№ 2990
гр. Варна, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20243110103007 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.
49 във връзка с чл. 45 ЗЗД от Р. Н. Н., ЕГН **********, адрес: *** срещу О.В., адрес: ***,
представлявана от кмета Б.К. с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
12 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди, представляващи болки и страдания, психически стрес, емоционален дискомфорт и
ограничен жизнен капацитет от претърпяната средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на дясна патела, настъпило в резултат на препъване на 08.12.2023 г. в
необезопасена и необозначена част от подземен кабел, стърчащ над тротоарната повърхност
на бул. „Христо Смирненски“, в района на заведение за бързо хранене „Гюрлата“ в посока
запад – изток, на около 20 метра след заведението ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 08.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
На 08.12.2023 г. около 19.40 часа, в тъмната част на денонощието, излезли, заедно с
негов приятел, от ресторант „Гюрлата“, находящ се в град Варна, бул. „Христо Смирненски“
№ 239 и вървели от запад на изток, посока, входа на УМБАЛ „Света Марина“. След
ресторанта има пешеходна пътека, по която предприели пресичане като се оглеждали за
коли. Непоследствено след пресичането и стъпване на отсрещния тротоар, десният крак на
ищеца се закачил на нещо твърдо - стърчащ от тротоара кабел, поради което не можал да
запази равновесие и паднал с лице напред като при удара в земята почувствал силна болка в
дясното коляно. Не можал да се изправи и след като придружителят му се обадил на жена
му, тя дошла с колата и го отвела в спешния център на УМБАЛ „Света Анна“, където се
установило, че е получил счупване на пателата на десния крак и му била поставена гипсова
1
имобилизация. На 11.12.2023 г. посетил ортопед, а на 19.12.2023 г. и на 21.12.2023 г. му
извършили още два прегледа. Две седмици бил с гипсовата имобилизация, а пред
следващите три с ортеза. Изпитвал болка и не можел да се обслужва. Не можел да спи
нормално. 30 дни бил непрекъснато на легло и не можел сам да се справя с ежедневните и
битови потребности, с оглед на което разчитал на помощта на съпругата си. Провел
физиотерапия в доболнична помощ, но предвид липсата на подобрения се наложило
долекуване в болнични условия. Твърди, че се движел с помощни средства, но се опасявал
да не падне и затова търсел подкрепата на друг човек. От 13.02.-20.02.2024 бил приет за
лечение в УМБАЛ „Света Марина“, където го изписали с подобрения, но въпреки това
изпитвал болки и не можел да разгъва десния си крак нормално. Това затруднявало и
движението му. Препоръчан му бил нов курс физиотерапия, след месец. Твърди, че още е в
болнични, а през месец март отново трябва да влезе в болница. Изваден е от обичайния си
жизнен ритъм, станал потиснат и затворен. Не можел да излиза от вкъщи. Заявява, че
ответникът е задължен да поддържа тротоарите и улиците в рамките на населеното място.
Претърпените болки и страдания са в пряка причинна – връзка с бездействието на ответника
по поддръжка на улици и тротоари в изправно и безопасно състояние. Моли за уважаване на
исковата молба и присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника. В него
същият оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди, че оспорва, че на
посочената дата е съществувала неравност, както и че същата е в причинна връзка с
падането на ищеца. Заявява, че вредите не могат да настъпят по описания начин, а и същите
са резултат от невнимание на ищеца. В условията на евентуалност, моли за намаляване на
размера на иска, като посочва, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия. Моли
за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът след съвкупна преценка на събраните доказателства възприема следното
от фактическа страна:
Приети като писмени доказателства по делото са четири болнични листа, от
26.02.2024 г., от 24.12.2023 г., от 23.01.2024 г., от 22.02.2024 г., издадени на името на Р. Н. Н.,
в които му е предписан домашен амбулаторен режим за периода както следва от 23.02.2024 г.
до 23.03.2024 г., 11.12.2023 г. до 24.12.2023 г., от 25.12.2023 г. до 23.01.2023 г. и от 24.01.2024
г. до 22.02.2024 г., с оглед поставена диагноза – счупване на пателата. Видно от същите е, че
професията на Н. е експерт търговия в „Г.“ ООД.
От представените четири амбулаторни листа, от 08.12.2023 г., от 11.12.2023 г., от
21.12.2023 г. и от 08.01.2024 г., приети като писмени доказателства, се установява, че на Р. Н.
Н. са извършени на горепосочените дати медицински прегледи. От първия е видно, че е
налице болка, отток и ограничение на движението в областта на дясната колянна става като
е предприета терапия чрез гипсова имобилизация за 35 дни. От извършения преглед на
11.12.2023 г. е видно, че е продължена терапията чрез гипсова имобилизация, а на 21.12.2023
2
г. е поставена имобилизираща ортеза и на 08.01.2024 г. е продължена тази терапия чрез
имобилизация с ортеза.
Като писмено доказателство е приета лицева и профилна графии на дясна колянна
става от 19.12.2023 г. относно пациента Р. Н. Н.. От нея е видно, че се касае за фрактура на
дясна патела без дислокации на фрагменти.
Приети като писмени доказателства по делото са карта и снимка, от които се
онагледява мястото на настъпилия инцидент - бул. „Христо Смирненски“, в района на
заведение за бързо хранене „Гюрлата“ в посока запад – изток, на около 20 метра след
заведението, посока УМБАЛ „Света Марина“.
Приета по делото е съдебно медицинска експертиза, от която се установява, че на
08.12.2023 г. Р. Н. Н. е прегледан в спешно отделение на МБАЛ „Света Анна“ – Варна като
му е поставена диагноза счупване на дясна колянна капачка, в резултат на спъване в кабел на
тротоара и падане напред като носел в двете си ръце пазарски торби. Поставена е гипсова
имобилизация и изпратен за лечение в домашни условия. От прегледа на 11.12.2023 г. е
видно, че е продължена гипсовата имобилизация. На 19.12.2023 г. е извършен нов преглед
като е потвърдена диагнозата – фрактура на дясна патела без дислокации на фрагменти и е
продължена терапията с гипсова имобилизация. На 21.12.2023 г. е поставена имобилизация
ортеза, на 08.01.2024 е продължена терапията с ортезата. На 13.02.2024 г., Р. Н. Н. е
постъпил в клиника по физикална и рехабилитационна медицина в УМБАЛ „Света Марина“
като е изписан на 20.02.2024 г. При престоя в болницата е отразено, че пациентът изпитва
дискомфорт при ходене, особено изразено при слизане по стълби и невъзможност за сгъване
на коляното. Отбелязано е, че при престоя в болницата походката е анталгична, с накуцване
като е изписан с препоръка за спазване на двигателен режим и провеждане на ЛФК в дома.
При вещото лице, е проведен преглед на 29.05.2024 г., в който е отразено, че Р. Н. Н. е в
добро състояние, ориентиран и адекватен, движенията в ставите на десния долен крайни в
пълен обем, неболезнени, походка нормална. Констатирана е лекостепенна хипотрофия на
мускулатурата на десния долен крайник, разлика в обиколка на дясно бедро към 1 см. От
заключението на вещото лице, се установява, че в резултат на травмата Р. Н. Н. е получил
счупване на дясната колянна капачка, обусловило трайно затруднение на движенията на
десния долен крайник за повече от 30 дни като увреждането е възможно да се получи по
описания в исковата молба начин. След поставяне на диагнозата десния долен крайник е
имобилизиран в изправено положение в коляното до 21.12.2023 г., когато е свалена и
подменена с ортеза при свито коляно от 30 градуса. След 08.01.2024 г., е започнало
раздвижване на коляното. С поставената гипсова имобилизация може да ходи макар и
трудно с изправен крак, след поставяне на ортезата при свито коляно от 30 градуса,
походката се подобрява. Обичайният период за възстановяване е около 4 месеца като от
болничните листи е видно, че същите са за 104 дни временна нетрудоспособност. В съдебно
заседание вещото лице, уточнява, че няма корелация между временната нетрудоспособност и
времето за пълно излекуване, тъй като има трудова дейност, която не изисква голямо ходене,
нито физическа дейност. Крайният период от счупването до излекуването е четири месеца
3
като след изписването от болницата, където е проведена рехабилитация, е посочено, че
следва да се спазва ЛФК у дома и да проведе нов курс лечение, след месец, което е взето
предвид от вещото лице и затова е посочил, че периода на лечение е четири месеца. Не е
напълно възстановена мускулатурата на крака, но затова е необходимо продължително
време. Уточнява, че мускулатурата ще се възстанови във времето с ходене. Заявява, че е
налице причинно следствена връзка между настъпилия инцидент и увреждането.
Събрани по делото са гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А.С.А., който
заявява, че познава Р. от около 20 години и поддържат близки, приятелски отношения. Знае
за инцидента, който е претърпял, тъй като бил поканен от Р. да му гостува на 08.12.2023 г. в
град Варна. След като Р. приключил работа, отишли да напазаруват от ресторант „Гюрлата“
и тръгнали към пешеходната пътека посока болница „Света Марина“, за да пресекат към
дома му като уточнява, че пешеходната пътека е малко под входа на болницата. Заявява, че
до ресторант „Гюрлата“ няма пешеходна пътека. Инцидентът се случил между 19.30 часа и
20.00 часа като навън е било тъмно и не е било добре осветено. Посочва, че и двете ръце на
Р. били заети от торбите, които носел. Двадесет метра, след ресторанта по посока
пешеходната пътека, посока болница „Света Марина“, Р. пада, тъй като се спъва в тръба,
прикриваща кабел, който излиза и след това пак влиза в земята и същият се намира в
началото на тротоара. Първоначално свидетелят се разсмял, но след като видял, че ищецът
изпитва болка в десния крак и след като не успял да го вдигне, извикал жена му и отишли до
болница „Света Марина“, но тям нямало ортопед и затова с колата отишли в Окръжна
болница. Помогнал му да стигне до входа на болницата и се върнал да ги изчака в колата,
което продължило около 2 часа. Когато излезли от болницата, Р. бил с гипсиран крак до таза.
Заявява, че им се провалил празника като Р. прекарал нощта в болки. Бил е с гипс, по спомен
около 20 дни, а след това с шина около месец. След това са поддържали връзка и ищецът му
е заявявал, че го боли крака и дори го е молил за съдействие за проучване на лекари в
София. Уточнява, че в сравнение със тогавашното му състояние, сега е добре, щом го вижда
да ходи.
От показанията на С.Р.Н. се установява, че е съпруга на Р. и инцидента с него се е
случил миналата година на 08.12.23 г., когато техен близък им гостува. Р. и гостът отишли до
ресторант „Гюрлата“ и излизайки от него посока пешеходната пътека се спъва в кабел, който
стърчи и който е все още там и пада като после й се обадили да отиде, понеже изпитвал
много болка. Оказало се, че в болница „Света Марина“ няма ортопед и се наложило да
отидат до Окръжна болница „Света Анна“ като прекарали там около два часа, два часа и
половина, за да го снимат и съпругът й излязъл от болницата с гипсиран крак от глезена до
бедрото. Твърди, че Р. не е можел в продължение на месеци да се обслужва сам и е било
необходимо да бъде обгрижван. Имат две малки деца, което допълнително подсилило
кошмара, тъй като не можела да разчита на мъжа си. Пиел е обезболяващи за болката, не е
можел да спи като са подлагали възглавници под гипса, не е можел да се обръща. Твърди, че
се е нуждаел от денонощно обгрижване. След слагане на ортезата, пак се налагало да
поставят възглавници, освен това при хранене също се нуждаел от помощ, тъй като не
4
можел да стои седнал, което довело до необходимостта да му носят храната в леглото и да
му поставят помощни масички. До месец април постоянно са му помагали. Излизал е само за
прегледите, но отново придружен от нея, тъй като не е можел да шофира и да стои седнал.
