Решение по дело №6612/2017 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е №  253

гр.Сливен, 20.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав в публично съдебно заседание на дванадесети март, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

при участието на секретаря МАРИАНА Т. като разгледа докладваното гр.д.№ 6612 по описа за 2018 г., на СлРС за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество „ФАМОЗО ЛАЙН” ЕООД, ЕИК ********* на 29.09.2011 г., в качеството си на възложител, сключило договор за строителство на обект „Цех за дървена дограма”- с. Мусачево със срок за строителство 90 дни с ответното дружество „ДАН-92” ЕООД, ЕИК ********* като изпълнител. В изпълнение на договора посочва че бил авансово платил сумата от 161 842,90 лв., като пълния размер на възнаграждението на изпълнителя бил 600 881, 13 лв.,  като от авансово платената сума била прихваната стойността на извършените СМР равняваща се на 137 010, 76 лв. и по този начин се получавала сумата от 24 832,14 лв., с която твърди, че неоснователно се бил обогатил ответника. Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответното по исковете търговско дружество депозирало отговор.

Ответникът признава сключването на договора за изработка и признава размера на иска. Възразява, че е изтекла погасителната давност затова задължение. Прави възражение за прихващане с неустойка за забавено плащане по фактура № 1377/12.03.2012 г. Главното задължение по посочената фактура станало изискуемо на 15.03.2012 г., а било платено с 18 дни забава, а по см. на чл. 6, ал. 2 от договора за изработка се дължала мораторна неустойка в размер на 0,5 % от стойността на главното задължение за всеки просрочен ден или същата се равнявала на 2470, 46 лв. за периода от 23.03.2012 г. до 10.04.2012 г. Прави възражение за прихващане с неустойка за забавено плащане по фактура № 1429/25.04.2012 г. Главното задължение станало изискуемо на 02.05.2012 г., а било платено с 20 дни просрочие, а по см. на чл. 6, ал. 2 от договора за изработка се дължала мораторна неустойка в размер на 0,5 % от стойността на главното задължение за всеки просрочен ден или същата се равнявала на  1679, 59 лв. за периода от 10.05.2012 г. до 30.05.2012 г. Прави възражения за прихващане с вземания на ответника срещу ищеца, предмет на гр.д. № 27 116/2016 г.  на СРС и вземания предмет на т.д. № 1681/2017 г. на СГС.

Съдът отделя като безспорни между страните фактите сключването на договора за изработка и размера на невъзстановена част от заплатените авансово суми по договор за изработка на ответника изпълнител, но неизползвани от него след приспаднатия аванс и рекапитулация след последното извършено от ищеца възложител плащане на 26.04.2012 г., т.е. разликата между платения и прихванатия аванс. Съдът е оставил без разглеждане направените от ответника възражения за прихващане с вземания на ответника срещу ищеца, предмет на гр.д. № 27 116/2016 г.  на СРС и вземания предмет на т.д. № 1681/2017 г. на СГС, тъй като същите не са насрещни на предявения иск и не се включват към предмета на настоящия правен спор  и са предмет на различни правни спорове по които има образувани и висящи производства .

