Р Е Ш Е Н И Е
Номер 155.,
16.02.2023 г., град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, ХV-ти състав, в открито
съдебно заседание, проведено на 09.02.2023г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИАНА ГАНЕВА
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
При секретаря Илияна Георгиева,
прокурора Мирослав Илиев, като разгледа докладваното от съдията Йовка Бъчварова
КАНД № 2087 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Директора на РИОСВ Бургас, чрез
представител по пълномощие, срещу решение № 981/25.10.2022г., постановено по
АНД № 3110/2022г. на РС Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП)
№ 13/30.03.2022г. на Директора на РИОСВ Бургас, с което на дружество „Млечна
промишленост Маноя“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00
лева. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания
съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на закона – отменително
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. На дружеството било дадено предписание, имащо характер на индивидуален
административен акт, което било задължително за изпълнение в точно конкретен
времеви период и съдържащо указания да бъдат извършени определени действия. В
производството по ЗАНН съдът не бил компетентен да проверява правилността на
дадените предписания, което било в правомощията на съда, сезиран с жалба срещу
предписанията. Намира за неправилен направения от въззивния съд извод за
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като противопоставя довод за изпълнение
на минималните изисквания за мотивираност, конкретност и яснота на фактическата
обстановка, дàла на административнонаказващия орган основание за
ангажира административнонаказателната отговорност на ответника по касация.
Поддържа обжалваното НП и наложената с него имуществена санкция за извършено по
чл.166, т.3 вр. чл.155, ал.2 от ЗООС административно нарушение. Прави се искане
за отмяна на първоинстанционното решение и за потвърждаване на обжалваното НП.
В срока по
чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация, чрез пълномощник, е подал отговор,
в който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Развити са подробни
съображения за незаконосъобразност на НП, а оттам и – за правилността на
съдебното решение. Прави се искане за потвърждаване на обжалваното съдебно
решение. Моли за присъждане на направените в касационното производство
разноски.
В съдебно
заседание касаторът – Директорът на РИОСВ Бургас, не се явява и не изпраща
представител. Упълномощеният по делото юрисконсулт поддържа жалбата чрез
писмено становище, в което е инкорпорирано искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по
касация – дружество „Млечна промишленост Маноя“ ООД, се представлява по
пълномощие от адвокат Р.О. ***, която поддържа отговора срещу жалбата, както и
претенцията за разноски, съобразно представен списък.
Участващият по
делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за
неоснователност на касационната жалба и съответно за потвърждаване на
обжалваното решение и на отмененото с него НП.
Съдът, след
като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в
първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в
14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Обхватът на
касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според
който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон
съдът следи и служебно.
С обжалваното решение
състав на РС Бургас отменил НП № 13/30.03.2022г., издадено от
Директора на РИОСВ Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.166, т.3
вр. чл.155, ал.2 от ЗООС и на основание същите разпоредби е наложена
имуществена санкция в размер на 5000.00 лева. Осъдил е РИОСВ Бургас да заплати
на жалбоподателя 700.00 лева разноски.
Районният съд е приел от
фактическа страна следното :
На 02.12.2021г. Директорът
на РИОСВ Бургас издал писмо изх. № ВОД-465/1, в което предписал на дружество „Млечна промишленост
Маноя“ ООД в срок до 30 дни от получаването на писмото
да предостави техническо решение за третиране и отвеждане на производствените
отпадъчни води от дейността на обект „Млекопроизводително предприятие „Китка“
село Шиварово, община Руен, експлоатирано от същото дружество, в съответствие с
изискванията на ЗВ, съгласувано с БДЧР Варна, като компетентен орган по чл.155,
ал.1, т.2 от ЗВ. Писмото било получено от адресата на 06.12.2021г.
На 22.12.2021г. до РИОСВ Бургас
жалбоподателят изпратил сключен на същата дата между „Млечна промишленост
Маноя“ ООД и
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД Бургас договор, по силата на който
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД Бургас се задължило за срок от една година
да приема за пречистване отпадъчни промишлени води от обекта в село Шиварово,
които води следвало да бъдат транспортирани до ПСОВ Айтос или КПС 2 Бургас,
където да се приемат от изпълнителя по договора за пречистване.
Тъй като било прието, че
предписанията в писмото не били изпълнени, на 07.02.2022г. на дружеството бил
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), връчен на
16.02.2022г., за извършено по чл.166, т.3 от ЗООС административно нарушение.
В НП № 13/30.05.2022г.,
издадено от Директора на РИОСВ Бургас, е преповторена изложената в АУАН
фактическа обстановка, възприета е същата правна квалификация на
административното нарушение и на основание
чл.166, т.3 от ЗООС на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 5000.00 лева.
Пред касационната инстанция
е прието като писмено доказателство известие, от което се установява, че НП е
връчено на наказаното лице на 04.07.2022г. Жалбата срещу НП е подадена на
13.07.2022г., при спазване на срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
След извършване на проверка на законосъобразността на НП районният съд е формирал
извод за основателност на разглежданата от него жалба. За да постанови този
правен резултат,
съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство било
допуснато съществено нарушение на процесуалното правило на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в НП не било описано извършеното нарушение и обстоятелствата,
при които било извършено. Неяснотата при описание на фактите в НП следвала от
липсата на конкретика в предписанието, за неизпълнението на което бил
санкциониран жалбоподателят – не било уточнено какво трябвало бъде техническо
решение – дали да бъде за възстановяване на старата пречиствателна станция,
дали да бъде изградена нова, дали да се предложи друг начин и пр. От друга
страна, чрез представяне на описания по – горе договор, дружеството било
предложило техническо решение, а дали то било правилно и удовлетворяващо
законовите изисквания, било отделен въпрос, който не бил сложен за разрешаване
в производството по ЗАНН. В случай че административният орган е приел, че
предписанието е неизпълнено, той е следвало да даде допълнителни указания и нов
срок за изпълнение, а не да пристъпва към съставяне на АУАН, а след това и на
НП.
Касационната инстанция,
извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения,
установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяване на
обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е
попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Решаващият състав е
формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. На базата на
събраните в производството по делото доказателства съдът е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е стигнал
до краен правен извод за
основателност на жалбата. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е
било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност,
като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол,
който, като съставен при условията и реда на НПК, е доказателствено средство за
извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за
събраните доказателства.
В случая фактическата обстановка е правилно и вярно установена и
не се налага установяване на факти. Същевременно не се поддържа и не се
установява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което
не се налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния
съд. Така постановеното решение е правилно като краен резултат, а касационната
жалба с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.
Жалбоподателят е
санкциониран за нарушение на чл.166, т.3 от ЗООС, имащ следното съдържание : С
наказанията по чл.165 (имуществена санкция от 2000.00 до 20000.00 лева за
юридическо лице или едноличен търговец) се наказват и лицата, които не изпълняват
предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните
протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на
РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове
или от упълномощени от тях длъжностни лица.
Очевидно процесното
предписание от 02.12.2021г. не е протокол по чл.155 или чл.1573 от ЗООС, поради
което се дължи преценка дали е индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21 от АПК. Правилно
въззивната инстанция е приела, че предписанието има характер на индивидуален
административен акт, независимо как е озаглавен документът, обективиращ акта.
Не е отчетено обаче, че всяко лице, което е засегнато от акта, има право на
защита срещу акта. Съгласно чл.120, ал.2 от Конституцията, гражданите и
юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги
засягат освен изрично посочените със закон. Според чл.59, ал.2, т.7 от АПК,
задължителен реквизит на административния акт е посочването пред кой орган и в
какъв срок може да се обжалва. Административният
акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за
оспорването му по административен ред, освен ако в този кодекс или в специален
закон е предвидено друго – чл.148 от АПК. Прочитът на текста на предписанието
не сочи на приложимост на някоя от хипотезите, изключваща контрола върху акта.
Според чл.149, ал.1 от АПК,
административните актове могат да се оспорят пред съд в 14-дневен срок от
съобщаването им. Пропускът в предписанието да се посочи пред
кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване води до приложимост на чл.140 от АПК, според който съответният срок за обжалване по този дял (Дял ІІІ
„Производства пред съд“) се удължава на два месеца.
Или казано с други думи, административният
орган, издал предписанието, е придал своеобразно предварително изпълнение на
акта, като е указал на адресата на акта, че предписанието следва да се изпълни
в 30-дневен срок от съобщаването му. В предписанието обаче няма разпореждане за
предварително изпълнение, а ако такова имаше, по също би било обжалваемо по
реда на чл.60, ал.5 от АПК.
Следователно, определеният в предписанието
30-дневен срок за изпълнение на дадените указания към 06.01.2022г. все още не е
бил започнал да тече, тъй като срокът за обжалване на предписанието е бил до
07.02.2022г. и именно оттогава е започнал до тече срокът за изпълнение на
указанията, като е изтекъл на 08.03.2022г.
Горните разсъждения са относими към въпроса
дали към датата, посочена в НП – 06.01.2022г., жалбоподателят вече е бил в
неизпълнение на дадените указания и след като очевидно това не е така, НП
следва да бъде отменено. Не са налице основанията на чл.63, ал.7 от ЗАНН за
изменение на обжалваното НП, тъй като по делото се установи съществено
изменение на обстоятелствената част на обстоятелствата на нарушението.
Ако жалбоподателят беше изпаднал в
неизпълнение на даденото предписание на 06.01.2022г., касационната инстанция би
споделила изцяло мотивите на въззивния съд за липса на яснота и конкретика на
понятието „техническо решение“ и дали с представяне на договора от 22.12.2021г.
тези неясни и витиевати указания са били изпълнени.
В обобщение, въззивният съд
е постановил съдебно
решение, което следва да бъде потвърдено, тъй като
съдът е достигнал до правилен краен извод за незаконосъобразност на обжалваното
НП.
Следва да бъде обърнато
внимание и на следното : В диспозитива на обжалваното решение като дата на
издаване на НП е посочена 30.03.2022г., докато действителната дата е
30.05.2022г. По делото изобщо не е формиран спор кое НП е било предмет на
оспорване по делото, още повече че в мотивите съдът недвусмислено е посочил, че
проверява НП, издадено на 30.05.2022г. Очевидно е, че се касае за чисто
техническа грешка, като трудността в производството по ЗАНН е по какъв
процесуален ред може да бъде отстранена тази грешка. След постановяване на
решението, с молба от 21.11.2022г. адвокат О. е направила искане по реда на
чл.247, ал.1 от ГПК да се отстрани допуснатата грешка. Първоинстанционният съд не
е провел производство по цитирания в молба текст и е разпоредил молбата
да се докладва след като АдмС Бургас се произнесе по касационната жалба.
Първоинстанционният съд
правилно е процедирал, като не е провел производство по чл.247, ал.1 от ГПК за
отстраняване на очевидна фактическа грешка, тъй като в производствата по ЗАНН
пред районния съд се прилагат съответно правилата на НПК, а не на ГПК. В НПК
липсва процедура, аналогична на тази на чл.247 от ГПК, поради което отстраняване
на грешка по този ред е недопустимо. Правилата на чл.248а от НПК също са
неприложими, тъй като касаят отстраняване на очевидни фактически грешки в
обвинителния акт. Тъй като настоящата съдебна инстанция потвърждава обжалваното
решението, след като делото бъде върнато в РС Бургас, следва да се извърши
преценка дали са налице основанията на чл.414, ал.1, т.1 от НПК.
При този изход на делото неоснователно се
явява искането на касатора за
присъждане на сторените в производството разноски.
Разноски следва да бъдат
присъдени на ответника по касация, съобразно искането, направено с отговора
срещу касационната жалба. Според сключения на 03.02.2023г. договор за правна
помощ, уговореното в договора адвокатско възнаграждение от 800.00 лева е
платено, поради което подлежи на присъждане.
Ръководен от гореизложените
съображения, Административен съд Бургас, ХV-ти състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 981 от 25.10.2022 г.,
постановено по АНД
№ 3110
/ 2022 г. по описа на Районен
съд Бургас.
ОСЪЖДА РИОСВ Бургас, град
Бургас, к-с Лазур, ул. Перущица 67, ет.3, да заплати на „Млечна промишленост
Маноя“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град Велико Търново
5000, ул. Христо Ботев 24, сумата 800.00 (осемстотин) лева, представляващи
разноски за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не
подлежи на обжалване.