Налагало се е да разместват седалките на децата, отзад на колата, за да може той да се качи с
изпънат крак. Пред Коледа свалили гипса и поставили ортеза – метална, която фиксира крака
и ограничава движението на коляното в определени градуси. Диагнозата, която са му
поставили е счупена капачка на десния крак. Уточнява, че за хигиенни нужди използвали
мокри, а той бил човек, свикнал да се къпе и сутрин и вечер. Силните болки постепенно
започнали да отшумяват, но още ги имало при промяна на времето и се налагало да приема
обезболяващи. Твърди, че когато ходи куца и качвайки стълби изпитва дискомфорт. Имал е
контакт с други хора само, когато някой им е идвал на гости като това били майка му и баща
му. Не са се събирали с други, тъй като не е можел да стои, а е било неудобно да приема
гости в легнало положение. Децата им са на 9 и 12 години и баща им се чувствал неприятно
от това те да му носят вода, да му подлагат възглавници. Станал по-раздразнителен,
чувствал се е некомфортно и е изразявал бурно недоволството си. Не е излизал с приятели
навън.
С оглед установената по делото фактическа обстановка и при съобразяване на
относимите правни норми съдът възприема следното от правна страна:
Отговорността на ответника по предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е
гаранционно-обезпечителна. Същият носи отговорност заради виновните действия или
бездействия на своите работници и служители, на които е възложил извършването на
определена работа. Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт,
елементите на който са деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка между противоправното деяние и вредата, и вина.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите този, който
е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по този законов текст е различна от
договорната и деликтната отговорност, тъй като тя изисква чуждо противоправно и виновно
поведение, с което са причинени имуществени и неимуществени вреди на пострадалия.
Учреждението, организацията или юридическото лице отговарят не за своя вина – действие
или бездействие, а заради вината - действието или бездействието на свои работници или
служители, на които са възложили работа.
За възникване на отговорност по чл. 49 ЗЗД е необходимо да бъдат установени
следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, вредите да са причинени от лице,
на което ответникът е възложил някаква работа, да са причинени от противоправно действие
при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника и причинителят на
вредата да има вина за причиняването й. Непозволеното увреждане е сложен юридически
факт, елементи на които са: деяние /действие или бездействие/, вредата, противоправността
на деянието, причинна връзка и вината, съединени от правна норма в едно единство.
5
Деянието трябва да е противоправно и виновно като вината се предполага до доказване на
противното, а основният елемент на непозволеното увреждане е вредата и тя се схваща като
промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на имуществото, телесната цялост и
здраве, душевност и психическо състояние на човека. Причинната връзка е обединяващият
елемент на всички останали елементи, за да е налице фактическия състав на непозволеното
увреждане, като вината не се предполага, а следва да се докаже от увредения.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че
процесният инцидент е станал в границите на населено място – град Варна.
Уличната мрежа в населените места е публична общинска собственост на основание
пар. 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3 и ал. 5 от ЗП, а собствеността на пътя се
разпростира върху всички основни негови елементи при условията на посочената по-горе
разпоредба на чл. 8, ал. 5 от ЗП. По силата на чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища е задължение на общината, в чл. 30, ал. 4 от ЗП е
указано, че поддържането на тротоарите като част от уличната пътна мрежа на съответното
място се организира от съответната община. С разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП е
вменено задължение на лицата, стопанисващи пътя, вкл. пътните принадлежности към него
по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗП, да го поддържат в изправно състояние, да
сигнализират за препятствията и да вземат мерки за отстраняването им.
Задълженията на общината, произтичат от следните разпоредби: на пар. 7, ал. 1, т. 4
ПЗР на ЗМСМА и чл. 11 ЗОС (според които разпоредби улиците и булевардите в населените
места са собственост на съответната община, която следва да ги управлява в интерес на
населението в общината, съобразно закона и с грижата на добър стопанин ); чл. 167, ал. 1
ЗДвП (според която разпоредба лицата стопанисващи пътя са длъжни да го поддържат в
изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
възможно най-кратък срок), пар. 6, т. 6, т. 4 и т. 37 ДР ЗДвП (според които тротоарът е част
от пътя, а "препятствие на пътя" е нарушаване на целостта на пътното покритие, както и
предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението). Неизпълнението на тези дейности от общината, чиято собственост е пътя и
прилежащия му тротоар, е бездействие, което обуславя ангажиране на отговорността на
ответника по главния иск по реда на чл. 49 ЗЗД при доказано увреждане на ищеца и
причинната връзка между настъпилите вреди и бездействието на ответника.
Допускането на неравност на тротоар, находящ се на територията на О.В., съставлява
противоправно бездействие на работници и служители на общината, натоварени с
поддръжката на тротоарите, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе норми, което
е основание за ангажиране на гаранционно обезпечителната й отговорност по реда на чл. 49
ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД. Обезопасяването на уличната мрежа и привеждането на улиците,
тротоарите и площадите в състояние, годно за нормалното им ползване от гражданите, в
рамките на градовете и селата е задължение на съответната община, на чиято територия се
намират. Необезопасяването на улиците, респ. тротоарите представлява бездействие от
страна на задължените лица относно вменените им със закон задължения да поддържат
6
уличната инфраструктура в изправно и безопасно за ползване състояние. В случая е без
значение кое точно е това лице, тъй като Общината е отговорна за вредите, които са
причинени от техни служители и тогава, когато не е установено от кои служители конкретно
са причинени същите вреди. Вината на съответното длъжностно лице, съгласно чл. 45, ал. 2
от ЗЗД се предполага до доказване на противното, а по настоящето дело, такова обратно
доказване не е извършено.
Следователно О.В. като собственик на тротоара, намиращ се на бул. „Христо
Смирненски“, в района на заведение за бързо хранене „Гюрлата“ в посока запад – изток, на
около 20 метра след заведението посока УМБАЛ „Света Марина“ чрез работници и
служители на общината, натоварени с поддръжката на тротоарите е следвало да осигури
обезопасявянето на същия, тъй като съгласно чл. 108 от ЗДвП, пешеходците са длъжни да
ползват именно тротоарите за придвижването си в градска среда.
С оглед гореизложените мотиви и мястото, на което е настъпил инцидента – тротоара
на бул. „Христо Смирненски“ в района на заведение за бързо хранене „Гюрлата“ в посока
запад – изток, на около 20 метра след заведението посока УМБАЛ „Света Марина“, следва
изводът, че О.В. се явява материално летимирана да отговоря по предявения от страна на Р.
Н. иск.
От съвкупния анализ на приетите по делото доказателства и от свидетелските
показания, които са непротиворечиви, взаимодопълващи се, последователни и
съответстващи на останалия събран доказателствен материал, поради което съдът ги
кредитира изцяло, се установява, че в началото на тротоара на бул. „Христо Смирненски“ в
района на заведение за бързо хранене „Гюрлата“ в посока запад – изток, на около 20 метра
след заведението посока УБАЛ „Света Марина“ стърчи от земята кабел, в който Р. Н. се
спъва и пада, в резултат на което получава счупване на патела на десен крак /счупване на
капачката на коляното на десен крак/ като е налице причинно следствена връзка между
паднето /в резултат на спъването/ и настъпилото увреждане като последният факт се доказва
от приетото по делото заключение по назначената Съдебно медицинска експертиза, която
съдът цени като компетентно изготвена.
От приетите писмени доказателства и събраните гласни доказателства, както и от
приетото по делото заключение по назначената Съдебно медицинска експертиза се доказва,
че е налице деяние, изразяващо се в бездействие на служители на Общината - липсата на
поддържане на публичната общинска собственост, което е станало причина за реализиране
на процесното падане на ищеца и в резултат на което е настъпило травматичното увреждане
– счупване на патела на десен крак, с оглед на което настъпват неимуществени вреди за
ищеца. Същите се намират в причинно – следствена връзка с бездействието на Общината да
отстрани стърчащия кабел, както и да обезопаси мястото, поради което следва ангажира
отговорността й по чл. 49 ЗЗД. Не се установяват, твърденията на ответника, че към датата
на процесното събитие на мястото няма стърчащ кабел и пътната и тротоарната настилка са
в изрядно състояние. Не са представени доказателства в тази насока, въпреки указанията на
съда, с доклада, относно фактите, за които не се сочат надлежни доказателства.
7
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва да бъде
определен при съблюдаване принципа на справедливостта, закрепен в чл. 52 ЗЗД.
Въведеният от закона критерий не е абстрактен, а е детерминиран от редица обективно
съществуващи обстоятелства, сред които актуалната икономическа ситуация в страната,
общественото възприемане на справедливостта, характерът на уврежданията, възрастта на
пострадалия, прогнозите за възстановяване, времето, изминало от увреждането, положените
от пострадалия усилия за преодоляване на последиците и др. В този смисъл е
Постановление на Пленума на Върховния съд 4/1968 г. С оглед изложеното съгласно чл. 51,
вр. чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и
страдания вследствие на извършеното деяние.
В настоящия случай от съвкупния анализ на приетите по делото писмени
доказателства /издадени болнични листи/ се установява, че за периода от 11.12.2023 г. до
23.03.2024 г. е бил във временна неработоспособност, т.е. не е можел да полага труд като
експерт търговия с оглед счупване на пателата. От приетата по делото Съдебно медицинска
експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и от съвкупния анализ на
събраните по делото гласни доказателства, които съдът цени като непротиворечи и
взаимодопълващи се, се установява че оздравителният процес е траел четири месеца като е
протекъл с терапия чрез гипсова имобилизация за периода от 08.12.2023 г. до 21.12.2023 г.,
чрез имобилизираща ортеза за периода от 3 седмици и след това рехабилитация като към
датата на освидетелстване – 29.05.2024 г. е възстановен напълно с единствения негатив –
лекостепенна хипотрофия на мускулатурата на десен долен крайник, която се възстановява с
ходене в течение на времето. Несъмнено след получаване на травматичното увреждане Р. Н.
/41 годишен към датата на инцидента/ е търпял болки, била е нарушена двигателната му
функция, невъзможност за извършване на активни движения с десния крак, което се
установява от заключението на назначената по делото Съдебно медицинска експертиза,
която съдът цени като компетентно изготвена и от събраните гласни доказателства. Доказва
се по безспорен и несъмнен начин, че Н. се е нуждаел от обгрижване, предвид гипсовата
имобилизация, която е била поставена на десния му крак от глезена до бедрото за период от
2 седмици, както и с оглед поставената ортеза за период от 3 седмици. Установява се, че
същият не е можел да се обслужва сам като хигиената е била поддържана чрез използването
на мокри кърпички. Същият е загубил нормалният си ритъм на живот като е бил в
невъзможност да работи, да помага на съпругата си и децата си, а се е превърнал в
допълнителна грижа не само да съпругата му, но и за децата му. Същият не е успявал да спи
и да се храни нормално, което е довело до ограничаване на жизнения му капацитет и
емоционален дискомфорт. Не водел социален живот, предвид невъзможността да стои
седнал и претърпеният инцидент е довел до промяна в характера му като е станал избухлив,
т.е. претърпял е и психически стрес. Единствените му излизания, били свързани с
провежданите прегледи.
С оглед гореизложените мотиви и предвид установените по вид, обем, характер и
8
продължителност физически и негативни емоционални преживявания, в тяхната съвкупност,
обуславят като справедлив според съда размер на обезщетението за неимуществени вреди от
10 000 лв.
Твърденията, заявени своевременно в отговора на исковата молба, за съпричиняване
на вредоносния резултат остават неподкрепени с доказателства и съответно недоказани по
делото, въпреки указанията на съда с доклада по делото, поради което и това възражение на
ответника следва да бъде оставено без уважение. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС №
17/1963 г. – т. 7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.
280, ал. 1, т. 1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със
задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г. В този
смисъл са и постановените решения на ВКС - решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. №
2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО,
решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г.
по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и
мн. други, в които е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения. В рамките на съдебното дирене пред настоящата инстанция
ответникът, чиято е доказателствената тежест за това, не се ангажира доказателства за
установяване, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредите.
С оглед гореизложеното, предявеният иск за обезвреда на причинените
неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 10 000 лева като за разликата над 10
000 лева до пълно претендирания размер от 12 000 лева – следва да се отхвърли.
Горепосочената сума подлежи на присъждане ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 08.12.2023 г., аргумент от 84, ал.3 ЗЗД.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни в производството.
Ищецът претендира заплащането на следните суми: заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1480 лева – за процесуално представителство и защита по иска за неимуществени
вреди; 480 лева – заплатена държавна такса; 400 лева – заплатен депозит за изготвяне на
Съдебно медицинската експертиза. По делото се съдържат доказателства за заплащането на
горепосочените суми. Ответникът претендира заплащането на юрисконсултско
възнаграждение в полза на О.В.. Съгласно чл.78, ал.8 във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се
определи в размер на 100 лева. Налице е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ответника, поради което съдът
дължи произнасяне по същото. С оглед цената на исковата претенция, съгласно нормата на
9
чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
дължимият минимален размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 1480 лева.
Съдът намира, че предвид предприетите редица процесуални действия за установяване на
релевантните факти, разпределени в доказателствена тежест на ищеца, адвокатското
възнаграждение не следва да се намалява. Предвид частичното уважаване на исковата
претенция в тежест на ответника следва да се възложат разноски в размер на 1966,67 лева, а
предвид частичното отхвърляне – в тежест на ищеца следва да се възложат разноски в
размер на 16,67 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание, чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД О.В., адрес: ***,
представлявана от кмета Б.К. да заплати на Р. Н. Н., ЕГН **********, адрес: *** сумата от
10 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди, представляващи болки и страдания, психически стрес, емоционален дискомфорт и
ограничен жизнен капацитет от претърпяната средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на дясна патела, настъпило в резултат на препъване на 08.12.2023 г. в
необезопасена и необозначена част от подземен кабел, стърчащ над тротоарната повърхност
на бул. „Христо Смирненски“, в района на заведение за бързо хранене „Гюрлата“ в посока
запад – изток, на около 20 метра след заведението ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 08.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата като отхвърля
исковата претенция за горницата над 10 000 лева до пълно претендирания размер от 12
000 лева
ОСЪЖДА О.В., адрес: ***, представлявана от кмета Б.К. да заплати на Р. Н. Н., ЕГН
**********, адрес: *** сумата от 1966,67 лева, представляваща сторени от последния
разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, съразмерно на
уважената част от предявения осъдителен иск
ОСЪЖДА Р. Н. Н., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на О.В., адрес: ***,
представлявана от кмета Б.К. сумата от 16,67 лева, представляваща сторени от последния
разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, съразмерно на
отхвърлената част от предявения осъдителен иск
УКАЗВА на О.В., адрес: ***, представлявана от кмета Б.К., че може да заплати
присъдените с настоящото решение суми на Р. Н. Н., ЕГН **********, адрес: *** по
банковата сметка на Р. Н. ***
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - град Варна в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните
10
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11