МОТИВИ: срещу подсъдимия И. *** е
предявено обвинение по чл. 183 ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 28 ал.1 от НК.
В
проведеното съдебно заседание представителят на РП Габрово поддържа
обвинението.
Разпитан
в хода на досъдебното производство подсъдимия не дава обяснения и не изразява
становище по вината.
Разпитан
в хода на съдебното следствие подсъдимия признава вината си, дава обяснения.
По искане на
подсъдимия И.Б. и неговия защитник,
делото бе разгледано по реда на глава ДВАДЕСЕТ И СЕДМА от НПК - съкратено съдебно следствие, като
съобразно разпоредбата на чл. 371 т.2 от НПК подсъдимият Б., призна изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и се съгласи да
не се събират доказателства относно тези факти.
Въз
основа самопризнанието на подсъдимия Б., съпоставено с показанията на
свидетелката С.Д.Б., както и останалите писмени доказателства, съдържащи се в
ДП № 669/2019г. по описа на РУ Габрово, всички приобщени по предвидения от НПК
ред и имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, както следва:
Извлечение от Банка ДСК за периоди –
01.01.-31.01.2019г., 01.02.-28.02.2019г., 01.03.-31.03.2019г.,
01.04.-30.04.2019г., 01.05.-31.05.202019г., 01.06.-30.06.2019г.,
01.07.-31.07.2019г., 01.08.-31.08.2019г., 01.09.-30.09.2019г.,
01.10.-31.10.2019г., 01.11.-30.11.2019г., 01.12.-31.12.2019г., Справка от ДСИ
при РС Габрово ведно с приложени копия на запорни съобщения, справка за
съдимост, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, справка от ТД на НАП Велико Търново,
офис Габрово, съдът намери за установена следната фактическа обстановка:
С
присъда № 141 /13.03.2019г., по НОХД № 128/2019г. на РС габрово, подсъдимият Б.
е осъден за престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, извършено в периода месец май
2016г. – месец ноември 2018г. Присъдата е влязла в законна сила на 29.02.2019г.
Подсъдимият
Б. и свидетелката С.Б. сключили граждански брак на 04.07.2014г. От брака си
имат дете – дъщеря И.И.Б., родена на ***г. През 2016г. отношенията между
двамата съпрузи се влошили и с Решение № 110/07.04.2016г. на РС Габрово, бракът
им бил прекратен. Решението е влязло в сила на 07.04.2016г. родителските права
били предоставени на майката С.Б., като подсъдимият бил осъден да заплаща
ежемесечна издръжка на дъщеря си И. в размер на 150 лева, чрез нейната майка и
законен представител.
За
дължимите суми на свидетелката С.Б. бил
издаден изпълнителен лист № 643/13.04.2016г. и е образувано изпълнително дело №
81/20.04.2016г. при ДСИ при РС Габрово.
За
месеците януари, февриари и март 2019г. в размер на 80 лева била
превеждана по сметката на свидетелката Б.
***.
За
месеците април, май и юни 2019г. и месеците ноември и декември 2019г. са
постъпвали месечни вноски в размер на 150 лева в СИС при РС Габрово са
превеждани на свидетелката Б.. Последните две вноски били преденени от „УКО
България” ООД, на основание наложения запор върху трудовот възнаграждение на
подсъдимия И.Б..
За
месеците януари, февруари, март, април август, септември и октомври 2019г.,
подсъдимият Б. не превел месечна вноска в размер на 150 лева, дължима за издръжката на дъщеря му.
През
периода месец ануари - месец април
2019г. и периода от месец август – месец октомври 2019г. подсъдимият Б. не неизпълнил
задължението си за изплащане на месечна издръжка на дъщеря си И. Б. в размер на 150 лева, общо
в размер на 1050 лева за седем месеца.
От
приложената справка на НАП Велико Търново, офис Габрово е видно, че подсъдимият
Б. е работил по сключен трудов договор от 04.02.2019. до 19.06.2019г. към
„Резбонарезни инструменти Габрово” ЕООД и от 03.07.2019г. до 17.07.2019г. към
„Уко България” ООД Габрово.
От
справка от НОИ-ТО Габрово е видно, че в периода месец януари - месец декември 2019г. на подсъдимия Б. не е изплащано парично
обзщетение за безработица.
Така описаната фактическа обстановка не е
предмет на оспорване от страна на подсъдимия И.Б.. Същият изцяло призна фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт и се съгласи да не се събират други
доказателства досежно тези факти. Заявява, че съжалява за стореното.
Самопризнанието
направено от подсъдимия И.Б. се подкрепя от събраните по делото доказателства. Всички
събрани по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност са
еднозначни и налагат категоричния извод за виновното поведение на подсъдимия.
При
така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав
намира, че подсъдимият е осъществил, както от обективна така и от субективна
страна състава на престъплението по чл. 183 ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.
28 ал.1 от НК.
Налице
е влязло в сила съдебно решение с което подсъдимия е осъден да заплаща издръжка
в размер на 150 лв. месечно на малолетната си дъщеря. Престъплението е
осъществено чрез бездействие, като се изразява в съзнателно неизпълнение на
задължението за издръжка в размер на две или повече месечни вноски. Поради това, че същността на издръжката е да
задоволява ежедневните нужди на лицата,
които са неработоспособни и не могат да се издържат от личните си имущества, тя
е изискуема през течение на целия месец, за който се отнася.
Законът защитава
семейството, семейните отношения, издръжката и възпитаването на децата. Съдът е
този, който при съответните предпоставки, разтрогва брака, възлага родителските
права на единия от родителите, задължава другия да заплаща съответна издръжка и
урежда режима на свиждане с децата. Единствено той може да промени решението си
по тези въпроси при съответните обстоятелства. От друга страна, веднъж
постановено решението под угрозата от наказателна отговорност е задължително за
изпълнение до промяната му, независимо от възможностите на бившите съпрузи. Ето
защо за реализиране на състава на чл.
183, ал. 1 НК от обективна и субективна страна са без значение - трудовия
статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител;
здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на
бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности
на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с
него да не се плаща издръжка и други. По тези съображения доводът, че подсъдимият
нямал финансова възможност, не може да се противопостави на отговорността на
родителя да издържа своите деца, каквато отговорност тежи върху всеки родител,
независимо от социалния и трудовия му статус.
В настоящият случай
деянието е квалифицирано, като осъществено повторно, тъй като подсъдимия е бил
вече осъден с влязла в сила присъда за не даване на издръжка по чл. 183 ал.1 от НК.
От субективна
страна деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл. Деецът е
съзнавал общественоопасните последици и пряко е целял тяхното настъпване.
Причините, които изтъква за неплащането на издръжка по никакъв начин него
освобождават от задължението му да дава издръжка на детето си, тъй като не са
настъпили законовите основания за прекратяване на издръжката.
При
обсъждане вида и размера на наказанието, съдът обсъди смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, мотивите и подбудите за извършване на
деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички
други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието, наложи наказание ПРОБАЦИЯ, като определи ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ –
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ЕДНА ГОДИНА с периодичност
на изпълнение ДВА пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА ГОДИНА, както и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.
Като смекчаващо
вината обстоятелства съдът отчете изразеното съжаление за стореното, оказаното
съдействие за разкриване на обективната истината в хода на досъдебното
производство, критичното отношение към извършеното, обстоятелството, че
подсъдимия не е заплащал издръжка в периодите, когато е бил без работа и
съответно финансови средства. Самопризнанието не следва да се отчита като
смекчаващо обстоятелство отново, тъй като то е задължително за производството
по което бе разгледано делото, след изразеното от подсъдимия и неговия защитник
желание и от това следва определяне на наказание при приложението на чл. 58 а
от НК.
Отегчаващи вината
обстоятелства –предишно осъждание извън това определящо правната квалификация.
Степента на
обществена опасност на подсъдимия, като деец не е висока.
Степента на обществена опасност на деянието е занижена предвид стойността на вещите
предмет на престъплението и начина на извършване.
За деянието в
извършването на което подсъдимият е
признат за виновен се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено
порицание.
Съобразно реда, по
който бе разгледано настоящото наказателно производство е задължително
определянето на наказанието при приложението на чл. 58 а от НК, когато се касае
за наказание лишаване от свобода.
След извършеният
анализ на обстоятелствата имащи значение за определяне на наказанието, съдът
намира, че постигане целите на наказанието е достатъчно налагането на наказание
пробация, като вида на пробационните мерки са
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС, ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ
С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ.
Ведно с наказанието
пробация следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.
За налагане на
наказанието пробация с посочените пробационни мерки за срок от една година
водещо за съдът бе обстоятелството, че неплащането на издръжката от подсъдимия
се дължи не на неглижиране на задължението, което има към детето си, а поради
оставане без работа. Действително това
не го освобождава от задължението, което има като родител към своето
ненавършило пълнолетие дете, но не може да бъде пренебрегнато това
обстоятелство.
С наложените
пробационни мерки ще бъде упражнен контрол върху подсъдимия, като ще бъде
постигнато целеното превъзпитателно въздействие спрямо него, с реалното
ограничаване на неговите права на свободно придвижване и да определя сам режима
си на живот, като това ограничаване на правата му се явява последица от
извършеното от него престъпление
Съдът
счита, че наложените пробационни
мерки дори и в минимално предвидения от
закона срок, са достатъчни за поправянето на дееца, както и че така
определеният размер съответства на степента на обществена опасност на деянието
и дееца, както и че така наложеното наказание е справедливо и с него ще бъдат
постигнати целите на личната и генерална превенция.
В
този смисъл съдът постанови съдебният си акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: