обстоятелствата
по случая в сградата на 06 РУ – СДВР. Ответникът Л. М. А. – на длъжност „младши
автоконтрольор“ в ОПП - СДВР издал заповед с рег. №4332зз-1007 от 31.12.2023 г., с която
на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, на 31.12.2023 г., в 15:42 часа, Д. К. бил задържан за
срок до 24 часа поради „данни за извършено престъпление във връзка с чл.343б, ал.3 от НК –
управление на МПС след употреба на Н.В. или техни аналози“. Жалбоподателят се запознал
със съдържанието на заповедта и я подписал. Била му връчена декларация за правата на
задържано лице, която той попълнил и подписал. Задържането му било вписано и в книгата
за задържани лица, водена в структурното подразделение на СДВР. В съответната графа за
тази мярка било въведено основание, идентично на отразеното в издадената заповед. К.
станал обект и на предприетото претърсване на лице, при което били описани подробно в
съставения протокол за обиск движимите вещи, установени в негово владение.
Жалбоподателят бил освободен от арестните помещения на 06 РУ – СДВР в 11:25 часа, на
01.01.2024 г.
Било образувано досъдебно производство за престъпление от общ характер по
чл.343б, ал.3 от НК, по който повод била заведена пр.пр.№1970/2024 г. по описа на С. Р. П.
(СРП). В неговия ход в качеството на свидетели били разпитани полицейските служители А.
и колегата му Л. Била изготвена съдебно- химикотоксикологична експертиза, с рег.№И-
434/16.01.2024 г. по описа на специализирана лаборатория към Военно-медицинска
академия. Според нейното заключение, в анализа на иззетите проби от кръв и урина не се
установило наличие на наркотични вещества и психоактивни медикаменти.
Идентифицирани били единствено следи от парацетамол и фенирамин, които съставки били
част от комбинирани лекарствени продукти Колдрекс, Фервекс и други, прилагани при
лечение на простудни заболявания. Разследващите органи събрали и доказателства за
чистото съдебно минало на К..
При така установените факти, с постановление от 26.01.2024 г., наблюдаващият
прокурор при С. Р. П. прекратил наказателното производство по пр.пр. №1970/2024 г.,
образувано и водено за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК поради липса на извършено
престъпление.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: заповед за
задържане на лице, с рег. №4332зз-1007/31.12.2023 г., протокол за обиск на Д. К., декларация
за правата на задържано лице, попълнена от Д. К., разписка за върнати вещи и пари на
задържаното лице, копие на книга за задържани лица, удостоверение от Отдел „Човешки
ресурси“ – СДВР за заеманата към 31.12.2023 г. длъжност от ответника Л. А.,
съпроводително писмо от СРП, вх. №29417/30.01.2024 г. по описа на СРС с приложени
справка за образуваното досъдебно производство и копия на материалите, съдържащи се в
пр.пр.№1970/2024 г. по описа на СРП, сред които протокол за оглед на
местопроизшествието, докладна записка от полицейски служител Е Л, заповед за задържане,
декларация и протокол за обиск, писмени сведения от Д. К., протоколи за разпити на Е Л и
3
Л. А., постановление за назначаване на експертиза, справка за съдимост, материали към
административна преписка, съставена по повод АУАН с №GA1176172/31.12.2023 г., сред
които ЗППАМ, талон за медицинско изследване, протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични и упойващи вещества, докладни записки, резултат от тестуване с
технически средства, справка – картон на водача, справка за съдимост, заключение на
химико-токсикологична експертиза, снимка на плик, съдържащ тест - касета, протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, писмено мнение на разследващ полицай по чл.235
от НПК, постановление за прекратяване на наказателното производство от прокурор при С.
Р. П., пълномощни за процесуално представителство.
Изброените по- горе доказателствени материали са обективни, отличават се с
достоверни дати, взаимно се допълват и разкриват синхрон, поради което следва да бъдат
възприети без резерви, като изясняващи обстоятелствата по настоящия спор. В своята
съвкупност протоколите за оглед, за разпити на полицейските служители, експертното
заключение, ведно с изготвената докладна записка на полицейския патрул, материалите по
административната преписка, придружаваща съставения срещу К. АУАН и събраните
предварителни писмени сведения от жалбоподателя предлагат възможност с категоричност
да се установи, че на 31.12.2023 г., действително, правоохранителните органи са спрели за
проверка жалбоподателя в качеството му на водач на моторно превозно средство и
непосредствено са констатирали, след изпълнена процедура по неговото тестване с
техническо средство, за участието в която той е изразил своето доброволно съгласие, че една
от проявените проби е отчела положителна реакция за наркотични вещества. Тези
първоначални данни са станали не само непосредствено достояние на полицейските органи,
но са послужили и за иницииране на наказателна процедура. Изводите не се оборват от
възраженията в жалбата. Последните са съсредоточени върху отсъствието на доказателства
за извършеното деяние, чието авторство би могло да се адресира към К.. Тези обстоятелства
обаче не се явяват предмет на настоящото административно по своя характер производство,
доколкото обосноваността на предприетата принудителна административна мярка не е
поставена в зависимост от доказаността на повдигнато в хода на паралелно или
впоследствие развивалата се наказателна процедура обвинение.
Съдът се доверява в изводите си на вписаното в атакуваната в настоящото
производство заповед за задържане и приложените към нея протокол за обиск, декларация и
разписка за върнати вещи и пари. От тях се извеждат фактът на задържане на Д. К. в
арестните помещения на 06 РУ – СДВР, продължителността на така наложената
принудителна мярка и връчването на издадените по този повод книжа на лицето, срещу
което тя е предприета. Съдът не открива пороци в съдържанието на изброените документи,
които да указват ограничаване на правото на защита. Запознаването на задържания с всеки
от тях е удостоверено в достатъчна степен от попълването на съответните графи лично от К.
и положените му подписи, истинността на които не бе оспорена в хода на настоящото
производство.
Кредитира се от съда и приложеното към материалите по настоящото дело
удостоверение от Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР – официален документ, предлагащ
информация относно заеманата длъжност от издателя на обжалваната заповед за задържане
към датата на нейното изготвяне.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР предвижда задържане на граждани от
органите на МВР като вид принудителна административна мярка (ПАМ). Същата, по
смисъла на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания, има за цел да
предотврати възможността лицето, спрямо което тя се предприема, да се укрие или да
извърши престъпление. За нейното прилагане е нужно да се разкриват данни за авторство
4
или за възможна съпричастност към реализирано в обективната действителност престъпно
посегателство от страна на субекта, който я търпи. Законът не поставя изискване за
убеждение в безспорната доказаност на авторството и вината на лицето в извършеното
деяние, доколкото тези обстоятелства са част от предмета на доказване в наказателното, а не
в административното производство, каквото по своята същност е развиващото се по реда на
чл.72 ЗМВР, вр.чл.145 и сл. от АПК. Достатъчно за налагане на мярката се явява и
наличието на „данни“ за осъществено престъпление, които могат да бъдат обективирани
писмено или дори устно. В този смисъл и оперативната самостоятелност, с която разполага
органът, пристъпващ към нея, има за свои предели единствено преценката, дали да издаде,
или да откаже да издаде заповедта, когато приеме, че се разкриват законовите предпоставки.
Проверката на съда в производствата по оспорване на административни актове,
издадени при оперативна самостоятелност, съгласно чл.169 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), се съсредоточава върху наличието на
оперативна самостоятелност за органа, съставил заповедта и спазването от негова страна на
изискването за законосъобразност на административните актове. Разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК предписва, съдът в производството да не бъде обвързан от основанията,
посочени в жалбата, с която е сезиран, но да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Законовият текст, към който
чл.168, ал.1 от АПК препраща, предвижда като условие за валидност на обжалваните
административни актове кумулативната даденост на следните предпоставки: издаването им
от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, в унисон с материалноправните разпоредби и
без противоречия с целта на закона. От значение се явява и съответствието на наложеното
ограничение по чл.72, ал.1 от ЗМВР с принципа за съразмерност в административното
производство, прокламиран от чл.6, ал.2 – ал.4 от АПК – да не се засягат права и законни
интереси в по- голяма степен от най- необходимото за целта, за която актът се издава, да не
са възможни по- благоприятни мерки, с които да се постигне тази цел, да не съществуват
повече от една законосъобразни възможности в обхвата на дискрецията.
Следвайки обсъдената хронология в преценката относно законосъобразността на
обжалваната заповед за задържане, този съд намира, че няма основание да се коментира
порок в нея по отношение компетентността на органа, който я е издал. Неин автор е
полицейски орган, действал в кръга на своите правомощия, съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР.
Според чл.57, ал.1 от ЗМВР, сред полицейските органи, осъществяващи дейности по чл.6,
т.1-3, т.7 - 8 от ЗМВР, са и органите на областните дирекции на МВР, каквато е СДВР със
своите подразделения. Прието и неоспорено по делото като доказателство е удостоверението
от Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР относно заеманата от Л. А. към 31.12.2023 г. длъжност
„младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“ при СДВР. С тези аргументи следва да
се приеме, че той е имал правомощие да реализира задържане по реда на чл.72, ал.1 от
ЗМВР.
Атакуваният индивидуален административен акт е издаден в предвидената от закона
писмена форма и съдържа всички изискуеми от закона задължителни реквизити, предвидени
в разпоредбата на чл.74, ал.2, т.1 и т.3-6 от ЗМВР. Отразен е органът, който го е издал,
лицето, срещу което е издаден, правото на превод, възможностите за оспорване на заповедта
по административен и съдебен ред и сроковете за това. Фигурира разяснение на правата на
задържания, ведно с отразяване на законовите основания за предприемането на
принудителната административна мярка. Копие от него е връчено на жалбоподателя, който
се е подписал в уверение на факта, че е получил същото и че се е запознал с него.
Съществен реквизит е посочен в нормативния регламент на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР,
съгласно който заповедта за задържане следва да съдържа „фактическите и правните
основания за задържането“. Изискването е въведено с оглед обезпечаване необходимостта от
5
мотивиране на акта от правна страна и с посочване на конкретните фактически основания,
послужили за законосъобразното упражняване на правомощията на полицейския орган по
ограничаване на правото на свободно придвижване на лицето, срещу което се предприема
ПАМ. Правното основание в издадената заповед е вписано като чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Посочената разпоредба предвижда, че „полицейските органи могат да задържат лице, за
което има данни, че е извършило престъпление“. Така подбрано то напълно съответства на
доказателствата по преписката, които недвусмислено указват наличие на първоначални
данни за извършено престъпление (срещу транспорта – управление на моторно превозно
средство след употреба на наркотични вещества) и вероятна съпричастност на
жалбоподателя към неговото авторство към датата на неговото задържане. Фактическото
основание за издаване на индивидуалния административен акт е очертано словесно в
съответната графа като: „данни за извършено престъпление във връзка с чл.343б, ал.3 от НК
– управление на МПС след употреба на Н.В. или техни аналози“. Така представено,
описанието на относимите факти е достатъчно, за да гарантира правото на Д. К. да узнае за
какво се предприема ограничението върху личната му правна сфера. Конкретизирана е
престъпната деятелност с нейните основни елементи, като става ясно, че се касае за
престъпление против общественото здраве, свързано с държане на наркотични вещества.
Липсва изрично законово указание в заповедта за задържане да се посочва детайлна
информация по казуса – къде и какво е установено, респ. какво е заявено от задържаното
лице по този повод и пр. Без значение се явява и отразената правна квалификация, доколкото
последната към този ранен етап от развитие на производството не може да бъде
окончателна, а от друга страна, тя се определя не от прилагащия ПАМ, а от органите по
разследването. Предоставената фактическа информация е лаконична, но не дотолкова, че да
ограничи правото на защита на задържаното лице. Още повече че преди задържането си, К. е
участвал при съставянето на всички документи, съпътстващи реализираната спрямо него
полицейска проверка, включително протокол за тестване, талон за изследване, АУАН, което е
удостоверил с подписите си под тях, като лично се е запознал и с резултата от проведеното
изследване с техническо средство в полеви условия. Поради това остава извън съмнение, че
той е бил наясно защо е ограничено правото му на свобода. Отразено словесно в заповедта
се явява изпълнителното деяние на престъплението, следвано от съкращението „НВ и техни
аналози“ и относимата към него цифрова квалификация по чл.343б, ал.3 от НК. Текстът
недвусмислено указва, че с въведената абревиатура е обозначено именно „наркотично
вещество“. Използваната кратка форма е често срещана, поради което и с оглед
обстановката, в която е реализирано задържането и извършените в присъствието на самия
жалбоподател действия, предхождащи го, утвърждава убеждението у съда, че К. е разбрал
напълно фактическото основание за наложената му принудителна мярка.
В обобщение, индивидуализираните в заповедта обективни параметри на
фактическото основание са достатъчни, за да се формира заключение за евентуална
съпричастност на жалбоподателя към престъпление от конкретен вид. С оглед характера на
ПАМ, законът не поставя изискване описанието на обстоятелствата относно задържането да
съответстват по своето съдържание на критериите за законосъобразност на постановлението
за привличане в качеството на обвиняем, въведени с нормата на чл.219 от НПК.
Обжалваният индивидуален административен акт съдържа нужната информация, която
предоставя възможност на задържания ефективно да оспори законосъобразността на
мярката. В него фигурират релевантните факти, известни на компетентните органи относно
деянието и предполагаемия деец, при съобразяване на стадия на наказателната процедура,
която в конкретика все още не е била инициирана и е предстояла (в този смисъл и решение
на СЕС от 25.05.2023 г. по преюдициално дело С-608/21). Законовият термин, употребен в
нормата на чл.72 от ЗМВР – „данни“, визира достатъчност на информация, обосноваваща
извод, че съществува вероятност задържаният да е извършител на престъпление, което
именно поражда и правомощието на полицейския орган да пристъпи в условията на
6
оперативна самостоятелност към налагане на мярката. Това понятие обаче не следва да се
дефинира като аналог на „достатъчно данни“, по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК, още по-
малко на „доказателства“, по смисъла на чл.219 от НПК. Не разкрива правно значение и
дали ще бъде образувано досъдебно производство, респ. дали образуваното ще бъде
прекратено поради недоказаност на фактическите твърдения, послужили като достатъчно
данни за неговото образуване. (в този смисъл и Решение №6868/22.11.2021 г., по адм. д.
№7411/2021г. на АССГ). В този смисъл, действията на полицейския орган, издал
обжалваната заповед, не биха били опорочени, дори да се приеме, че след извършените
действия по разследването в хода на досъдебното производство е настъпило пълно
разколебаване на подозрението, поради преоценка на нови доказателствени източници и
извод относно липсата на съставомерно поведение. Събраните в хода на протеклата
наказателна процедура материали не внасят съмнение и в тезата, че към датата на издаване
на заповедта за задържане за органа е съществувало основание да се довери на наличните
първични данни за поведението на задържания. Не е било обективно възможно всички
обрати на процесуалното развитие на делото да бъдат обхванати от съзнанието на
полицейския служител. Поради това и част от критериите за законосъобразност на заповедта
са свързани с посочване на информация, а не на квалификация на деянието на задържаното
лице. В конкретния случай съдържанието на заповедта обективира в достатъчна степен
достъпно и пълно описание на фактическите и правни основания за нейното издаване, за да
разбере задържаният причините за неговото въдворяване в арестното помещение на 06 РУ –
СДВР.
В процесния случай, действайки в рамките на своята оперативна самостоятелност,
полицейският орган е разполагал с достатъчно данни, от които да се направи обосновано
предположение, че задържаното лице е съпричастно към определено противоправно деяние,
което може да се квалифицира като престъпление от общ характер. В съответствие с
Тълкувателно решение №16 от 31.03.1975 г. на ОСГК органът, издал процесната заповед, е
споделил мотивите и фактите и в изготвената по случая докладна записка, в която е посочил
изрично, че жалбоподателят е задържан във връзка с разкрито управление на МПС след
употреба на наркотични вещества и по повод подозрение срещу него в тази насока.
Обсъдените фактически установявания не са общи и абстрактни и водят до еднозначен
извод, че са съществували достатъчно данни, сочещи на извършено престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК и съпричастност към него от страна на задържания К.. Предприетото
фактическо ограничение е в синхрон и със съображенията в решение от 24.06.2014 г. на
ЕСПЧ „Петков и Профиров срещу България“. В тях е застъпено становището, че за
наличието на обосновано предположение за отношението на едно лице към извършено
престъпление, следва да са установени факти и да е събрана информация, които биха
убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило
престъпление.
За тази съдебна инстанция обаче наложената принудителна административна мярка е
прекомерна, не разкрива съответствие с целта на задържането, поради което се явява и
непропорционална. Фактическото задържане, което черпи своите основания от чл.72, ал.1 от
ЗМВР, ограничава правото на свобода на правните субекти, спрямо които се прилага. То
налага неблагоприятни последици за своя адресат, с цел постигане на определен резултат.
Поради това и законът поставя изискване, към него да се пристъпва по изключение.
Административният орган дължи преценка дали задържането на вероятния извършител на
едно престъпление е оправдано от гледна точка на наличието на общите предпоставки за
прилагане на ПАМ. Анализът обхваща и наложителността на мярката с оглед поведението
на лицето, предмета на престъплението и нуждите на разследването.
Според принципа на съразмерността, прогласен с чл.6, ал.2 от АПК,
административният акт и неговото изпъление не могат да засягат права и законни интереси
в по-голяма степен от най- необходимото за постигането на законовата цел. Когато действа в
7
условията на оперативна самостоятелност, административният орган следва да упражнява
делегираната му от закона компетентност в нормативно определени рамки, които не следва
да надхвърля. Задържането за срок до 24 часа по ЗМВР има за своя цел предотвратяване
възможността на лицето да извърши престъпление или да се укрие, които опасности обаче
трябва да се установяват категорично от наличните данни. Не следва да се игнорира и
условието, ограничението да се налага само когато резултатът не може да бъде постигнат по
друг начин. Тежестта за доказване на тези предпоставки е възложена на издаващия
заповедта орган.
В конкретния случай мярката не е оправдана с постигането на легитимните цели,
доколкото не е събрана информация за съществуването на визираните по- горе опасности.
От материалите по административната преписка не се установява вероятност от извършване
на друго престъпление, опасност от укриване или осуетяване разкриването на конкретното
посегателство, респ. нужда да се съберат възможно най- много сведения за обстоятелствата,
при които е намерило проявление противоправното деяние и да се гарантира възможността
на органите да провеждат и други действия, по реда и способите на НПК, с които да се
проверяват първоначално установените данни. Безспорно, при първоначалната проверка на
жалбоподателя тестът за наркотици е отчел положителен резултат – последното наложило
незабавна допълнителна проверка, изискуема по чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017 г., в
медицинско заведение, на която той доброволно се е подложил. Жалбоподателят обаче е
оказал пълно съдействие за изясняване на обстоятелствата, изводимо дори от показанията на
разпитаните по делото полицейски служители. Същевременно, в периода между спирането
на превозното средство и изземването от водача на биологични проби за химико-
токсикологично изследване са били извършени действията, наложителни с оглед
обезпечаване на бъдещата доказателствена дейност в рамките на образуваното досъдебно
производство, в това число и оглед на местопроизшествието. Те обаче са били напълно
изчерпани към отвеждането на К. в сградата на структурното подразделение на МВР. Не се
извежда от обективни доказателствени източници и опасност от вероятно въздействие на
задържания върху доказателства, свързано с тяхното укриване или унищожаване,
неутрализирането на която да гарантира дейността на компетентните власти по извършване
на обективно, всестранно и пълно разследване.
Действително, според разпоредбите на чл.66 и чл.67 от ЗМВР, полицейските органи
са длъжни да вземат мерки за отстраняване на условията и причините, които могат да
доведат до извършване на престъпление и други нарушения на обществения ред, както и да
вземат всички мерки, с които да предотвратят или да подпомогнат разследването на
престъпления. В конкретния казус обаче тези задължения са били изпълнени преди
отвеждането на К. в сградата на 06 РУ – СДВР, посредством поредицата от действия,
реализирани от компетентните органи в хипотезата на неотложност, по смисъла на чл.212,
ал.2 от НПК и приобщените материали от протеклата полицейска проверка, с които на
практика е попълнена основната доказателствена маса в конкретното досъдебно
производство (допълнително, при това повече от два дни по- късно е била назначена
единствено химическа експертиза). Ограничена е била и възможността на жалбоподателя да
продължи управлението на моторното си превозно средство посредством налагането на
друга принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството му за
управление. Не на последно място, данните за личността на К. (неосъждан и дори без
необичайно множество на допуснати административни нарушения), ведно с
добросъвестното му процесуално поведение да съдейства напълно за бързото изясняване на
обстоятелствата, също са указвали отсъствие на завишен интензитет на опасност на неговата
личност.
При тази фактология, остават без разумно обяснение причините, поради които е взето
решение Ковчев да бъде въдворен в арестните помещения на структурното подразделение на
СДВР. Напълно резонни са и възраженията на процесуалния представител – адв. Д., че след
8
отвеждането на жалбоподателя в сградата на 06 РУ – СДВР, в хода на досъдебното
производство не са предприемани действия по разследването, насочени към разкриване на
обективната истина, въпреки което ограничението върху правната му сфера е продължило
необосновано още близо дванадесет часа, с което е напуснало границите на разумност и
пропорционалност на упражнената принуда. В този смисъл и задържането му за срок до 24
часа противоречи на същността и предназначението на принудителните административни
мерки, каквато именно е наложена с обжалвания индивидуален административен акт.
По изложените сображения, този съдебен състав намира, че оспорената заповед
следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Предвид изхода на настоящия спор, на основание чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. За реализиране пред съда на процесуално представителство жалбоподателят е
упълномощил надлежно адвокат. Доказателство за този факт се представеното пълномощно
и договор за правна помощ. Видно от цитираните документи, към които са приложени и
списък с разноски, платежни нареждания и акт за регистрация по ЗДДС, на предоставилия
услугата адвокат жалбоподателята е изплатил възнаграждение от 750,00 лева. Отделно по
сметка на съда е внесъл и 10,00 лева държавна такса. Съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото и неговия изход, съдът намира, че СДВР следва да бъде осъдена да
заплати процесните парични средства в полза на Д. К. в претендирания пълен размер от
760,00 лева. Определеното възнаграждение на участвалия в производството адвокат в
размер на 750,00 лева е съобразено с предвидения в разпоредбата на чл.8, ал.2, т.3, вр.§2а от
ДР на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимум. Отделно, следва да бъде заплатена на жалбоподателя и внесената от него
държавна такса за разглеждане на делото пред първата инстанция в размер на 10,00 лева.
Така мотивиран, на основание чл.172 и чл.172а от АПК, Софийски районен съд, НО, 2
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане №4332зз-1007 от 31.12.2023 г., издадена от
полицейски орган Л. М. А., заемащ длъжност „младши автоконтрольор” при ОПП – СДВР, с
която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е постановена принудителна административна
мярка - задържане на жалбоподателя Д. Т. К., ЕГН **********, за срок до 24 часа, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.1 от АПК, Столична дирекция на вътрешните
работи – МВР, да заплати в ползва и по сметка на Д. Т. К., ЕГН **********, сумата от
750,00 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.1 от АПК, Столична дирекция на вътрешните
работи – МВР, да заплати в ползва и по сметка на Д. Т. К., ЕГН **********, сумата от 10,00
(десет) лева, представляваща разноски за заплатена държавна такса.
Решението може да се оспорва с касационна жалба и/или касационен протест в
14-дневен срок по реда на Глава XII от АПК пред Административния съд – София-град,
който срок за жалбоподателя и за ответника по жалбата тече от днес, а за
прокурора – от датата на уведомяването му.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10