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 29.09.2011 г. ищецът в качеството си на възложител сключил договор за строителство с ответника в качеството му на изпълнител. Предмет на договора било изграждането на цех за дървена дограма в с. Мусачево, а срокът за завършването на обекта бил 90 дни от датата на подписването на договора и превеждането на първоначалния аванс от 60 000 лв. с ДДС в размер на 20 % от стойността на офертата. Общото възнаграждение на изпълнителя съгласно договора било 600 881,13 лв. без ДДС, като изрично било уговорено, че тази сума не била окончателна и СМР щели да се отчитат и заплащат по действително извършени количества работа по единични цени предвидени в Приложение № 1, което било неразделна част от договора. Изпълнените количества и видове СМР се отчитали при двустранна среща между представители на изпълнителя и възложителя, които подписвали протокол обр. 19 въз основа на който в срок от три дни се издавала фактура за разплащане от изпълнителя на възложителя. В т. 2.5 от договора бил уговорен и начина, по който щяло да бъде извършено разплащането- в тридневен срок от датата на фактурата се приспадало дължимото плащане пропорционално от процента на получения аванс, както и от сумата посочена като гаранция за добро изпълнение. В т. 6.2 от договора била уговорена неустойка в размер на 0,5 % на ден от стойността на дължимата сума, но не повече от 10% от стойността на акта в случай на забава на плащанията от страна на възложителя на стойността на изпълнените СМР повече от 7 дни. На 30.09.2011 г. бил преведен първоначален аванс в размер на 50 000 лв. без ДДС, на 14.10.2011 г. бил преведен аванс в размер на 16 666, 67 лв. без ДДС, на 31.10.2011 г. бил преведен аванс в размер на 33 333,33 лв. без ДДС, на 08.11.2011 г.-аванс от още 20 176,23 лв. без ДДС. Ищецът на 16.11.2011 г. след като е прихванал от стойността на действително извършените СМР към този момент част от  стойността на преведения аванс  /45 802,32-9160,46/ е заплатил останалото след прихващането непогасено задължение към ответника в размер на 36 641, 86 лв. без ДДС. Ищецът на 05.12.2011 г. след като е прихванал от остатъка на преведения аванс стойността на следващите извършени от ответника СМР, /71 514, 06-14 302,81/, като след прихващането е останало непогасено задължение към ответника в размер на 57 211,25 лв. без ДДС, ищецът го е платил. Ищецът на 06.01.2012 г.след като е прихванал стойността на действително извършените СМР от остатъка на преведения аванс /86 945, 04-17 389, 01/  и след прихващането е останало непогасено задължение към ответника за сумата от  69 556,03 лв. без ДДС, ищецът го е платил. На 21.02.2012 г. ищецът след като е прихванал стойността на действително извършените към този момент СМР от останалия остатък от преведения аванс /72 459,03 лв.-14 491,81/ и след прихващането е останало непогасено задължение към ответника за сумата от 57967,22 лв. без ДДС, ищецът го е платил. На 21.02.2012 г. ищецът превежда нов аванс в размер на 41 166, 67 лв. без ДДС. На 10.04.2012 г. ищецът след като прихваща от стойността на извършените до този момент СМР част от преведения нов аванс /64 541,40-41 666, 67/, като след прихващането остава непогасено задължение към ответника в размер на 22874,73 лв. без ДДС, ищецът го плаща. На 20.04.2012 г. след като ищецът прихваща от стойността на извършените до този момент СМР част от останалия аванс /113 027,76-40 000/ остава непогасено задължение към ответника в размер на 73027, 76 лв., което ищецът плаща. Тези правопогасяващи факти се установяват от представените по делото фактури и платежни нареждания. За извършените СМР, чийто стойности са били прихващани по процесните фактури с преведения аванс и доплащани от ищеца са представени протоколи от № 1 до № 8, че са били завършени и приети от ищеца без възражения.

Безспорен между страните е фактът, че разликата между преведения от ищеца аванс без ДДС и приспаднатият от ищеца аванс от стойността на извършените и приетите от него СМР се равнява на 24 832,14 лв. /161 842,90-137 010,76/.

