№ 3264
гр. с, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110154396 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 439 ГПК.
Предявен е от ищеца В. ИВ. Б. отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено, че
ответникът „К.И.И.БГ” ЕАД няма право на принудително изпълнение на сумата
5349,71 лева – главница, 463,99 лева – юрисконсултско възнаграждение и 140 лева-
арбитражни и съдебни разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист в
полза на първоначалния взискател „П.К.Б.“ ЕООД, издаден на 04.04.2012 г. по т.д. №
1950/2012 г. по описа на СГС, VI- 18 с-в на основание Решение № 494/11.03.2010 г. по
вътрешно арбитражно дело № 494/2013 г. по описа на арбитър Б.Г..
Ищецът твърди, че за посочените суми е издаден изпълнителен лист в полза на
първоначалния взискател „П.К.Б.“ ЕООД, издаден на 04.04.2012 г. по т.д. № 1950/2012
г. по описа на СГС, VI- 18 с-в на основание Решение № 494/11.03.2010 г. по вътрешно
арбитражно дело № 494/2013 г. по описа на арбитър Б.Г.. Посочва, че въз основа на
него е образувано изпълнително дело № 20128380404287 по описа на ЧСИ М.Б.. Сочи,
че ответникът „К.И.И.БГ“ ЕАД е конституиран като взискател въз основа на договор за
цесия. Поддържа се, че вземанията, предмет на принудително изпълнение са погасени
по давност. При тези твърдения иска да се установи, че не дължи на ответника чрез
принудително изпълнение посочените по-горе суми. Претендира присъждане на
разноски.
В срока за отговор ответникът „К.И.И.БГ” ЕАД оспорва предявения иск при
възражения, че вземанията не са погасени, тъй като е налице своевременно
предприемане на изпълнителни действия, с което давността е прекъсната. Поддържа,
че погасителната давност не е текла докато е бил висящ изпълнителния процес. Сочи,
че длъжникът е надлежно уведомен за настъпилата цесия. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира присъждане на разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
1
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на иск по чл. 439 ГПК е оспорване на недължимост на вземането,
основано на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене.
С доклада по делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени всички обстоятелства: че в полза на „П.К.Б.“ ЕООД срещу В.
ИВ. Б. е издаден на 04.04.2021 г. изпълнителен лист по т.д. № 1950/2012 г. по описа на
СГС, VI- 18 с-в на основание Решение № 494/11.03.2010 г. по вътрешно арбитражно
дело № 494/2013 г. по описа на арбитър Б.Г. за следните суми: 5349,71 лева – главница,
463,99 лева – юрисконсултско възнаграждение и 140 лева- арбитражни и съдебни
разноски, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20128380404287
г. по описа на ЧСИ М.Б., район на действие СГС и че ответникът „К.И.И.БГ“ ЕАД е
конституиран като взискател въз основа на договор за цесия по посоченото
изпълнително дело.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20128380404287 г. по
описа на ЧСИ М.Б., район на действие СГС, същото е образувано на 26.04.2012 г. по
молба на „П.К.Б.” ЕАД за принудително събиране на сумите, за които е издаден
процесния изпълнителен лист. С молбата е поискано налагане на запор на банковите
сметки на длъжника В.Б. в банка „ДСК“ АД и е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ за
извършване на изпълнителни действия.
На 14.05.2012 г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника В.Б. в
„СЖЕ“, оба“, „Еб“ ЕАД, „о“АД, „п“ АД, „юк“ АД, „п“ АД, „абк“, „б“, „ь....“, „убк“ АД,
„Инвестбанк“ АД, „с“ ЕАД, „ЦКБ“ АД, „иа“ АД, „пб“ АД, „корпоративна търговска
банка“ АД, „рб ЕАД, „абк“ и „юб“ ЕАД. По делото е изпратена ПДИ, която е получена
от длъжника на 31.05.2012 г.
С молба с вх. № 26192/31.05.2012 г. длъжникът В.Б. е поискала вдигане на
наложения запор по банковата й сметка в „ДСК“ АД, тъй като по същата се превеждат
социални надбавки. С разпореждане от същатата датата на ЧСИ Бъзински запорите са
вдигнати.
На 27.08.2013 г. е на наложен запор на банковите сметки на длъжника В.Б. в
банка „ДСК“ АД, който е вдигнат на 05.09.2013 г.
С молба с вх. № 17849/26.03.2014 г. длъжникът В.Б. е поискала разсрочване на
дълга, като е заявила готовност да заплаща месечните си вноски лично, като е
посочила, че има три наложени запори върху трудовото й възнаграждение по други
изпълнителни дела.
На 06.06.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
в „о“ ООД.
Видно от отбелязванията направени на гърба на изпълнителния лист са
постъпили вноски за погасяване на задължението, които са преведени на взискателя,
както следва: на 04.07.2014 г. – сумата от 30 лева и на 22.01.2015 г. сумата от 50 лева.
На 15.06.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
в „е“ ЕООД.
С молба от 11.05.2017 г. взсикателят е поискал извършване на спрвка НОИ и при
установяване на работодател, налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника. Поискано е и налагане на запори върху открити банкови сметки на
длъжника.
С молба от 26.09.2018 г. ответникът „К.И.И.БГ” ЕАД е конституиран като
2
правоприемник на вземането на изпълнителния лист по сключен договор за цесия. С
молбата е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ за извършване на изпълнителни действия.
С молба с вх. № 25177/15.05.2019 г. взискателят „К.И.И.БГ” ЕАД е поискал
предприемане на изпънителни действия – налаган на запори върху открити банкови
сметки на длъжника.
На 22.07.2019 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника В.Б. в банка
„ДСК“ АД.
С молба с вх. №05017/30.01.2020 г. взискателят „К.И.И.БГ” ЕАД е поискал
предприемане на изпълнителни действия – налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
На 05.02.2020 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
в „Бул Логистик: ЕООД.
С молба с вх. № 56672/13.10.2020 г. взискателят „К.И.И.БГ” ЕАД е поискал
предприемане на изпълнителни действия – налагане на запори върху открити банкови
сметки на длъжника.
На 20.04.2021 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
в „Жабляно Транс“ ЕООД.
На 14.05.2021 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
в „АЙКАРТ“ АД.
На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години.
С подаването на молба за образуване на изпълнителното дело на 01.10.2012 г.
давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД не се счита прекъсната. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя по чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ – каквото възлагане е налице в случая). Така т. 10 и т. 14 от
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК, което
тълкувателно решение е задължително за съдилищата. Съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД
давността се прекъсва и с признание на вземането от длъжника.
При съобразяване на задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
посоченото тълкувателно решение, съдът установи, че в хода на образуваното
изпълнително производство давността за погасяване правото на принудително
изпълнение на вземането, предмет на изпълнителното производство, се е прекъсвала
многократно.
Първото действие, довело до прекъсването на давността по отношение на
вземането е извършено на 14.05.2012 г., когато съдебният изпълнител, в рамките на
овластяване по чл. 18 ЗЧСИ, е наложил запори на банкови сметки на ищеца, подробно
описани по-горе. Следващото действие, прекъсващо давността е извършено на
27.08.2013 г., когато отново са наложени запори и съответно са изпратени съобщения
до съответните банкови институции.
Съдът намира, че давността за вземането е прекъсната и с подаването на молба
от длъжника от 26.03.2014 г. за разсрочване на задължението по изпълнителното
производство, доколкото последното представлява признание на вземането от страна
на длъжника по смисъла на чл. 116, б. “а” ЗЗД. След това давността в изпълнителното
3
производство е многократно прекъсвана, вкл. и с постъпилите плащания на 04.07.2014
г. – сумата от 30 лева и на 22.01.2015 г. сумата от 50 лева. и с налагане на запорите,
подробно описани по-горе. Доброволното погасяване на част от задължението,
доколкото е предприето от длъжника по повод получена от него покана за доброволно
изпълнение, води до частично погасяване на задължението, за чието принудително
изпълнение е образувано изпълнителното производство, доколкото целта на
последното се счита постигната с удовлетворяването на кредитора.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява,
ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия повече от две
години. Срокът е преклузивен, а прекратяването е по право. Нова погасителна давност
за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие (т. 10 от Тълкувателно решение от
26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК).
При съобразяване на задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
посоченото тълкувателно решение, съдът установи, че в хода на образуваното
изпълнително производство давността за погасяване правото на принудително
изпълнение на вземането, предмет на изпълнителното производство, се е прекъсвала
многократно, както бе описано подробно по-горе. .
Първото действие, довело до прекъсването на давността по отношение на
вземането, както бе посочено по-горе е извършено спрямо длъжника на 26.04.2012 г.,
когато съдебният изпълнител, в рамките на овластяване по чл. 18 ЗЧСИ, е наложил
запори на банкови сметки на ищеца, подробно описани по-горе, т.е. преди изтичане на
5-годишната погасителна давност, която започва да тече считано от влизане в сила на
заповедта по чл. 410 ГПК. С оглед на изложеното, съдът приема, че първото действие
по изпълнението е предприето преди вземанията по издадения изпълнителен лист да са
погасени по давност.
Влязлата в сила заповед поради нейното неоспорване от длъжника в срока по чл.
414, ал. 1 ГПК прави вземането по заповедта безспорно. По арг. за противното от чл.
424 ГПК тя се ползва със сила на пресъдено нещо. Длъжникът, който не твърди
обстоятелства по чл. 424, ал. 1 ГПК, може да оспори изпълнението само въз основа на
факти, настъпили след изтичане срока за възражение по чл. 414 ГПК – арг. чл. 439, ал.
