Р Е
Ш Е Н
И Е
№
261208 15.04.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, втори
граждански състав, в публично заседание на единадесети март две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 14320 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, и чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ и във връзка с чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи от Д.П.К. против Прокуратурата
на Република България за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10
000 лева, за претърпени от него неимуществени вреди- болки и страдания,
вследствие на незаконно водено срещу ищеца наказателно производство по пр.пр № 10149/2015 г. по описа на РП Пловдив, НОХД
6859/2017 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив и ВНОХД № 1353/2019 г. по
описа на Окръжен съд Пловдив, 5000 лева заради продължило досъдебно
производство необосновано и незаконно извън рамките на разумния срок и 16 000
лева имуществени вреди – заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение по време
на цялото развитие на наказателното производство. Претендира законна лихва и
разноски.
Ищецът твърди, че с Присъда от ****** г. по НОХД 6859/2017 г. по описа на
Районен съд гр. Пловдив, потвърдена с решение № ** от 25.02.2020 г. по ВНОХД №
1353/2019 г. по описа на ОС Пловдив ищецът бил признат за невинен за
повдигнатото му обвинение по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Досъдебното
производство било образувано на 06.04.2016г. по ЗМИ – 190/11.04.2016 г.,
преписка № ****/2015 г. по описа на Районна прокуратура гр. П. за това, че
ищецът бил присвоил незаконно чужди движими вещи: Пръскачка Unigreen на стойност
1184 лева, линия за сортиране и опаковане на моркови на стойност 93 686 лева,
колесен трактор, марка Mc Cormic CX
на стойност 22 681 лева. На 24.11.2016 г. ищецът бил привлечен като
обвиняем. Срокът за разследване по досъдебното производство бил продължен
неколкократно, като след извършване на описаните исковата молба действия на
24.10.2018г. е внесен обвинителен акт в съда. На 27.03.2019г. по повдигнатото
срещу ищеца обвинение била постановена оправдателна присъда по НОХД № 6859/2017
г. по описа на Районен съд Пловдив. Присъдата била потвърдена с решение № ** от
25.02.2020г. на Окръжен съд Пловдив. Общата продължителност на досъдебното
производство била 3 години и три месеца. Твърди се, че по време на досъдебното
производство здравословното състояние на ищеца се влошило, за което били
приложени медицински документи. Продължителното производство създавало чувство
за обида и тревожност у ищеца. Фактът, че ищецът бил обект на наказателно
преследване, сериозно накърнило достойнството му. Твърди се, е ищецът е бил
уважаван гражданин в обществото с признати лични и обществени постижения, което
обуславяло по-голямо неудобство и срам от висящото наказателно производство. За
неимуществените вреди ищецът бил подал заявление на осн. чл. 60а от ЗСВ за
изплащане на обезщетение. Такова му било отказано, тъй като било прието, че
общата продължителност на наказателното производство не надхвърля разумния
срок. Посочва, че в наказателното производство бил приет за съвместно
разглеждане и граждански иск във висок размер, което допълнително притеснило
ищеца, с оглед на това, че е могъл да загуби голяма част от личното си
имущество. Ищецът бил претърпял и материални вреди при развитието на
наказателното производство, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение, от които 500 лева адвокатско възнаграждение в ДП, 500 лева
възнаграждение по НОХД № 6859/2017 г. на ПРС и 15 000 лева адв. възнаграждение
по ВНОХД № 1353/2019 г., или общо 16 000 лева. По изложените съображения моли
за уважаване на иска. Претендира законна лихва и разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът чрез представител на Районна прокуратура- Пловдив, е подал писмен
отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Посочва се, че ищецът не е
бил представил доказателства за претърпени от него неимуществени вреди, които
да са в причина връзка с определени действия на Прокуратурата по конкретно дело.
Не били налице данни за твърдяното от ищеца влошено здравословно състояние.
