МОТИВИ към присъда № 708/18.10.2011г. по НОХД № 805/11г. по описа на РС – Разград
Постъпил е обвинителен акт срещу С.С.М. ЕГН ********** за престъпление по чл. 150, ал. 1
от НК, затова,
че на 14.05.2011г. в с. Ясеновец, обл. Разград е извършил действия с цел да удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на З.С.Р., ЕГН ********** ***,
навършила 14-годишна възраст, като е употребил за това сила и заплашване.
Производството
по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на
чл.371,т.2 от НПК.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е
доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия М., да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, изтърпяването на което да
бъде отложено за изпитателен срок от 4 години при спазване предпоставките на
чл.58а от НК.
Защитата
на подсъдимия пледира за наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства и предлага при приложение на чл.55 от НК да му бъде определено
наказание „ Пробация”.
Подсъдимия
С.С.М. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт,
признава вината си, моли за минимално наказание.
Съдът,
като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК
и събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
С.С.М. е роден на *** ***, жител и живущ ***, български гражданин, без
образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********
Съдът
приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в
обвинителния акт, а именно: на
14.05.2011г. по обяд в с. Ясеновец, обл. Разград, подс. М. срещнал на
черен път край сметището на селото св. Р., хванал с едната си ръка нейната, а с другата си ръка
запушил устата й, със сила я съборил на земята, като легнал отгоре й. След това
започнал да я съблича, докато видял, че св. Р. е с дамска превръзка и се
отказал от първончалното си намерение да осъществи с нея полов акт, а чрез сила
и заплаха, че ако не поеме члена му орално, ще я убие със счупено стъклено
шише, намиращо се в близост до тях. Така принудил св. Р., която съобразно
силите и положението си се съпротивлявала, заплашвала подс. М., че ще се оплаче
в Полицията, да поеме половия му член в устата си, като малко преди да еякулира,
подс. М. го извадил от устата й и свършил това, търкайки го в гърдите й.
Въпреки увещанията на подс. М., св. Р. да не се оплаква в полицията, тя още същият
ден подала сигнал в РУП на МВР – Разград.
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на
подс. М., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното
производство: Протокол за оглед на
местопроизшествие, Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, Справка за съдимост на подсъдимия, Характеристична справка на
подсъдимия, показанията на свидетелите Р., В., Х., А., Освидетелстване на лице,
Разпознаване на лице, Заключенията на вещите лица по назначените съдебномедицинска,
съдебно психиатрична, биологична и съдебномедецински на веществени
доказателства експертизи.
От правна страна:
При
така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият С.С.М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
150, ал. 1 от НК. Обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин.
От
обективна страна - На 14.05.2011г. в с. Ясеновец, обл.
Разград подс. М. е извършил
действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на З.С.Р.,
ЕГН ********** ***, навършила 14-годишна възраст, като е употребил за това сила
и заплашване. По този начин от обективна и субективна страна е
ангажирал наказателната си отговорност по чл.183, ал.1 НК.
От
субективна страна - подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл, като е
знаел, че чрез използване на сила и заплаха по отношение на св. Р., извършва
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, съзнавал е, предвид
съпротивата на пострадалата, че тя не желае това, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици –
да удовлетвори половия си нагон противно на волята и желанието на пострадалата,
като е употребил за това сила и заплашване.
Причини
за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия,
стремежът му на всяка цена да удовлетвори половото си желание, пренебрегвайки
телесния интегритет, зачитането на честта и достойнството на пострадалата.
По
вида и размера на наказанието:
За
престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от
свобода” от две до осем години.
Съдът
счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че по отношение на
подсъдимия М., не са налице предпоставките за прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне на наказание лишаване от свобода под най-ниския предел,
предвиден в закона или замяната му с наказание „ Пробация”. Това е така, защото
въпреки оказаната от пострадалата съпротива, подсъдимият пренебрегвайки и
преодолявайки я е осъществил намисленото престъпление, което говори за личност
с висока степен на обществена опасност, отказваща да се съобрази с
най-елементарните норми на човешко поведение, като същевременно засяга най –
съкровената ценност на едно човешко същество – честта и достойнството. Настоящия
съдебен състав намира, че определянето на наказанието в рамките, посочени от
закона, не би се явило несъразмерно тежко с оглед на конкретното деяние и
отговаря на целите на генералната и специалната превенция по българското
наказателно право.
При
определяне размера на наказанието “лишаване от свобода” съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства самопризнанията направени от подсъдимия
в съдебно заседание, чистото му съдебно минало, а като отегчаващи – личността
на подсъдимия, упоритостта и вулгарността, с която е осъществено деянието,
липсата на задръжки, които говорят за личност с висока степен на обществена
опасност.
Изхождайки
от посочените обстоятелства за извършеното престъпление съдът определи при
съобразяване целите на наказанието, установени в чл.36 от НК, наказание под
средният размер, предвиден в закона, а именно наказание “лишаване от свобода”
за срок от четири години и шест месеца. Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.2
от НПК, съдът следва да определи наказанието при спазване разпоредбата на
чл.58а от НК. Така определеното, съгласно общите правила на НК, наказание,
съдът намали с 1/3 и определи на подсъдимия наказание „ Лишаване от свобода” за
срок от 3 години.
Съдът прие, че са налице
основанията за отлагане на изпълнението на наложеното наказание "лишаване
от свобода" по реда на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия М.,
тъй като до момента не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер.
По веществените доказателства:
Съдът на основание чл.112,
ал.1 от НПК, постанови, веществените доказателства по делото – дрехи на
подсъдимия и пострадалата, предадени доброволно от тях и послужили за извършване на биологичната и
съдебномедицинските експертизи, след влизане в сила на присъдата да им бъдет
врнати.
По разноските по делото:
На основание чл. 189 НПК,
съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на Републиканския бюджет
направените на досъдебното производство
разноски в размер на 335,00лева, а по сметка на РС – Разград, сумата
85,00лв. представляваща разноски за съдебното производство.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: