№ 184
гр. Плевен, 12.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430102770 по описа за 2021 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от И.К. и Я.Я., чрез ***.Й.М., против Б. Г. П., ЕГН **********, от ***,
за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от
ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от 2842,91 лева главница, 767,55 лева договорна
лихва за периода 26,08,2019 г. – 19,10,2020 г., 168,15 лева мораторна лихва за забава за
периода 20,10,2020 г. – 22,01,2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 01,02,2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди се,
че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.
№808/2021 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Сочи се, че на 27,07,2019 г. между “***“ ООД и
ответника е сключен договор за паричен заем с №***, по силата на който на ответника е
предоставен паричен заем в размер на 3000,00 лева, която заемополучателят следва да върне
на 15 месечни погасителни вноски, заедно с начислена договорна лихва, като всяка е в
размер на 257,89 лева. Сочи се, че ответникът е усвоил заемната сума, като извършвал
погашения в общ размер на 356,00 лева. Твърди се, че поради неплащане в срок на заемната
сума на 19,10,2020 г. – последната падежна дата, е начислена и мораторна лихва в размер на
168,15 лева. Сочи се, че на 01,07,2020 г. е било подписано Приложение №1 към договор за
цесия от 01,12,2016 г. между “***“ ООД и ищеца, по силата на който вземането на “***“
ООД към ответника е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. В заключение моли съда да признае за
установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумата от 2842,91 лева
главница, 767,55 лева договорна лихва за периода 26,08,2019 г. – 19,10,2020 г., 168,15 лева
1
мораторна лихва за забава за периода 20,10,2020 г. – 22,01,2021 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 01,02,2021 г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се и разноските от заповедното и исковото производство.
В молба, депозирана преди последно с.з., процесуалният представител на ищеца развива
подробни съображения по същество на исковете.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му особен
представител - адв.Д.Д. от ПАК, в който сочи, че искът е неоснователен. Посочва се, че
ответникът не е уведомен надлежно за извършената цесия. Възразява се за неравноправност,
и оттам нищожност на част от клаузите на процесния договор за заем. Прави се възражение
за прекомерност на претеднираното възнаграждение за процесуално представителство. В с.з.
особения представител на ответника моли съда да отхвърли иска, а в случай на уважаване –
да се намали като прекомерно ***.възнаграждение, заплатено от ищеца.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД,
с предмет - признаване за установено по отношение на ответника на вземането,
претендирано от ищеца. В производството в съответствие с правилата за разпределение на
доказателствената тежест ищеца следва да докаже сключването на валиден договор за заем
между ответника и „***“ ООД, предоставяне на дължимата по договора за заем сума на
ответника, валиден договор за прехвърляне на вземането на „***“ ООД, надлежно
уведомяване на кредитополучателя за настъпилото прехвърляне, както и че задължението по
кредита е станало предсрочно изискуемо. Съдът е указал на страните доказателствената
тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК от 29,11,2021 г.
От представените по делото доказателства е видно, че между ответника и „***“ ООД е
сключен договор за паричен заем *** с №***/27,07,2019 г., по силата на който ответницата е
получила в заем сумата от 3000,00 лева със срок на погасяване от 15 месеца. Уговорен е
фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40,32%, лихвен процент на ден приложим
при отказ от договора 0,11 % и ГПР 49,49%, като общия размер на задължението по
договора е станало 3868,35 лева. Уговорена е клауза за неустойка в размер на 3672,75 лева,
дължима при неизпълнение на задължението по чл.4, ал.1 от Договора.
От представеното копие на РКО №*** г. се установява, че сумата от 3000,00 лева е
предадена на ответницата.
Установява се от представения по делото Рамков Договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 01,12,2016 г. и Приложение №1 към него от 01,07,2020 г., сключен
между „***“ ООД и „***“ ООД, че вземането на „***“ ООД към ответника по договора за
кредит е прехвърлено на „***“ ООД /***/.
От представеното по делото пълномощно /л.23/ е видно, че „***“ ООД, чрез *** Д.Д., е
упълномощил „***“ ООД да уведоми от името на „***“ ООД всички длъжници по всички
вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, които
2
дружеството е цедирало, съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключени между „***“ ООД като цедент и „***“ ООД.
По делото има представено уведомление до ответницата за извършената цесия, но няма
данни същото да е достигнало до адресата си.
От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ се установява, че платените от ответника
вноски по Договора са в общ размер на 356,00 лева, като по счетоводни данни на ищеца с
тях са погасени 157,09 лева главница, 100,80 лева лихва и 98,11 лева неустойка. ВЛ е
посочило, че остатъкът по задължението е в размер на 2842,91 лева главница, 767,55 лева
договорна лихва за периода 25,09,2019 г. – 19,10,2020 г., 1370,99 лева неустойка, 175,00 лева
разходи за събиране на вземането и 75,02 лева лихва за забава за периода 20,10,2020 г. –
22,01,2021 г.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
По отношение възраженията за ненадлежно уведомяване на ответника за извършената цесия
– същото е неоснователно по следните съображения: получаването на уведомлението е
факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това
следва да бъде взет предвид при решаване на делото, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от
ГПК, която намира приложение и в настоящото производство (в т.см. и Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №2352/2013 г., II т. о., ТК). Задължението за съобщаване по
чл.99, ал.4 от ЗЗД цедентът може да извърши както лично, така и чрез трето лице, поради
което съдът приема, че съобщаването, извършено от цесионера по силата на поето за това
задължение в договора за цесия и изрично дадено пълномощно за целта, е валидно и е
породило свързаните с него правни последици, като е прекратена облигационната връзка
между длъжника и цедента, и новият кредитор на длъжника по сключения договор за
потребителски кредит е ищецът-цесионер. С разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК
законодателят е въвел фикция за връчване на книжа по делото и предвид, че законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото по реда на чл.47, ал.5 от ГПК в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано. Освен това, установеното в чл.99, ал.4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, има за цел да защити длъжника
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането, като го предпази от двойното плащане на едно и също
задължение. Възражение от длъжника, че цесията не му е надлежно съобщена, може да се
прави само в случай, че длъжникът е платил на стария кредитор до момента на
уведомяването, а в настоящия процес ответникът не твърди извършено каквото и да било
плащане - в т.см. Определение № 987 от 18.07.2011г. на ВКС по гр.д.№ 867 от 2011г. на ІV
г.о. – „Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от
този кредитор лице до момента на уведомлението“, и Решение № 173 от 15.04.2004 г. на
ВКС по гр. д. 788/2003 г., ТК Пазар и право, бр. 8/2004 г., стр. 25 “Неизпълнението му /на
3
условието на чл.99, ал.4 от ЗЗД/ не се отразява на действителността на договора за цесия, а
води до неговата непротивопоставимост на длъжника само тогава, когато съобщението за
сключването му се предхожда от изпълнение, престирано на досегашния кредитор. От това
следва ирелевантността на факта кога и на кого е съобщено за прехвърленото вземане, след
като по делото безспорно е било установено, че задължението за главница по договора за
заем не е погасено”. В случая е налице изрично изявление от страна на ищеца за връчване на
уведомлението за цесия на ответника с преписа от ИМ. Ето защо съдът приема, че
ответникът е редовно уведомен за станалата цесия с връчването на преписите от ИМ и
приложенията на особеният представител на ответника. Съдът намира, че няма пречка
уведомяването за станалата цесия да бъде извършено с връчването на съдебните книжа на
особения представител на длъжника, в рамките на предявеният установителен иск, предявен
след указания на съда по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК - след уведомяване на длъжника
чрез залепяне на уведомление. Съобразно нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, целта на
уведомяването на длъжника за цесията, е той да бъде защитен при изпълнение на неговото
задължение– да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано
лице, което е носител на вземането. Съдът приема, че връчването на всички книжа по делото
на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител, назначен от съда при
спазване на установената в ГПК процедура и от този момент се пораждат свързаните с факта
на връчване правни последици, в т.ч. и за цесията /в т. см. решение № 198/18.01.2019г. по
т.д.№ 193/2018г. постановено по чл.290 от ГПК/.
Безспорно по делото се установява факта на сключване на валиден договор за заем между
праводателя на ищеца - „***“ ООД и ответника, въз основа на който „***“ ООД, като
небанкова финансова институция, е предоставил на ответника - заемател, сумата от 3000,00
лева. Съдът намира, че в случая отношенията между страните следва да се уреждат по реда
на чл.240 от ЗЗД, доколкото ЗКИ е неотносим. В случая „***“ ООД е финансова институция
по смисъла на чл.3 от ЗКИ и по силата на цитираната разпоредба е лице, различно от
кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на
което, може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Обстоятелството, че финансовата
институция извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране обаче не
я прави банка, поради което сключеният между страните договор за кредит, няма характера
на договор за банков кредит по чл.430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл.240 от ЗЗД.
Ответникът, чрез назначения особен представител, е направил възражение за нищожност на
клаузата за неустойка в сключения между него и „***“ ООД договор, дължима при
неизпълнение на задължението по чл.4, ал.1 от Договора, но доколкото неустойка не се
претендира в настоящото производство, съдът не следва да обсъжда това възражение.
Неоснователно е възражението за нищожност на клаузата за ГПР, доколкото определения
такъв в Договора – 49,49%, е в рамките на ограничението, поставено от ЗПК.
С оглед гореизложеното съдът приема, че предявеният установителен иск се явява
основателен до размера на претендираната главница от 2842,91 лева, договорна лихва в
4
размер на 767,55 лева за периода 26,08,2019 г. – 19,10,2020 г. и 75,02 лева мораторна лихва
за периода 20,10,2020 г. – 22,01,2021 г., като за разликата до претендираната мораторна
лихва в размер на 168,15 лева предявеният иск следва да се отхвърли като недоказан.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство
съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е претендирал 138,15 лева за държавна такса,
380,00 лева възнаграждение за особен представител, 120,00 лева депозит за ВЛ и 350,00 лева
за юрисконсултско възнаграждение /от които съдът приема че има право само на 100,00 лева
с оглед ниската фактическа сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно
заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства и изменението на
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г./. С оглед всичко изложено,
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в исковото производство в общ размер на
723,39 лева съразмерно с частта от вземането, за което се установи, че съществува.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ето защо следва
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство /за
държавна такса и ***.възнаграждение/ в общ размер на 123,06 лева съразмерно с частта от
вземането, за което се установи, че съществува.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че Б. Г. П., ЕГН
**********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от И.К. и Я.Я., сумата от 2842,91 лева главница, 767,55 лева договорна
лихва за периода 26,08,2019 г. – 19,10,2020 г., 75,02 лева мораторна лихва за забава за
периода 20,10,2020 г. – 22,01,2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 01,02,2021 г. до окончателното изплащане на сумата, които суми
представляват част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№808/2021 г. на ПлРС , като за разликата до претендираната с ИМ мораторна лихва в
размер на 168,15 лева ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯТ ИСК като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б. Г. П., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
И.К. и Я.Я., направените разноски в исковото производство в общ размер на 723,39 лева
съразмерно с частта от вземането, за което се установи, че съществува.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б. Г. П., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
И.К. и Я.Я., направените разноски в заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение/ в общ размер на 123,06 лева съразмерно с частта от вземането, за което се
5
установи, че съществува.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните,
пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6