Сочи се, че Прокуратурата е действала законосъобразно, като продължителността
на цитираното от ищеца досъдебно производство не е довела до нарушаване на
правото на ищеца за разглеждане и решаване на делата в разумен срок. Посочва
се, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 5 ЗОДОВ, тъй
като въпросното увреждане било причинено поради изключителна вина на
пострадалия, в която хипотеза обезщетение не се дължало. Твърди се, че
предявените претенции за обезщетяване на неимуществени вреди били прекомерно
завишени по размер с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Посочва се, че
досъдебното производство било продължило в разумен срок – малко над една година
и половина, а спрямо ищеца била взета най-леката мярка за неотколонение „П.“,
като не били взети други мерки за процесуална принуда. Оспорва по основание
претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 16 000 лева. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е налице спор,
а и от приложеното НОХД № 6859/2017г. по описа на, 5-ти наказателен състав и
досъд. пр. № 190/2016г. по пр. пр. № 10149/2015г. по описа на РП-Пловдив се
установява, че на ****. ищецът е привлечен в качеството на ***** за
престъпление по чл.206, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК за това, че в периода
01.08.2012г.-26.10.2015г. в с. Б., Област П. незаконно е присвоил чужди движими
вещи-пръскачка на стойност 1184 лева, линия за сортиране и опаковане на моркови на стойност 93686
лева, трактор колесен с рег. № *****на стойност 22681 лева.
В хода на досъдебното
производство са извършени редица действия по разследване, сред които- разпит на
св., назначаване на съдебни оценъчна и химическа експертизи, събиране на
писмени доказателства.
На 27.03.2017г. е изготвено
мнение от разследващ полицай за предаване на ищеца на съд, а с Постановление на
РП-Пловдив от 02.05.2017г. досъд. пр. е върнато с указания за извършване на
действия по разследване. След изпълнение на указанията, на 21.07.2017г.
досъдебното производство отново е изпратено на прокуратурата с мнение за
предаване на съд, като Обвинителен акт срещу ищеца е внесен на 24.10.2017г. и
въз основа на същия е образувано НОХД № 6859/2017г. по описа на ПРС, 5-ти
наказателен състав. По делото са проведени 13 съдебни заседания, като е приет
за съвместно разглеждане и граждански иск, срещу подсъдимия- ищец в настоящото
производство.
С Присъда от *****. ищецът Д.К. е
признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл. 206, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, като изцяло е отхвърлен и предявения срещу
него граждански иск.
Срещу Присъдата е подаден протест
от представител на РП-Пловдив, както и жалба от гражданския ищец, въз основа на
които на 11.07.2019г. е образувано ВНОХД № 1353/2019г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив. Проведени са 4 съдебни заседания и с Решение от 25.02.2020г.
първоинстанционната Присъда е потвърдена, на която дата и съдебния акт е влязъл
в законна сила.
По делото са приети заверени
копия на Констативен протокол от 28.07.2020г. на Инспектората към ВСС и писмо
адресирано до ищеца от Министерство на правосъдието, от които е видно, че след
извършена проверка е установено, че общата продължителност на наказателното
производство- от привличане на ищеца като обвиняем до влизане в сила на
оправдателната Присъда е 3 години, 3 месеца и 1 ден. С оглед практиката на
Европейския съд по правата на човека, заявлението на ищеца е отхвърлено като
неоснователно, по аргумент, че общата продължителност на производството не надхвърля
разумния срок.
Като писмени доказателства по
делото са приети множество медицински документи, от които е видно, че ищецът
страда от неинсулинозависим захарен диабет, преживял е **** ****, „тр. к. б.“ и
неколкократно е хоспитализиран за периода на провежданото срещу него
наказателно производство. Като безспорен и ненуждаещ се от доказване между
страните е обявен факта, че ищеца страда от заболяванията описани в приложените
към исковата молба медицински документи-амбулаторни листове, експертни решения
и епикризи, описани в т.1 до т. 15 на лист 5 от исковата молба.
Относно социалния статус на
ищеца, професионалната му реализация и обществено положение същия ангажира
писмени доказателства, от които се установява, че е удостоен с приз
„Агробизнесмен на България“ за 2002г., а през 2006г. и с Грамота почетен член
на Българската асоциация на фермерите и нейните клонови организации за
постигнати отлични резултати, висок професионализъм и заслужено обществено
признание в областта на земеделието и агробизнеса и в утвърждаването на
гражданското общество в аграрния сектор и селските райони на Р. България. От
приложената на л. 20 от делото диплома е видно също, че през 2003г. ищецът е
удостоен със същата за спонсорство на Втория международен фестивал на меда.
За установяване на фактическите
си твърдения относно претърпените неимуществени вреди в резултат на незаконното
обвинение ищецът ангажира гласни доказателства посредством показанията на св. М.
К. /обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 11.03.2021г./.
От показанията на същата се
установява, че е съпруга на ищеца. Обвинението му се отразило психически и
физически много зле. Здравето му се влошило. Преди наказателното производство
страдал единствено от диабет, който бил овладян, 2- ри тип, но в следствие на
стреса и постоянните привиквания от страна на Прокуратурата само месец след
това направил масивен инфаркт, който довел до 83% инвалидност без право на
работа. През цялото време и до днес изпитвал обида от незаслуженото отношение и
постоянен стрес. С. й бил известен в обществото, като освен агробизнесмен на
годината, за него имало много статии, спонсорирал фестивала на меда и
построяването на параклис в Б.. На всеки се отзовавал да услужи. Св. твърди в
показанията си, че живеели в малко селце и всичко се знаело. Когато идвала
призовка всички разбирали и постоянно разпитвали. Това много обиждало ищеца и
чувствал неудобство. Отделно от това имало граждански иск в огромен размер и се
притеснявали да не се пристъпи към отнемане на имуществото им. Въпреки
оправдателната присъда, болката, страхът и стресът не отминали. Съпругът й не
можел да спи спокойно, постоянно влизал в болници, рязко се променяли нивата на
кръвната му захар и вече бил инсулинозависим. Дори едно от заседанията се
наложило да отсрочат, защото му станало лошо и го приели в болница. Много било
накърнено самочувствието и достойнството му, още не можел да го преодолее.
Съдът кредитира показанията на
св. К., ценени при условията на чл. 172 от ГПК, тъй като същата споделя
непосредствените си възприятия относно състоянието на ищеца и отражението на
воденото срещу него наказателно производство върху емоционалното му състояние и
социален живот и в този смисъл съставляват първичен източник на доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
По иска с
правна квалификация чл. 2б от ЗОДОВ
Цитираната правна норма предвижда
отговорност на Държавата за вредите, причинени на граждани от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6
параграф 1 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи
(КЗПЧОС). Съгласно цитираният текст от КЗПЧОС всяко лице, при решаването на
правен спор относно негови граждански права и задължения, има право на
справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и
безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
В
конкретния случай е била изчерпана административната процедура за обезщетение
за вреди по реда на Глава Трета А от ЗСВ, което е задължителна предпоставка за
предявяване на иска според нормата на чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ и претенцията на ищеца се явява процесуално
допустима, а той- активно легитимиран субект да търси съответната защита на
правата си.
Преценката
относно времетраенето на едно разследване и съобразяването му с изискване за
разумен срок е свързана с точното определяне на периода на продължителност на
производството, каквото е първото изискване на чл. 2 б ал. 2 от ЗОДОВ. В настоящия
случай общата продължителност на наказателното производство- от привличане на
ищеца като обвиняем до влизане в сила на оправдателната Присъда е 3 години, 3
месеца и 1 ден. Доколкото искът е насочен спрямо Прокуратурата на Р.България,
от значение е единствено продължителността на досъдебното разследване. От
привличане на ищеца в качеството на обвиняем- 24.11.2016г. до внасяне на
Обвинителния акт в съда- 24.10.2017г. е изминал период от 11 месеца, а общата
продължителност на досъдебното производство от образуването до приключването му
е 1г. 6м. и 18 дни. Съдът намира, че продължителността на производството в
конкретния случай не надхвърля значително разумния срок за разглеждане и
решаване на делото, като се има предвид повдигнатото обвинение, което е за
продължавано престъпление – присвояване на вещи различни по вид и стойност.
Извършени са множество действия по разследване-разпит на свидетели, експертизи,
събиране на писмени доказателства, наложили прецизиране на обвинението и
повторно привличане на обвиняем. Дори да се приеме, че е налице забавяне при провеждане на действията по разследване
и при изготвянето на обвинителния акт, то същото е незначително и не надхвърля
критерия за разумен срок за да обоснове самостоятелна отговорност на Прокуратурата
за вреди. По тези съображения искът по
чл. 2б от ЗОДОВ ще се отхвърли.
