№ 126
гр. гр.Н., 08.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:М.М.Б.Г.
при участието на секретаря А.Д.Г.
като разгледа докладваното от М.М.Б.Г. Гражданско дело № 20212150101643
по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „В.к.“ ЕАД
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление – гр. Б., ул. „Г.В.В.“, № 3,
представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им
представител - гл.юрк. Д.З. против М. ДМ. Б., гражданин на Р.Ф., роден на
**********г., с адрес в РБ: гр.Н., КК С.б., в.с. Е *, вх. *2, ет. *, ап. *.
В исковата молба се твърди, че ответника е клиент на „В.к.” ЕАД и страна по
валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК
услуги по отношение водоснабдяван обект апартамент, находящ се в сграда в режим на
етажна собственост с адрес гр.Н., КК С.б., в.с. Е *, вх. *2, ет. *, ап. *, със заведена
партида в базата данни с аб.№ 992326. Твърди се, че в съответствие с разпоредбите на
Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответника притежава
качеството „потребител“ във възникналото облигационно отношение, като собственик
на водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Излага се, че съгласно
разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се
извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК
оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично
известни и публикуни на интернет-страницата на водния оператор. Сочи се, че в
съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата
на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на
водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването
на мобилно устройство. Излага се, че при осъществяване на електронно отчитане
инкасаторът сканира баркод, който е поставен в близост до самия водомер. Сочи се, че
съществува и възможност за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК
оператора данните по водомерните си устройства. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал.
1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите
1
да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Твърди се, че след всяко
отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в
чиито реквизити фигурирали отчетните води, количества, отчетния период, за който
всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК
оператора услуги – вода, канал и пречистване. Сочи се, че ответника е следвало да
заплати задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване
на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Излага се, че съгласно чл. 44
от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на
законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Твърди се, че била
издадена фактура № ********** от 26.11.2018г. на стойност 62,76 лв., сумата по която
не била заплатена в 30-дневен срок от датата на издаването й. Излага се, че върху тази
сума ответника дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху стойността на издадената фактура от момента на падежа до датата на
предявяване на исковата претенция в общ размер на 18,43 лв., считано от 27.12.2018г.
до датата на подаване на исковата молба - 03.12.2021г., както и лихвата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с
което да осъди М. ДМ. Б. да заплати на „ВиК” ЕАД, сумата от 62,76 лв., дължима по
издадена фактура № ********** от 26.11.2018г., с падеж на паричното задължение
26.12.2018г., за отчетен период 01.06.2018г. – 26.09.2018г., сумата в размер на 18,43
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците, дължимо за
периода от 27.12.2018г. до датата на подаване на исковата молба - 03.12.2021г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Представят писмени доказателства.
Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото e постъпи. писмен отговор от назначения
на ответника особен представител - адв. Хр. Х. Сп. от АК-Б., с който се изразява
становище за допустимост и основателност на предявения иск.
За ищцовото дружество „В.к.“ ЕАД - Б. в съдебно заседание представител не се
явява. По делото е постъпила молба с вх. № 3296 от 15.04.2022г. от пълномощника на
ищеца, с която заявява, че поддържа изцяло исковата молба. Представя справка от
имотния регистър като доказателство за собствеността на ответника върху процесния
имот. Моли съда да приеме за безспорно установено между страните наличието на
правоотношение между тях за процесния обект и за процесния период. Моли се съдът
да приеме за безспорен размера на претенцията срещу доставения обем услуги.
Претендира присъждане на разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Назначеният на ответника Б. особен представител в съдебно заседание
поддържа депозирания писмен отговор. Сочи, че исковете са основателни.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
Н.ският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото няма спор, че е налице договор, по силата на който
2
ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена
от ответника с абонатен № 992326. В подкрепа на това е представената по делото
справка № 53310/18.01.2021г. от имотния регистър, удостоверяваща собствеността на
ответника върху водоснабдения имот /л. 9/.
По делото е представена справка-извлечение на отчет с мобилно устройство /л.
6/, съдържаща показания на отчетеното количество вода по партида с абонатен №
992326, с титуляр М. ДМ. Б..
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните
правни изводи:
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
осъдителен иск ищецът да докаже наличието на неизпълнено от ответника задължение,
произтичащо от валидно сключен между страните договор. Ответникът следва да
докаже, че добросъвестно е погасил задължението си по договора или че е отпаднала
необходимостта от заплащане на същото.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор – „ВиК“ ЕАД Б., потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след
датата на фактурирането. Общите условия съгласно чл.11, ал.7 и 8 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат
публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Видно
от интернет страницата на „ВиК“ ЕАД-Б., Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр.
Бургас, са приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани са във
в."Новинар" на 21.08.2014г. и в."Компас" на 29.08.2014 г., и са влезли в сила от
29.09.2014г., поради което същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги,
какъвто съгласно чл.2 от Общите условия е ответникът в настоящото производство.
По делото не е оспорено от назначение на ответника особен представител, че
същият е титуляр на партида с абонатен № 992326, както и че в стопанисвания от него
имот – АПАРТАМЕНТ № 8, находящ се в гр. Н., КК С.б., в.с. Е *, вх. 8, ет. 2, по
отношение на който се претендира незаплатена стойност по издадени фактури на
стойност от 62,76 лева, дължими по издадена фактура № ********** от 26.11.2018г., с
отчетен период 01.06.2018г.-26.09.2018г., са ползвани ВиК услуги. Не е спорен и
факта, че имота е включен към водопреносната мрежа.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в качеството му на потребител, за
ответника Б. е възникнало задължението да заплаща стойността на потребената вода.
След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало
основанието да търси тяхната стойност. Ответникът по спора не е ангажирал
доказателства за плащане на дължимото. Незаплащането на дължимите суми в
посочените размери за главница, обосновава извода за основателност на предявения от
ищеца иск за сумата от 62,76 лева, представляваща незаплатена стойност на доставена,
отведена и пречистена вода по издадени фактури за ползвани ВиК услуги на стойност
от 62,76 лева, дължими по издадена фактура № ********** от 26.11.2018г., с отчетен
период 01.06.2018г.-26.09.2018г. Като не е платил цената на доставената услуга,
потребителят се е поставил в положението на неизправна по договора страна и следва
3
да понесе и задължението за плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на
тридесет дневен срок от издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал. 2 ОУ/, за
периода от 27.12.2018г. до датата на подаване на исковата молба - 15.11.2021г.,
възлизащо общо в размер на 18,43 лева.
Предвид гореизложеното, исковата молба следва да бъде изцяло уважена.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото, възлизащи
общо в размер на 330 лева /триста и тридесет лева/, от които: държавна такса - 100
лева, възнаграждение за особен представител - 150 лева и юрисконсултско
възнаграждение - 80 лева, съобразно чл. 13, т. 2 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. ДМ. Б., гражданин на Р.Ф., роден на **********г., с адрес в РБ:
гр.Н., КК С.б., в.с. Е *, вх. *2, ет. *, ап. * да заплати на „В.к.“ ЕАД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление – гр. Б., ул. „Г.В.В.“, № 3, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата от 62,76 лева, дължима по издадена фактура
№ ********** от 26.11.2018г., с отчетен период 01.06.2018г.-26.09.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
03.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на
18,43 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо
за периода от 27.12.2018г. до датата на подаване на исковата молба - 03.12.2021г.
ОСЪЖДА М. ДМ. Б., гражданин на Р.Ф., роден на **********г., с адрес в РБ:
гр.Н., КК С.б., в.с. Е *, вх. *2, ет. *, ап. * да заплати на „В.к.“ ЕАД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление – гр. Б., ул. „Г.В.В.“, № 3, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата от общо в размер на 330 лева /триста и
тридесет лева/, представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд-гр.Б..
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
4