Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 12.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и девети март две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Д. Димитров от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 84 по
описа за 2021г. на Административен
съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Н.Т.Г.“ ООД, ***, депозирана чрез
адвокат И.Г. от Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 260066/28.01.2021г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2312/2020г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 23-0001045 от
25.11.2020 г. на началника на отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - гр. Варна, с което на „Н.Т.Г.“ ООД, *** е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл. 96г, ал. 1, предл.
2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвП/ за нарушение по чл. 96г, ал. 1,
предл. 2 от ЗАвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че актът
и НП не отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не съдържат посочване на конкретната разпоредба от Наредба №
36/2006г. на МТ, визираща изискванията към водачите. Жалбоподателят сочи още,
че АНО неправилно е приложил санкционния текст на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от
ЗАвП, доколкото е налице нарушение на разпоредба от Наредба № 36/2006г.,
подлежащо на санкция по реда на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП. Излагат се и
съображения, касаещи реда на извършване на проверката, в резултат на която е
установено нарушението. Поради това касаторът отправя претенция за отмяна на
решението на районния съд, с което неправилно са му били възложени и разноските
по делото, съответно и за отмяна на правораздавателния акт. Претендира
присъждане на разноски. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Депозира писмена
защита, в която поддържа изложените отменителни основания.
Ответната страна, ИА
„Автомобилна администрация“ – гр. Шумен, не изразява становище по жалбата, а в
съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се
представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Дружеството „Н.Т.Г.“
ООД, *** упражнява превозваческа дейности и притежава лиценз на Общността за
международен обществен превоз на товари № 0710/14.06.2012г.
На 02.09.2020г. на търговеца
била извършена комплексна проверка на транспортната документация за спазване на
нормативните изисквания за извършване на транспортна дейност от длъжностни лица
към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна. В хода на
проверката било установено, че на 28.10.2019г. „Н.Т.Г.“ ООД, в качеството си на
превозвач, е допуснало извършването на обществен международен превоз на товари
с товарен автомобил - влекач, марка „Даф“ от категория N3 с рег. № ********, с
водач И.К.И., който не отговаря на изискванията за психологическа годност по
смисъла на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, уредени в чл. 7а, ал. 2,
предл. 3 от ЗАвП, доколкото при извършената справка в регистъра на
психологическите изследвания на водачите на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ било установено, че водачът И. бил без валидно удостоверение за
психологическа годност в периода от 14.07.2019г. до 17.01.2020г., в който
период са извършени множество превози.
Въз основа тези
констатации на дружеството бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия А – 2019, № 277706 от 02.09.2020г., в който актосъставителят е
посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл.
2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвП/. Актът бил изготвен в присъствието
на представляващия дружеството - нарушител, който бил надлежно предявен и
подписан, сочейки, че има възражения, но без да ги конкретизира. Впоследствие
дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е
депозирало допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН било
издадено обжалваното НП.
При тази фактическа
обстановка съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, като съдебният състав
посочил, че при изготвянето на АУАН са били спазени императивните правни норми
от ЗАНН. Районният съд посочил, че вмененото нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща лицето да се разбере какво е обвинението и срещу какво да
се организира защитата, при което описанието на нарушението е в достатъчна
степен пълно и ясно. Съдебният състав достигнал и до решаващия извод относно
безспорната установеност на приписаното на дружеството неизпълнение, поради
което потвърдил оспорения пред него санкционен акт.
Настоящата касационна инстанция
намира, че с решението на районния съд правилно е потвърдено наказателното
постановление. Не са налице допуснати съществени процесуални опущения при
съставянето на АУАН и на НП – същите са изготвени от компетентни лица при
съблюдаване на съответната процедура и разполагат с необходимото законово
съдържание, включително и на нарушените нормативни повели. Не се констатира и
нарушение на чл. 34 от ЗАНН, каквито доводи изтъква касатора. Проверката, в
хода на която е установено неизпълнението е осъществена на 02.09.2020г., като
на тази дата е бил съставен в присъствието на представител на дружеството и
акта срещу дружеството, поставил началото на санкционната процедура за
описаното нарушение, извършено на 28.10.2019г. При тази фактическа обстановка
се налага единствено възможния правен извод, че актът е изготвен при стриктното
съблюдаване на правилото на чл. 34 от ЗАНН. Спазен е и срокът за издаване на наказателното постановление,
поради което твърденията на касатора в тази им част съдът намира за
неоснователни. До аналогични правни изводи е достигнал и предходният съдебен
състав.
Споделят се и мотивите на съда
относно законосъобразността на НП и по същество. Жалбоподателят е превозвач по
смисъла на ЗАвП и притежава съответния лиценз на Общността за международен
обществен превоз на товари. Установява се също, че юридическото лице –
превозвач е собственик на товарния автомобил, индивидуализиран в акта и в
обстоятелствената част на НП, както и това, че с него на 28.10.2019г. е
извършен обществен международен превоз на товари. Осъществяването на превоза е
доказано от приложените по делото и упоменати от АНО документи. Именно в
качеството си на превозвач касаторът е бил длъжен да съблюдава императивните
изисквания на ЗАвП, включително и на правилото на чл. 7, ал. 2, предл. 3 от
закона. Нормата на чл. 7а ал. 2 от ЗАвП вменява задължение за превозвачите да
осъществяват превоз на товари посредством водачи, които отговарят на редица
изисквания, сред които и на тези за психологическа годност, определени със
съответните наредби. Изрично е въведено задължение в тази норма водачът,
осъществяващ обществен превоз да отговаря на изискванията за психологическа
годност, като за съблюдаване на това задължение отговорен е превозвачът. Според
настоящия касационен състав и с оглед съдържанието на нормата, безспорно в този
текст е налице законовото задължение и за психологическа годност на водача.
Напълно ясно е, че дружеството е нарушило именно тази разпоредба, тъй като по
категоричен начин е доказано, че към инкриминираната дата водачът няма издадено
удостоверение за психологическа годност, и както е посочил и районния съд, това
е документът, който удостоверява този факт. Следователно при липса на такова
удостоверение водачът не отговоря на изискванията на закона. Гореизложеното
мотивира настоящата инстанция да приеме, че не е налице и сочената от касатора
неправилна квалификация на поведението му.
При така установените факти
санкционираното дружество като превозвач не е следвало да „допуска“ водачът И.И.да
управлява на установената дата превозното средство за обществен превоз,
доколкото същият не е разполагал с валидно удостоверение за психологическа
годност към момента на управлението на превозното средство. Противно на това,
дружеството е реализирало простъпката по чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от ЗАвП,
въздигната в състав на административно нарушение с нормата на чл. 96г, ал. 1,
предл. 2 от същия нормативен акт, допускайки управлението на водач, неотговарящ
на изискванията на закона, за което законосъобразно му е била наложена
съответната имуществена санкция.
В обобщение на изложеното,
касационната инстанция намира, че НП правилно е било потвърдено от въззивния
съд, поради което решението в тази му част следва да бъде оставено в сила.
Независимо от това, касационният
състав счита, че неправилно районният съд е възложил съдебни разноски в тежест
на жалбоподателя. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, като в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. В конкретния случай от страна на АНО е депозирано съпроводително
писмо от директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, в което са
изложени доводи за неоснователност на оспорването. Липсват обаче доказателства
за осъществено процесуално представителство от страна на юрисконсулт на
наказващия орган, поради което по аргумент от чл. 63, ал. 5 от ЗАНН разноски не
следва да му се присъждат. Поради изложеното решението на районния съд в частта
му, с която жалбоподателят е осъден да заплати съдебни разноски следва да бъде
отменена.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260066/28.01.2021г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2312/2020г. по описа на съда в
частта му, с която съдът е потвърдил Наказателно постановление № 23-0001045 от
25.11.2020 г. на началника на отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - гр. Варна.
ОТМЕНЯ
Решение № 260066/28.01.2021г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2312/2020г. по описа на съда в
частта му, с която съдът е осъдил „Н.Т.Г.“ ООД, *** да заплати на РД
„Автомобилна администрация“ – Варна разноски в размер на 100 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 12.04.2021 г.