Не съществува пречка този факт-продължителността на наказателното
производство да се отчете при определяне размера на неимуществените вреди,
претендирани от ищеца в резултат на незаконното обвинение и именно в този аспект
ще се обсъжда от съда при определяне конкретния размер на дължимото
обезщетение.
По предявените
искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за неимуществени и
имуществени вреди в резултат на незаконно обвинение:
Съгласно разпоредбата на чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Предоставените правомощия на правоохранителните органи за превенция и
противодействие на престъпността са стриктно регламентирани в закона и не бива
тяхното осъществяване да излиза извън тази рамка и извън обхвата на целта на
Наказателно- процесуалния кодекс – да се осигури разкриване на престъпленията,
разобличаване на виновните лица и правилно прилагане на закона.
В
унисон с константната съдебна практика настоящия съдебен състав приема, че
предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че
спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено
в качеството му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на
престъпление по НК, предаден е на съд и в последствие е оправдан. Това е
достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно
независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в
съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган. По
ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство.
Обвинението в престъпление е винаги неоснователно /незаконно/, когато
подсъдимият бъде оправдан.
Отговорността на държавата е обективна.
Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно
от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен
орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били
налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и
достатъчно данни за престъпление.
В настоящия
случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на
правозащитните органи: първо, повдигане на незаконно обвинение в извършване на
престъпление и свързаните с това последващи действия, като например предявяване
на обвинението, разпит на обвиняемия и други следствени действия, предявяване
на разследването и т.н., съдебна фаза на производството, и второ, оневиняване
на обвиняемия.
От тези факти се извежда и субектът на деянието в
лицето на ответната Прокуратура. Съгласно чл. 7
от ЗОДОВ искът за обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и действия са причинени
вредите.
Отговорност в случая носи Прокуратурата, по чието
разпореждане е образувано наказателното производство и която е упражнявала
ръководство и надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала и
проверявала всички материали по делото, давала указания по разследването /чл.
196, ал. 1 НПК/, подготвила и внесла в съда обвинителен акт, инициирал
наказателно дело от общ характер.
Колкото до факта на причинени на ищеца неимуществени вреди /като
отделен елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ/, по принцип е ясно /и дори не се нуждае от
доказване/, че висящото и безрезултатно наказателно производство всякога води
до негативни преживявания, свързани с психически стрес, неудобство пред
обществото, злепоставяне сред близки и познати. В този смисъл свидетелските
показания са от значение повече за
размера на обезщетението, отколкото за наличието на вреди и причинната
връзка между тях и воденото производство.
Още
повече, че в подобни случаи негативните преживявания се презумират от закона с
оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни
човешки права: чест и достойнство на личността, право на лична свобода.
Безспорно
ищецът е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени
вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от обвинението.
В случая не би могло да се приеме, че е налице
съпричиняване от страна на ищеца. В отговора си по чл. 131 ГПК ответникът не
излага конкретни фактически твърдения защо счита, че е налице съпричиняване,
поради което съдът не може да изследва наличието на противоправно поведение
изобщо /извън доводите и възраженията му/. Така или иначе обаче, от данните по
делото не може да се направи извод за наличието на виновно и противоправно
поведение у ищеца, в причинна връзка с действията на прокуратурата или друг
негов принос като напр. укриване от органите на реда или възпрепятстване на
производството по друг начин и т.н.
Размерът
на обезщетението следва да се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/.
В тази връзка следва да се отчетат следните
обстоятелства: продължителния период
на воденото срещу ищеца /в съответното процесуално качество/ наказателно
производство – от привличането му като обвиняем до влизане в сила на
оправдателната присъда – 25.02.2020г. е изминал продължителен период от време- три години и три месеца; обвинението е за тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл.
93, т. 7 НК, внасянето на обвинителен акт срещу ищеца, с
което той е добил процесуалното качество на подсъдим. Факта,че спрямо него е
предявен и граждански иск в наказателния процес, както и това и че двукратно е
привличан в качеството на обвиняем. Установи се също от събраните гласни
доказателства, че ищецът е преживял значителен стрес, както и се е влошило
здравословното му състояние. В тази връзка съдът намира, че макар да не е
установена пряка причинно-следствена връзка между заболяванията на ищеца и
повдигнатото му обвинение, то изпитваните от ищеца стрес и притеснения по време
на досъдебното разследване и провежданата съдебна фаза на процеса са оказали
негативен ефект върху цялостното му физическо състояния и емоционалния му
статус, като по делото са налични и доказателства, че съдебно заседание по НОХД
– то водено срещу него е отложено именно поради
здравословното му състояние и хоспитализирането му.
Съдът
отчита и факта, че ищецът се ползва с добра репутация в обществото, получавал е
множество награди и отличия за осъществяваната от него дейност и вмененото му незаконно обвинение е оказало
негативно въздействие и в социалната сфера на живот на ищеца.
При
индивидуализиране на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди
на ищеца, съдът отчете и факта, че спрямо него е взета най- леката мярка за
неотклонение и не са предприемани други мерки на процесуална принуда. По делото не се установиха неимуществени вреди
претърпени от ищеца извън обичайните, презюмирани от закона и отчетени от съда,
с оглед индивидуалните специфики на казуса в контекста на събраните по делото
доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност. Поради това и като се съобрази с икономическите условия в страната и
стандарта на живот, съдът намира, че необходима и достатъчна за репариране на
причинените на ищеца неимуществени вреди е сумата от 3000 лева, която следва да
се присъди ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от влизане в сила на оправдателната Присъда – 25.02.2020г. до
окончателното изплащане, а за разликата над уважения размер до претендирания размер
от 10000 лева искът за неимуществени вреди ще се отхвърли, като недоказан.
Доказан по основание и размер е и предявения от
ищеца иск за имуществени вреди в размер на 16000 лева, представляващи заплатен
адвокатски хонорар в хода на образуваното против ищеца наказателно производство
/видно от приложените на л. 6 от ДП, л. 53 от НОХД №6859/2017г. и на л. 132-133
от ВНОХД № 1353/2019г. договори за
правна защита и съдействие/, поради което същият ще се уважи изцяло, ведно със
законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната Присъда против
него- 25.02.2020г. до окончателното изплащане.
Претендират се от ищеца разноски,
които по аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъдят съразмерно на
уважената част на претенцията.
По аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ на ищеца са дължими и направените разноски за държавна такса в размер на 30
лева, а изчислено съразмерно с уважения размер на иска, дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата
от 1593,54 лева, чието заплащане следва да се възложи в тежест на ответната
Прокуратура.
Направените от ответната страни
разноски следва да си останат в негова тежест с оглед специалната разпоредба на
чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ,съгласно която ищецът дължи разноски само ако искът бъде
отхвърлен изцяло, както и при пълно оттегляне или отказ от иска. При частично
уважаване на иска, каквато е настоящата хипотеза, разноски на ответната страна,
съразмерно с отхвърлената част от иска не се дължат. Още повече, че нормата на
чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ е специална и дерогира общото правило на чл. 78, ал. 3
от ГПК.
Поради изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл. 2б от ЗОДОВ предявен от Д.П.К. с ЕГН: **********
с адрес *** против
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лева,
представляваща обезщетение за нарушаване на разумния срок за провеждане и
приключване на досъд. производство по пр. пр. № 10149/2015г. по описа на
РП-Пловдив, като неоснователен.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2 да заплати на ищеца Д.П.К. с ЕГН: ********** с адрес ***
сумата от 3 000 лева /три хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди-
болки и страдания, вследствие на незаконно водено срещу ищеца наказателно
производство по пр.пр № 10149/2015 г. по
описа на РП Пловдив, НОХД 6859/2017 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив и
ВНОХД № 1353/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, като за разликата над
уважения размер на иска за неимуществени вреди до претендирания размер от
10 000 лева ОТХВЪРЛЯ като
недоказан по размер.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2 да заплати на ищеца Д.П.К. с ЕГН: ********** с адрес ***
сумата 16000 лева /шестнадесет
хиляди лева/ представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди-
заплатени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство и защита по
воденото срещу ищеца наказателно производство.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2 да заплати на ищеца Д.П.К. с ЕГН: ********** с адрес *** лева /тридесет лева/, представляваща
направени разноски за ДТ, както и сумата от 1593,54 лева /хиляда петстотин деветдесет и три лева и петдесет и
четири стотинки/, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен
съдия: /п/
/Диляна
Славова/
Вярно с оригинала.
Д. К.