2 ГПК. Това означава, че давността за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД е
станала петгодишна, защото, макар да не представлява съдебно решение, постановено
в исков процес, заповедта за изпълнение прави вземането безспорно. Именно защото тя
се ползва с такава правоустановителна сила, преклудирана е възможността длъжникът
да оспорва съществуването и изпълнимостта на вземанията по заповедта с аргументи,
черпени от възражения, които е могъл да изложи в срока за възражение по чл. 414
ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК той може да релевира само възражения за
осъществили се юридически факти след този момент. Аргумент за наличието на сила
на пресъдено нещо е и обстоятелството, че при влязла в сила заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК кредиторът не може да предяви положителен установителен иск за
съществуването на вземането по заповедта, за разлика от кредитора, снабден с
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по ГПК (отм.), за
когото винаги е било безспорно в теорията и съдебната практика, че може да иска
установяването на вземането си по съдебен исков ред със сила на пресъдено нещо. Да
се поддържа, че влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение не
установява вземането със сила на пресъдено нещо (или поне с първата съставка на тази
сила – т.нар. „правоустановително действие“), означава да се приравнява тази заповед
4
на обикновено несъдебно изпълнително основание по ГПК (отм.), а това е явно
неправилно, предвид големите, коренни разлики в правната уредба на заповедното
производство по ГПК и производството по издаване на изпълнителен лист на
несъдебно изпълнително основание по ГПК (отм.). Целта на законодателя, въвел
заповедното производство по чл. 410 ГПК, е да даде на разположение на кредиторите
втори, алтернативен и напълно равнопоставен на исковия осъдителен процес път за
събиране на вземанията им, когато те не са оспорвани. Не е убедителен довод в
противен смисъл съображението, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД говори за съдебно решение, а
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК не представлява съдебно решение. Това е
вярно, но също така е вярно, че макар заявлението за издаване на заповед да не
представлява искова молба, в съдебната практика е безспорно, че то изпълнява
напълно функцията на иск за целите на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Също така е безспорно
приложението на нормата на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД по отношение на заповедно
производство, макар заявлението за издаване на заповед да не е искова молба.
Очевидно, както разпоредбите на чл. 147, ал. 1 ЗЗД и на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и изобщо
на ЗЗД е разумно да се тълкуват разширително с оглед новото заповедно производство,
въведено през 2008 г., така и разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е разумно да се тълкува
разширително с оглед на същото производство. Няма никакво основание в едни случаи
разпоредбите на ЗЗД да се тълкуват разширително, а в други случаи да се тълкуват и
прилагат буквално. При тези мотиви настоящия съдебен състав намира, че давността
за вземанията на ответника по изпълнителния лист е петгодишна и е започнала да тече
от датата на влизането в сила на заповедта по чл. 410 ГПК – арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД вр.
чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
В рамките на образуваното изпълнително производство са предприети
множество валидни действия по изпълнението спрямо всеки един от длъжниците.
Между първото и последното изпълнително действие са извършени и множество други
(подробно описани по-горе), с интервали по-малки от две години. Нова петгодишна
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие, което в случая е извършено
на 20.04.2021 г. Следователно към датата на депозиране на исковата молба (20.09.2021
г.) петгодишната погасителна давност не е изтекла, а както бе изяснено по-горе
настоящия съдебен състав счита, че давността е петгодишна, а не тригодишна, поради
подробните съображения изложени по-горе.
Поради изложеното съдът следва да отхвърли предявения иск като
неоснователен.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определени от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и
фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, I ГО, 36 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. ИВ. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. с, бул. „р“
№ 11, вх. Б, ет. 2, ап. 38 против „К.И.И.БГ” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. с, р-н л, бул. пв” № 21, .. л 6, ет. 2 отрицателни установителени искове
5
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено
между страните, че за ответникът „К.И.И.БГ” ЕАД, ЕИК ... НЕ СЪЩЕСТВУВА
ПРАВОТО НА ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ върху сумата 5349,71 лева –
главница, 463,99 лева – юрисконсултско възнаграждение и 140 лева- арбитражни и
съдебни разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист в полза на
първоначалния взискател „П.К.Б.“ ЕООД, издаден на 04.04.2012 г. по т.д. № 1950/2012
г. по описа на СГС, VI- 18 с-в на основание Решение № 494/11.03.2010 г. по вътрешно
арбитражно дело № 494/2013 г. по описа на арбитър Б.Г., за събирането на които суми
е образувано изпълнително дело № 20128380404287 г. по описа на ЧСИ М.Б., район на
действие СГС.
ОСЪЖДА В. ИВ. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. с, бул. „р“ № 11, вх. Б, ет. 2,
ап. 38 ДА ЗАПЛАТИ на „К.И.И.БГ” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. с, р-н л, бул. пв” № 21, .. л 6, ет. 2 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 100 лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6