Решение по дело №7609/2015 на Софийски градски съд

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

София, 16.04.2018 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на пети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

 

при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 7609/2015 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД от А.С.Г., ЕГН **********, чрез адв. И.И. Ц. - САК, съдебен адрес:***, против З. „А.“ АД, ***, за сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно със законна лихва, считано от 12.01.2015 г., до окончателното изплащане, и сторените разноски, в това число и адвокатски хонорар.

 

В исковата молба се твърди, че на 12.01.2015 г. около 23:00 часа в гр. София, на бул. „Ч.В.“, в района на бл. ** е настъпило тежко ПТП между л.а. “Дачия Логан“ с рег.№ ********и л.а. “Фолксваген Туарег“ с рег.№ ***, управляван от С.Б.П.., който е управлявал автомобил е концентрация на алкохол в кръвта-1,36 промила. Шофьорът на лек автомобил “Фолксваген Туарег“ е предприел маневра обратен завой без да се увери, че няма да създаде опасност за участниците в движението, без да подаде светлинен сигнал и без да пропусне попътно движещото се превозно средство и, несъобразявайки се е разпоредбите на Закона за движение по пътищата, е реализирал ПТП. При катастрофата е пострадала ищцата, като са й нанесени телесни увреждания.

Ищцата А.Г. е посетила „Военномедицинска академия“, където е й поставена диагноза - масивни отоци и кръвонасядания в областта, на главата, дясна орбита, лява ръка и двата крака. А.Г. изпитва физически болки и страдания, стрес и уплаха от преживяното, които довеждат до редовно повишено кръвно налягане, главоболие, световъртеж. Психическите й страдания са причина за коренна промяна в начина й на живот и отношенията й с хората. Ищцата страда от заболяване, което я принуждава ежемесечно да се подлага на специални процедури за поддържане на здравето й.

Относно инцидента е съставен Констативен протокол № к38/13.05.2015 г. на ПП - СМВР. По случая е образувано и наказателно производство.

В исковата молба е отразено, че за лекия автомобил “ Фолксваген Туарег“ е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество З. ’’А.” АД, със срок на действие от 24.07.2014 г. до 23.07.2015 г.

         Ищцата е представила писмени доказателства. Поискала е допускане на гласни доказателства и назначаване на съдебномедицинска и автотехническа експертизи.

В хода по същество моли съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и доказан, с всички законни последици, включително и направените разноски по списък.

 

Ответникът З. ’’А.” АД оспорва предявените искове изцяло по основание и размер.

Твърди, че в приложените към исковата молба доказателства не е налице влязъл в сила акт на наказателния съд, който е задължителен за гражданския съд по отношение на това извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца.

Не са налице също така предпоставките за ангажиране отговорността на дружеството ни по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” за вредите, които ищците твърдят да са претърпели.

Заявява, че С.П. не е реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е причинено процесното ПТП, тъй като въз основа на твърденията в исковата молба и приложения към нея Констативен протокол не би могъл да се направи безспорен извод за нарушение на правилата на Закона за движение по пътищата от страна на водача на л. а. „Фолксваген Туарег“, per. № ***.

Оспорил е описания в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието и причинно - следствената връзка между телесните наранявания на ищцата и станалата катастрофа. Прави твърдение, че, в качеството на пътник в специално оборудвания като линейка автомобил, тя не е била с поставени обезопасителни колани на системата за превозване на пациенти, а, отделно от това, че към момента на произшествието е била с налични заболявания, които са пряка причина за състоянието й и поради това, в условията на евентуалност е направил възражение за изключителен принос на вредоносния резултат от страна на пострадалата.

Оспорил е исковата претенция и по размер, като завишена и не съответстваща на присъжданите обезщетения за подобни случаи и не кореспондираща на болките и страданията претърпени от ищцата.

Оспорена е и претенцията за лихва.

Представил е писмени доказателства. Поискал е допускане на гласни доказателства и е поставил допълнителни въпроси на съдебномедицинската и автотехническата експертизи.

 

В хода по същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира направените разноски по списък. Прави възражение за прекомерност по отношение разноските на ищцовата страна.

По делото е конституиран като трето лице-помагач на страната на ответника С.Б.П., ЕГН:, **********,***, на основание чл. 219 ГПК, като е приет за съвместно разглеждане предявения от обратен иск против него за сумата 1 250 лв. – частично предявен от 26 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от момента на  плащането на застрахователя до окончателното й възстановяване. Обратният иск е предявен евентуално, в случай на уважаване на главния иск.

Третото лице – помагач на ответника оспорва изцяло исковата молба и предявения обратен иск, пред вид факта, че липсват доказателства, че той е употребил алкохол. Прави възражение за прекомерност по отношение разноските на ищцовата страна.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от  КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., ведно със законните последици.

Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява по безспорен, че на 12.01.2015 г. около 23:00 часа в гр. София, на бул. „Ч.В.“, в района на бл. ** е настъпило тежко ПТП между л.а. “Дачия Логан“ с рег.№ ********и л.а. “Фолксваген Туарег“ с рег.№ ***, управляван от С.Б.П. с концентрация на алкохол в кръвта 1,36 промила. Шофьорът на лек автомобил “Фолксваген Туарег“ е предприел маневра обратен завой без да се увери, че няма да създаде опасност за участниците в движението, без да подаде светлинен сигнал и без да пропусне попътно движещото се превозно средство и, несъобразявайки се е разпоредбите на Закона за движение по пътищата, е реализирал ПТП. При катастрофата е пострадала ищцата, като са й нанесени телесни увреждания.

По делото не се спори също, че за станалото произшествие е съставен Констативен протокол № к38/13.05.2015 г. на ПП-СМВР.

От представеното писмо от СГП от 05.04.2016 г. се установява, че за станалото катастрофа е образувано ДП № ЗМ 111019/2015 г. на СРТП – СДВР по пр.пр. №12289/2015 г. на СГП за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК за причиняване на ПТП, при което е причинена и смърт на лице, намиращо се в описания по – горе автомобил /линейка/ м. Дачия, модел Логан, ДКН С 2457 ТМ, в който е пътувала ищцата, като деянието е извършено в пияно състояние след употреба на алкохол – 1,36 промила. Към настоящия момент не се представиха доказателства образуваното ДП да е приключило.

От доказателствата по делото се установява, че за лекия автомобил „Фолксваген Туарег“ е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество З. ’’А.” АД, със срок на действие от 24.07.2014 г. до 23.07.2015 г.

Спорът между страните се свежда до механизма на станалото ПТП, наличието на всички описани от ищцата телесни повреди и причинно – следсвената връзка между ПТП и тях, наличието на съпричиняване от страна на пострадалата, респ. изключителен принос, и размера на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот.

По искане на ищцата и във връзка с установяване механизма на станалото ПТП по делото е разпитан свидетелят В.Б., водач на л.а. Дачия, в който е пътувала ищцата. В показанията си той заяви, че работи в дружество „Трансбул“ като водач на различни автомобили, управлявал е и посочения л.а. м. Дачия, участник в произшествието, при което е пострадала ищцата. Катастрофата е станала на бул. Ч.В. около 23 часа, когато е транспортирал хора от диализа от Болница Токуда към гр. Сливница. През ден пътуват, били са четирима в колата, всички заедно пътуват. Станало е в района на бул. Ч.В., около Универсалния магазин, пред денонощното кафе, посока Център, скоростта му е била около 40 км.ч., видимостта е била добра, участъкът е бил осветен, нямало е коли. Джипът Фолксваген Туарег е бил паркиран пред кафенето, пред такситата. Излязъл е точно пред линейката, обръщайки посоката на движение, без светлини и без индикация. Имало е едно платно за движение в едната посока, Свидетелят заявява, че към момента на това излизане бил на около 3 м. Ударил е спирачка, опитал се е да завие наляво, защото отдясно е било невъзможно. Ударил е джипа в предната лява гума, а по отношение на л.а. Дачия ударът е бил в предната дясна част на линейката. Ударът е настъпил на трамвайното платно. Спрелите таксита и джипът пред заведението са били заели голяма част от платното и за това едната част от линейката е била на трамвайната линия. Ударът е станал на срещуположните за неговата посока релси, може би на метър и половина, два. След удара и двата автомобила са излезли вляво на булеварда..Линейката е оборудвана с всички знаци – има буркан, сирена, надпис, сирената не е била пусната, тъй като не е било необходимо. Свидетелят заявява, че предпазните колани не са били поставени, като причината за това е, че носят катетри и е опасно да се слагат коланите, тъй като при рязко спиране това би могло да доведе до смъртта им.

 

В хода на делото е изслушано и прието заключение по назначената САТЕ, която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с оригиналния доказателствен материал, от която се установява, че механизмът на ПТП от 28.04.2016 г. е следният: На 12.01. 2015 год. около 23,00 часа лек автомобил марка „Дачия” модел „Логан” per. № ********с водач В.Б. се движи в гр. София по бул. „Ч.В.” с посока от бул. „Н. Вапцаров” към бул. „Дж. Баучер”. В същото време в района на бул. „Ч.В.” бл. № ** измежду паркирани вдясно за посоката на движение на л.а. „Дачия” автомобили, автомобил „Фолксваген” модел „Туарег” per. № ***, управляван от С.П. предприема обратен завой. Последва удар между двете превозни средства. Ударът настъпва с предна дясна част на лекия автомобил „Дачия” в лявата предно странична част на Фолксвагена. В опит да избегне удара с „Фолксвагена“, водачът на автомобила „Дачия” е отклонил автомобила наляво, преминал е средата на платното за движение и е навлязъл в лявата пътна половина предназначена за насрещно движещите се превозни средства. След удара двете превозни средства са се установили в положението регистрирано от разследващите полицаи.

Според вещото лице, причината за удара е предприемане на обратен завой от водача на л.а. Фолксваген без да изчака преминаване на лекия автомобил Дачия и завиване на л.а. Дачия с цел избягване на удара и навлизане на автомобила в лявата пътна половина, където ударът е настъпил. Пътният участък в района на произшествието е бил прав хоризонтален и водачът на л.а. Фолксваген е имал възможността своевременно да възприеме другия автомобил. Ударът е бил челен и следователно между удара и настъпилите у ищцата травми е налице пряка причинна връзка.

Вещото лице заявява, че ищцата се е намирала на задна дясна седалка по време на катастрофата.. Автомобилът Дачия е разполагал с въздушни възглавници за предните седалки и инерционни предпазни колани за всички седалки. Експертът се позовава на показанията на разпитания водач на л.а. Дачия,  според които предпазните колани не са били поставени. Според него, обаче, въпросът дали ищцата щеше да получи такива увреждания и с предпазни колани е комплексен и той не дава конкретен отговор, въпреки че рискът за получаване на съответни травми е по - малък.

В експертизата е отразено, че би могъл да се направи извод, че при инцидента скоростта на л.а. Дачия е била 40 – 50 км/.

 

От назначената и неоспорена от страните по делото СМЕ, която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен материал, се установява че, в резултат на претърпяното ПТП, ищцата е получила следните травматични увреждания: В резултат на претърпяното ПТП на 12.01.2015г. ищцата А.С.Г. е получила следните травматични увреждания: Контузия в челната област на главата в дясно; Контузия на лявата ръка; Контузия на десния крак и  Контузия на лявата подбедрица.

При катастрофата ищцата е получила психоемоционален стрес, степента на който е различна в зависимост от различни фактори. Налице е било разстройство на здравето, неопасно за живота, като увредите са отзвучали за период от около 20 дни. Вещото лице също потвърждава, че получените увреди у ищцата са в резултат на произшествието. Експертът отразява ва заключението си, че при ищцата с решение на ТЕЛК са определени 95 % ТНР без чужда помощ с диагноза: хроничен гломерулонефрит, хронична бъбречна недостатъчност ІV ст., хипертония, ъбречна костна болест, нефрозен синдром, захарен диабет, многократно е била хоспитализирана, като от м. ноември 2013 г. е на диализа трикратно седмично – заболявания, които сами по себе си са изключително тежки и стресът би могъл да се отрази негативно върху тяхното лечение. Самите получени увреди от катастрофата, заявява лекарят, не са тежки и могат  да се поставят и при поставен обезопасителен колан.

По искане на ищцата и във връзка с установяване механизма на станалото ПТП по делото е разпитан свидетелят В.Б., водач на л.а. Дачия, в който е пътувала ищцата. В показанията си той заяви, че работи в дружество „Трансбул“ като водач на различни автомобили, управлявал е и посочения л.а. м. Дачия, участник в произшествието, при което е пострадала ищцата. Катастрофата е станала на бул. Ч.В. около 23 часа, когато е транспортирал хора от диализа от Болница Токуда към гр. Сливница. През ден пътуват, били са четирима в колата, всички заедно пътуват. Станало е в района на бул. Ч.В., около Универсалния магазин, пред денонощното кафе, посока Център, скоростта му е била около 40 км.ч., видимостта е била добра, участъкът е бил осветен, нямало е коли. Джипът Фолксваген Туарег е бил паркиран пред кафенето, пред такситата. Излязъл е точно пред линейката, обръщайки посоката на движение, без светлини и без индикация. Имало е едно платно за движение в едната посока, Свидетелят заявява, че към момента на това излизане бил на около 3 м. Ударил е спирачка, опитал се е да завие наляво, защото отдясно е било невъзможно. Ударил е джипа в предната лява гума, а по отношение на л.а. Дачия ударът е бил в предната дясна част на линейката. Ударът е настъпил на трамвайното платно. Спрелите таксита и джипът пред заведението са били заели голяма част от платното и за това едната част от линейката е била на трамвайната линия. Ударът е станал на срещуположните за неговата посока релси, може би на метър и половина, два. След удара и двата автомобила са излезли вляво на булеварда..Линейката е оборудвана с всички знаци – има буркан, сирена, надпис, сирената не е била пусната, тъй като не е било необходимо. Свидетелят заявява, че предпазните колани не са били поставени, като причината за това е, че носят катетри и е опасно да се слагат коланите, тъй като при рязко спиране това би могло да доведе до смъртта им.

За установява на претърпените неимуществени вреди ищцата поиска и съдът допусна разпит на свидетелката И.Р., която е нейна приятелка от 1998 г. Знае за станалото през 2015 г. ПТП, в което ищцата е пострадала Имала е наранявания на двата крака и на главата, не е можела да върви, не е можела да се обслужва с лявата ръка. Имала е голяма и грозна травма на главата, имала е голяма цицина на главата, в дясната страна, която е слязла надолу, виждането й е било затруднено. Свидетелката е останала при А.Г. цялата нощ след инцидента. Заявява, че тя е имала силни болки, много синини, не е можела да става. Била е всеки ден при нея, заедно със съпруга й е помагала и за хемодиализата, на която ходи три пъти седмично. Според свидетелката първите десет дни ищцата не е била никак добре, около месец и половина не е била в състояние да се грижи за себе си и семейството си, оплаквала се е от болки в кръста, на краката си е имала отоци.

Други релевантни към спора доказателства по делото не са представени.

Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни доказателства и експертизи.

 

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

 

Предявените искове по чл. 226, ал. 1 от  КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие настъпилото на 12.01.2015 г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е причинил катастрофата. Според посочената разпоредба, увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя.

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищцата. В настоящия случай по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.

Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане  се определя от съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на ищцата.

Съдебната практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.

В резултат на катастрофата, описана подробно по – горе, на ищцата са причинени телесни увреждания, чиито характер и интензитет е доказан с приетите доказателства – свидетелски показания и съдебномедицинска експертиза. Пострадалата ищца е изпитвала болки, страдания и неудобства в рамките на обичайния за този вид телесни увреждания период - около 20 дни, като през първите 10 дни те са били с интензивен характер.

В хода на делото от ответната страна бе направено възражение за съпричиняване, респ. изключителен принос за станалото ПТП от страна на ищцата на вредоносния резултат и съдът дължи произнасяне по него.

Не се спори, че ищцата е била без поставен обезопасителн колан, а без такива са били и другите пътници в колата. Съдът се позовава, обаче, на свидетелските показания на шофьора на линейката, които не бяха опровергани т ответника и според които пътниците са били транспортирани след хемодиализа до своя град и са носили катетри, поради което колани не е следвало да им бъдат поставени, защото това е опасно за техния живот при евентуален удар. С оглед на това съдът приема, че съпричиняване респ. изключителен принос за станалото ПТП от страна на пострадалата в конкретния случай липсва и възражението е неоснователно.

 Настоящият състав, като съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по основание, а, досежно техния размер, следва да бъде разгледано възражението на ответника за неговото намаляване и той да бъде определен съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, прогнозата за възстановяване на пострадалия, причинените морални страдания, възрастта на ищцата и пр.

Като съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и последиците от тях, и свързаните с тях физически и емоционални болки и страдания на ищцата, техния вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията и последиците от тях, възрастта, както и – от изключителна важност, съпътстващите изключително сериозни заболявания на ищцата и отразеното от вещото лице, че стресът би могъл да повлияе на тяхното лечение негативно, и приложи принципа за справедливост, съдът намира, че обезщетение в претендирания размер 25 000 лева би било адекватна обезвреда на претърпените и доказани в производството неимуществени вреди.

По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва, съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава  и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на настъпване на увреждането, съгласно разпоредбите на чл.86 и чл.84, ал.3 от ЗЗД. В настоящия случай съдът следва да присъди лихва върху обезщетението така, както е поискана – считано от 12.01.2015 г. до окончателното изплащане на сумите.

С оглед изхода на делото на ищцата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер 80 лв. депозит за вещо лице, а, в частта за адвокатското възнаграждение, с оглед направеното възражение за прекомерност от ответната страна, същото следва да бъде определено 1 000 лв.

При уважаване на главния иск съдът приема, че следва да бъде уважен и предявеният евентуален обратен иск срещу третото лице – помагат на ответинка така, както е предявен – частично за сумата 1 250 лв., част от целия претендиран размер, считано от деня на плащането на застрахователя до окончателното й възстановяване, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./и чл. 219 ГПК.

 

Тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавна такса, ответното дружество на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъдено за заплати по сметка на СГС сумата 1 040 лв. – държавна такса, съобразно уважената част от иска.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА З. „А.“ АД, *** да заплати, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД на А.С.Г., ЕГН **********, чрез адв. И.И. Ц. - САК, със съдебен адрес:*** суматакакто следва: 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно със законна лихва, считано от 12.01.2015 г., до окончателното изплащане, и сторените разноски в размер 80 лв. за експертиза и адвокатски хонорар 1 000 лв.

ОСЪЖДА З. „А.“ АД да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата в размер 1 040 лв. –  представляваща държавна такса по иска.

РЕШЕНИЕТО  е постановено при участие на трето лице помагач на ответника С.Б.П., ЕГН:, **********,***.

ОСЪЖДА С.Б.П. да заплати З. „А.“ АД сумите, както следва: сумата 1 250 лв. – частично предявен от 26 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от момента на плащането на застрахователя до окончателното й възстановяване, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./и чл. 219 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: