№ / .05.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На единадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година
В публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
ВАЛЕНТИН
ПУШЕВСКИ
Секретар: Добринка
Долчинкова
Прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова
кАНД № 2365
по описа на съда за 2021 година,
За да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК
вр.чл.63в от ЗАНН и е
образувано по две касационни жалби: от „Аграра” ООД – Варна, ЕИК *********,
представлявано от управителя Г.Я.М., и от Областната дирекция по безопасност на
храните – Варна, представлявани от директора д-р К.Г.М.чрез процесуалния й
представител гл.ю.к. Е. Р., против Решение №592/21.09.2021г по АНД №980/2021г
по описа на ВРС, ХIII с-в, с което е изменено издаденото от директора на ОБДХ – Варна НП №РЗ-001/12.02.2021г
и наложената на „Аграра“ ООД Имуществена санкция на осн.чл.166 ал.3 вр.ал.2 от
Закона за защита на растенията чрез намаляване на размера й от 1900лв. на 1000лв.
„Аграра“ ООД поддържат основанията по чл.348 т.1, т.2
и т.3 от НПК, приложим по препращането на чл.63в от ЗАНН – допуснато съществено
процесуално нарушение, неправилно приложение на материалния закон и явна
несправедливост на наложеното наказание. Конкретно сочат, че абсолютно
необяснимо е приетото от ВРС, че дружеството е извършило две нарушения – по чл.142
т.1 и по чл.143 т.2 от ЗЗР, а пък АНО ги бил санкционирал само за едно такова;
оспорва извода на ВРС за липса на допуснато съществено процесуално нарушение при
издаване на НП – конкретно предвид пропуска да се посочи количеството на
торовите разфасовки, което е елемент от фактическия състав на нарушението;
твърдят също, че не са извършили такова нарушение – както и самият ВРС е приел,
торовете са предлагани в разфасовки от 1л. и са само за саксийно приложение,
което пък изключва съставомерността на вмененото им нарушение; сочат също, че
определената от ВРС санкция е под законоустановения минимум по приложимия
чл.166 ал.3 от ЗЗР. С тези съображения настояват за отмяна на обжалваното
решение и на потвърденото с него НП като незаконосъобразни. В съдебно заседание
адв.Татяна Д. от АК – Варна поддържа изцяло жалбата против
вътрешнопротиворечивото решение на ВРС, настоява за отмяната му и претендира
присъждане на разноски. Адв.Д. оспорва жалбата на ОБДХ.
Касаторът ОБДХ обжалва решението на ВРС относно
редуцирания размер на наложената имуществена санкция, като релевира основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращането на чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на
материалния закон. Сочи, че АНО правилно е определил санкцията в специалния
минимум по приложимия чл.166 ал.3 от ЗЗР, а въззивният съд незаконосъобразно и
в нарушение на чл.27 ал.5 от ЗАНН е слязъл под неговия размер. Настоява за
отмяна на решението на ВРС в тази му част. В съдебно заседание ю.к.Р. поддържа
изцяло жалбата, настоява за уважаването й и претендира юрисконсултско
възнаграждение; в евентуалност прави възражение за прекомерност на
претендираното от другия касатор адвокатско възнаграждение. С писмения си
отговор и в съдебно заседание по същество ю.к.Р. оспорва жалбата на „Аграра“
ООД, с изложени подробни мотиви за неоснователност на всяко от поддържаните от
тях касационни основания, и настоява за оставянето й без уважение.
Участващият в производството представител на Варненска
окръжна прокуратура счита жалбата на „Аграра“ ООД за неоснователна, а тази на
ОБДХ – за основателна.
Касационната
инстанция счита жалбите за основателни.
Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
гласни и писмени доказателства, въззивният съд приел за установено от
фактическа страна, че при извършена на 16.09.2020г проверка в селскостопанска
аптека на ***в гр.Варна, собственост на „Аграра“ ООД, св.Г.И. – гл.инспектор в
отдел „Растителна защита“ при ОБДХ – Варна и нейна колежка установили, че
дружеството предлага за продажба торове и биологично активни вещества,
произведени от „Biona – Bioincekticidas naturales“, S.A. – Испания, в различни разфасовки, за които не притежавали удостоверение
за рагистрация в БАБХ, включително: „Биона Уртика“, „Биона Ойл“, „Биона
Екуизил“, „Биона РН“, представляващи биологични активни вещества; „Биона Флай“,
„Биона Тич“, „Бона Силиенка“, представляващи торове, съдържащи органична съставка;
и „Биона Кобле“, „Биона Уйт“, „Биона Синкар“, „Биона Лимон“, представляващи
минерални торове. Само част от тях имали маркировка „ЕО тор“, каквато се
поставя на торове, отговарящи на изискванията на Регламент ЕО 2003/200, макар
че и част от останалите – конкретно тези с наименования „Биона Тич“, „Биона
Флай“, „Биона Силенкия“ и „Биона Уейт“ – съдържали органична съставка и поради
това подлежали на регистрация. Тези констатации на проверяващите били описани в
съставения КП, с приложен към него опис на наличностите на торове и други
биоактивни вещества към момента на проверката, а от „Аграра“ ООД били изискани
документи във връзка с тях. Такива били предоставени с придружително писмо от
16.10.2020г. от управителката Г. М.. В хода на документалната проверка било
установено, че дружеството е пуснало на пазара торовете „Биона Тич“, „Биона
Флай“, „Биона Силенкия“ и „Биона Уейт“ без да притежава удостоверение за
регистрацията им в БАБХ. За така описаното нарушение, квалифицирано по чл.143
т.1 от ЗЗР, бил съставен АУАН от 08.12.2020г, предявен и връчен на оправомощено
от дружеството лице. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпило писмено възражение, което АНО
разгледал, но не приел за основателно, възприел изцяло фактическите констатации
на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, за което с НП наложил
на „Аграра“ ООД имуществена санкция в размер на 1900лв. на осн.чл.166 ал.3
вр.ал.2 от ЗЗР.
От правна страна въззивният съд приел, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи в предвидените за това срокове, а в
производството по издаването им не са допуснати съществени процесуални
нарушения като самостоятелни основания за отмяна на НП. По приложението на
материалния закон ВРС цитирал нарушената правна норма – чл.143 т.1 от ЗЗР, с
която се забраняват вносът, въвеждането, пускането на пазара, употребата и
съхранението с цел пускане на пазара или употреба на нерегистрирани торове,
подобрители на почвата, биологично активни вещества или хранителни субстрати.
Съдът приел, е описаното в АУАН и в НП деяние е предлагане за продажба на
пазара на биоторове, нерегистрирани по надлежния ред, и се субсумира в
хипотезата на §1 т.7 от ДР на Наредба №21/23.11.2016г за условията и реда за
регистрацията, етикетирането и контрола на торове, подобрители на почвата,
биологичното активните вещества и хранителни субстрати – „пускане на пазара“, което
е всяко доставяне срещу заплащане или безплатно, или съхранение за целите на
доставянето. Приел е също, че торовете са внесени на територията на страната и
са пуснати в продажба от дружеството, като продуктите „Биона Уртика“, „Биона Ойл“, „Биона РН“ са
били в разфасовки от 1 л, а „Биона Екуизил“ в разфасовка от 250мл. По-нататък
съдът цитирал изискването на чл.130 ал.1 от ЗЗР торове, подобрители на почвата,
биологично активни вещества и хранителни субстрати да се пускат на пазара и да се
употребяват само след регистрация и издаване на удостоверение за пускане на
пазара и употреба, като посочил и предвиденото с чл.131 т.2 от Закона
изключение от задължението за регистрация – торове, подобрители на почвата,
биологично активни вещества и хранителни субстрати, предназначени за употреба
само при саксийни растения. Приел е, че доколкото установените при проверката
торове представляват биологично активни вещества, и предвид изключението по
чл.131 т.2 от Закона, следва да бъде установено дали тези торове са
предназначени за саксийни растения или за растителна защита. В тази насока се
позовал на чл.10 ал.2 от Наредба №21/23.11.2016г, според който опаковките на
торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества, предназначени за
употреба само при саксийни растения, са
с вместимост до 1 литър/килограм вкл.; както и на §1 т.9 от ДР на Наредбата,
според която торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества,
хранителни субстрати, предназначени за употреба само при саксийни растения са
продукти, предназначени за цветя и декоративни растения, които се отглеждат в
саксии. По-нататък съдът посочил, че в хода на проверката са установени само
торове, които са в опаковки до 1 л вкл., и няма такива, надхвърлящи този обем, и
приел, че доколкото специалният Закон позволява да не се регистрират торове,
предназначени за саксийни растения, за въззивното дружество не е възникнало
задължение да ги регистрира по надлежния ред, ако са били спазени всички норми
на Наредбата и Закона. Относно този факт се позовал на чл.9 ал.2 т.5 от
Наредбата, с който е въведено задължение при етикетиране на продуктите изрично
да бъде посочено дали те са предназначени само за саксийни растения, с текст
„Продуктът е предназначен за употреба само при саксийни растения. Да не се
прилага върху открити площи“. Въззивният съд посочил, че въз основа на
събраните по делото доказателства (сертификати от производител, преведени на
български език) безспорно е установено, че по принцип торовете, пуснати на
пазара от „Аграра“ ООД, са предназначени за саксийно приложение, но този факт
не бил отбелязан върху етикетите, поставени на процесните видове торове –
посочено е, че приложението им е за декар, и разреждането им за 100л, и е
достигнал извод, че тези продукти съобразно описанието им не са били
предназначени за саксийна употреба. В този смисъл съдът приел, че нарушение в
действителност е осъществено, тъй като пуснатите на пазара торове не са с
отбелязване, че са предназначени само за саксийна употреба. Приел също, че АНО
правилно е издирил и приложим и санкционната норма на чл.166 ал.2 от ЗЗР,
според която който не изпълни задължения по чл.141 или по чл.142 ал.2, наруши
забраната по чл.143 т.1 или т.2, или наруши разпоредба на чл.7 – 13 от
Регламент (ЕО) 2003/2003, се наказва с глоба от 1000лв. до 2400лв. Посочил, че
АНО е определил наказание в размер на 1 900лв, без да посочи основания за
това, но счел, че съответно на тежестта на нарушението е санкция в специалния
минимум от 1000лв, в какъвто смисъл изменил НП, със съответно присъждане на
разноски в полза на двете страни.
Касационната инстанция счита решението за
незаконосъобразно.
На първо място АНП против
дружеството е образувано с АУАН и приключило с НП за административно нарушение
по чл.143 т.1 от ЗЗР – за това, че при извършената на 16.09.2020г проверка в
селскостопанската аптека, стопанисвана от него, е пуснало на пазара продуктите
„Биона Тич“, „Биона Флай“, „Биона Силенкия“ и „Биона Уейт“, представляващи
торове, за които „Аграра“ ООД не притежава удостоверение за регистрация в БАБХ.
Касационната инстанция счита, че с оглед събраните по делото доказателства АНО
е дал вярна правна квалификация на така описаното от фактическа страна
нарушение, и с НП е наложил имуществената санкция в специалния минимум от
1 900лв. за ЮЛ по приложимия чл.166 ал.3 вр.ал.2 от ЗЗР, поради
констатираното нарушение на забраната по чл.143 т.1 от Закона от страна на
дружеството.
С проверяваното си решение ВРС е достигнал до доказателствено
обвързан и обоснован правен извод по същество, че вмененото на „Аграра“ ООД
административно нарушение е обективно несъставомерно, понеже продаваните от тях
торове са пуснати в продажба само в опаковки от по 1 л, което съобразно чл.10
ал.2 от Наредба №21/23.11.2016г. означава, че са предназначени за саксийно
приложение, ерго – за тях не се изисква регистрация в БАБХ по силата на
изключението, установено с чл.131 т.2 от ЗЗР. При тези фактически и правни
установености ВРС е следвало безалтернативно да отмени НП.
Вместо това с оспореното си решение въззивният съд
фактически вменил ново нарушение на дружеството – такова във връзка с
етикетирането на торовете, и конкретно – с липсата на изрично отбелязване на
етикетите, че те са предназначени само за саксийна употреба. Такива релевантни
факти липсват описани както в АУАН, така и в НП, а и нарушенията във връзка с
етикетирането на торовете по чл.141 ал.1 от ЗЗР са различни от това по чл.143
т.1 от ЗЗР, състоящо се в пускането на пазара на нерегистрирани торове. Нещо
повече – законодателят не е установил функционална връзка между двете по
начина, както е сторил това ВРС с проверяваното си решение. От изложеното е
очевидно, че правните изводи на въззивния съдебен състав за изменение на НП
само относно размера на наложената санкция е незаконосъобразно поради
неправилно приложение на материалния закон, тъй като съдът е потвърдил НП, с
което е санкционирано обективно несъставомерно нарушение, с аргумент за
осъществено нарушение, за каквото липсва образувано АНП, и е определил
санкцията в нарушение на изричната забрана на чл.27 ал.5 от ЗАНН – в размер на
1 000лв. при специален минимум от 1 900лв. съгл.чл.166 ал.3 вр.ал.2 от
ЗЗР. Изложеното безалтернативно налага отмяна на проверяваното решение, след
което – и на измененото с него НП като незаконосъобразно.
При този изход на делото претенцията на
дружеството-касатор е основателна и следва да бъде уважена в размер на 300лв.
адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция, и 400лв. адвокатско
възнаграждение в касационната инстанция. Размерът на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство пред съда при оспорване на НП с
наложена имуществена санкция в размер на 1900лв, определен по реда на чл.18
ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, е в размер на 363 лв., поради което касационният съд намира, че общо дължимото от
АНО адвокатско възнаграждение от 700лв. в случая не е прекомерно съобразно
дължимото такова от 726лв. за двете инстанции, определено по реда на Наредбата,
в този смисъл- липсва основание за редуцирането му.
Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по
чл.221 ал.2 от АПК, касационният съдебен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№592/21.09.2021г по АНД №980/2021г по описа на ВРС, ХIII с-в, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП
№РЗ-001/12.02.2021г на директора
на ОБДХ – Варна и наложената на „Аграра“ ООД – Варна, ЕИК *********, Имуществена санкция в размер на 1900 лв. на
осн.чл.166 ал.3 вр.ал.2 от Закона за защита на растенията.
ОСЪЖДА ОБДХ – Варна да заплати на „Аграра“
ООД – Варна, ЕИК *********, адвокатско възнаграждение в размер на 700
(седемстотин) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.