Видно от назначената и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена с оглед направените възражения от ответника за прихващане с претендирани неустойки, които са приети от съда за разглеждане размерът на дължимата неустойка за забавено плащане на сумата 27 449, 60 лв. по фактура № 1377/12.03.2012 г. за периода от 23.03.2012 г. до 09.04.2012 г. при размер на неустойката от 0,5 % на ден от стойността на дължимата сума е 2470,46 лв., а размерът на дължимата неустойка за забавено плащане на сумата 16795,86 лв. по фактура № 1429/25.04.2012 г. за периода от 10.05.2012 г. е по-голям от 10% от стойността на акта, поради което размера на дължимата неустойка е определен като 10 % от стойността на акта или 1679, 59 лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тъй като изложените в исковата молба фактически обстоятелства са за неоснователно обогатяване. Ищецът сочи, че е заплатил горепосочената сума, чието присъждане претендира, при начална липса на основание, тъй като тя представлява невъзстановена част от заплатените авансово суми по договор за изработка на ответника изпълнител, но неизползвани от него след приспаднатия аванс и рекапитулация след последното извършено от ищеца възложител плащане на 26.04.2012 г., т.е. разликата между преведения по договора аванс и приспаднатия от действителната стойност на извършените СМР аванс. По исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на "получаване без основание" обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическият състав на  чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго /т. 1 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр.дело № 1/1979 г., Пленум на ВС/. Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. Разглежданата хипотеза е налице и при недължимо платено и получено, като например: изпълнение на съществуващо задължение, но с превишаване на действителния му размер, неправилно изпълнение на съществуващи задължения или до изпълнение на несъществуващо задължение, платена цена за услуги, които в действителност не са били осъществени, несъответствие между изискванията на правно-релевантния факт /договора/ относно количеството на предметната престация /с оглед на която е извършено плащането/ и действително полученото количество стока или услуга и пр. В случая е налице хипотеза на недължимо платено, когато се изпълнява съществуващо задължение, но се надвишава действителния му размер.

По отношение на направеното възражение на ответника за изтекла погасителна давност

Съгласно т. 7 на Постановление N: 1 от 28.V.1979 г., Пленум на ВС в случаите на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня на получаването на престацията. В случая разликата между преведения и прихванатия аванс се изчислява с оглед на по-големия размер на авансовото плащане и доплащане за извършените СМР от действителната стойност на всички извършени по договора за строителство СМР. Тази разлика между тези две стойности е била факт към момента на завършването на обекта предмет на договора за строителство, тъй като тогава е станало ясно, че плащането на СМР  след извършеното извършено прихващане на аванса с действителната им стойност надхвърля стойността на всички извършени СМР за строителството на обекта. Към този момент се е установило, че изпълнението на съществуващо задължение на възложителя за заплащане на извършените и приети СМР съгласно Приложение № 1 към процесния договор за строителство, превишава на действителния му размер, тъй като е налице несъответствие между заплатените предварително СМР и стойността на действително извършените СМР. Платена е била цена за услуги, които в действителност не са били осъществени. Именно от момента на завършването на обекта и извършването на всички предвидени в приложението към договора за строителство СМР е настъпила изискуемостта на разликата между преведения и прихванатия със стойността на всички извършени СМР аванс и от този момент е започнала да тече погасителната давност за тази сума, с която неоснователно се е обогатил ответника и същата не е изтекла към момента на подаването на исковата молба-31.03.2017 г., а последния представен по делото Протокол № 8 за приети и извършени СМР е от 25.04.2012 г., което означава, че към този момент още са били извършвани СМР по обекта, който е следвало да се изгради съгласно договора за строителство, въпреки, че е бил изтекъл 90 дневния срок за завършването му. Страните с конклудентни действия са удължили този срок, като след изтичането му са продължавали да изпълняват задълженията си по него, като изпълнителят е продължил да извършва СМР, а възложителят да ги приема и заплаща, както и да прихваща с преведения по договора аванс. За обекта е издаден акт № 15 на 17.08.2012 г., което означава, че към този момент са били окончателно приключили и приети от възложителя всички извършени СМР и към този момент е бил изчерпан предмета на договора за строителство от 29.09.2011 г., тъй като е бил изграден предвидения обект в т. 1 от договора, а именно- „Цех за дървена дограма” с. Мусачево, като всички предвидени видове СМР посочени в приложение № 1, което е неразделна част от договора са били извършени и приети от възложителя  съгласно представените и неоспорените по делото протоколи, от които последният е Протокол № 8 от 25.04.2012 г. По отношение на следващите два протокола № 9 и 10 възложителят не ги е подписал и не е приел извършените съгласно тях СМР, поради което изпълнителят е завел иск по чл. 61 ЗЗД пред СГС.

По отношение на приетите възражения за прихващане направени от ответника с посочените неустойки.

Претендираните неустойки са погасени по давност, тъй като към момента на подаване на исковата молба е изтекъл предвидения тригодишен давностен срок в чл. 110 ЗЗД за този вид акцесорни вземания.

В решение № 113 постановено по гр.дело № 1274/2013г. на ВКС, ГК, ІІ гр.д. са разграничени хипотезите на материалноправно прихващане по чл.103, ал.1 ЗЗД и на съдебното прихващане като насрещно възражение срещу вземането на ищеца по иска за погасяване на двете вземания до по-малкото от тях. При материалноправното прихващане, двете насрещни вземания трябва да са еднородни, ликвидни и изискуеми към момента на изявлението за компенсация, от който момент двете вземания се считат за погасени. Възражението за прихващане, заявено в хода на висящия исков процес, е допустимо и когато вземането не е ликвидно, нито изискуемо. Прието е в решението, че в тази хипотеза на съдебно прихващане погасителния ефект настъпва, след като влезе в сила решението, тъй като от този момент вземането става ликвидно и безспорно. Тълкуването на разпоредбата на чл.103, ал.2 ЗЗД е, че съдебно прихващане се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичане на давността. По изключение, съгласно чл.103, ал.2 ЗЗД прихващането запазва своето погасително действие, макар и това действие да се проявява, след като насрещното вземане е покрито с давност.

По въпроса за предпоставките за съдебно компенсация на насрещни вземания, съдът съобрази съдебна практика на ВКС обективирана в следните решения:

С решение №696 от 7.07.2004г. по гр.дело № 1911/2003г. на ВКС, ТК, постановено по отм. ГПК, е прието, че съдебното прихващане погасява насрещните вземания занапред, а не от деня на възражението за прихващане. Становището е аргументирано с чл.221, ал.2 ГПК отм. , съгласно който силата на пресъдено нещо на съдебното решение се разпростира и върху вземания, предявени с възражението за прихващане. Вземането, предявено в процеса с възражение за прихващане, става ликвидно дори да е било спорно, тъй като за напред получава качеството на „присъдено нещо”.

Това становище е възприето в решение № 225 от 28.05.2011 г. по т. д. № 631/2010 г. ВКС, ІІ т. о., постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК. В решението са разгледани предпоставките за прихващане, като са разграничени хипотезите на прихващане в материалноправен аспект - чл.103, ал.1 ЗЗД, и на съдебна компенсация, като е изразено принципното становище, че във всички случаи за настъпване на ефекта на компенсацията /прихващането/ - погасяване на насрещните вземания за пари или за еднородни и заместими вещи е до размер на по-малкото от тях. Прието е, че от гледна точка на процесуалното право евентуалното възражение за прихващане е процесуално действие за защита срещу иска, при което за разлика от материалноправното възражение, съдебната компенсация погасява насрещните вземания занапред. Поради това без значение за допустимостта му е дали компенсационното правоотношение е настъпило преди или след предявяването на иска, тъй като ефектът на прихващането ще се прояви след установяване с влязло в сила решение на съществуването на насрещните вземания и на тяхната изискуемост - чл.298, ал.4 ГПК, аналогичен на чл.221 ГПК отм. Фактическият състав на правото да се извърши прихващане по чл.103, ал.1 ЗЗД включва: съществуването на две действителни вземания/ задължения/ ; вземанията да са насрещни; двете вземания да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи; вземането на страната, която прихваща / активното вземане/ да е изискуемо и ликвидно. Ликвидно е вземането, по което няма спор между страните по материалното правоотношение, както и установеното с влязло в сила съдебно решение вземане.

С решение № 148 от 29.10.2009г., по т.дело № 79/2009г. на ВКС, ІІ т.о. в тълкувателната част на мотивите е прието, че правният ефект при съдебното прихващане настъпва с влизане в сила на съдебното решение, с което се установява съществуването на насрещно вземане, неговата изискуемост и ликвидност. С влизане в сила на решението спорното, неликвидно насрещно вземане става ликвидно.

Въз основа на изложеното съдът приема, че е възможно да се извърши съдебно прихващане на пасивното вземане с насрещно активно вземане, което е погасено по давност, ако преди изтичането на давностния срок за активното вземане са били налице предпоставките за извънсъдебното прихващане по чл.103, ал.1 ЗЗД. В хипотезата на съдебно прихващане с неликвидни насрещни вземания / или едно от тях/, правният ефект на съдебното прихващане настъпва с влизане в сила на съдебното решение и занапред.

С оглед на изложеното не следва да се  извърши прихващане на вземането на ответника с това на ищеца по делото до размера на по-малкото от тях. Установеното за доказано със изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза вземане на  ответника за дължимата неустойка за забавено плащане по фактура № 1377/12.03.2012 г. за периода от 23.03.2012 г. до 09.04.2012 г. при размер на неустойката от 0,5 % на ден от стойността на дължимата сума в размер на  2470,46 лв.,  и за дължимата неустойка за забавено плащане на сумата 16795,86 лв. по фактура № 1429/25.04.2012 г. за периода от 10.05.2012 г. е по-голям от 10% от стойността на акта, поради което размера на дължимата неустойка е определен като 10 % от стойността на акта или 1679, 59 лв., дължими от ищеца при направено възражение за погасяването им по давност от страна на ищеца, не е могло да бъде прихванато с насрещното вземане на ищеца, поради липсата на посочените в закона / чл.103, ал.1 ЗЗД/ предпоставки. Вземането на изпълнителя по договора, към момента на въвеждането му в процеса за прихващане с вземането на ищеца, е било спорно. Според цитираната задължителната съдебна практика, съдебното прихващане настъпва след като влезе в сила решението, с което се установяват насрещните вземания и тяхната изискуемост, така че им се предава занапред качеството на ликвидност. Към момента на изтичане на давността за акцесорното вземането на ответника по посочените фактури за неустойка за забава съгласно т.  6.2 от договора –/ 23.03.2015 г. и 10.05.2015 г. / прихващане не е могло да се извърши, тъй като вземането му не е било ликвидно.

 

Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, че съгласно чл. 103, ал. 2 ЗЗД е възможно да се извърши прихващане на пасивното вземане с насрещно (активно) погасено по давност вземане, ако преди изтичане на давността са били налице предпоставките за извършване на прихващане на насрещните вземания съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД, т. е. да са били налице предпоставките за извънсъдебно прихващане, а именно: преди изтичане на давностния срок относно активното вземане двете вземания да са съществували едновременно, годни за компенсиране, като активното вземане е било изискуемо, а пасивното - изпълняемо, но и двете вземания трябва да са били ликвидни, безспорно установени по размер. Тази последна предпоставка обаче в случая не е налице, тъй като активното вземане /това на ответника/ е спорно по основание и размер до изтичането на давностния срок, поради което до момента на погасяването му по давност не е било възможно да бъде извършено прихващане на двете вземания. С оглед на това възражението за прихващане следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

С оглед на изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78 ГПК сумата от 1993,28 лв., сторени по делото разноски и да понесе своите разноски, така както са сторени. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е неоснователно, тъй като минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения с оглед материалния интерес на предявения иск с размер 24 832,14 лв. е 1274 лв./830 +14 832,14*3/100/, а уговорения и платен хонорар на адвоката на ищцовото дружество е 1000 лв.

С оглед на изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД „ДАН-92” ЕООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: *************** да заплати на „ФАМОЗО ЛАЙН” ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление******************* сумата от 24 832,14 лв., съставляваща невъзстановена част от заплатените авансово суми по договор за изработка на ответника изпълнител, но неизползвани от него след приспаднатия аванс и рекапитулация след последното извършено от ищеца възложител плащане на 26.04.2012 г., т.е. разликата между преведения по договора аванс и приспаднатия от действителната стойност на извършените СМР аванс, с която ответникът неоснователно се е обогатил ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба-31.03.2017 г. до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА ДАН-92” ЕООД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: *********** да заплати на „ФАМОЗО ЛАЙН” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. **************** сумата от 1993,28 лв., съставляваща сторени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Сливен.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: