РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1729/14.10.2020г.
гр.Пловдив, 14 . 10 . 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на осми октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 2045/2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
К.С.К.,***, с пълномощник адв.С.М. обжалва Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0325-000083/29.06.2020г., издадена от Началник на РУ
- Първомай към ОД МВР – Пловдив, изразяваща се в прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от 8 месеца.
Становища на страните :
- Жалбоподателят изразява несъгласие
с изложеното в обстоятелствената част на заповедта, по следните съображения :
Не оспорва факта на управление на автомобила след употреба на алкохол и е
заявено, че е бил на абитуриентски бал в ресторант Цариград в гр.Първомай и
малко след полунощ си тръгнали – той, съпругата и детето, вкл. майка му.
Посочено е, че не е употребил много алкохол и по никакъв начин не се е повлиял
от алкохола, както и, че живее на няколко пресечки от ресторанта, поради което
решил, че няма да е проблем да се приберат с колата. Предвид изложеното, счита,
че отразеното в АУАН № АА629719/27.06.2020г. не отговаря на истината, тъй като
не е залитал, не е говорил неясно – в противен случай не би се качил да
управлява МПС и да постави в опасност живота си и този на близките му. Отречено
е да е минавал по ул.Беласица, която не е известна на оспорващото лице. Заявено
е, че не е отказал изпълнението на медицинско изследване и не е отказал извършване
на проверката, нито е оспорвал показанията на техническото средство. В
медицинския център е установено, че жалбоподателят е с високо кръвно налягане и
медицинското лице не е препоръчало вземане на кръв в такова състояние. Твърди
се, че К. няма други нарушения и никога до сега не е управлявал МПС след
употреба на алкохол. Поискано е заповедта да бъде изменена с редуциране
размерът на наказанието до предвидения в закона минимум от 6 месеца.
Адв.М. поддържа жалбата с всички посочени
в нея основания. Заяви, че спор по фактите няма, но са налице предпоставки за
отмяна на заповедта, алтернативно – за изменение на срока на действие на ПАМ.
- Ответникът Началник РУ – Първомай към
ОД МВР – Пловдив оспорва жалбата и в писмено становище по същество моли да бъде
отхвърлена като неоснователна, л.4. Поддържа законосъобразност на оспорената
заповед, издадена от компетентен орган, при спазване на материалноправните
и процесуалноправни изисквания на закона. Посочено е, че в случая е безспорно
установена предпоставката за налагане на мярката – „управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда”, като нарушението е
констатирано с редовно съставен АУАН, който има доказателствена
сила по см. на чл.189 ал.2 ЗДв.П. Административният
орган действа при обвързана компетентност, като принудителната административна
мярка /ПАМ/ е с превантивен характер. Заявено е, че срокът за прилагане на ПАМ
е съобразен с целта на закона и високата степен на обществена опасност на
деянието и дееца – показанията на техническото средство са отчели употреба на
алкохол от водача в порядъка на 1,44 хиляди, което по см. на чл.343б ал.1 от НК, е престъпление. При евентуално уважаване на жалбата е поискано намаляване
на адвокатското възнаграждение до размера на минимума по Наредба № 1 от 2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване
на 03.07.2020г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта /л.5, гръб/.
Жалбата е подадена на 09.07.2020г. Кр.К. е адресат на
ограничителен акт, поради което оспорването е с правен интерес и в срок -
допустимо.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК
съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на
възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания
по доказателствата и доказателствената тежест при
насрочване на делото /л.21/ и се съобразява задължението им да съдействат за
установяване на истината /чл.171 ал.3 АПК/.
Оспорващото лице заяви доказателствено искане за разпит на свидетел при режим на
довеждане – съпругата : В.Д.К. си спомня, че на 26.06.2020г. са били на
абитуриентски бал и си тръгнали след 24:00ч. Тръгнали от ресторанта, и според
св. са се движили по ул.Симеон Велики и завили в пресечка по ул.Преслав. Същата
била неосветена и патрулът спрял изведнъж зад тях. Униформените служители не се
представили. Св. не отрича, че съпругът й е пил алкохол, „но не беше в
състояние да залита и да говори нещо неправомерно”. Ясно бе заявено : „По
принцип той не приема кой знае колко алкохол, защото има проблеми с кръвното.”.
Св. разбрала, че в медицинския център му премерили кръвното и сестрата
предупредила, че е с високо кръвно – над 180 и не е желателно да дава кръв,
поради което съпругът й подписал, че няма да му се взема кръв.
Ответникът представи и по делото са
приети : Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директор ОДМВР-Пловдив, I, т.2
/относно предоставени правомощия за издаване на административния акт, л.41/ и заповед
от 09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, на основание на която е
издадена първопосочената; заповед №
8121К-1928/17.05.2016г. на министъра на вътрешните работи за преназначаване на
гл.инспектор В.Костадинов на ръководна длъжност началник на РУ – Първомай; АУАН
серия АA № 629719/27.06.2020г., в който е отразено изявление на жалбоподателя
към момента на предявяване на акта на 27.06.2020г., около 00.52ч. в гр.Първомай
„нямам възражения / няма да дам кръв”; Талон за изследване № 089230 от 27.06.2020г.
– в който са отразени данни от алкотест „Дрегер 7510” с фабр. № ARBA – 0058 : 1,44 промила на хиляда,
връчен на същата дата в 01.10ч. с уведомление за явяване в ЦСМП - Първомай.; Лист
за преглед на пациент от 27.06.2020г., в който е отразено, че К. е постъпил на
27.06.2020г. в 01.15ч., кръвното налягане е 200/100, отказва да даде кръв за
алкохолна проба, отказва терапия за високо кръвно, като останалата част от
съдържанието е бледо в недостатъчна степен на разчитане; Справка за нарушител –
водач : 3 бр. влезли в сила НП и 2 бр., регистрирани в системата, като
оспорената заповед е първа ПАМ; Справка за собственост на МПС, л.29 –
собственик е Кр.К..
2. В обстоятелствената част от
оспорената заповед е посочено, че АУАН е съставен против Кр.К.
затова, че на 27.06.2020г., около 00:52ч. в гр.Първомай на ул.Беласица до № 3,
управлява лек автомобил марка БМВ 525 с рег.№ **** /лична собственост/, под
въздействието на алкохол, измерен с алкотест „Дрегер 7510” – фабричен номер ARBA – 0058, който е отчел 1,44 промила на
хиляда алкохол в издишания въздух на водача. „Водача залита, говори неясно,
мирише на алкохол.”. Издаден талон за изследване № 089230, който водачът отказа
да изпълни.
Фактическата установеност е
квалифицирана за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДв.П,
която норма е отразена цифром и текстово в оспорената
заповед : „Водач управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, установено по надлежния ред”, респект. „На водача на пътно превозно
средство е забранено: 1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017
г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози;.”.
Правното основание за налагане на ПАМ
е – чл.171 т.2А б.Б ЗДв.П : „За осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство:
с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;”.
3. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П принудителните административни мерки по чл. 171, т.
1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или оправомощени от тях
длъжностни лица. Представената Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на
ОД МВР – Пловдив относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да
прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171
т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение
за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в
пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.
Адресатът на заповедта правилно е
определен - с фактическото прилагане на мярката собственикът на
автомобила се лишава от възможността да ползва превозното средство съобразно
неговото предназначение и правните й последици пораждат действие пряко и
непосредствено в неговата правната сфера, поради което именно собственикът е по
силата на закона адресат на акта, с който е наложена оспорената ПАМ по чл.171
т.2А б.“Б“ ЗДв.П.
По отношение мотивите - те може да се
съдържат в относими към издаването на
административния акт доказателства, след като същите са част от
административната преписка и органът се е позовал на тях /ТР № 16 от 1975г. на
ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния случай. Оспорената заповед
съдържа фактически основания, обосновали разпоредителната й част –
административният орган се е позовал на АУАН и на талон за изследване, в които
е отразен резултатът от измерването с техническо средство, който не е оспорен
от жалбоподателя, вкл. отсъства възражение за годност на техническото средство
или нарушения при измерването. В листа за преглед на пациент е отразено, че К.
е отказал да даде доброволно кръвна проба за алкохол. Следователно, фактите и
обстоятелствата, които са от значение за случая се били ясни и не е нарушена
нормата на чл.35 АПК.
3.1. В случая от значение е
неоспорения факт на управление на МПС след употреба на алкохол. Количеството
употребен алкохол се установява посредством предвидените в закона способи и както
бе посочено по-горе, резултатът от дрегера е 1,44
промила алкохол в издишания въздух. Жалбоподателят е запознат с показанията и
не е имал възражения към момента на предявяване и подписване на АУАН. Законът
не е предоставил право на преценка на водача след употреба на алкохол, в
зависимост от субективното си усещане – да приеме, че не е повлиян от алкохол и
да управлява МПС. Водачът е бил и със семейството си – съпруга, дете и майка,
които лица е поставил в опасност за живота и здравето им, ведно с опасността за
други участници, движещи се по пътя. По отношение твърдението за друг маршрут,
по който се е движел автомобила, различен от посочената в АУАН и в заповедта
улица, се съобрази, че същественият за спора факт е управление на МПС след
употреба на алкохол в конкретно населено място, в конкретен ден и час. Тези
обстоятелства са приоритетни при преценка за осъществено административно
нарушение по чл.5 ал.3 т.1 ЗДв.П. От друга страна се
съобрази, че свидетелските показания са от съпруга на оспорващото лице, която
би могла да бъде заинтересована по см. на чл.172 ГПК, а АУАН е
официален документ, придадената презумптивна доказателствена сила на който, подлежи на опровергаване при
съдебно оспорване на заповедта, с представяне на убедителни доказателства за противопоставими факти. Официалният
документ има формална доказателствена сила – удостоверява спрямо всички с обвързваща
доказателствена сила извършването на обективираното в него изявление, посочените дата и място на
издаване, авторството на посоченото като издател лице, както и, че последното е
действало в посоченото в документа длъжностно качество. В случая следва да бъде
прието, че не са налице доказателства с убеждаващ интензитет на въздействие,
опровергаващи отразените факти и обстоятелства в акта. Извън това, дори да бъде
възприето твърдението за обективна невъзможност да бъде дадена кръвна проба
поради измерено високо кръвно налягане на К. – независимо от четливата част от
съдържанието на листа за преглед на пациент, следва да бъде отчетено отразеното
в АУАН – лично от лицето. Както бе посочено по-горе, провереният водач на МПС е
вписал в акта, че няма да дава кръв, което обстоятелство и отразеното в листа
за преглед на пациент – отказва да даде кръв за алкохолна проба, са били
обективни данни за административния орган при преценката за издаване на
заповедта. В конкретиката на фактите не следва извод
за отречена възможност на водача на МПС да даде кръвна проба, при което същият
е бил лишен от възможността да опровергае резултата от техническото средство – дрегер /чл.171 т.1 б.”б” пр. последно вр.
с чл.174 ал.4 ЗДв.П/. Според свидетелските показания,
К. по принцип не приема „кой знае колко алкохол, защото има проблеми с
кръвното”, което означава, че високото кръвно налягане, измерено в медицинския
център, не е инцидентна проява. След като жалбоподателят и близките му знаят за
проблемите с кръвното, приемът на алкохол в случая би могъл да е и причина за
високото кръвно налягане, в която хипотеза водачът сам се е поставил.
3.2. По отношение определеният срок на
действие на ПАМ : При определяне срока на мярката в рамките на предвидените от
закона минимум и максимум, административният орган действа при условията на
оперативна самостоятелност. С арг. от чл. 169 АПК в този случай законът не предоставя на
съда правомощие за произнасяне вместо органа - с изменение на административния
акт и определяне на по-кратък срок на наложената ПАМ. В хипотеза на определен
срок в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло.
Установените факти са основание за
налагане на ПАМ по приложените правни основания - чл.22 ЗАНН и чл.171 т.2А
б.”Б” ЗДв.П. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите,
когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и
начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в
съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което са от вида на
преустановяващите ПАМ. ПАМ се
прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна
санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага с оглед обективно
извършване на нарушение. В съдебната практика е
възприето, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е независима и самостоятелна
от административната принуда като вид държавна принуда, като
основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение - предвидените от
закона последици на различни отговорности нямат обуславяща връзка, извън общия правопораждащ юридически факт - допуснатото
закононарушение. В конкретиката на фактите същото е
основание и за ангажиране на наказателна отговорност по чл.343б ал.1 НК : „Който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от
една до три години и с глоба от двеста до хиляда лева.”.
Една от забраните, които е въведена пряко с цел опазване
на живота и здравето на участниците в движението и на имуществото на лицата, е
забраната на водач на пътно превозно средство да го управлява с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или след употреба на наркотични вещества –
чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДв.П. Принудителната
мярка не е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му
поведение, а към правните последици от неправомерното поведение – да се
предотврати и преустанови административното нарушение – чл. 22 ЗАНН.
Принудителната административна
мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена във вид и обем, които да
не ограничават правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от
преследваната от закона цел. При упражняване правомощията по налагане на ПАМ административният
орган е в условията на обвързана компетентност, което не изключва задължението
за спазване принципа на съразмерност.
Предвид данните от преписката, непроменени при съдебното оспорване, следва
извод за съобразен принципа за съразмерност по чл.6 АПК – срокът на действие
произтича от целената защита на регулираните обществени
отношения със засилен интензитет във вр. с отчетената
от техническото средство висока стойност промили на алкохол в кръвта, създаваща
предпоставки за пътно транспортно произшествие /в тази насока Решение № 15458
от 2017г., ВАС/. Както бе посочено, резултатът е 1,44 промила – над
двойно като стойност спрямо 0,5 и обосноваността на срока произтича от фактическата
установеност, която не е спорна. Пропускът да бъде отразено, че от конкретните
факти произтича извод за определяне на срок на действие на ПАМ – ориентиран към
минималния, не преодолява обективното съществуване на факти и обстоятелства,
които обосновават този срок и сочат съобразена целта на закона. Конкретният резултат – 1, 44 промила,
отрича възможност да бъде прието, че срокът не е съразмерен, тъй като не е 9,
10 или 11 месеца, а 8 месеца – малко над минималния. Тоест, според
конкретната фактическа обстановка срокът съответства на високата стойност на
съдържание на алкохол в кръвта.
Извършеното нарушение е безспорно
доказано и с висока степен на обществена опасност - засяга безопасността на
участниците в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и
здраве, при което в съответствие с приложимата правна уредба административния
орган е наложил принудителната административна мярка с цел превенция за
неизвършване на други административни нарушения. В тази вр.,
при определяне на срока - от една страна е съобразена засилената закрила на засегнатите
обществени отношения, а от друга – според конкретната фактическа обстановка,
срокът съответства на високата стойност на съдържание на алкохол в кръвта : повече от двойната
стойност и над границата - 1, 2 промила, съобразно която за
съответните деяния е предвидена наказателна отговорност. Този факт, отнесен към
съдържанието на приложимата разпоредба на чл. 171 т. 2а
ЗДв.П,
предвиждаща процесната ПАМ за случаи на съдържание на
алкохол в кръвта над 0, 5 промила, обосновава съразмерност на определения от
административния орган срок.
Наложената мярка е средство, с което законните права и
интереси на адресата не се засягат в по-голяма степен от най-необходимото за целта,
за която акта се издава. Оспорената заповед е съобразена с целта на закона / чл.1
ал.2 вр. с чл.171 ЗДв.П/ -
опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и
преустановяване на административните нарушения. При тези обстоятелства следва
да се приеме, че жалбата не е основателна.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на К.С.К.,***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0325-000083/29.06.2020г.,
издадена от Началник на РУ - Първомай към ОД МВР – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :