№ 3021
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110114399 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ФИРМА” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците В. Ц. П. и Ц. В. П. , като
съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение за следните
суми: 133.26 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия през
периода м. 07.2017г.- м. 04.2020г. в имот, с аб. номер ******, представляващ
ап. 62 в гр. АДРЕС , заедно със законната лихва от 23.08.2021 г. до погасяване
на задължението и 25.52 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна
енергия за периода 15.09.2018 г. – 06.08.2021 г.; главница за услуга дялово
разпределение в размер на 21,89лева за периода м. 07.18г.- м. 04.20г., както и
4,62лева –мораторна лихва за периода 31.08.18г.- 06.08.21г. върху сума за
дялово разпределение.
Сумите се претендират при условията на разделна отговорност спрямо
двамата ответници – спрямо В. П. – в размер на ¾ , и спрямо Ц. П.- в размер
на ¼.
При условията на чл. 415, т.1 ГПК съдът е дал указания на заявителя и
същият е предявил установителни искове за сумите по заповедта за
изпълнение .
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
1
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия,
като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията. Моли съда да установи
вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира
разноски.
Ответниците чрез упълномощен адвокат – Р. от САК с депозираните по
делото отговори на исковата молба оспорват предявените искове, като ги
считат за неоснователни и недоказани. Оспорват наличието на каквото и да е
правоотношение между страните за процесния имот . В условията на
евентуалност релевират възражение за погасяване на вземанията по давност
.Молят съда да отхвърли исковете. Претендират разноски по производството.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно
заседание,съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото от страна на ищцовото дружество, чиято е доказателствената
тежест за това , не се представиха доказателства относно собствеността и
правото на ползване на процесния имот, въпреки предоставената от съда
възможност за това и с оглед на разпределената доказателствена тежест,
предвид възраженията на ответниците за липса на облигационни отношения
между страните по делото. За процесния абонатен номер по заповедното
производство се претендира доставка на топлинна енергия по отношение на
ап. 28 в ж.к. „АДРЕС, бл. 49, вх. Б, ет.3 , а в исковото производство сумата се
претендира по отношение на същия абонатен номер , както и същия номер на
инсталация, с твърдение, че се отнасят до апартамент. №62 в гр. ***,
ж.к.“АДРЕС, бл.49,вх. В , ет.7 . Доколкото предмет на установяване по
исковете с правно основание чл. 422 ГПК са вземанията , предмет на
издадената заповед за изпълнение – в случая , касаещи апартамент №62 в ж.к.
„АДРЕС, бл. 49, вх. В, ет.3 и доколкото в исковото производство не са
ангажирани доказателства за наличието на право на собственост или право
на ползване, учредени при посочените в исковата молба квоти по отношение
на двамата ответници за този имот, като представеното по делото съобщение
към фактура №********** касае имот в гр. София, кв. АДРЕС , ап.28 , съдът
намира поради недоказаност на претенциите , че същите следва да бъдат
отхвърлени , без да бъдат обсъждани подробно останалите възражения на
ответниците.
Съгласно разпоредбите на пар.1 , т.41б от ЗЕ вр. с пар. 1, т.2а от ЗЕ ,
потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице –
2
титуляр на вещно право на ползване или собственик на имот , който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление , климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. За да възникне договорно правоотношение с ищеца , е
необходимо да бъде доказано, че ответникът притежава право на собственост
или вещно право на ползване.
Представените по делото писмени доказателства от ищеца не доказват по
категоричен и безспорен начин право на собственост върху топлоснабдения
имот към процесния период и при посочените квоти по отношение на
двамата ответници.
Предвид изложеното съдът намира за недоказано в процеса твърдението
на ищцовата страна за наличие на облигационно отношение за доставка на
топлинна енергия до процесния имот през исковия период. В горния смисъл
са и Р. № 507/22.01.13г. по гр.д. № 1557/11г. на 4г.о. на ВКС, както и ТР
2/17.05.18г. по т.д. №2/17г. на ОСГК на ВКС.
Ето защо при приложение на неблагоприятните последици от правилата
за разпределение на доказателствената тежест, съдът приема че между
страните не съществува облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, респективно не е налице
пасивна материалноправна легитимация на ответниците и същите не дължат
на ищеца претендираните главници, а при липса на главно вземание – и на
обезщетенията за забава в размер на законната лихва като акцесорни
вземания.
Поради изложеното исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Съдът не следва да обсъжда останалите доказателства по
делото, предвид факта, че не се доказва по безспорен начин, че ответниците
са потребители на ТЕ в качеството си на собственици при посочените в
исковата молба квоти на имот с аб. № ******, номер инсталация **********,
или че са носители на вещно право на ползване върху процесното жилище,
представляващо топлоснабдения имот , и именно в това си качество са
ползватели на топлинна енергия, която не са заплатили на ищеца за
процесния период.
С оглед изхода на настоящия спор искането на ищеца за присъждане на
разноски е неоснователно , тъй като такива не му се следват.
Доколкото ответниците са сторили разноски за производствата и са
поискали присъждане на такива, съдът следва да им присъди разноски за
адвокатско възнаграждение за исковото и заповедно производство.
Разноските следва да бъдат присъдени в минимален размер, предвид липсата
на фактическа и правна сложност на делото , и с оглед възражението на
ищеца, направено с исковата молба по чл. 78, ал.5 ГПК , което съдът намира
за основателно.
С оглед на горните мотиви на всеки един от ответниците се следват
разноски в исковото производство в размер от по 300лева – минимален
3
размер на адвокатското възнаграждение с оглед на действащата разпоредба на
Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
към датата на сключване на договорите за процесуално представителство, и в
размер от по 60 лева – за депозиране на възражения по заповедното
производство / при приложение на чл. 6,т.2 от действащата към момента на
договорите за правна защита Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/ .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ установителните искове с
правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във
връзка с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, за установяване , че В. Ц. П. , ЕГН
********** и Ц. В. П. с ЕГН ********** , дължат на „ФИРМА "ЕАД, ЕИК
************ , сумите , както следва :
по отношение на В. Ц. П. с ЕГН ********** сумата от 99.94 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода
01.07.17г.- 30.04.20г. в имот, с аб. номер ******, заедно със законната
лихва от 23.08.2021 г. до погасяване на задължението и 19.14 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за доставена топлинна енергия за периода
15.09.2018 г. – 06.08.2021 г.; главница за услуга дялово разпределение в
размер на 16,42лева за периода 01.07.17г.- 30. 04.20г., заедно със
законната лихва от 23.08.2021 г. до погасяване на задължението, както и
3,46лева –мораторна лихва за периода 31.08.18г.- 06.08.21г. , за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 48562/2021г. на СРС, 69 с-в. ;
по отношение на Ц. В. П. с ЕГН ********** сумата от 33.32 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода
01.07.17г.- 30.04.20г. в имот, с аб. номер ******, заедно със законната
лихва от 23.08.2021 г. до погасяване на задължението и 6.38 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за доставена топлинна енергия за периода
15.09.2018 г. – 06.08.2021 г.; главница за услуга дялово разпределение в
размер на 5,47лева за периода 01.07.17г.- 30. 04.20г., заедно със
законната лихва от 23.08.2021 г. до погасяване на задължението, както и
1,16лева –мораторна лихва за периода 31.08.18г.- 06.08.21г. , за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 48562/2021г. на СРС, 69 с-в. ;
ОСЪЖДА „ФИРМА "ЕАД, ЕИК ************ да заплати на В. Ц. П. с
ЕГН ********** на осн. чл. 78, ал.3,вр. с чл. 78, ал.5 от ГПК разноски по
4
делото в размер на 300лева в исковото производство, и в размер на 60лева –
за производството по ч. гр.д. № 48562/21г. на СРС, 69с-в. , за заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ФИРМА "ЕАД, ЕИК ************ да заплати на Ц. В. П. с
ЕГН ********** на осн. чл. 78, ал.3,вр. с чл. 78, ал.5 от ГПК разноски по
делото в размер на 300лева в исковото производство, и в размер на 60лева –
за производството по ч. гр.д. № 48562/21г. на СРС, 69с-в. , за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5